Айрет Гюрова*: Крайно време е да се изчистят избирателните списъци от „мъртвите души”

<p>Списъците се съставят от службите на Гражданска регистрация и административно обслужване (ГРАО) в общините по локалната база данни. Общините ги предават в Главна дирекция ГРАО, където се обработва и поддържа националната база данни (НБД). Нека обясня малко по-подробно. Всяка седмица във вторник и в сряда са дните, когато от общините постъпват записите на дискове от техните служби ГРАО, за да бъдат вкарани и обработени в НБД. Става дума за броя на новородените, на починалите и на променилите адресите си. Тоест всяка седмица има съответната актуализация в НБД и оттам се прави и актуалната извадка на хората, които имат право да гласуват. По тази логика трите категории избиратели, които се добавят, респективно изваждат между първия и втория тур на изборите в основния списък, са навършилите пълнолетие, починалите и променилите адреса си.</p> <p><strong>Добре, ще ви дам няколко примера, които ми се струват странни. В София основният списък за президентските избори на втория тур се увеличава с почти 10&nbsp;400 души, във Видин с над 1300 души, в Хасково с близо 1500, в Добрич с 400 души, в Габрово с около 800 души... Само в три-четири областни града в списъка на втори тур има по-малко хора в сравнение с първи тур. Реално ли е това според вас?</strong></p> <p>Сериозно ли са толкова големи разликите? Не че не е възможно, но е малко учудващо... Може би някъде са забавили актуализирането на променените постоянни адреси, натрупали са се данни, които са били отразени в базата данни точно в седмицата между първия и втория тур на изборите. Допускам възможността просто да е имало изчистване на натрупаната информация по инициатива на самите общини. Нелогичното в избирателните списъци обаче е, че при отрицателен естествен прираст на населението, който през последните години се движи между 30 000 и 40&nbsp;000 души, избирателният корпус не се променя и дори се увеличава. А специално за местните избори би следвало да намалява сериозно, като се има предвид колко хора са напуснали България и живеят или учат в чужбина.</p> <p><strong>Вие всъщност поставяте въпроса за т.нар. мъртви души в избирателните списъци?</strong></p> <p>Най-ниският брой граждани, имащи право на глас, са в списъците за президентските избори през 2006 г. &ndash; около 6&nbsp;400&nbsp;000 души. На втория тур на тези президентски избори в списъците имаше над 6&nbsp;900&nbsp;000 граждани с право на глас. А според последното преброяване от тази година населението ни е 7&nbsp;351&nbsp;234 души, от тях 16%, или 1&nbsp;172&nbsp;208 души са под 18-годишна възраст. И ето че сметката не излиза &ndash; би следвало хората, имащи право да гласуват поради навършено пълнолетие, да са под 6&nbsp;200&nbsp;000 души. Откъде идват тези над 700&nbsp;000 души отгоре?!</p> <p><strong>Вие как си го обяснявате това?</strong></p> <p>За т.нар. мъртви души според мен основният проблем са смъртните случаи в чужбина през последните 20 години. Смъртните актове не са пресъставени, тоест в НБД доста от хората, починали в чужбина, продължават да се водят живи, защото липсват документи, удостоверяващи смъртта им. Само техни близки, които имат правен интерес, могат да проявят инициатива в това отношение, но когато и те са в чужбина, информацията следва да се събира от нашите консулски и дипломатически представителства, което очевидно не се прави.</p> <p><strong>Каква е ролята на МВР при изготвянето на избирателните списъци?</strong></p> <p>От МВР трябва да дойде информация за уседналостта, т.е. за напусналите страната граждани, което се установява лесно само за онези, преминаващи границата със задграничните си паспорти. Уседналостта пак се регистрира в служба ГРАО, където се отчита несъвпадащият настоящ с постоянния адрес. Когато едно лице е напуснало пределите на страната, но е останало български гражданин, в ГРАО е записан постоянният му адрес по лична карта, а за настоящ адрес се отразява например Турция или друга държава. Когато не се знае къде се е установило лицето, просто се записва настоящ адрес &bdquo;в чужбина&rdquo;. Принципът на уседналостта е трудно установим, защото невинаги има информация. Оттам предполагам, че идват проблемите за тези, които не са законосъобразно изключени от списъците.</p> <p><strong>Говорите за т.нар. забранителни списъци?</strong></p> <p>Да, тези забранителни списъци ги приемам донякъде за основателни за хората, за които има информация. Но за лицата, за които няма категорична и убедителна информация, че са били повече от 4 месеца в чужбина, не е правилно да бъдат поставени във въпросните списъци. Друг е въпросът дали МВР е подало коректна информация за трайно установените в чужбина граждани, т.е. тези, които следва да се запишат в ГРАО с настоящ адрес в чужбина.</p> <p><strong>Имаше доста цитирани в медиите случаи на хора, които са живели в чужбина преди доста време, но са се върнали и от 5&ndash;6 години имат постоянен и настоящ адрес в България. Въпреки това те бяха попаднали в забранителните списъци. Как си обяснявате тези случаи?</strong></p> <p>Точно това имам предвид &ndash; тази информация не е предадена коректно от МВР на ГРАО. Разбира се, може да има и случаи, когато някои служители не са си свършили работата в ГРАО. Знаете, че често се случва някои хора да имат проблеми, защото някое съдебно решение не е отразено в ГРАО &ndash; например не е отбелязан развод, осиновяване. Случват се такива неща. Така че обясненията са две: некоректна информация от МВР или немарливост на служители в ГРАО. От друга страна, не трябва да се забравя, че попадналите неправомерно в забранителните списъци можеха да поискат удостоверения от общините или МВР, за да си възстановят правото да гласуват. Но проблемът за гражданите дойде от факта, че в деня на изборите общините издаваха тези удостоверения безплатно, а службите на МВР срещу такса от 7 или 10 лева. Следва въпросът: откъде накъде хората трябва да плащат за тези удостоверения, след като нямат вина, че са попаднали в забранителните списъци?! И по-важният проблем бе, че допълнително се затрудняваха тези граждани с вземането на въпросните удостоверения за гласуване в изборния ден. По тази причина много от тях се отказваха да гласуват, колкото и да желаеха да упражнят това свое право.</p> <p><strong>Нека уточним още нещо: каква е разликата между дописваните в списъците под чертата и включените в допълнителните списъци избиратели?</strong></p> <p>В първата категория попадат тези граждани, които са били пропуснати по някаква причина в списъците и в деня на изборите с личната си карта доказват съответния си постоянен адрес и правото си на гласуване. Тях ги дописват под чертата. Допълнителните списъци пък включват онези, които имат издадени удостоверения за гласуване на друго място, и специално за местните избори &ndash; с удостоверения за гласуване по настоящ адрес &ndash; по последни данни те са 95&nbsp;000 души. За местните избори това е чудесна законова възможност да се дирижира изборът на кмет от &bdquo;случайни&rdquo; хора, които всъщност не живеят постоянно в даденото населено място. Сещам се за Нови Искър като пример, където имаше сто души, регистрирани на един адрес. Това показва липсата на всякакъв контрол от страна на службата по БДС &ndash; българските документи за самоличност, в МВР. Освен това в допълнителните списъци влизат и командированите и служебно ангажираните с изборите лица &ndash; членове на секционни комисии, застъпниците, които на тези избори бяха една огромна армия осигурени гласове срещу заплащане.</p> <p><strong>Да, това бяха т.нар. официално купени гласоподаватели. Как мислите, този избирателен кодекс ли трябва да се променя, за да се изчистят проблемите, или е по-добре направо да се изработи нов?</strong></p> <p>Според мен не е идеално лош този, но много неща трябва да се изчистят, особено за българите извън страната, които имат настоящ адрес в чужбина. Най-големите проблеми са за тях. Забранителните списъци се отнасят най-вече за българските граждани в Турция, за да се отслаби влиянието на ДПС. Но с мисълта за ДПС всъщност се ограничават правата на всички български граждани по света. Гласуването в чужбина беше затруднено с новия начин на образуване на секции чрез подадено писмено заявление или подадено по електронен път заявление с електронен подпис. Условието беше да има най-малко 100 подадени заявления в населените места, където нямаме консулски или дипломатически представителства 25 дни преди деня на изборите. А това не беше разбрано от нашите съграждани в чужбина навреме. От друга страна, независимо че съм етническа туркиня, аз също съм против това хора, които от десет и повече години не живеят в страната, да определят политиката й. Трябва да се измислят принципни механизми за ограничаването на тази възможност. Разковничето според мен по-скоро е българите да се мотивират да гласуват. Затова ми се струва, че е задължително вече въвеждането на електронното гласуване, липсата на такъв вариант за гласуване си е направо унижение за хората в ХХІ век. И разбира се, крайно време е да се изчистят избирателните списъци от т.нар. мъртви души, за да се спрат възможностите за манипулации от страна на държавната администрация. Изборният кодекс е много разводнен, добре е да се синтезира, да бъде по-ясен и по-кратък. Другият основен проблем, който се видя, е огромният брой недействителни бюлетини. Това е сериозен недостатък на кодекса, че дава възможност за доста субективна преценка на комисиите при определянето на недействителните бюлетини. Да не говорим за съществуващото съмнение, че самите членове на комисиите можеха с лекота да превърнат действителна в недействителна бюлетина, драсвайки някаква чертичка. В това отношение по-добри бяха критериите в старите изборни закони. Смятам, че трябва да се промени начинът на отбелязване на вота &ndash; да не е само Х, както и критериите за отчитане на действителността на бюлетините.</p> <p><strong>Учудващо голям беше и броят на недействителните бели бюлетини, което също е странно... А за исканията за касиране и решенията на съдилищата дотук какво ще кажете?</strong></p> <p>За да се стигне до касиране на избори, подадените жалби трябва да са много добре обосновани и мотивирани. Да приемем, че това е направено и съответният административен съд поиска повторно броене на бюлетините. Но какво става, ако чувалите с бюлетини са увредени или не са съхранени съобразно изискванията на закона? Тогава няма как да се получи достоверна информация при новото преброяване. Моето мнение е, че при такива случаи има още по-голямо съмнение за порочността на избора и съдилищата трябва да се произнесат категорично за касиране и нов избор. Това обаче не се случва, както виждаме.</p> <p><strong>Бях шокирана от повторното броене в Кърджали по жалбата на ГЕРБ, защото се оказа, че се броят само бюлетините от втория тур. Ами ако при първия тур е имало манипулации и всъщност балотажът е трябвало да бъде между други двама кандидати? Как ще се докаже това, като се броят само бюлетините от втория тур?!</strong></p> <p>Именно, това зависи от написаното в жалбата. Съдът не дава никога повече от това, което ти си поискал... Логично беше ГЕРБ да поискат броене на бюлетините и от двата тура.</p> <p>&nbsp;</p> <p>*<em>Айрет Гюрова е работила в ГД &bdquo;ГРАО&rdquo; към МРРБ и в МС като юридически съветник. Завършила е педагогическо и юридическо образование. Работила е и като учител и директор на детско заведение. В момента е адвокат в Софийската адвокатска колегия. Работи в областта на гражданското и административното право. Основно се занимава с проблемите на пребиваването на чужденците в Р България, на българските граждани в чужбина и проблемите на българското гражданство.</em></p>