Според специалистката по Азия Алис Екман Китай смята, че е спечелил здравната битка и че се възстановява по-бързо от западните страни. Пекин ще иска да се позиционира като “предизвикател” в новия световен ред. Алис Екман е специалист по Азия в Института на Европейския съюз за изследване на сигурността (ИЕСИС, базиран в Париж), към който се присъедини през 2019 г., след като няколко години беше част от Френския институт за международни отношения (IFRI). Тя е автор на книгата “Яркочервено. Китайският комунистически идеал” (Rouge vif. L’idéal communiste chinois).
- Критиките срещу Китай предизвикват агресивни реакции от страна на нейните дипломати. Защо?
- Китай е в систематичен отпор: нищо не пропуска. Отговаря, коригира. През 2013 г. президентът Си Дзинпин беше заявил пред Централния комитет на китайската Комунистическа партия: “Трябва да коригираме добросъвестно многобройните идеи, които не са в съответствие с настоящия етап на социализма по китайски”. Оттогава той непрекъснато изразява това желание за коригиране, преди да наложи през 2016 г. концепцията за “четирите самоуверености” (увереност в собствената “система”, нейния “път”, нейните “теории” и нейната “култура”), която включва задължението за непоклатимост пред всяка критика.
Кризата с Covid-19 не предизвиква в Пекин преразглеждане или самонаблюдение. Напротив, официалните съобщения прославят предполагаемата ефективност на китайското управление на кризата и изтъкват предполагаемите слабости на т. нар. “западни” страни. Целта е да се проектира образа на един примерен Китай, на един модел. Този систематичен отпор дори придоби емоционален обрат, защото става въпрос за гордостта на нацията и на нейния образ пред света, в контекст, вече обзет от емоцията, свързана с болестта и смъртта. А китайските дипломати очевидно имат зелена светлина да дават воля на възмущението си.
- До каква степен се инструментализира здравната помощ от Китай?
- В настоящата криза Китай размахва нов, много широк лозунг за борба срещу пандемията, за да рекламира услуги, продукти и програми за обучение, както правеше около “новите пътища на коприната”. Той ще се стреми да се позиционира като страна-водач за излизане от кризата и да предложи, особено на бързоразвиващите се страни - медицински, логистични, технологични, икономически или финансови “решения” за възстановяването им. В някои страни китайските компании вече започнаха да предлагат “антиепидемични решения”, като оборудване за видеоконференции Huawei или камери за наблюдение Dahua, които могат да измерват телесната температура. Тези дигитални инструменти ще могат впоследствие да се използват за цели, различни от тези, свързани с Covid-19.
Китай няма да успее да се наложи навсякъде. Широката му пропагандна кампания дразни все по-голям брой страни - особено европейски -, до такава степен, че става контрапродуктивна. Неговите инициативи са и ще бъдат изправени пред силната съпротива на много държави през следващите години. Други обаче ще засилват връзките си с него, като Пакистан, Камбоджа или пък Сърбия, които реагираха положително на китайската помощ и управлението на кризата, и Пекин вече ги обозначава с нов израз: “железни приятелства”. Що се отнася до отношенията между Китай и Русия, сближаването, което се наблюдава от седем години, изглежда не е поставено под въпрос от пандемията.
- Страната ще чества 100-годишнината на Китайската комунистическа партия през юли 2021 г. Как ще се развие ситуацията?
- След Covid и независимо от фактите, Китай ще иска да се позиционира като победител на всички нива, твърдейки, че е спечилил здравната битка е и успял да се възстанови икономически по-бързо от всички останали. Основното е да изтъкне “превъзходството” на своята система на управление - според официалната терминология. Това ще включва военни демонстрации, без съмнение грандиозен парад, чествания в съветски стил в цялата страна, с прослава на Си Дзинпин и Комунистическата партия.
Тези чествания ще поставят на преден план китайските технологии (дронове, роботи и т.н.), които от няколко години са в центъра на инвестициите в страната. Технологичната схватка между Пекин и Вашингтон несъмнено ще продължи и то не само около 5G. Китай вече обяви в края на март, в рамките на план за икономическо възстановяване след Covid, огромни инвестиции за развитието на технологиите, сред които 5G мрежата, центрове за данни, “умни градове”, свързани обекти, “блокчейн” (технология за складиране и прдаване на информация) и т.н.
В геополитически план, след Covid китайско-американското напрежение ще изкристализира в Тайван. Голямото обновление на китайската нация, което желае Си Дзинпин, минава през възвръщането на Хонконг, но в дългосрочен план и с това на Тайван, с идеята да се поправят “грешките” на историята. Хонконг се върна в китайското лоно, но безпокойството там остава голямо и Пекин би искал да отиде по-далеч в политическата интеграция на тази територия. Що се отнася до ситуацията в Тайван, тя се смята за аномалия, която трябва да бъде поправена, национален приоритет. Още повече, че политиката на Доналд Тръмп в подкрепа на тази държава отиде по-далеч, отколкото при неговия предшественик, Барак Обама, което дразни Пекин.
- Тръмп обяви замразяване на финансирането на Световната здравна организация (СЗО), нанасяйки нов удар по мултилатерализма. Как ще реагира Китай?
- Проектът на Си Дзинпин - той го казва от няколко години - е да “направлява реформата на световната управление”. Китайската дипломация ще тласне още повече тази мисия, удвоявайки своята активност, за да използва новите институционални възможности, които ще възникнат пред нея. Политическата решимост за преструктуриране на световното управление е толкова силна, че ще продължи, независимо от икономическите трудности, които Китай би могъл да срещне. Чуваме китайски изследователи да заявяват все по-силно, че системата, наследена от Бретънуудските споразумения (които очертаха основните лиине на международната финансова, създадена след 1944 г.), е остаряла, че е време да обърнем страницита на Втората световна война и на света, доминиран от “западняците”.
Периодът след Covid ще породи екзистенциални въпроси за международните организации, световното управление, глобализацията. Ще има призиви за създаване на нови механизми, общи правила, глобални и по-ефикасни. Китайската дипломация ще повдигне тези въпроси, за да ускори интеграцията си в съществуващите институци и на първо място в системата на ООН - включително СЗО. Тя несъмнено ще се опита също да създаде многостранни форуми, посветени на периода след кризата, на тема споделяне на “китайския опит” и неговия модел на управление. Тя би могла също да създаде нови институции, по подобие на Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура, създадена през 2014 г. Китай вече предложи, под мотото за борба срещу епидемията, нови механизми за двустранно и многостранно сътрудничество и призова БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка), както и развиващите се страни, да реформират съвместно световното управление.
- До какво може да доведе това?
- Малко вероятно е Китай да успее да лансира световна организация, основана на консенсус. Много страни в СЗО, както и другаде, ще следят с повече бдителност и скептицизъм китайския активизъм. В замяна на това, е възможно да намалее още повече доверието в международните организации, доколкото някои няма да могат да съберат на една маса първите две световни икономически сили, в контекста на продължаващото китайско-американско съперничество. Всяко американско оттегляне от институция подхранва подозренията за нейната неутралност и че тя е използвана от Китай. Европа би могла да помогне със силен многостранен активизъм за промяна на тази тенденция, но задачата е трудна и дългосрочна.
- Това ще потвърди ли конфигурацията на очертаващата се нова Студена война?
- Това ще потвърди известна биполяризация на света, но ще бъде по-скоро конфигурация с полюси на относително променливи страни, отколкото със застинали и ясно определени блокове. За разлика от бившия Съветски съюз, Китай се представя като обединяваща сила: той иска да разшири своя “кръг от приятелски страни”, според китайския израз, за да промени постепенно силовите отношения със Запада и позициите му в международните организации да бъдат подкрепяни от голям брой страни. Например през октомври 2019 г. Китай успя да обедини в рамките на ООН петдесетина страни, за да защити антитерористичната си политика в Синдзян, след като около тридесет други страни призоваха за разследване на лагерите за интерниране на уйгурското малцинство.
Китайската дипломация предлага своите инициативи, от Азиатската инвестиционна банка за инфраструктура до “новите пътища на коприната”, на всички, включително на съюзниците на САЩ. Докато Пекин поддържа неяснота върху обхвата на своите партньорства и изключва подписването на формални съюзи, САЩ очакват разяснения от съюзниците си и понякога последните формално отхвърлят китайските инициативи. В тази битка за реорганизация на световния ред Китай се позиционира като “предизвикател”. В този смисъл той има интерес да поддържа стратегическа двусмисленост и да предлага инициативите си на по-голям брой страни. Някои - не всички - ще ги приемат.
Превод от френски: Галя Дачкова