Армен Джигарханян: Не искам да обичам живота със затворени очи

<p>Това е неголям театър, но с авторитетно присъствие в културния живот на руската столица. Наскоро популярният руски режисьор и актьор направи в Русе първата си постановка на българска сцена. На 17 ноември в Русенския драматичен театър &bdquo;Сава Огнянов&rdquo; беше представена премиерата на пиесата "Три сестри" от Чехов. Спектакълът бе реализиран от Армен Джигарханян и неговия асистент &ndash; руският режисьор Юрий Клепиков.<br /><br /><strong>Армен Борисович, уморен ли сте? Репетирате вече цял ден, а и изобщо в театъра сте повече от петдесет години.</strong></p> <p>Не бих го определил по този начин. Най-добре ми е, когато живея в атмосфера на любов. Защото може да се уморим, може да ни боли, може да паднем, но не това е важно, а онова, заради което живеем. Не ти говоря глупости, това е така. В живота си съм виждал как се променят хората. Това е главното за нас и аз винаги съм мислил за онези хора, които не се променят. Мисля, че те пропускат нещо много важно, нещо съществено. Защото този живот трябва да се изживее. Представяш ли си, аз съм на 75 г.?! Имал съм поне 70 жени, братя и сестри и те наистина са били мои.</p> <p><strong>Защо избрахте &bdquo;Три сестри&rdquo;? Чехов не е ли поставян твърде много?</strong></p> <p>Защото тази пиеса е гениална. В живота си имаме толкова много проблеми. Когато имаме проблеми, ние отиваме или в църквата, или в поликлиниката. Аз бих добавил &ndash; и в театъра. Аз съм много циничен и груб човек, но съм убеден, че хората наистина имат потребност от това. Те отиват в театъра заради това. Ние през цялото време си даваме вид, че ходим на театър за удоволствие. Не. Аз мисля, че когато се появи проблем и ние не можем да намерим отговор и решение, тогава отиваме в църквата, в поликлиниката при лекаря или в театъра.</p> <p><strong>С какви проблеми се сблъскват героите на тази пиеса? </strong></p> <p>С човешките проблеми в живота. Признавам си пред теб, че в моя живот &ndash; вече ти казах, че съм на много години &ndash; до този момент не съм разбрал какво е Господ Бог, не му знам името. Не знам защо той е създал самеца и самката. Защо го е направил? Учените ни обясняват, че е за продължение на рода. Аз разбирам, че е за продължението на рода, но защо с цената на такива жертви?! И на това отгоре ги е създал като противоборстващи си, антагонистични същества. Имам предвид мъжете и жените. И оттук възникват още милион въпроси, още милион въпроси... А аз, понеже не ходя на църква, си изяснявам много неща в театъра. Говоря ти честно, трябва да го чуя, трябва да го видя &ndash; защо тя е дошла тук и какво иска от него... Всеки път търся близка история, за да се ориентирам чрез нея в моите проблеми. Разбираш ли? Затова и избрахме &bdquo;Три сестри&rdquo;. Мисля, че едва след 50, а може би и след 100 години ще започнат да вникват какво е това Чехов и въобще театърът. Театърът &ndash; извинявай за грубостта &ndash; това полов акт ли е или психофизическа трансформация? Това за мен са много сериозни въпроси, още повече че не намирам техните отговори. Не мога да намеря.</p> <p><strong>Казвате, че ще започнат да четат и разбират истински Чехов едва след 50 или 100 години. Какво не ни достига днес?</strong></p> <p>Ще ти отговоря с един пример. Преди 400 години Шекспир е написал &bdquo;Крал Лир&rdquo;. И там, когато крал Лир се простудил, ако си спомняш, му варят нещо, той го пие и става ясно, че се е излекувал. След 200&ndash;300 години някой си казал: &bdquo;Я да видим какво лекарство са измислили те&rdquo;. И станало ясно, че това е пеницилин. Същото мисля и за Чехов. Той е намерил пеницилин за чувствата. Това е важното, а не сюжетът &ndash; Маша обича Петя, Петя обича Галя. Това е най-безинтересното нещо в живота.</p> <p><strong>На няколко пъти по време на репетицията повторихте на актьорите: &bdquo;Това е най-важният момент&rdquo;. Кой е всъщност най-важният момент?</strong></p> <p>Истината, най-важното е истината. Защото ние с теб знаем отдавна, че има илюзии, има илюзорна представа за живота. А Чехов е от тези хора, които ни казват понякога страшни неща. Ето например да вземем отношенията между Андрей и неговата жена Наташа &ndash; нито един Шопенхауер не би се сетил как да го направи. А Чехов взел и разказал тази история съвсем просто. &bdquo;Рунтаво животно&rdquo;, казва Андрей за жената, от която има деца. Разбираш ли какво преодоляване е това на физиологията на човека?! Всъщност Чехов не ни намеква, че те са врагове. Напротив, те го играят и аз виждам дори как те физически се обичат един друг. Но става ясно, че това е един поврат. Има сутрин, обед, вечер &ndash; как да се ориентираш? Още не знам.</p> <p><strong>Без отговори ли остават важните въпроси?</strong></p> <p>Да. И така ще бъде до края на живота. Ето, погледни как завършва пиесата си великият човек &ndash; той казва: &bdquo;Ако можехме да знаем&rdquo;. Какво да правим, ето какви сме: бъра-бъра и накрая &ndash; ако можехме да знаем. Ако можехме да знаем и точка. Това е всичко.</p> <p><strong>Защо е толкова мрачен и тъжен светът на Чеховите герои? </strong></p> <p>Не, той не е тъжен. Но ще е тъжно, ако ние с теб се уплашим от истината. Тогава ще отидем да гледаме Лопе де Вега, защото там животът е друг &ndash; с повече краски. Аз много обичам Лопе де Вега, но той е друг. Днес говорих на артистите, които обичам толкова много &ndash; имам предвид артистите от този град (Русе) и от този театър &ndash; все им повтарям това, което Чехов казва за себе си: &bdquo;Аз не съм писател, аз съм лекар&rdquo;. И ако прочетеш внимателно, ще разбереш какво значи това. Той, разбира се, не е лекар, който ти прави клизма или инжекция. Неговата роля е друга &ndash; да преглежда и лекува душите. Трябва да го погледнем от тази страна.</p> <p><strong>Често говорят за неговия безпощаден маниер на лекар, който рови със скалпел в човешката душа. Пред погледа на лекаря-писател обаче оголените и обезоръжени герои често се превръщат в жалки и безпомощни хора.</strong></p> <p>В никакъв случай, в никакъв случай. Ние с теб ходим на лекар, когато имаме проблем. Ние не сме жалки. Отиваме при лекаря и му казваме: &bdquo;Боли ме кракът, трудно ми е да ходя&rdquo;. Нима това ни прави жалки? Напротив, защото за нас най-важно е знанието. Именно знанието. Защото съм уязвим, когато не знам. Но когато знам, мога да изпия един чай, мога да направя куп други неща и най-важното &ndash; ще знам как да живея по-нататък. Аз съм за това да знаем всичко по всички въпроси.</p> <p><strong>И все пак кое е онова, което обрича на смърт неговите герои, което ги прави толкова безпомощни и слаби?</strong></p> <p>Това е реализмът на Чехов. За мен той е невероятен реалист. Той не ни лъже нито за миг. Като лекар. Аз например обичам лекарите. Но не този лекар, при когото отивам, за да ми оправи зъба, а той ми казва: &bdquo;Няма страшно, няма да боли&rdquo;. А онзи лекар, който ми казва: &bdquo;Ще боли, потърпи&rdquo;. Така е и с Чехов, той ни казва една определена истина, която ние трябва да знаем, за да продължим нататък. Но избора го правим сами, а не президентът или неговият заместник, или пък неговият съветник. Разбираш ли, изборът трябва да си го направя аз, а ти само ми кажи истината. Познавам хора, на които са им казвали: &bdquo;Имате сериозен проблем, остават ви два-три месеца&rdquo;. И тогава &ndash; да, плачат, страдат... Да, това е тежко нещо, но аз в момента не искам да разсъждавам по тази тема, в момента не това ме интересува. Има хора обаче, които разбират какво точно са им казали и успяват да направят нещо важно. Ние познаваме такива хора &ndash; един философ, един лекар... Те са поискали да направят нещо и са го направили.</p> <p><strong>Кой е най-трудният избор, пред който сме изправени? Кой беше най-трудният избор за вас?</strong></p> <p>Имало е много трудни моменти. Преди години имах възможност да поговоря с един много умен човек и той ми каза една фраза, която ме разтърсва до ден днешен. Често си я спомням: &bdquo;Ти ставаш окончателно свободен, когато се избавиш от всичко&rdquo;. Ставаш свободен, когато се избавиш от съблазните.</p> <p><strong>Звучи доста будистки.</strong></p> <p>Будистки? По-скоро арменски.</p> <p><strong>Казахте, че изборът трябва да бъде направен от отделния човек, а не от президента или от неговия заместник. Не сме ли все още твърде зависими от волята на управника и властелина в нашите посткомунистически общества &ndash; в Русия и в България?</strong></p> <p>Не знам, не знам. Това е един дълъг път &ndash; нарича се дипломация, хитрост, ум и други подобни думи измисляме за него. А всъщност трябва да се каже: &bdquo;Оставете ме на мира, сам трябва да реша накъде да тръгна &ndash; натам или насам &ndash; това е мой избор&rdquo;. Казват ни, че ако се държим лошо, ще ни вкарат в затвора, тоест ще ни лишат от правото на избор. Да, такова е обществото. Но има и хора, които искат да живеят отделно &ndash; извън този, грубо казано, колектив.</p> <p><strong>Как се чувствате в Русе, това първата ви постановка ли е в България?</strong></p> <p>Аз много обичам България. А Русе и неговия театър мисля, че ще обичам най-много от всичко. Знаеш ли, аз имам възможност да избирам, така че не бих се закачил за всяка трънка. Но в този град, в който от няколко дни празнуваме, в душата ми нещо се обръща &ndash; говоря ти за нашите репетиции. За мен това е празник. Не лъжа и нямам право да лъжа. Така обикнах тези артисти! Като се срещнахме в началото, бяхме като чужди хора, а после започнахме да се обичаме и аз мисля, че няма нищо по-светло от това. Казвам ти честно, защото моят живот вече е така устроен, че аз мога да седя там или да пия тук. Русе е много красив град и има много добър театър. Ще кажа, без да крия, че много бих искал моят театър в Москва да дружи с този театър. Аз да идвам при вас и вие да идвате при мен. Аз ще ви донеса арменски кебап, а вие ще ми донесете кебапчета... Мисля, че заради това си струва да се живее. Не можеш да си представиш колко много любов блика от порите ми, от тези дупчици по кожата ми. Ето, там стои едно момиче и аз започвам да я обичам. В театъра не бива да се разсъждава теоретично. Там, разбира се, има и теория, но не това е важното. Хората излизат, плачат, смеят се, целуват се... Това е удивително, това е невероятно! Имах велик учител, който питаше: &bdquo;Какво значи добро изкуство?&rdquo;. Това е, когато искам да се отбия там, когато искам да отида в театъра.</p> <p><strong>Преди малко казахте, че сте много груб и циничен човек. </strong></p> <p>Да, аз съм много груб и циничен.</p> <p><strong>Това не е ли лъжа? </strong></p> <p>Не, не, защото цинизмът според мен е да даваш ясен и категоричен отговор за това, което обичаш и не обичаш, което харесваш и не харесваш. Един от великите мислители беше казал: &bdquo;Не умея да обичам родината си със затворени очи&rdquo;. И аз бих казал така &ndash; не искам да обичам живота със затворени очи. Искам да виждам, че това е черно, а това е бяло, че това стои добре, а това може да се скъса. Трябва да знам истината, защото илюзиите са много тежко нещо. Те са угнетяващи и ни подлагат на мъчения. Какво е казал Ницше &ndash; изкуството ни е дадено, за да не умрем от истината.</p> <p><strong>Вие пътувате много &ndash; Русия, Армения, САЩ... Къде ви е най-добре, къде се чувствате у дома?</strong></p> <p>Къде се чувствам най добре? Нали няма да ме убиеш, ако ти кажа честно в очите &ndash; вече ти признах, че съм на 75 години &ndash; всичко, което днес знам, е, че най-хубаво е било, когато съм бил в корема на мама. Мисля, че това е най-хубавото.</p> <p><strong>Защо?</strong></p> <p>Ах, защо? Ако можех да отговоря на този въпрос. Ако можех да знам, ако можех да знам...<br /><br /><em><strong>Димитрина ЧЕРНЕВА разговаря с Армен ДЖИГАРХАНЯН</strong></em></p>