- 10 Sep 2020
- 2340
- 104
Скандалите стават норма. След като не взривяваме държавата си, значи я приемаме такава, каквато е. След като гласуваме, пишем, участваме, плащаме сметки, гледаме национални телевизии, четем корпоративни вестници, търсим ваксини и поддържаме с ежедневните си действия различните мафии – значи сме в данса. И той никак не е ВИП, а най-тъжно ринги-ринги-рае, това каза Аве Иванова пред ГЛАСОВЕ. И още: Най-първото, което Министерство на културата трябва да стори по отношение на културните ни институти в чужбина*, е да изисква от кандидатите документ за непринадлежност към тайните служби. Но остави Министерството на културата, неговия цинизъм и неговите смешки. Въпросът е: дошъл ли е 10 ноември? И ще доживеем ли идването му?
<p><strong>Конкурсът вече приключи. И той ли беше скандал като останалите?</strong></p>
<p>За съжаление днес, 3 години по-късно приподписвам думите на г-н Дреников. Кое всъщност е скандал, Яворе? Излизането от нормата или поддържането на „устойчиво развитие“ на гадостта? Скандалите стават норма. След като не взривяваме държавата си, значи я приемаме такава, каквато е. След като гласуваме, пишем, участваме, плащаме сметки, гледаме национални телевизии, четем корпоративни вестници, търсим ваксини и поддържаме с ежедневните си действия различните мафии – значи сме в данса. И той никак не е ВИП, а най-тъжно ринги-ринги-рае. Днес – 7760 дни след десетоноемврийския маскарад. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Разкажи за този „римски“ сюжет.</strong></p>
<p>Той си е чисто нашенски и от него веят тежък соц и уродлив постсоц. Колебая се дали е повече криминален или повече чалгарски този сюжет. Явно е меланж. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Откога издържаме такъв център и в Рим? Знам за Дом „Витгенщайн” във Виена, за културния център в Москва, покрай скандалите около Кирил Кадийски – и за този в Париж, но за Рим не бях чувал.</strong></p>
<p>Ти не си чул в София, а аз 3 години в Рим не разбрах за съществуването му. Знаех за къщата Борис Христов, която оперният колос дарява с изричната воля да бъде ползвана от наши талантливи оперни специализанти там. Това става в края на 70-те, а точно преди 3 години Министерството на културата я преобразува в „държавен културен институт“. Дългогодишният управител на къщата, един костюмиран икономист, когото в МК наричат Градинаря (богатата флора там действително се нуждае от ежедневни грижи), остава и управител на института.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Не е ли трябвало да се обяви конкурс?</strong></p>
<p>Естествено. Дори в годишния си одит Сметната палата подчертава това като грубо нарушение. Неназначаването на конкурс обаче не е пропуск, а нарочен ход – сегашният „избор“ се подготвя от 3 години. Но да следваме хронологията. Остава същият човек, но пък се назначава сътрудник, и да изпреваря въпроса ти – пак без конкурс. Законът тук не предявява никакви изисквания – министърът може да прати и сина си, ако иска, стига да е пълнолетен. Не се иска нито ценз, нито език, нищо. Министър Данаилов назначава свой студент.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Актьор?</strong></p>
<p>Силно казано. Завършил актьорство и след няколко роли емигрирал в Италия някъде през 1996-а. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Какво е работил 10 години, преди да стане „сътрудник“?</strong></p>
<p>В сферата на строителството – както огромната част наши неквалифицирани емигранти от мъжки пол.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Зидаро-мазач?</strong></p>
<p>Бил работливо и добро момче, разправят колеги. Запознах се с него на конкурса – представи се: „Аз съм студент на Ламбо“. Петнайсет години след дипломирането си да се идентифицираш чрез професора си... Ти като се ръкуваш, казваш ли чий си студент?... После ни разведри, разправяйки ни как още от ВИТИЗ му викат Дани Гипса. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Това не е ли мъжът на Жана Яковлева? Тя, мисля, прави някакви дни на българското кино в Рим?</strong></p>
<p> Да, дали са женени, не знам, живеят заедно повече от десетилетие. Тя, като дъщеря на един великолепен човек и актьор, светла му памет, Юрий Яковлев, започва да плаче на рамото на неговия колега, вече министър: “Мастер, умираме от глад, любимият ти студент работи по строежи и по барове, измисли нещо, спаси ни...“. Мастерът, известен с широкото си сърце (казвам го без ирония, той е помагал и преди да бъде министър на много свои колеги, вкл. и на мен), „измисля“ нещо – назначава го сътрудник. Действа като един „социален“ културен министър – дава на нуждаещото се семейство подслон и препитание. Месеци преди това сътрудникът и неговата спътница са основали своя фондация „Феникс“, която пък създава... Знаеш ли – ако изпишеш в Гугъл „български културен институт в Рим“, не излиза този държавният (той си няма дори сайт!), а излиза тяхната страница, на фондацията, ето – виж: <a href="http://www.italiabulgaria.org">http://www.italiabulgaria.org</a>.</p>
<p><strong>Как един и същи човек работи в държавна и в частна структура с еднакъв предмет на дейност?</strong></p>
<p>Ти пък! Конфликт на интереси ли съзираш? Е, инспекторатът на Министерството на културата не го съзира. (Цяло лято гърчиха десетина театрални семейства – директорът на Врачанския театър се развежда най-сериозно с помощник-режисьорката на театъра, за която е женен от 30 години – отколкото и тя работи в същия театър, за да не нарушават закона, и се регистирира другаде, защото и фактическото съжителство е в разрез със закона.) В сюжета „Рим“ обаче цари спокойствие и правен мир. Въпреки чл. 9, ал. 2 от Закона за конфликт на интереси**. Но дори този Дани да беше напуснал фондацията на жена си 12 месеца преди да кандидатства за държавния пост, което въпросният закон изисква, факт е, че вече три години живее и работи в държавния институт с основателката и президентката на частния такъв. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Впрочем в сайта на МК под „Предстояща програма” на центъра в Рим има дата ноември 2008... Наистина ли там от миналия ноември досега не се е развивала никаква дейност? Цяла година? Нито дори изложба на Светлин Русев или поне четене на Антон Дончев?</strong></p>
<p>Кой да ти каже? Каквото са развивали – трябва да го има там, в програмата. Смислената акция е показът на български филми, но той е на частната фондация. Държавният институт и МК дават символния капитал – „престижа“ – като си дават патронажа. Кликни, моля, на този адрес –<a href="http://www.italiabg.com/aksiniya-privetstva-rim.html"> http://www.italiabg.com/aksiniya-privetstva-rim.html</a><br /><br /><strong>Коя е тази Аксиния?</strong></p>
<p>Риалити девойка. Потресаващото не е, че тя приветства Рим – майко мила... Нито че частната фондация на Жана Яковлева и Дани Гипса следват собствения си вкус и критерии, канейки девойката (извън резила, те харчат парите на частните си спонсори). Нито че форумът е “сред най-грандиозните бизнес срещи в Рим”. Ужасяващото е, че държавният БКИ и държавното Министерство на културата това разбират под “национална култура”, с това ни представят в европейска столица и за това употребяват нашите данъци. И така ще продължава. Всички ние, останалите кандидати, бихме могли да се провалим. Това никой няма да разбере. Данаил Владимиров обаче вече се е провалил – за 3 години там е показал нивото и ресурса си – като идеи, вкус и пр. И то е под санитарния художествен минимум.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>„Грандиозната бизнес среща” е била през юни тази година. При старото ръководство. </strong></p>
<p>Е, новото ръководство току-що избра това момче и за директор. Всъщност избра Жана Яковлева – тя кандидатства чрез мъжа си и тя ще води хорото. Вече и от името, и с парите на държавата ще прави седмица на българската мода в Милано. Не ти ли харесва? Попаднах преди време в компания на наскоро дошъл си служител на консулството ни в Милано, който разказваше как една от трите точки, по които ще докладва в своето министерство и на новите посланици в Италия, е “фигурата Жана Яковлева” – намерил й италиански спонсори за нейната модна седмица и тя ги завлякла с 1500 евро. Явно разказът му не е стигнал до културното министерство. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>А защо самата тя не кандидатства?</strong></p>
<p>Тя пък съвсем няма право – отказала се била от българското си гражданство. А предполагам, че и Ламбо се е уплашил – твърде скандално би било дори за приспаната ни социална чувствителност да пратиш за културен посланик дама, за която се знае далеч не само в театралната гилдия, че започва италианската си кариера като момиче на пилон, а после се издига до импресарио на наши и руски компаньонки. Виж, всеки има право да си танцува, където ще. А ако има очи, и да кандидатства където си ще. Въпросът е как е възможно държавата да не я е срам, че човек с такова CV ще я представлява зад граница? <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Кого да го е срам?</strong></p>
<p>Какви далавери трябва да се въртят в това министерство с тази двойка зад фасадата на “културно представителство”, които да неутрализират всякакъв срам? Бяхме доста хора, когато един от най-ентусиазираните българисти от Пиза директно ни запита: „Как допускате това създание да представлява страната ви?“. Какво се отговаря на такъв въпрос?... Отвратителна е и цялата постановка. Това, че министър Данаилов не обявява конкурса навреме – веднага след създаването на института – това не е немарливост, а очевидно стратегия. Защото според закона се искат минимум 5 години работа в сферата на културата – а през въпросната 2006 г. момчето има стаж от 1 година. Разбираш ли? Конкурс в държавна институция, в министерство, се забавя 3 години, за да се организира трудов стаж на фаворита, и се насрочва, когато той го е натрупал. И дори не си изпипват работата – да го накарат да напусне огледалната частна структура. Изобщо не им пука. После уж се вслушват в новия министър-председател, който пледира да се спре изпращането на посланици от Станишевия министерски съвет, тъй като вече има ново мнозинство в държавата. Скоба – публична тайна е, че докато в другите министерства вахтата се е предавала за 15 протоколни минути, политическите врагове Ламбо и Вежди са го сторили в сладки приказки и аромат на „Клан” в продължение на 6 часа. Някъде там се е споменало и за нашето момче, което трябва да отиде в Рим. Какви партии, какво ляво, дясно... театро за нас, полегналите пред телевизорите си вкаменени избиратели. Съществуват единствено прегрупиращи се динамично „клубове по интереси“ и съответните им хранителни вериги. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Няма ли да съдиш Министерството на културата?</strong></p>
<p>Добре ли си? Животът е твърде кратък... Последните подобни конкурси там – всичките отиват в съда. Толкова нарушения и безочия се извършват, че хората се вбесяват...<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Ти не си ли вбесена?</strong></p>
<p>Не. Омерзена съм. В мига, в който научих за конкурса, знаех две неща: че той се обявява за това момче, но и че аз, с 25-те си години бекграунд в т.нар. култура: текстове, преводи, знаене кой кой е и в нашия, и в италианския контекст, активно заявявани позиции и пр., не мога да не се явя.</p>
<p><strong>Всеки допълнителен кандидат легитимира цирка.</strong></p>
<p>Абсолютно си прав. Но пък сега мога да ти разкажа за цирка от първо лице, нали?... Вежди Рашидов едва ли не в първите си министерски изказвания заяви, че за такива позиции не трябва да има конкурси, а направо назначения. На пръв поглед това е откровен цинизъм. На втори обаче – е повече от адекватно. Това са фалшиви, тотално порочни конкурси, на които първите думи сред журито, докато кандидатите чакат отвън, са: “За кого гласуваме днес?”. Това ме предупреждаваха колеги – истински колеги – писатели, режисьори, вече скъсани, с които се срещах през лятото, за да обсъждаме моята концепция. (Концепцията – стратегическа програма за развитие, би трябвало да е основното състезателно поле.) Тя беше отдавна предадена, но ми трябваха корективи, исках да събера максимално много и валидни бележки за това кое от нея е реалистично и пр. Умираха от смях, всички до един – не си губи времето с прекрасната си, високо интелектуална концепция, никой не ги чете тия трудове, тичай да търсиш политически връзки, казваха.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Естествено.</strong></p>
<p>Не е естествено. Аз знам, че съм човекът за тази работа – в цялата страна сигурно не единственият, но сред тези шестима кандидати – с абсолютна сигурност. Нямам приятели сред политиците и се гордея с това. Имам приятели сред напусналите българската политика поради моралната си непригодност към нея. Затова и сме приятели. <br /><strong></strong></p>
<p><strong>Виждаш ли обаче кой ще представлява страната ни не къде да е, а в Италия?</strong></p>
<p>Виждам. И ме е срам, и ми е гадно. И ме е яд, че ще се изгубят още 4 години в глупости, в седмици на модите, в поп-фолк и в Яхнаджиеви яхнии. Но може би това е нормалното? Може би държавата ни и фигури като Жана Яковлева взаимно се заслужават? Една абдикирала без бой интелигенция, позволила метастазата на чалга-ченгесарството да прониже всички сфери и етажи, може ли да очаква друго?... Умен мой приятел, като празнувахме “скъсването”, ми каза: “С цялото си сърце ти желаех да заминеш на тази работа, но не съм допускал и 1%, че е възможно да те изберат. Ти ченге ли си? А и представяш ли си тия прошляци как изриват света за заплата от 1500 евро?”.<br /><strong></strong></p>
<p><strong>Извини ме, но за подобно прозрение не се иска много ум.</strong></p>
<p>Прави сте и двамата. Но ако решим, че пробив не е възможен, трябва да се гръмнем. Или да си потърсим скален манастир и да се изнесем там. Има и друго. Когато конкурсът се отложи, аз си казах: за добро е (не че Стефан Данаилов не знае аз коя съм и тези хора кои са, но пък студент, сантименти...). Казах си, новата власт ще се разграничи от старата, ще действа различно, поне в началото. Познах само в първата част – тя не спира да се разграничава вече 100 дни – пред камерите и микрофоните. В работата си обаче следва същите механизми, възпроизвежда същите практики, водена е от същия манталитет – “след нас и потоп”. Този мой частен-нечастен казус ме убеди, че дори Бойко Борисов и някой друг от управляващите да иска да бъде запомнен с добри дела, средната и нисшата кохорта няма да допуснат никаква промяна. Защото промяната би ги изхвърлила зад борда... Най-първото, което това Министерство трябва да стори по отношение на културните ни институти в чужбина, е да изисква от кандидатите документ за непринадлежност към тайните служби. Но остави Министерството на културата, неговия цинизъм и неговите смешки. Въпросът е: дошъл ли е 10 ноември? И ще доживеем ли идването му? До скоро мислех, че поне едно завоевание тези 20 години имат – свободата на словото. От колко телевизии и медии тебе те уволниха? Или направиха невъзможно оставането ти?</p>
<p><strong>Какво според теб следва да правим?</strong></p>
<p>Това, което правят кучетата. Не защото керванът ще спре да върви, а от самоуважение. Когато всичко е загубено, остава достойнството. И да инвестираме още по-здраво в чуждоезиковото обучение на децата си. Няма смисъл и тяхното поколение да се похарчи мърцина.<br /><br /><em><br />*Българската държава има 10 културни института зад граница, те работят под вещото ръководство на Министерството на културата. В края на мандата на предишното правителство два от тях – в Париж и Скопие, смениха своите директори. Бяха отхвърлени писатели, режисьори и кандидати със завиден опит в културното сътрудничество. Скандалните избори в това министерство от години биват последвани от съдебни искове. „В Министерството на културата коли и беси госпожа Деяна Данаилова, дъщеря на дългогодишния първи секретар на БКП в Русе Петър Данаилов. Веднага след промените тя демонстративно си изгори партийната книжка и оттогава услужливо се докарва на всички сини, жълти или червени министри”. Датата е 31 август 2006, а думите – на спечелилия дело срещу МК световен пианист Иван Дреников, накаран като сътрудник в центъра в Париж да мете тротоара.<br /> Третия конкурс, насрочен за юни т.г., Стефан Данаилов джентълменски спира в 12 и 5 и го завещава на своя политически опонент в Кърджали и приемник на министерския пост, известния зад граница скулптор Вежди Рашидов. Нашият „троянски кон“ сред кандидатите за директор на Българския културен институт в Рим беше Аве Иванова – колега, редактор във в. ГЛАСОВЕ от първия му ден, а през последните три години негов кореспондент в Рим.</em></p>
<p><em>**Лице, заемащо публична длъжност, няма право да извършва дейностите по ал. 1 и в интерес на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в<br />които то е било член на орган на управление или контрол, управител, съдружник или е притежавало дялове или акции 12 месеца преди датата на избирането или назначаването му или докато заема длъжността. (ЗПРК)<br /><br /><br /></em></p>
<p><em><br /> </em></p>
