Адвокат Йонко Грозев: Да плащат виновните, а не гражданите

<p><strong>- Какво означава решението на Страсбург срещу мудното ни правосъдие, г-н Грозев?</strong></p> <p>- Пилотната процедура, която Евросъдът въведе в последните години, има за цел да решава дела, сочещи на системни проблеми в държавите, членки на Съвета на Европа (СЕ). Под системни проблеми се разбират проблеми, които касаят голям брой граждани, произтичат от законодателство или от някакъв системен недостатък в начина, по който функционира администрация или съдебна система. Целта на пилотното решение е да укаже на съответната страна предприемане на мерки, които да решат цялостно проблема по отношение на всички засегнати от нарушенията. За да не се гледат делата едно по едно от Евросъда, който в противен случай просто се задръства от еднотипни дела и не е в състояние да изпълнява основната си функция.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- От 1992 г. насам България е осъждана за нарушения почти по целия спектър на европейската конвенция за правата на човека. Защо фокусът сега е върху мудното правосъдие?</strong></p> <p>- По една съвсем проста причина &ndash; натрупването на много дела с това оплакване. Съдът изрично го посочва - вече има решения по 130 дела, сключени са 84 споразумения, други 700 жалби са приети за разглеждане, голяма част от които са именно за прекалено продължително правосъдие... Така че Страсбург прави заключението си на базата на количествения критерий.</p> <p><strong>- Какво следва? Във вторник Страсбург каза: държавата трябва да предприеме мерки.</strong><br /><br />- Зад това &ldquo;трябва&rdquo;, като при всеки международен механизъм, не стои полиция, нито съдия-изпълнител. Нещата неизбежно опират до добронамереността на съответната държава и нейната готовност да изпълнява международните си ангажименти. България вече многократно е демонстрирала, че няма такава добронамереност и затова сме в списъка на петте най-проблемни държави на СЕ от гледна точка на изпълнение на решенията на Европейския съд. Това се отразява и на реномето на държавата.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Какво се очаква от България след препоръката да въведе обезщетения срещу неразумната продължителност по наказателни, граждански и административни дела?</strong></p> <p>- Това е препоръка вероятно с 10-годишна давност, ако се зачетем в решенията по конкретни дела. Още тогава Страсбург започна да казва: има проблем с продължителността на делата, защото законодателството не предвижда процедура, по която пред национална институция (съд или друга) да се направи оплакване за прекомерна продължителност на един процес и възможност да бъде присъдено обезщетение за прекалената продължителност. Тъй като българското правителство досега игнорираше тези решения на Европейския съд, той очевидно е решил да използва новата процедура, с която по-сигурно и по-категорично да направи същото заключение. Надеждата е, че този път българското правителство ще реагира.</p> <p><strong>- Само надежда?</strong></p> <p>- Ако България иска да е равноправен член на европейските институции &ndash; Съвета на Европа, Европейския съюз и да не бъде третирана като страна, която пренебрегва своите задължения, следва да го направи. Отказът да изпълнява международните си задължения неизбежно има ефект и върху много други неща в международен план, като преговорите за влизане в Шенгенската зона например. Не може една страна да претендира, че спазва принципа на върховенството на закона и да не изпълнява решенията на най-сериозната съдебна институция в Европа за защита правата на индивида.<br /><strong></strong></p> <p><strong>- Бяхте начело на работната група, създадена от тогавашния правосъден министър Миглена Тачева за преодоляване на последиците от осъжданията в Страсбург. Кое е доброто и изпълнимо решение за дадените ни 15 месеца срок?</strong></p> <p>- Срокът е достатъчен. Работната група още през 2009 г. отбеляза прекалената продължителност като най-масовия случай на нарушаване на евроконвенцията за човешките права. Това е структурно труден проблем за решаване &ndash; отговорността за такова нарушение е свързана с работата на съда. А съдът е този, който в крайна сметка присъжда обезщетения. Стига се до конфликт на институционални интереси &ndash; съдът трябва да решава жалби по отношение на самия себе си и корпоративната лоялност неизбежно е проблем.</p> <p>Добрите решения са в посока на изваждане на преценката за това дали има нарушение и определянето на обезщетението извън съда.</p> <p>Не е разумно обезщетение за прекомерно продължило производство да се търси по общия исков ред и по друга причина. Ако направим ново исково производство за такова обезщетение, ще се стигне отново до три инстанции с цялата доказателствена тежест и продължителност на триинстанционната процедура.</p> <p>Рискуваме да стигнем до абсурд &ndash; за да &ldquo;поправим&rdquo; прекалено дългото съдебно производство, да &ldquo;накажем&rdquo; пострадалия с не по-малко тромаво и дълго друго съдебно производство за обезщетение.</p> <p>Затова мисленето на работната група вървеше към намирането на административен механизъм, който да позволява по-бързо и по-ефективно разглеждане на такива оплаквания. Тогава се обединихме около идеята такава функция да бъде изпълнявана от Инспектората към ВСС.</p> <p>Имаше възражения към подобно решение, то безспорно не е идеалното, но в сравнение с другите възможни ни се струваше най-удачното.</p> <p><strong>- Как е в Европа?</strong></p> <p>- Евросъдът нееднократно е посочвал решенията, приети в други държави. Някои от тях са приели като изход индивидуалната конституционна жалба, което при нас не е възможно, а може би не е и толкова удачно. Друг вариант, приет в Полша, е обжалване пред по-горестоящия съд, който може да се произнесе и по искането за ускоряване, и по искането за обезщетение. Така спорът се решава на една инстанция. Трета процедура, възприета в Словакия, разделя жалбата на две. В единия й аспект се разглеждат мерки за ускоряване от председателя на съответния съд, аналогично на нашите жалби за бавност по ГПК, а искането за обезщетение се отправя към Министерство на правосъдието. Това са различни възможни техники за решаване на проблема. Въпросът е да има някаква процедура, каквато в България липсва.<br /><br /><strong>- Дотук всички плащаме обезщетенията за гафовете на трите власти. Не е ли крайно време виновните персонално да си понесат последиците?</strong><br /><br />- Напълно съм съгласен с такава принципна позиция. Но не мисля, че продължителността на съдебното производство е най-добрият пример за търсене на персонална отговорност. От практическия ми опит няма случай, в който прекомерното забавяне да не е резултат от дейността на повече от едно действащи лица. Причините са многообразни &ndash; става дума и за призоваване, за вещи лица и т.н.</p> <p>По-удачен пример е полицейското насилие, за което също има много решения на Евросъда, и където търсенето на индивидуална отговорност е задължение. На практика в България обаче нямаме ефективно започване на наказателно преследване срещу полицейски служител, след като Европейският съд е установил незаконно прилагане на сила, изтезание, причиняване на смърт. Случаите се &ldquo;покриват&rdquo;. Има и други случаи, в които индивидуална отговорност реално е възможна, за да се подобри начинът, по който функционират държавните органи, а не всички като данъкоплатци да плащаме за закононарушенията, които те допускат.<br /><br />Размиването на отговорността е проблем не само по отношение на решенията на Евросъда. У нас битува криворазбрана култура на институционална лоялност. Големият грях на българския политически елит е, че отказва да търси отговорност за закононарушения на принципа: не е ясно утре аз в каква позиция ще съм, по-добре да не си създавам врагове. Резултатът е неработеща държавна машина. Евросъдът не може да подмени цялостното управление на страната, могат само да ни подбутват. А ние ще си патим, докато не се научим да търсим отговорност от държавните институции за грешките, които са направили.<br /><br /><em>Йонко Грозев е роден е през 1965 г. в София.<br /></em></p> <p><em>Завършил е право в СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;, магистър по право от Харвард.<br /></em></p> <p><em>Един от най-влиятелните правозащитници в България.<br /></em></p> <p><em>Печелил е много дела в Евросъда, сред които &ldquo;Великова&rdquo;, &ldquo;Хасан и Чауш&rdquo;, &ldquo;Колев срещу България&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Оглавяваше работната група, изработила концепция за преодоляване на последиците от осъжданията на България в Страсбург.</em></p> <p><em>С правозащитника Йонко ГРОЗЕВ разговаря Елена Енчева.</em></p> <p><em>Интервюто е публикувано във <a href="../../www.trud.bg" title="/www.trud.bg">в. "Труд"</a>.</em></p>