- 10 Sep 2020
- 547
- 26
По време на управлението на ОДС и Иван Костов имаше твърдо решение за отваряне на досиетата и това беше съвсем ясно. Това решение трябваше да бъде приведено в действие, но там за една нощ нещо стана, нещо се случи. На теория те нищо не смениха, казаха, че отварят всичко, но отвориха някакви жалки досиета, колкото да замажат очите на обществото, това каза пред ГЛАСОВЕ Андрей Райчев. И още: Това закриване фактически е целяло съхраняването вече на една друга агентурна мрежа, която е вече на нашите съюзници и приятели. Що се отнася до десните, отварянето на досиетата беше единствената им естествена позиция по тази тема. Това е трагикомично, но техният електорат иска да бъде извършено някакво символично насилие върху бившите комунисти.
<p><strong>Как ще коментирате реакциите на основните политически сили във връзка със скандала с дипломатите, сътрудничили на Държавна сигурност?</strong><br /><br />Не виждам нищо ново в реакциите на основните политически сили. За сметка на това виждам новото във факта, че властта в лицето на ГЕРБ, която винаги е била неутрална по въпроса, сега натиска педала с всички сили и шуми. Това не се дължи на някаква промяна на политическите им виждания. Дължи се на факта, че ГЕРБ има нужда от скандал на чужд терен, тъй като през последните месеци имаше много скандали на техен терен – нещо, с което те не са свикнали. Общо взето, им беше за първи път – Калинка, скъпите телефони на депутатите, имотите на Цветанов, имотите на Андрей Иванов и т.н. Така че скандалът за принадлежността на посланиците към Държавна сигурност е добре дошъл, за да минат в настъпление. Това категорично е абсурд, защото от ГЕРБ обясняват, че други са виновниците. Всъщност от тези 17 посланици десет са назначили те, тоест това е станало по тяхно предложение. Само седем са по предложение на предишното правителство. Освен това между набедените посланици не видях нито един, който да не е от разузнавателно управление. А това не е политическа полиция, не е Шесто управление и т.н. С други думи, това са хора, които просто са сътрудничили на българското разузнаване. Та това беше норма на онзи, предишния живот. Ние нали не наказахме военните, че са служили на тогавашната държава и че са събирали оръжие срещу НАТО, в което сега влязохме? Цялата работа е в това, че на Борисов му е добре дошло той да направи скандал, а не да му стоварват отвън скандали на главата. Това е причината. <br /><br /><strong>Да, но Законът за досиетата функционира вече няколко години. Той беше приет по време на управлението на тройната коалиция и е първият закон, който предвижда отварянето на всички досиета. Упреквате ли го в някакви недостатъци?<br /></strong><br />Съществуват само две точки на равновесие по тази тема. Едната е испанският вариант – никакви разследвания, всички архиви се унищожават и съзнателно забравяме. Това е направено в Испания, дало е добър резултат и обществото е започнало да върви напред.<br /><strong><br />Но повечето страни от бившия социалистически лагер не подходиха по този начин.<br /></strong><br />Да, има германски вариант, който е най-радикалният – абсолютно всичко се слага на масата, всичко се отваря и се прави достъпно. Това са двете стабилни решения. Първоначално аз бях на страната на испанския вариант, защото според мен за страна като България този вариант е по-добрият. Но не е важно моето мнение. Важното е, че това са единствените варианти за стабилно решаване на този въпрос.<br /><br /><strong>Или всичко, или нищо?</strong><br /><br />Да, но България не възприе нито един от двата подхода и получи най-лошия вариант, при който нито се затварят, нито се отварят, но някои се отварят. През цялото време някои се отварят – от скандала на Жельо Желев с Петър Берон, когато президентът Желев извади досието на Берон, до по-късни моменти през цялото време някой вадеше нещо, някой заплашваше с нещо и се получи най-лошото – досиетата и Държавна сигурност престанаха да бъдат въпрос за справедливостта и се превърнаха във въпрос на гниене на нашето общество. То започна да гние заради тези шантажи и намеци. Бяха набедени включително хора, които нямат нищо общо с това. Така че се получи най-лошият вариант. Когато видях това, аз си смених позицията, защото явно вече не беше възможно да се затвори всичко. Минах на позицията да се отвори всичко, каквото и направи, слава Богу, тройната коалиция. БСП направи поне тази услуга на държавата. В един момент толкова се оплетоха нещата и толкова се разшумя, че те отвориха всички досиета. Но обществото по някакъв начин загуби интерес. Още повече че главните действащи лица вече бяха изтекли и се знаеха. Образува се една несправедливост. Ще ви кажа в какво е тя. Покойният Чавдар Кюранов и един гениален български поет ми разказаха – поотделно апропо – че доносникът на тяхната компания е човек с инициали Й. В. Този човек е доносничил за тях и за жена си. Той е доста известен деец на демокрацията. Но по-късно се оказа, че той не е агент, и аз реших, че пак нещо крият, макар че ми се стори странно, защото разкриха кого ли не, а него защо да го крият. Оказа се друго. Оказа се, че човекът е правил доноси, без да е агент. Оказа се, че има папка с негови доноси, включително за жена му. Просто човекът си е доносничил доброволно, не е имало нужда да го вербуват за агент, тъй като той си е казвал всичко и те са записвали. Нашият закон не наказва морално този човек. И обратно, човек, който е служил на външното разузнаване, е морално укорим. Аз не проумявам това. Но както и да е. Тези хора са набедени и наклепани. Никаква изненада няма и не може да има в това, че дипломатите са вербувани. Това е абсурд. Ако тръгнем да се сравняваме с американските посланици, ще видим, че там половината са агенти на ЦРУ. Това се знае. Какво неестествено има в това? Нищо, абсолютно нищо. Но защо възникна скандал? Отговор – защото им трябва нещо много шумно, понеже шумът досега беше в тяхна вреда.<br /><br /><strong>Споменахте, че именно тройната коалиция и БСП приеха сега действащия закон за досиетата ... <br /></strong><br />И Симеон Сакскобургготски винаги е бил за испанския вариант, и в БСП винаги са искали за тези неща много-много да не се шуми. Но се стигна до такава непоносимост с това частично изтичане на информация, че просто се наложи всички да бъдат отворени. <br /><br /><strong>Сега обаче лидерът на БСП Сергей Станишев даде заден ход по отношение на закона, тъй като той не позволявал да бъде направено разграничение между „добрите” и „лошите” агенти. Възможно ли е да бъде направено подобно разграничение, по какви критерии ще бъдат отсявани едните от другите?<br /></strong><br />Искам да дам пример със себе си. За щастие по никакъв начин не съм бил свързан с Държавна сигурност. Но аз работих в ЦК на БКП. Разбирате ли, аз бях сътрудник на социолога Стоян Михайлов в ЦК на БКП. ЦК на БКП е повече от Държавна сигурност, защото управляваше държавата. ЦК на БКП не информираше властите, той беше самата власт. Е, добре, защо аз да съм по-малко укорим, отколкото един офицер на Държавна сигурност. Според мен аз съм по-укорим морално. Освен това тези хора бяха наистина добри и лоши. Имаше такива, които се стараеха да не раздуват нещата. Макар че са били шпиони, те никога не са доносничили за брат си, за съседа си, за състудента си... Имаше и хора, които само това са правили и са го правили с удоволствие. Такъв е случаят с г-н Коритаров.<br /><br /><strong>Как може да бъде направено разграничението между едните и другите?</strong><br /><br />Именно понеже не може да бъде направено разграничението, аз поначало бях на принципа да не ровим в миналото – било, каквото било. Но това не стана. И сега какво? Извинявайте, Любо Кючюков, български посланик в Лондон, работил в българското разузнаване – какво лошо има в това? Българската армия през 1945 г. не се ли превърна от съюзник на Хитлер в съюзник на Съветския съюз? Същата армия със същите офицери?<br /><br /><strong>Искам да ви помоля да коментирате реакцията на Синята коалиция и на Иван Костов. Нека се върнем малко назад във времето. Имаше ли споразумение между СДС и БСП по време на управлението на сините за частично отваряне на досиетата?<br /></strong><br />Без да изпадам в подробности, които лично съм видял, искам да ви кажа какъв беше общият резултат. Имаше твърдо решение за отваряне на досиетата и това беше съвсем ясно. Това решение трябваше да бъде приведено в действие, но там за една нощ нещо стана, нещо се случи. На теория те нищо не смениха, казаха, че отварят всичко, но отвориха някакви жалки досиета, колкото да замажат очите на обществото.<br /><strong><br />Защо се смени така рязко позицията им, какво стана през тази нощ?</strong><br /><br />Мога само да гадая. Но мен ако питате, повечето от тези хора се превербуват, те са превербувани. В паниката след 10 ноември доста народ си продаде душата на врага много бързо, само и само да си купи индулгенция. Боя се, че това закриване фактически е целяло съхраняването вече на една друга агентурна мрежа, която е вече на нашите съюзници и приятели. Що се отнася до десните, отварянето на досиетата беше единствената им естествена позиция по тази тема. От ДСБ винаги са настоявали, че това е най-важният въпрос за страната. Това е трагикомично, но техният електорат иска да бъде извършено някакво символично насилие върху бившите комунисти.<br /><br /><strong>Винаги са настоявали, но на практика не те отвориха досиетата, а червените, което е парадоксално.</strong><br /><br />Те настояваха, бяха направили нещата, но после спряха. И трябва да отговорят защо. <br /><br /><strong>Казахте, че сините са отворили само някои досиета, колкото да замажат очите на хората. Защо ги отвориха избирателно и частично, защо скриха например досието на Георги Първанов – Гоце?</strong><br /><br />Не е вярно. Нищо не са крили. Това е абсолютна идиотщина. Няма никакъв Гоце. Това са едни рецензии, които той е написал, и начин да вземе хонорар, който да му плати ДС за свършен труд. Освен това той е бил младши научен сътрудник в Института по история и му е било безумно интересно да получи достъп до някои книги. Тази история с т.нар. Гоце излезе на първа страница на „Сега” през 1997 г. или 1998 г. Първанов тогава беше само лидер на БСП, цялата тази история беше разказана и той даде своите обяснения. Когато тръгнаха да събарят тройната коалиция, тогава имаше фаза Сергей Станишев да бъде изкаран добър, а Първанов – лош. Тогава Буш нарече Станишев мистър Клийн и пр. Казваха, че БСП най-после има добър лидер, защото се надяваха да съборят Първанов. Отворете архивите, това е 8-годишна претоплена манджа.<br /><br /><strong>Как ще свърши тази история с посланиците и тяхната принадлежност към бившата ДС? Какво ще направи Борисов?<br /></strong><br />Ще пошумят, ще пошумят, ще дойде Нова година и ще свърши.<br /><br /><strong>Без да бъдат сменени въпросните дипломати?</strong><br /><br />Няколко души ще дадат фира. Това е типична илюзия, едно символично действие.<br /><br /><strong>А случаят с Божидар Димитров? </strong><br /><br />Това пък вече е просто комично – „вие махнете 16 ваши, аз ще махна Божидар Димитров”. Извинявайте, аз много харесах, когато Борисов защити Божидар Димитров. Той каза: „Познавам човека, той е читав, аз лично гарантирам за него, никакъв доносник не е бил, бил е по националните еди-какви си каузи, което вярвам, че е истина”. Борисов зае изключително добра позиция тогава, а сега изведнъж превръща всичко в пазарлък. Апропо самият Борисов е завършил школата в Симеоново и е бил член на БКП. Той по природа и по естество не може да бъде такъв идиотски, зверски антикомунист, каквито имат право да бъдат хората, които са пострадали от онази власт. Аз разбирам тези хора, те искат да бъде отмъстено на някого за объркания им живот. Но Борисов какъв антикомунист е? Той е завършил школата в Симеоново, а ми говори за Държавна сигурност и антикомунизъм. Изобщо това е... Но в политиката е така, щом ти е изгодно, можеш да го направиш.</p>
<p><em><strong>С Андрей Райчев разговаря Димитрина Чернева</strong></em></p>
