Цв. Томов: Държавата се управлява по мутирал вариант на бившата партийно-държавна номенклатура

<p><strong>- Г-н Томов, вие не сте член на никоя от партиите на Реформаторския блок. Член сте на Гражданския му съвет. Има някаква неяснота, хаос в публичното пространство по отношение на това кой и защо членува в този блок. Моля ви, пояснете точно функциите на Гражданския съвет и представителството на партиите, членки на блока.</strong></p> <p>- Гражданският съвет, съгласно коалиционното споразумение между петте партии, влизащи в Реформаторския блок, е висшият колективен орган, който взема всички политически решения от името на Блока. Две трети от неговите членове не членуват в никоя от петте партии, но са поканени в него и са приели да участват, като по такъв начин се ангажират с политиката му. Така е и с мен.</p> <p>Гражданският съвет взема решения с консенсус или с квалифицирано мнозинство. Всеки от членовете му има право на отлагателно вето, ако не е съгласен с предложението за решение по какъвто и да е въпрос. Тогава въпросът се разглежда на повторно заседание, за да има време несъгласните да аргументират различната теза, и на него вече може да се вземе решение, ако то бъде подкрепено от 75% от членовете на Гражданския съвет.</p> <p>Тази процедура се прилага дори и тогава, когато става дума за актуални реакции на текущи събития. Предложението за формиране на публична позиция от името на блока се разпраща по интернет и в продължение на 4 часа всеки от членовете на Гражданския съвет може да го блокира или да направи алтернативно предложение.</p> <p>По същия начин се изграждат и регионалните Граждански съвети на коалицията. Техният състав трябва да бъде одобрен от националния Граждански съвет.</p> <p>Казвам неща, които многократно са обяснявани публично. Но неяснотата и хаосът, за които говорите, се дължат преди всичко на факта, че враждебно настроените към Реформаторския блок медии и политици отказват да видят уникално новото в тази политическа практика, защото тя показва несъстоятелността на основните мантри срещу Блока &ndash; за дългата ръка на Костов, за провалените политици, събрали се да се спасяват заедно, и т.н.</p> <p>Реформаторският блок е единствената политическа формация в България, която се изгражда така, че да не може да взема задкулисни политически решения. В това е основният смисъл на Гражданския съвет. За тези, които вземат само задкулисни политически решения, е страшно важно българските граждани да не разберат това, че току-виж им харесало. А и няма как иначе да се прокарват глупостите и диващините по отношение на Блока. Иначе ще трябва да се признае, че Реформаторският блок не е сбирщина от провалени политици, а организация, в която политиците &ndash; провалени или не &ndash; зависят от вижданията и разбиранията на мнозинството свободни и независими хора, членуващи в ръководните й органи.</p> <p>Разбирам напълно партиите, които го правят. Повечето от тях са еднолични търговски дружества, правещи политически бизнес. Как да признаят, че срещу тях се изправя формация, обединяваща свободни хора? &nbsp;&nbsp;</p> <p><strong>- Каква е личната ви мотивация да участвате в Гражданския съвет на РБ?</strong></p> <p>- Възможността да влияя върху формирането на политиката на организация, поставяща си цели, съответстващи на личните ми политически виждания.</p> <p><strong>- Личната ви оценка за сегашното управление е, че се води проруска политика. Какво ви кара да мислите така и каква е алтернативата?</strong></p> <p>- Нямам предвид само прокарването на руските интереси в България. Управляващите все по-откровено се опитват да наложат политически модел, близък до този, който функционира в Русия. Това не е нещо ново, новото е в откровеността, даже бих казал, безпардонността на тези опити. Модел, при който демократичните &bdquo;условности&rdquo; и институции са фасада, зад която се установява все по-пълен контрол на службите за сигурност и партийните структури над обществения и в частност, икономическия живот. До голяма степен можем да говорим за мутирал вариант на бившата партийно-държавна номенклатура, създадена в България също по руски модел и изнасилвала страната по време на тоталитарния режим. Ако този модел се закрепи, последиците ще са все по-тежка икономическа криза и все по-тежки разделения и разломи в обществото.</p> <p><strong>- Вие на няколко пъти казвате пред медиите, че РБ няма специални отношения с ГЕРБ, да не говорим за съглашателство. Как тогава да тълкуваме споразумението за общи действия за сваляне на правителството?</strong></p> <p>- Какво по-нормално от това две политически формации да търсят взаимодействие помежду си в рамките на обща цел? Обратното е ненормално и то облагодетелства сегашните управляващи, които доста успешно съсипват страната с подкрепата на не повече от една четвърт от българските граждани. Затова непрекъснато се опитват да внушават, че видите ли, това, че и ние, и ГЕРБ не ги искаме, означавало, че между нас и ГЕРБ имало колаборация. Колаборация, при това престъпно неморална, има между БСП, ДПС и &quot;Атака&quot; &ndash; партии, играещи перманентна двойна игра, привличайки избиратели с несъвместими политически обещания, и имитирайки различия, когато упражняват властта, за да водят политики, нямащи нищо общо с обещанията на която и да е от тях.</p> <p>Дали между ГЕРБ и Реформаторския блок е възможно сътрудничество извън общата цел сегашното отровно за страната правителство да слезе от власт, е въпрос, на който днес не може да се отговори. Истинските наследници на управлението на ГЕРБ в момента са на власт и те запазиха и доразвиха най-лошите управленски практики на предишното правителство, като паралелно премахнаха добрите &ndash; например удържането на националния интерес по отношение на руските икономически лобита в България. Сътрудничество между ГЕРБ и РБ извън целта да се свали правителството би било възможно само ако ГЕРБ се разграничи до голяма степен от собственото си управленско минало и приеме поне по принцип идеите на Блока за реформи в българското общество.&nbsp; &nbsp;</p> <p><strong>- В свое интервю преди време казахте, че участвате в &bdquo;уникален проект&ldquo;. Как да разбираме това?</strong></p> <p>- Мисля, че донякъде го казах при отговора на първия ви въпрос. Уникалното в проекта е трансферът на власт от партии към граждани, към независими хора, имащи някакъв обществен авторитет и позиции. Така РБ е единствената политическа формация в България, изграждаща своя имунна система срещу злоупотребите с власт вътре в партиите. Но голямата цел е такава имунна система да има цялото общество.</p> <p><strong>- Доколкото разбрах, основната цел на РБ е след предсрочни парламентарни избори да имаме едно правителство с ясна програма, което, като си изпълни приоритетите, да се оттегли &ndash; за да се върви към ВНС и нова конституция. Това не изглежда никак просто.</strong></p> <p>- Да, не е просто, но е необходимо, защото много от реформите, които РБ предлага, влизат в противоречие с текстове от сега действащата Конституция, която всъщност не дава гаранции например за ефективно разделение на властите. Идеята за кратък мандат е свързана с разбирането, че е нужно бързо да се осъществят всички необходими реформи, които могат да се случат и без ВНС. И тъй като по наша преценка за това ще стигне година-година и половина, да се съкрати мандатът и да се отиде към ВНС, защото без ремонт на Конституцията не можем да изградим стабилна и модернизирана демократична политическа система.</p> <p><strong>- Сега, доста време след напускането на &bdquo;Синьо единство&ldquo;, кажете &ndash; какво всъщност се случи, доколко са принципни противоречията между &bdquo;Синьо единство&ldquo; и останалите в партии в РБ и в какво се състоят те?</strong></p> <p>- &bdquo;Синьо единство&rdquo; бяха фиксирани върху баланса на партийни интереси при изграждането на органите на коалицията. Те искаха равно представителство на всички партии в тези органи. Подобно на множество външни наблюдатели, те сякаш не вярваха и не приемаха идеята, че гражданските съвети реално ще контролират коалицията след подписването на коалиционно споразумение. И според мен затова не го подписаха.</p> <p><strong>- Какви са прогнозите ви за бъдещето на &bdquo;Синьо единство&ldquo; и Движение &bdquo;22 септември&rdquo;, което пък основаха хора като Евгений Михайлов, наричайки себе си &bdquo;стари седесари&ldquo;? Изобщо какви са шансовете на либералните партии? Питам ви като социолог.</strong></p> <p>- Не искам да коментирам шансовете на други политически организации, не би било коректно. Все пак ще кажа, че засега тези две формации нямат значимо електорално влияние. Колкото до либералните партии &ndash; ситуацията е малко трагикомична. Ако трябва да определя собствените си разбирания, бих се нарекъл либертарианец. Убеден съм, че за страна като България, с корумпирана и полуграмотна държавна администрация, зле работеща съдебна система и контролирана от монополи икономика, където злоупотребите с власт са всекидневие, е най-добре държавата да бъде свита и изтласкана от всички зони, където свободната предприемчивост би могла да даде по-добри резултати.</p> <p>Всъщност никое правителство в България не е водило последователна либерална политика. Затова ми е малко смешно например, като чета опусите на да кажем, Александър Симов и Петър Волгин за краха на и вредите от либерализма и в България. Трудно можем да говорим за крах на нещо, което никога не се е състояло по тези географски ширини.</p> <p>Изобщо напоследък има една малко комична и по същество апологетична на фона на действията на сегашното правителство тенденция към &bdquo;ляво&rdquo; интелектуалничене. За левите интелектуалци винаги е било характерно това да пишат повече, отколкото четат, по подобие на известния анекдот за чукчите. Но непознаването на елементарни неща винаги поражда риска от непрекъснатото преоткриване на велосипеда там, където го няма. Да се говори за крах на либерализма в България е като да се говори за крах на сексуалната революция в Саудитска Арабия. &nbsp;</p> <p><strong>- Как ще коментирате резултатите, които социологическите агенции &bdquo;Алфа Рисърч&ldquo; </strong><strong>(</strong><strong>която прогнозира сериозни трусове в БСП</strong><strong>)</strong><strong> и &quot;Галъп&quot;, които дават съвсем различни цифри?</strong></p> <p>- Не коментирам изследвания на колеги. Имам собствени, които не публикувам. Едно емпирично изследване е снимка на текущата конюнктура, а това винаги създава риск коментарите върху резултатите му да се използват за политически пиар.</p> <p><strong>- Споделяте ли мнението, че в БСП няма разцепление, а сме свидетели на поредното &bdquo;люспене&ldquo;?</strong></p> <p>- Да.</p> <p><strong>- Коментирайте, моля ви, сегашната политическа конфигурация в България и какви са шансовете да се върнем към някаква &bdquo;нормалност&ldquo; в политическия живот?</strong></p> <p>- България е в тежка криза. Същината й е в срастването на бизнес, престъпност и власт. Най-тежките последици са три &ndash; икономическа стагнация, прекалено голяма подоходна диференциация и обща деморализация на обществото, която води до засилващи се разделения и оттам &ndash; до невъзможност за спокоен дебат върху основните му проблеми. Ако тази криза продължи да се изостря, ще стигнем до социален разпад. Дори не бива да изключваме перспективата за гражданска война.</p> <p>Без бърза реформа на основни обществени сектори шансовете за &bdquo;нормалност&rdquo; в политическия живот са малки. Сегашната ситуация облагодетелства единствено един сравнително тесен елит, който преразпределя криминално близо 10% от брутния вътрешен продукт. Това е нетърпимо и няма да продължи още дълго, обществото няма да издържи.</p> <p>Въпросът е дали имаме ресурс да преодолеем тази криза по мирен път, с политически средства и чрез инструментариума на една демократична политическа система, който все пак е изграден. Имаме шансове, но сигурност няма. Няма вече и много време за туткане.</p> <p><strong>- Очевидно страната ни е на прага на сериозен избор. Вие застъпвате тезата за два възможни пътя, които се очертават пред политически отговорните хора в България. Обяснете, моля ви.</strong></p> <p>- Реконструкция на тоталитарния модел на управление под демократична фасада, каквато е сегашната тенденция, или реформиране на държавата и демократичните&nbsp; институции, включително партиите и медиите така, че да заработят&nbsp; реално и да са под граждански контрол. Това са двата пътя.&nbsp; Ако се осъществи първият, в един момент ще бъде под заплаха и геополитическата ориентация на страната. Ако все пак надделее вторият, може би ще успеем да построим нормално демократично общество от западноевропейски тип, в което да усещаме по-ясно не само пороците, но и предимствата на демократичната политическа система. До края на това&nbsp; десетилетие изборът на обществото ни ще стане ясен, но в момента сме във фаза на тежка политическа конфронтация.</p> <p><strong>- Правите ли паралел на днешната ситуация с времето на СДС, после имаше и СДС-либерали, СДС-център?</strong></p> <p>- Няма място за такъв паралел. Тогава каузата на демократите беше ясна, но не беше ясно как да се преодолее съпротивата на тези, които искаха тоталитарната система да се консервира колкото се може по-дълго, за да могат да преобразуват властовите си позиции. Разцепването на СДС беше грешка, за която и аз съм съдействал. Това е едно от нещата във вече некраткия ми живот, които никога няма да си простя напълно. Инфантилната илюзия, стояща в основата на тази грешка, се свеждаше до представата, че от СДС трябва да се породи целият политически спектър и че конкуренцията между партиите в него ще доведе до нормализация на политическия живот.</p> <p>Сега ситуацията е съвсем друга. Каузата на СДС донякъде е осъществена, но на власт са тези, които пречеха за нейното осъществяване, и в момента част от тях имат политическото нахалство и безотговорност да заиграват със съдбините на страната, като я тласкат обратно към онези времена. Затова е важно да се натъкнат на единна обществена съпротива.&nbsp;</p> <p><strong>- Има ли изобщо аналог днешната политическа обстановка в България с определен период от последните 24 години?</strong></p> <p>- Не. Постепенно се изправяме пред радикален цивилизационен избор. В предишните години изглеждаше, че този избор е невъзвратимо направен.</p> <p><strong>-Евроизборите. Създава се впечатление, че вече има боричкане за реденето на листите за евродепутати. Как ще опровергаете това. Ако, разбира се, не е вярно.</strong></p> <p>- Въпросът за листите на евроизборите още не е обсъждан на Граждански съвет и това едва ли ще се случи преди края на февруари, даже началото на март. В момента РБ продължава да изгражда регионалните си структури, да настоява за оставка на правителството и за едновременно провеждане на парламентарни избори и избори за европейски парламент.&nbsp; Двете ситуации са съвсем различни и затова преди да се разбере дали правителството ще прояви здрав разум и ще подаде оставка до средата на март, така че да са възможни избори две в едно, или ще продължава да управлява чрез болното си въображение, Реформаторският блок няма да вземе решение за листата, с която ще участва на евроизборите.</p> <p>&nbsp;</p>