Международният комитет на Червения кръст обяви сиутацията в Сирия за „гражданска война”. Докато репресиите стават все по-свирепи, в сърцето на столицата Дамаск, вече се водят ожесточени сражения. Специалистът по Сирия Зиад Маджед, професор в Американския университет в Париж, хвърля светлина върху ситуацията в страната пред сп. „Експрес”.
<p><strong>- Съгласен ли сте с употребата на термина „гражданска война” в Сирия?</strong></p>
<p>- Не. Определяйки ситуацията в страната като „гражданска война”, Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) се стреми да спази Женевските конвенции (съвкупност от договори и протоколи, които от 1864 г. определят правилата за защита на цивилното население и на военнопленниците в случай на въоръжен конфликт – б.а.). Тази терминология е свойствена за МКЧК и няма научен характер. Тя отговаря на специфични критерии.</p>
<p>Впрочем сирийската революция не започна като въоръжен конфликт! В началото имаше едно мирно движение, което се бори срещу един деспотичен режим, и което се милитаризира с времето и репресиите срещу него. Днес все още има революционна конфигурация – борбата срещу режима на Башар ал Асад, въпреки въоръжените сблъсъци. И не трябва да се поставят на едно и също ниво на отговорност революционерите и режима.</p>
<p><strong>- Има ли видимо засилване на репресията? Как да си обясним употребата на хеликоптери от армията в Дамаск?</strong></p>
<p>- Има двойно засилване. От една страна, се засилва репресията на режима. Той все повече прибягва до тежки оръдия, за да вземе в свои ръце военната инициатива. Дамаск се опасява, че Москва ще се съгласи да води диалог със западните страни по въпроса за съдбата на клана Асад.</p>
<p>Целта на режима е да възстанови контрола си, особено в източната част на страната, в района на Хомс (Централна Сирия) и около столицата, за да преговаря от позиция на силата. За да постигне тази цел, трябва да контролира поне половината основни градове и техните околности. Впрочем днес той не контролира повече от 50 на сто от територията на страната.</p>
<p>Трябва да отбележим, че настъпването на месец рамадан (20 юли) поражда страх у режима от нарастване на броя на демонстрантите и на всекидневните мирни събирания, така както и от военни атаки по армейските позиции. Така че трябва бързо да постигне своята цел.</p>
<p>От друга страна, Свободната сирийска армия и различните въоръжени групи на опозицията искат да удържат натиска и да докажат, че силите им са нараснали, така както и „психологическото им превъзходство” над военните части, верни на режима.</p>
<p><strong>- Означава ли ескалацията на насилието, че режима губи контрол на собствената си армия?</strong></p>
<p>- Той губи контрол над една част от армията. Но ескалацията е свързана главно с политическия контекст. В замяна на това, елитните части остават верни на режима. Сред тях можем да споменем Републиканската гвардия (въпреки че един от нейните генерали, Манаф Тлас, неотдавна измени на режима), Четвърта дивизия на Махер и специалните сили. Режимът разчита също така много на шабиха, които са паравоенни формирования, наети като запасна войска, които имат ужасна репутация.</p>
<p>В самото сърце на Дамаск се водят няколко операции, по-точно в южната част на града, близо до палестински бежански лагер. Има социален аспект в локализирането на сраженията. Засегнати са най-вече бедните квартали, като Ал Тадамон в южната част на града: жителите им имат по-малко за губене. Освен това, много жители на тези квартали са родом от райони, които са сурово потискани от началото на революцията.</p>
<p>Удряйки Дамаск, бунтовниците искат да покажат, че могат да стигнат до самото сърце на режима, неговата високо охранявана крепост. Има истинска солидарност между тези, които са взели оръжие в ръка, и някои жители: млади хора блокираха важни пътища, палейки гуми, за да забавят пристигането на подкрепления към кварталите, където се намират бунтовниците. Бронираните машини на армията заеха позиция, близо до центъра на града, в квартал Мидан.</p>
<p><strong>- Могат ли бунтовниците да победят военните сили там – Четвърта бронирана дивизия на Махер ал Асад, брат на Башар, която изигра важна роля при финалната атака срещу Хомс?</strong></p>
<p>- Силите на режима са изчерпани. Много малко войници успяват да вземат отпуск, за да си починат. Освен това, армията не може вече да разчита на новобранците. Трябва да се има предвид измяната към режима на военни, инвалидизирането на други. Въпреки това правителствените сили все още разполагат с важен елемент: голямото превъзходство на огъня и на тежкото въоръжение. Днес Башар ал Асад все още контролира Дамаск. Но вече не се чувства сигурен там.</p>
<p><strong>- Трябва ли режимът да се страхува от нови случаи на изменничество?</strong></p>
<p>- От съвсем скоро обикновените войници не са единствените, които дезертират. Вече има много офицери, които напускат редовете на армията, за да се присъединят към опозицията, да се скрият в селата си или да избягат в чужбина, по-специално в Турция. Някои наистина смятат, че трябва „да напуснат кораба, който потъва”.</p>
<p>Въпреки това дезертирането остава трудно. Военните се страхуват да изложат семействата си на репресиите, които ще последват. А прибягването до средства за наблюдение, като хеликоптерите, прави по-лесно тяхното откриване.</p>
<p><strong>- Откъде си доставят оръжие бунтовниците?</strong></p>
<p>- Има три източника на доставки. Най-напред, самите дезертьори бягат с оръжия и екипират опозицията. Освен това има вътрешен трафик на оръжие. Той е стар, особено в племенните райони, към който се прибави трафик на оръжие от Ливан и Ирак. Накрая, по-отскоро, бе съобщено, че Турция е оставила свободно да преминават през границата й със Сирия оръжия. Откакто беше свален нейн изтребител от Дамаск, Анкара вероятно е отворила границата.</p>
<p><strong>- Възможен ли е все още преход, какъвто препоръчаха заключителните документи от заседанието на Групата за действие за Сирия на 30 юни в Женева?</strong></p>
<p>- Все по-малко. Кофи Анан и ООН не настояха достатъчно за изтеглянето на тежките оръдия от обсадените градове, нито за освобождаването на десетките хиляди задържани. Предложението за диалог може да дойде, само когато бъдат спазени тези условия.</p>
<p>Освен това има дисхармония в тона. Различните актьори, като Кофи Анан, Бан Ки-мун, някои арабски страни и Франция защитават различни позици. САЩ изглежда все още се колебаят. Има известно затруднение около плана на Анан. Той все пак си остава дипломат и вярва в мисиите и заседанията, като това в Москва в понеделник вечерта. Но вече го слушат само някои от актьорите.</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>