Българите все още са "фашисти и окупатори" в Македония

<p>Клеймото &bdquo;окупатор&rdquo; се настанява задълго&nbsp;и трябва да минат близо две десетилетия, за да паднат в някаква степен ограниченията и да може да се пише и говори по-свободно за историята на Македония. В началото на '60-те години българските управляващи най-сетне сякаш си дават сметка за погрешността на спуснатите от Кремъл директиви за българо-югославска федерация, за присъединяване на Пиринска Македония към Република Македония, за възприемането на македонизма като държавна идеология и други мъртвородени, всъщност отродителни &bdquo;блянове&rdquo;. Независимо от отпадналите стопери, тази ограничителната тенденция, макар и в по &bdquo;мек режим&rdquo;, продължава с известни криволичения почти до '80-те години на ХХ в. Тя дава отпечатък до днес върху душевността на българина и поражда комплекси на българските политици към македонския въпрос, които често се държат неадекватно във важни ситуации.</p> <p><strong>Фокус:</strong> Тезата за &bdquo;българския окупационен режим&rdquo; сякаш не е излизала от учебниците и литературата в Република Македония?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> За съжаление в Република Македония от 1944 г. до днес понятията &bdquo;окупатори&rdquo; и &bdquo;фашисти&rdquo; умишлено са отъждествявани с &bdquo;българи&rdquo;. С много &bdquo;възпитателна жлъч&rdquo; в учебната и историческата литература като цяло, образът на България е представен като безпощаден окупатор, извършил безброй насилия, убийства и геноцид над мирното населението във Вардарска Македония. Филм като &bdquo;Трето полувреме&rdquo;, Музеят на холокоста и други национални и регионални експозиции сякаш имат за задача да засилят подобни внушения за &bdquo;българския окупационен режим&rdquo;. Все в тази насока сякаш е и избраният ден &ndash; 11 октомври 1941 г. за държавен празник на Република Македония. Тогава малочислена група лица напада полицейския участък в Прилеп. Легендата за &bdquo;първата пушка&rdquo; срещу врага-окупатор се преповтаря във все нови и нови многотиражни трудове. Между тях е и двутомната енциклопедия, която бе уж спряна за разпространение след протести от албански политици и интелектуалци, а всъщност бе полулегално разпродадена.</p> <p><strong>Фокус:</strong> Защо така дълго темата е смятана за взривоопасна, а документите труднодостъпни?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> Преобладаващата част от документите наистина са с поверителен характер и носят гриф &bdquo;Строго секретно&rdquo;, което придава известна тайнственост за обикновения читател. По силата на чиновническата инерция, а и заради споменатите държавно-политически конюнктурни съображения, тези извори за дълго остават &bdquo;скрити&rdquo; за изследователите. В тях обаче няма нищо страшно, нито опасно. Те са съставени за нуждите на висши български държавни институции &ndash; монархически институт, Министерски съвет, Министерство на войната, Министерство на външните работи и изповеданията, Министерство на вътрешните работи и народното здраве, Министерство на народното просвещение, Светия синод.</p> <p><strong>Фокус:</strong> От какво естество са документите и имахте ли затруднения при тяхното разчитане?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> Включените документи са от различен тип &ndash; донесения, изложения, рапорти, доклади, заповеди, телеграми, протоколи, отчети, статистики, служебни и лични писма, удостоверения, показания, позиви и др. Нямахме големи затруднения при разчитането, защото по-голямата част от тях са написани на пишеща машина. Върху множеството секретни документи има обаче и ръкописни добавки, тъй като кореспонденцията пристига шифрована, съгласно изискванията на дипломацията и разузнаването.</p> <p><strong>Фокус:</strong> Кои са основните действащи лица в публикуваните документи?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> Подбрани са базови документи, които показват събития и лица, свързани с държавната власт в Скопие, Битоля и София. Мнозина от тях заемат важни постове във висши институции и възлови учреждения &ndash; монарх, регенти, министри, дипломати, военачалници, областни и околийски полицейски началници, областни и околийски управители, кметове и зам.-кметове, ръководители на образователни, църковни и пропагандни учреждения. Включени са и мнения на учители, свещеници, редови военнослужещи, учени, журналисти, дейци на ВМРО, обикновени жители на областта &ndash; очевидци и разказвачи на събития. В труда са намерили място и няколко ценни документи, съставени в Скопие. Те сякаш още по-дълго и &bdquo;по-дълбоко&rdquo; са засекретявани, поради което ползвателите им се броят на пръсти. Става дума за архива на Отделението за защита на народа на Македония, носещо абревиатурата ОЗНА и Управлението за държавна сигурност УДБА. В тях читателите ще открият неподправените разкази (под формата на показания) на Димитър Гюзелев, Спиро Китинчев и Глигор Хаджикимов за малко познати събития, случили се във Вардарска Македония през годините на войната.</p> <p><strong>Фокус:</strong> За кои сфери от живота на Варварска Македония дават информация документалните източници в сборника?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> В подбраните от нас материали сме се старали да публикуваме обобщаващи доклади, които дават по-цялостна представа за живота в областта. Те показват неоспоримия факт, че доскоро финансово притисната заради репарациите и териториално осакатена държава, извършва огромна инвестиционна дейност в Македония. Тя успява да намери средства, за да подпомогне всички брънки от живота в областта &ndash; стопанство, инфраструктура, здравеопазване, църква, образование, култура, здравна мрежа и спорт. Особено са интересни стопанските показатели. Българската държава експортира към областта хиляди тонове земеделски продукти, а от Македония се изнасят в старите предели само памучно семе и опиум. Общата калкулация на внос/износ в посока София - Скопие е показателна. В областта, където населението е застрашено от гладна смърт, са внесени ок. 34 600 т., а са изнесени 340 т. (предимно памучно семе и опиум) т.е. съотношението е 1:100. Всички те се внасят в областта без нито грам да излиза от нея. Все в такава насока са и други сродни данни, за увеличения брой добитък, за построените в &bdquo;пъти повече&rdquo;, в сравнение със съществуващите преди април 1941 г. шосета, жп линии и мостови съоръжения, поправените и обзаведени училища, болници, клубове и казарми, мини предприятия и др. В отделни приложения се представят статистики за етническата принадлежност на местното население. Те показват, че през 1942 г. в областта (без Западна Македония) 60% от населението е с българско самосъзнание.</p> <p><strong>Фокус:</strong> Има ли включени документи за дейците, свързани с националноосвободителното движение?</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> Предполагам, че с интерес ще се разглеждат данните за дейците от разформированата през 1934 г. ВМРО, или македонските легални организации. Въпреки обидите и репресиите срещу тях в предходните години, те приветстват обединението на областта с Родина-майка. Независимо от тези настроения, в стратегическите министерства внимателно се наблюдават всички техни действия, вкл. и противоречия, описват се възможните гледни точки и предлаганите алтернативни решения за статута на областта. Във фокуса на полицейските архиви често попада и фигурата на безспорния водач на ВМРО Иван Михайлов. Читателите могат да видят и вести за партизанското движение, което се определя и възвеличава в Република Македония, като &bdquo;националноосвободително&rdquo;, борещо се срещу &bdquo;българските окупатори&rdquo;. Фактите показват, че партизанското движение не е по-силно от това в старите предели на страната, а и повечето от неговите водачи имат българско самосъзнание. Българи са и част от ръководителите на създадената през есента на 1944 г. македонска държава. Затова намират смъртта си през 1951 г. известните дейци на освободителното движение и първостроители на НР Македония &ndash; Павел Шатев и Панко Брашнаров. Оцелелият от 1903 г. гемиджия е намерен мъртъв от студ и глад в сметището в Битоля, а Брашнаров &ndash; зам.-председател на АСНОМ и участник в Илинденската епопея, завършва житейския път си в концентрационния лагер Голи Оток.</p> <p><strong>Фокус:</strong> Имате ли предложение към колегите си от Република Македония?.</p> <p><strong>Александър Гребенаров:</strong> Съставителите имаме предизвикателна идея, застъпена в края на предговора &ndash; да &bdquo;загърбим&rdquo; досегашните балкански изследователски &bdquo;сръдни&rdquo; и да направим документална поредица, посветена на Македония. Мисля, че е време с колегите от Института за национална история в Скопие както и от сродни учреждения в съседните на Република Македония държави, да обсъдим задълбочено и сериозно историческите факти. Нужен е нов прочит на документацията за събитията от отминалото време на Втората световна война, но не с идеологически очила или с наслагвани от времето матрици тип &bdquo;Сталин, Тито, Димитров&rdquo;. Предлагаме да видим историческите проблеми като свободно мислещи хора, които могат да дискутират по важни и сложни проблеми с езика на науката<br /><strong><em>Доц. д-р Александър Гребенаров от Института за исторически изследвания при БАН за документалния сборник &bdquo;Българското управление във Вардарска Македония (1941 &ndash; 1944)&ldquo; пред Агенция &ldquo;Фокус&rdquo;.</em></strong></p>