Д-р Галин Каменов: Има голяма вероятност пандемията от COVID-19 да приключи през 2022 г.

Д-р Галин Каменов: Има голяма вероятност пандемията от COVID-19 да приключи през 2022 г.
"На 28 декември в САЩ Омикрон вариантът вече доминира - 58,6% от случаите се свързват с него. Регистрираните случаи за същия ден в САЩ са над 330 хиляди, а починалите са 2017 души. На дневна база стойностите на заразените са рекордни в сравнение с предишните вълни. Все още обаче не може да се каже със сигурност каква е тежестта на протичане поради едновременната циркулация на Делта и Омикрон вариантите. За щастие първоначалните наблюдения са за по-леко протичане при Омикрон варианта. Поради високата бройка на случаите обаче отново се очаква натоварване на здравната система, основно за тези лекари, които са на първа линия, като значима част от тях ще бъдат заразени. Бустерната доза дава защита над 90% за Делта варианта и над 70% за Омикрон варианта. За съжаление първичната ваксинация с две дози дава доста по-ниска защита. У нас се очаква засилена циркулация на Омикрон варианта след 10 януари." Това казва в интервю за "Гласове" д-р Галин Каменов, епидемиолог в Националния център по заразни и паразитни болести. Той е бил два пъти зам.-министър на здравеопазването.

 

- Най-честото питане днес, вече близо две години след обявяване на пандемията от COVID-19, e вижда ли се нейният край.  Има ли отговор и трябва ли сега да се задава този въпрос?

 

- Тежките здравни и икономически последствия от пандемията се усещат от всички нас. Така, че този въпрос е естествен и уместен. Всъщност вече има всички предпоставки да се мисли за поставяне на пандемията под контрол. Какво означава това? Вирусът не може да бъде елиминиран, защото има и природни резервоари сред различни видове животни, а и ваксините нямат 100% ефективност. Разпространението му може обаче да се контролира от комбинацията между ваксинацията и нефармацевтични мерки. Там където мерките се прилагат ефективно, а ваксиналният обхват е висок, смъртността вече е много ниска. В някои страни смъртността от COVID-19 се доближава до тази при тежка епидемия от грип. Ако това се постигне навсякъде по света, а това ще се случи, може да се говори за край на пандемията. Някои американски учени считат, че признак за това ще бъде отмяна на изолацията на заразените, когато останалите вече ще имат имунитет. Няма сигурен сценарий, но най-вероятно това ще случи през 2022 г.

 

- Какви са уроците от пандемията за света и обществото? Какво се промени и какво ще се променя за напред, ще се върне ли светът в предишното си състояние или ни очакват нови здравни модели и методи за превенция?

 

- Размерите на пандемията са огромни, заболяването протича с висока тежест и повлия както на здравното състояние, така и на икономиката в света. У нас смъртността от COVID-19 може да достигне 1% от населението и това по дефиниция определя пандемията като тежка.

 

Стана ясно, че съвременният свят е силно уязвим към различни нови патогени, които притежават характеристики за бързо разпространение и развитие като епидемии. Това се дължи в голяма степен на начина на живот, който се характеризира с висока мобилност, интензивни контакти и транспортни средства, с които за часове се преодоляват границите на държави и континенти. В битката за повече храна и белтъчини интензивно се навлиза и в различни природни огнища, в които има циркулация на патогени с потенциал за разпространени сред хората. Точно такъв е случаят с настоящата пандемия.

 

Разбра се, че системите на общественото здраве са били подценявани навсякъде по света, както и че системите за ранно предупреждение за здравна опасност не са достатъчно ефективни. Тези проблеми са вече идентифицирани и СЗО и ECDC работят активно за създаване на ефективни нови здравни системи за реакция при сериозни здравни заплахи. Ще бъдем по-добре подготвени към бъдещи пандемии.

 

Като огромен успех може да се определи създаването и то с непозната скорост на ваксини срещу заболяването. Изчислява се, че само в САЩ чрез ваксиниране са спасени от COVID-19 над 500 000 души. Ако тази пандемия беше възникнала преди 5-10 години щяхме да сме свидетели на истинска катастрофа. Сега светът е друг. Новите технологии позволиха бързо откриване на причинителя, създаване на тестове за него и разпространение на информацията за заболяването към здравните системи навсякъде по света. С това се постигна забавяне на развитието на пандемията и намаляване тежестта и смъртността от него.

 

Наложените различни нефармацевтични мерки и въвеждане на ограничителни мерки за забавяне на разпространението на заболяването доведоха до транспортни и икономически проблеми навсякъде по света. Бизнесът, транспортът и туризмът бяха силно засегнати във водещите икономически страни. Образованието на учениците силно пострада. Психологическите проблеми от изолацията и ограниченията са изразени и не е ясно бъдещото им решение. Възникна и конфликт между поколенията - възрастните възприеха ограниченията спокойно, но младите, възможно поради по-малкия здравен риск, са в значителна степен по-малко склонни към изпълнение на ограниченията. Като следствие от всичко това възникнаха и социални и политически проблеми.

 

Стана също така ясно, че част от обществото се влияе лесно от прости, но за съжаление неверни обяснения и послания за новата болест, предпазването и ваксините. Този феномен предизвика и недоверие към мерките и ваксините и това възпрепятства изпълнението им.

 

- Какво е развитието на пандемията в света и какво може да се очаква в непосредствено бъдеще? Ще продължат ли мерките и ограниченията при пътуване за хората?

 

- След въвеждането на ваксинирането постепенно пандемията забави темпа си на разпространение. Нещата се промениха с възникването и разпространението на варианта Омикрон. След появата му светът навлезе в нова фаза на пандемията - този вариант се разпространява много лесно и светкавично завладява нови територии и популации. На 28 декември в САЩ Омикрон вариантът вече доминира - 58,6% от случаите се свързват с него. Регистрираните случаи за същия ден в САЩ са над 330 хиляди, а починалите са 2017 души. На дневна база стойностите на заразените са рекордни в сравнение с предишните вълни.

 

Все още обаче не може да се каже със сигурност каква е тежестта на протичане поради едновременната циркулация на Делта и Омикрон вариантите. За щастие първоначалните наблюдения са за по-леко протичане при Омикрон варианта. Поради високата бройка на случаите, обаче отново се очаква натоварване на здравната система, основно за тези лекари, които са на първа линия, като значима част от тях ще бъдат заразени. Бустерната доза дава защита над 90% за Делта варианта и над 70% за Омикрон варианта. За съжаление първичната ваксинация с две дози дава доста по-ниска защита. У нас се очаква засилена циркулация на Омикрон варианта след 10 януари.

 

В тази ситуация всички страни в Европа засилват ограничителните мерки за снижение на разпространението на вируса, като те се различават за отделните страни поради различията във ваксинацията, нивото на поставените бустерни дози, здравна инфраструктура и други.

 

- В България ваксиналнато покритие продължава да е ниско, а мерките не се спазват достатъчно, което поставя под въпрос ефективността им. Вариантът Омикрон се разпространява по-бързо от всички варианти на SARS-CoV-2 циркулирали до момента. Какво трябва да се направи максимално бързо у нас, за да се отговори ефективно на новата заплаха?

 

- Трябва да се продължи стратегията за максимален обхват за поставяне на ваксините. Да се разшири тестирането срещу за SARS-CoV-2, както и бързата и ефективна изолация на позитивните и карантиниране на контактните. Необходимо е да се спазват стриктно нефармацевтичните мерки като носене на маски, спазване на дистанция и дезинфекция, както и останалите ограничителни мерки, определени от здравните власти. За малкото време, което остава до влизането в циркулация на новия вариант е важно да се работи за поставяне на бустерна доза на ваксина особено на рисковите групи - възрастни над 60 години и хронично болни. Това ще спаси хиляди животи и е изпълнима задача, тъй като тези на които трябва да се постави бустерна доза са мотивирани.

 

- Какво успяха и какво не успяха да направят медиите у нас и как трябва се действа, за да бъдат ефективен съюзник на медицинските власти?

 

- Медиите и през двете години на пандемията проявиха активност и положиха усилия за бързо информиране на хората за заболяването и предпазването от него. Липсата на национална медийна стратегия, обаче оказа своя негативен ефект. Ако съществуваше ефективна стратегия за комуникация може би и резултатите щяха да са други. Погрешно бе разбран, в конкретния случай на пандемията и принципът за достъп на различни мнения. Този достъп даде трибуна на скептично настроени специалисти, а такива има навсякъде по света и това доведе до колебания и предпазливост както по отношение на превантивните мерки, така и по отношение на ваксините. Неуспешна бе и битката с дезинформацията в социалните мрежи.

 

Сега бързо трябва да се изготви такава комуникационна стратегия, защото от наличието й зависи ваксинирането и контролът върху епидемията. Да се дефинират правилно целевите групи за послания за въздействие- възрастни, хронично болни, лекари и учители, родители, различни малцинствени групи и други. Да се разнообразят каналите за въздействие и достъп до тези групи. Постоянните интервюта в медиите на водещи, компетентни и популярни специалисти не могат сами по себе си да пробият стената на недоверие. Хората трябва да осъзнаят тежестта на болестта и ефекта на мерките и ваксините и за това могат да спомогнат репортажи от болниците. Реалността на човешките страдания и неимоверния труд на лекарите и сестрите ще помогнат за рационалния избор на поведение. Винаги обаче в тази битка за истина трябва да се усеща емпатия - и към тези които не са информирани правилно и към изразените антиваксери.