Антонела Понева: Пак ли ще станем свидетели на поредното насилие над дете?

<p><strong>Г-жо Понева, как интерпретирате случая в Асеновград?</strong><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /><strong></strong>Аз избягвам да интерпретирам подобни казуси,&nbsp; въпреки че се срещам непрекъснато с такива. Работя активно с Фондация &bdquo;Деца и родители &ndash; отново заедно&rdquo; и заедно с тях правим всичко възможно да помагаме при решаването на такива ситуации в най-добър интерес на децата. Когато генезисът на проблема, както е в случая в Асеновград, е влошените отношения между родителите,&nbsp;опасно е да се дават оценки и квалификации, тъй като всяка страна има своята истина.<strong> </strong>Това, което интересува мен и това, с което се занимавам в този случай, е дали българските институции, отговорни за закрила на детето по смисъла на съответния закон, са си свършили работата и дали са защитили интересите на децата.</p> <p><strong>Може ли да се каже кой е прав в този случай &ndash; бащата или майката?</strong></p> <p>Не се наемам да давам преценка затова. Отношенията са стигнали до фаза на пълна непоносимост. Аз съм разговаряла само с бащата, но не искам да коментирам чутото от него по адрес на майката.&nbsp; Ще коментирам само документите, с които разполагам.</p> <p><strong>Какви са юридическите предпоставки, за да се стигне до сегашното положение?</strong></p> <p><strong></strong>Сегашното положение е следното: разделени родители, разделени деца, страдащи деца, уплашени деца, едното дете претърпя насилие и преживя шок. Другото дете е укривано от бащата, за да не му се случи това, което се случи на сестричката му.</p> <p>Как се отнасят българските власти става ясно от изявлението на министерство на правосъдието в лицето на г-жа Елина Георгиева, началник отдел &bdquo;Международна правна защита на детето" в Министерство на правосъдието. <br />Г-жа Георгиева заявява, че децата са полски граждани и няма проблем да бъдат изведени от страната, ако са имали документи за самоличност. Твърди, че децата са изведени от Полша от бащата без разрешението на майката. Г-жа Георгиева казва също, че случаят с квалифицира като отвличане по Хагската конвенция за гражданските аспекти на международни отвличания на деца.<br />Това, което аз установих е, че децата са български граждани толкова, колкото и полски.<strong> </strong>Изведени са от Полша с подписана от майката декларация за даване на съгласие децата да бъдат извеждани от страната от баща им. При положение, че няма развод между родителите, няма присъдени права или ограничителна заповед, има документ, необходим за легалното им извеждане от Полша, за какво отвличане можем да говорим? <br />По-скоро извеждането от България на едното дете от майката е доста съмнително. Тъй като майката не притежава аналогична декларация със съгласието на бащата, децата да бъдат извеждани извън граница. По думите на представител на външно министерство, детето е изведено с полски пасаван. Но такъв може да се издаде, само ако документите са самоличност са изгубени. Полските паспорти и на двете деца са у бащата и той неколкократно е предупреждавал в полското посолство, че паспортите са у него и не може да бъде издаван пасаван. Бащата е звънял и на телефон 112, за да предупреди, че не е съгласен детето му да бъде изведено от страната. Реакция от никъде, никаква и както знаем едното дете е отведено в Полша.</p> <p><strong>Правомерни ли бяха действията на социалните власти? </strong></p> <p><strong></strong>Всичко това се случи пред очите на представители на различни институции, които са длъжни да закрилят децата и да бдят за техните права.<strong> </strong>Най-тежкото в случая е насилието упражнено върху детето, ситуация на която станахме свидетели благодарение на една национална телевизия. Дете беше уплашено, крещеше за помощ и полагаше неимоверни усилия да се освободи от зловещата хватка на една жена, за която не знаем в качеството си на каква си позволи да отведе детето и то насилствено. Тази жена, която видяхме как грубо се отнасяше с детето, се оказа рускиня, приятелка на майката. Полицаи и социални служители гледаха, правеха някакви хаотични движения и не предприеха нищо да се прекрати насилието. <br />И след всичко това наблюдавах неадекватното поведение на всички отговорни за случилото се, с изключение на Държавната агенция за закрила на детето. Тя излезе със становище, което гласи, че след извършената проверка е установено, че съществуват пропуски в работата по случаите с двете деца, с които са създадени предпоставки за нарушаване правото на децата&nbsp; на закрила от насилие, регламентирано в чл. 19 т.1. от Конвенцията на ООН за правата на детето. Логично е да си зададем въпроса, защо след такова едно становище на отговорна институция и след кадрите които видяхме по телевизията, Прокуратурата излезе с решение, че виновни по случая няма.</p> <p><strong>Има ли разнопосочни решения на българския и полския съд&nbsp;&nbsp;&nbsp; и каква е европейската практика в такива случай?</strong></p> <p><strong>&nbsp;</strong>Бащата на децата твърди, че има такова разминаване и&nbsp; определя&nbsp;&nbsp; преводът като неточен в някои моменти. За да се докаже това, той ще изиска и направения аудиозапис поне от&nbsp; Полския съд, тъй като не се знае дали българският съд е направил такъв, въпреки възможността дадена от ГПК. <br />Изненадана съм, че българският съд не е взел под внимание представените документи от бащата, а и много важните в случая доклади, изготвени от социалните служби.</p> <p><strong>Как може да се очаква, че ще завърши този казус?</strong></p> <p>Притеснена съм от изявлението на министър Тачева, която каза, че и второто дете трябва да бъде предадено на майката и след това да бъде проведена медиация от страна полски и български институции. Г-жа Тачева заяви, че ако детето не бъде върнато доброволно, то ще бъде отведено принудително. Когато говорим за деца редно ли да употребяваме думата принудително. Пак ли ще станем свидетели на поредното насилие над дете?<br />Това, което мисля, че&nbsp;е трябвало да се направи, преди да бъде отведено едното дете, но тъй като вече е късно да се приложи в случая с другото дете е отказ от изпълнението на отвеждането на детето в Полша. За мен, като гражданин, е от изключителна важност, че децата имат желание да живеят в България, но явно за съдебните и административни органи това е без значение.&nbsp;Те&nbsp;могат да се позоват&nbsp;на същата Хагска Конвенция, на базата на която разпореждат отвеждането на децата в Полша.&nbsp; В чл. 12 на Конвенцията се казва, че съответните органи трябва да разпоредят връщането на детето (и то дори в случаите, когато наистина има на лице отвличане по смисъла на цитирания документ), освен в ако не се установи, че детето се е приспособило към новата си среда.&nbsp; Както казах преди малко, налице са два доклада от социалните служби, които доказват, че децата са приспособени към средата в България.<br />Втора възможност да бъде отказано отвеждането на децата дава чл. 20 на Конвенцията, който гласи:&nbsp; Връщането на детето може да бъде отказано, ако това противоречи на основните принципи на замолената държава в областта на правата на човека и основните свободи.&nbsp; Цитирах доклада на Държавната агенция за закрила на детето, от който се вижда, че правата на децата са нарушени.<br />Моето мнение е, че след като се осигури пълното спокойствие на децата и се направи всичко за най-добрия им интерес, могат да започнат всякакви опити за медиация за разбирателство между двамата родители. Бащата вече е дал съгласие за такава медиация от страна. Защо българската държава не е направила нужното и не е използвала всички възможности, за да защити правата на своите граждани? Този въпрос очаква своя отговор.</p>