Адв. Емилия Недева*: Проектозаконът „Попова” „преодолява” „досадните” демократични процедури

<p><strong>Г-жо Недева, бихте ли обяснили на разбираем език основните положения в т. нар. проектозакон &bdquo;Попова&rdquo;, засягащ работата на комисията Кушлев?<br /></strong><br />Този проектозакон е като неутронна бомба &ndash; унищожава човешкото, а запазва материалното. Уж под благовидния предлог това материално благо да остане в полза на обществото. Но всъщност проектът оставя достатъчно отворени вратички за евентуално преразпределение на отнетото между напълно нови собственици. Играта с експертните оценки, която и по действащия в момента закон се прилага в тези процедури, е достатъчно красноречива &ndash; един път имуществото се оценява твърде високо, за да се мотивира наличие на необяснимо богатство, а после се обявява за продажба под действителната пазарна цена. В тези случаи губи проверяваният, губи и държавата, но може да има доста облагодетелствали се. Трябва много внимателно да се наблюдава, ако този закон бъде приет, чие имущество ще се конфискува и кой ще го придобие. Анализът на тези процеси ще даде и отговора дали споделените в мотивите намерения водят към народополезни резултати или към обогатяване на нови (или познати) лица. <br /><br />Мисля, че една новост в подготовката на проектозакона бе дълбоката засекретеност на неговото изготвяне, както и двойственият подход. Проектът се представи в една редакция пред Венецианската комисия за одобрение и в друга &ndash; пред българските граждани. Това означава само едно &ndash; изначално е било ясно, че идеята, която трябва да се прокара, е неприемлива за демократична Европа. Затова на венецианските комисари се обяснява, че парламентарната квота ще се избира с квалифицирано мнозинство от 2/3 народни представители, за да не бъде зависима от управляващата политическа сила. На българския гражданин се казва точно обратното &ndash; парламентарната квота ще бъде продукция на управляващата партия и с това тя ще си осигури и мнозинството при гласуването в комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;. Това е така, защото комисията взема колективните си решения с обикновено вишегласие.</p> <p>Живеем в парадоксална държава. В парламента се обявява секретна информация от записи от приложение на СРС, а се засекретява нормотворческият процес, който по дефиниция е публичен и трябва да бъде продукт на обществения договор, излъчил чрез избори водещите политици не за да господстват, а за да управляват в рамките на закона. Няма по-голямо достойнство за едно управление от това неговите закони да бъдат изготвени и защитени от водещите юристи в държавата. Ако екипът на Министерството на правосъдието, получил след повече от едногодишни лутания и доста критични междинни становища едно условно одобрение от Венецианската комисия, в което този проект е наречен експеримент, наистина бе съставен от брилянтни юристи, защо този екип не бе обявен публично, за да се знае, че професор Х или академик У са заложили професионалния си авторитет и дългогодишен опит в защита на този непознат за континенталното право на Европа проект? Защото против проекта застанаха именити юристи, професори по право и представители на академичната общност, които със сигурност са преподавали на министерските експерти, а вероятно и на самата министър Попова. Според определеното от друг колега като &bdquo;злополучно&rdquo; нейно интервю пред БНТ екипът уж се смял над изразените становища, но истината е, че опонентите на закона застанаха открито с имената си и персоналната си експертиза, докато анонимните автори на текстовете се скриха удобно зад името на възложителя &ndash; Министерството на правосъдието. Народът е казал, че е важно кой се смее последен, обаче проектът е такъв, че и последният, и първият ще плачат. Не трябва да се забравя, че никое министерство няма законодателна инициатива, вносител в парламента е Министерският съвет, а неговият правен отдел даде унищожително становище, идентично в основните тези със споделяното от правозащитниците в продължение на месеци.</p> <p>Иначе, на разбираем език, основното в проекта се свежда до следното:<br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Всяко имущество над 60 000 лева е придобито по незаконен начин и за да си го запази, гражданинът трябва да докаже неговия законен произход. Въвежда се правилото &bdquo;виновен до доказване на противното&rdquo;. <br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма никакво значение дали компетентният да обяви законност или незаконност съд (наказателният &ndash; както в случаите на престъпление, така и в случаите на административно нарушение) приеме, че липсват престъпления и нарушения. Докато той стори това, по искане на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; гражданският съд може вече да е отнел набеденото за незаконно имущество. Законът мълчи какво се случва при последващо оправдаване. Много добре зная обаче какво предвижда за това Европейската конвенция за правата на човека &ndash; осъждане на държавата, която е допуснала увреждането. <br />-&nbsp;&nbsp;&nbsp; Трети лица, нямащи нищо общо нито с незаконна дейност, нито с престъпления, ще бъдат лишени от имуществото си, ако не са били дотолкова прозорливи, че да узнаят или поне да предположат, че праводателите им са извършили престъпление или друга незаконна дейност. Обръщам особено внимание на този момент. Той странно се съчетава с изложеното в мотивите към закона съждение, че &bdquo;чрез различни противозаконни деяния&rdquo; се заграбила голяма част от общинската и държавната собственост. Развива се версията, че тези именно противозаконни деяния били &bdquo;необходимо условие (???) за приватизиране на държавни или общински активи, но не винаги са обявени за наказуеми по НК&rdquo;. Така в мотивите се залага противоправната идея, че приватизацията е плод на нерегламентирани по НК престъпления, както и че щом те не са били регламентирани, то приватизираното имущество непременно ще се отнеме, но не по наказателноправен ред, а по реда на този закон. Третите лица са били длъжни да знаят или предполагат, че това, което не е било престъпление в момента на получаването на имуществото, може да бъде дефинирано като незаконно 15 или 20 години по-късно. Ако не са били толкова прозорливи, толкова по-зле за тях &ndash; имуществото се отнема като придобито във връзка с чужда престъпна дейност. Ако звучи налудно, вината не е моя, прочетете закона и се помолете да се събудите с облекчение. <br /><br /><strong>Кои са спорните моменти в него и как бихте ги коментирали?</strong><br /><br />Освен маркираните по-горе спорни тези, най-съществени проблеми поставя обърнатата доказателствена тежест. Въведени са презумпции за виновност и дефинитивна незаконност на имуществото, което надхвърля 60 000 лева. Тези предположения бяха наречени от първия български съдия в Европейския съд за правата на човека Димитър Гочев &bdquo;идиотски&rdquo;. Доверените експерти на министерството така и не осъзнаха, че той се е произнасял по достатъчен брой дела, за да разпознае казусите, нарушаващи човешките права, сред онези, в които е намерен балансът между обществен интерес и лични права. Всички правни системи, познаващи подобни процедури, са все англосаксонски &ndash; те са коренно различни от континенталните правни системи, към които принадлежи България. Аналози на този проектозакон има във Великобритания, Ирландия, а извън Европа &ndash; в САЩ, Австралия и Южна Африка, все държави на англосаксонското право. Във всички тях обаче държавата е задължена да докаже престъпния произход на имуществото, което цели да отнеме.</p> <p>Държавата е задължена да осигури един минимум от права на лицето, против което предприема действия &ndash; да му осигури справедлив съдебен процес, да му гарантира, че няма да прилага нито санкции с обратна сила, нито повторно налагани наказания. Не на последно място, държавата трябва да осигури и онзи необходим баланс между обществен и личен интерес, който е критерий за законност на държавната интервенция по чл. 1 от Първия допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека. Нищо от това не е сторено в предлагания проект. Той би засегнал необратимо гражданския оборот, защото чл. 77 предвижда, че сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна или друга незаконна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях се отнема дори когато са сделки с трети лица, ако те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е придобито от такава дейност. Този текст е приложим и към юридически лица, в случай че техните управляващи са знаели или са могли да предположат подобна незаконна дейност. И сега питам, след като на длъжностните лица и ръководители на банки, финансови компании и др. е предписано да проучват своя кредитополучател или праводател, възможно ли е комисарите на господин Кушлев да твърдят, че поради задълженията за надлежно проучване &bdquo;според обстоятелствата&rdquo; те са могли да предположат, че лицето е осъществявало незаконна дейност? Тъй като критерият &bdquo;могли да предположат&rdquo; е субективен, той би могъл да се прилага безкритично. И тогава могат да се обявят за недействителни множество залози, ипотеки, други обезпечения, сделки. Има ли нужда банковата и финансовата системи или изобщо търговският оборот от подобна нестабилност? Очевидно не. Удобна ли би била тя за определени лица &ndash; спекуланти, рискови играчи, евентуално доверени на комисията подставени лица? Очевидно &ndash; да. <br /><br /><strong>Каква е разликата между гражданската конфискация, за която толкова говори министър Попова, и наказателната?</strong><br /><br />В първото си становище от месец март 2010 Венецианската комисия признава, че българският проект е почти преписан от ирландския закон, и нарича това &bdquo;иновация&rdquo;, налагаща внимателно проучване. В т. 38 от становището обаче тя признава, че тъй като описаните прецеденти на Европейския съд по правата на човека са относими само към имущество, придобито чрез престъпна дейност, под съмнение е дали широкото приложение на обсъждания проект за случаите, които не касаят организирана престъпност, съответства напълно на стандартите на ЕКПЧОС.</p> <p>В резултат на това комисията навежда вносителите на идеята да ограничат приложното поле на закона до дейности, съставляващи престъпления, и да търсят бъдещи законодателни промени, чрез които да подведат останалите незаконни дейности към текстовете на НК. Това вероятно се е оказало непосилна задача и е предпочетено решението, според което се отнема всичко &ndash; било то продобито чрез, в резултат на или във връзка с престъпна или друга незаконна дейност, каквото и значение да се влага в тези понятия. <br />Авторите на законопроекта са заложили напълно погрешна идея за гражданската конфискация. Според тях дали една конфискация е гражданска или наказателна, зависи от наличието на предхождаща конфискацията влязла в сила осъдителна присъда &ndash; стр. 3, предпоследен абзац от мотивите.<br />Намирам това за дълбока заблуда.</p> <p>Наказателният или граждански характер на една конфискация се определя от съдържанието на процедурата по отнемане, а не от наличието или липсата на влязла в сила присъда. Дори ако няма присъда или наказателно обвинение, но процедурата по отнемане въвежда норми с обратна сила, при които се конфискува имущество, без да се прилага презумпцията за невиновност и властите не са доказали, че в който е да е момент &bdquo;лицето е притежавало имущество, добито от престъпна дейност&rdquo;, допускането на конфискация няма да бъде в съответствие със закона. Критерият на Европейския съд по правата на човека е ясен &ndash; ако законът не предвижда никакво доказване от страна на държавата и се основава само на презумпцията, то той въвежда всъщност презумпция за виновност, която е в нарушение на чл. 6 &sect;2 от Конвенцията. Следователно не декларациите, а разписаната процедура и конкретното й приложение във всеки един казус определят една конфискация като гражданска или наказателна. Затова написаното в мотивите на проекта за гражданския характер на тази конфискация е едно пожелание, но не действителност. Действителността ще се разкрие в хода на приложението на закона и точно това приложение ще бъде обект на анализ по бъдещите дела пред Европейския съд, които обещават да са многобройни. <br /><br /><strong>Възможно ли е според текста на проектозакона едно лице, срещу което няма образувано наказателно производство от страна на прокуратурата, да бъде обект на преследване от комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;? Тоест текстът на проектозакона дава ли правомощия на комисията да извършва самостоятелни производства от разследване през събиране на доказателства до конфискация, без нужда от МВР, ДАНС, прокуратура и т.н.? </strong><br /><br />Да, не е задължително да е повдигнато обвинение, за да бъде едно лице обект на проверка от страна на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;. На Венецианската комисия чрез мотивите към представения й текст беше обяснено друго &ndash; че задължителна предпоставка за начало на проверката е повдигането на обвинение по текстовете, визирани в чл. 21 от проекта. В действителност прочитът на чл. 21, 22 и 24 показва, че те не са представени кумулативно. Достатъчен е даденият пример с третите лица, които са закупили имот, за който се твърди, че е добит чрез незаконна дейност. Срещу тях нито е повдигнато обвинение, нито се предвижда такова да се осъществи &ndash; те са лица, ангажирани с недопустима &bdquo;обективна отговорност&rdquo;. Производството против тези лица е напълно самостоятелно &ndash; няма изискване те да бъдат поставени в обща процедура заедно с онези лица, за които се сочи, че са осъществили престъпна дейност. Това изправя третите лица пред невъзможност за ефективна защита. <br /><br />Не е обвързана с предхождащо обвинение и хипотезата на чл. 24 от проекта. Според нея се образува проверка за всяко имущество на стойност над 60 000 лева, за което има данни, че е получено като облага чрез или във връзка с незаконна дейност и не подлежи на отнемане по друг ред, защото не са изпълнени особените изисквания на закона. Това е едно универсално основание за започване на производство. Във всеки случай, когато държавата не е успяла да докаже, че е извършено престъпление, когато е нарушила процедурните разпоредби и поради това не е изпълнила &bdquo;особените изисквания на закона&rdquo;, тя ще получи своя &bdquo;бонус&rdquo; за немарливостта или некадърността на своите служители &ndash; да конфискува не по другите закони, които не е успяла да приложи, а по този закон. Според някои експерти той би могъл да засегне между 80 000 и 400 000 домакинства в страната. И тъй като няма фактически ресурс, който да покрие такова огромно количество разследвания, законът ще се прилага избирателно според необходимостта да се неутрализира едно или друго лице, да се премахне нечий търговски конкурент или поради неистовото българско желание на съседа да му е много зле. Тъжен, но и показателен за бъдещето пример в тази насока е откритата наскоро във Варна единствена незаконно остъклена без разрешение тераса в страната. <br /><br /><strong>Как да разбираме обаче заложения в законопроекта текст, че "производството не може да се образува по анонимен сигнал, освен когато са налице и други сведения, които го потвърждават"? Допълнението за наличието на "други сведения" не отваря ли врата именно за образуване на производство по анонимен сигнал? </strong><br /><br />Възможността да се започне проверка с подаването на един анонимен сигнал е много смущаваща. Допълнението, че се изисква той да е подкрепен с &bdquo;други сведения&rdquo;, само привидно замаскира обстоятелството, че всъщност ще се проверяват и анонимни сигнали. Изискването за подкрепа на анонимката с други &bdquo;сведения&rdquo; е включено в проекта вследствие едно междинно становище на Венецианската комисия, в което се казва, че ако анонимен сигнал бъде подкрепен с други данни, то тогава проверка на имуществото би могла да се извърши. Комисарите обаче едва ли са наясно как се събират в България &bdquo;другите сведения&rdquo;. Ето един пример по действащия закон, даден от действащия председател на комисията, професора Кушлев, на 2.12.2010 г.: &bdquo;Когато при нас се получи анонимен сигнал, аз не го хвърлям в кошчето, а го давам, но тайно, на ДАНС, на МВР или на прокуратурата да си го проверят&rdquo;. Цитатът дава красноречив отговор. Забележете, че във формулировката на проекта не фигурира понятието &bdquo;данни&rdquo;, което е термин от наказателния процес, а съществува думата &bdquo;сведения&rdquo;. Сведенията нямат формален вид &ndash; те могат да са махленски свидетелствания или доноси. Няма и изискване да са &bdquo;достатъчни&rdquo;, следователно може да са всякакви &ndash; оскъдни, формални, косвени и др. Давам друг пример: комисията получава анонимен сигнал, че едно лице е закупило скъп автомобил и пътува в чужбина 3&ndash;4 пъти годишно, а фирмата му не работи. Бдителният анонимен гражданин иска да се направи проверка откъде лицето Х има пари за кола и задгранични пътувания, след като самият доносител едва преживява с една пенсия. Комисията прави запитване до служба КИАД към съответното ОД на МВР и оттам получава писмо, че действително гражданинът Х е пътувал 4 пъти в чужбина за последната година. Това писмо от МВР е вече &bdquo;друго сведение&rdquo;. То дори е повече от сведение &ndash; то е официална информация. Двете заедно с анонимния сигнал слагат началото на проверка по закона &bdquo;Попова&rdquo; и вкарват така наречения гражданин Х в едно 16-месечно производство, в което той доказва, че не е извършил престъпление, за да пътува или да си купи колата. В това производство той се опитва да докаже, че братовчедка му живее от години в Мексико и е заможна, че му праща самолетен билет и той отсяда в дома й, като на практика разходите му в България са повече от тези в Мексико. Нищо подобно обаче не се признава от комисията &bdquo;Кушлев&rdquo;. Там всяко едно пътуване се осчетоводява по обичайни цени за билет и хотели, прибавят се дневни разходи, докато сумата набъбне неимоверно. Колата е закупена с дарени от същата заможна роднина пари. Тъй като между роднини не се съставят нотариално заверени договори за дарение на средства, гражданинът Х не успява да докаже произхода на скъпата си кола и тя му се отнема. Колата се продава за едни 20 000 лева, а разходите по тази проверка ги надхвърлят. Анонимният съсед пак остава недоволен, този път защото пенсиите не се увеличават и няма коледна добавка, без да се замисли, че сам е допринесъл за увеличаване разходите на държавната администрация, която се рои в множество териториални структури. Техните служители пишат писма, трупат отговори и събират данни какво яде, какво пие, при кого ходи гражданинът Х. За това се получават заплати, допълнително материално стимулиране, командировъчни, покриват се консумативи. И така &ndash; за всеки случай по 16 месеца.</p> <p>Проблемът с &bdquo;допълнителните сведения &rdquo; може да бъде и чисто субективен. Дали комисията ще иска да събира допълнителни данни по всяка анонимка, е спорен въпрос. Тя сама ще реши дали да търси такава подкрепа от други източници или не. И по този начин ще употребява закона по усмотрение или по нареждане. Това е страшно. <br /><br /><strong>Наистина ли приемането на този закон е единственият начин държавата да прибере това, което е нейно? В наличното законодателство няма ли механизми за конфискация на незаконно придобито имущество?<br /></strong><br />Това е твърдение на вносителите е акт на абдикация от проблемите на управлението. България е държавата с най-много прокурори на глава от населението в ЕС и численост на полицията от около 60 000 щатни служители. Отделно поддържаме огромна данъчна администрация, която има достатъчното средства да облита имотите на богатите с правителствения авиоотряд. За подслушване у нас се дават в пъти повече пари, отколкото може би се предоставят за лечение на онкоболни. При това механизмът на отпускането и разрешаването им е светкавичен в сравнение с времето, в което онкоболният очаква дължимото му лечение. На пенсионерите се внушава търпение, защото парите за коледни добавки са вложени в метрото, а липсващите средства за пенсии, заплати или лечение ще се търсят вероятно от конфискации. Това е безпределно ясно от първата страница на мотивите към проекта &ndash; там се реферира към увеличаващите се проблеми в системата за социална сигурност и към срива в здравеопазването, пенсионната система и образованието. В превод тези фрази са призив да се попълни държавният бюджет с приходи от конфискация. А правовата държава не допуска зависимости между изтъняващия бюджет и необходимостта от конфискация на незаконно придобитото. В правовата държава се конфискува само това, което безапелационно е с доказан незаконен произход, а не толкова, колкото е необходимо за попълване на бюджетния дефицит. Частната собственост предхожда държавата и е важна предпоставка за личната свобода на индивида. Затова е обявена от Конституцията за свещена и неприкосновена. Когато тя бъде произволно и безконтролно отнемана, се разрушават устоите на пазарното общество, следователно и на самата държава. <br />Иначе в Наказателния кодекс съществува наказанието &bdquo;конфискация&rdquo;, което се налага за някои престъпления. Според правилата на данъчното право лицата, укрили доходи, дължат данъците с лихвите, а също подлежат и на наказателна отговорност в определени случаи. И в данъчната, и в наказателната процедури е необходимо събиране на доказателства и провеждане на пълно доказване. Това за някои органи е непосилно и досадно. Становищата на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; дори по действащия в момента закон се мотивират с твърдения, че престъплението е трудно да се докаже, затова не бива да се търси причинно-следствена връзка между престъпление и отнемане на имущество. Така е по-лесно, по-бездушно и по-левичарски. Така не доказваме нищо, а отнемаме всичко.</p> <p>В България няма проблем с липсата на механизми за противодействие на незаконното и престъпното богатство. Ако механизми липсваха, щяха бързо и без проблем да бъдат създадени по законодателен път. У нас съществува дългогодишен проблем с прилагането на съществуващите механизми и с личната експертиза и капацитет на лицата, които ги използват. В България повечето промени се правят, за да се улесни войнстващата некомпетентност, а не за да се постигат по-добри резултати. Ярък пример за това са измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, извършени с привидната цел да го освободят от формализъм и с тайната &ndash; да улеснят в дейността им недобре подготвените за разследване полицейски органи. В резултат на това 7 месеца по-късно качеството на разследването не е подобрено, оправдателните присъди са факт, а натискът върху съда, който си въобразява, че е по-компетентен от полицията, е безпрецедентен. В това всъщност е един от скритите мотиви на този проект. Той е продукт на неспособността на органите да използват познатите във всички европейски държави традиционни механизми за налагане на санкции. Когато установят, че разполагат с ограничен ресурс и нямат успехи, започват да заблуждават европейските експерти с илюзорната необходимост от извънредно законодателство, настоявайки напълно неоснователно, че криминогенната обстановка в страната го налага.<br /><br /><strong>Предвидено ли е в проектозакона осъществяване на контрол върху работата на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; и ако да, от кого? Въобще има ли достатъчно гаранции, че ще бъдат избегнати злоупотреби?</strong><br /><br />Този въпрос ми напомня, че около 8 декември професорът Кушлев изгуби своя говор и не се яви пред парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси. Дори българските депутати онемяха от този акт. В Европа е нечувано орган на изпълнителната власт да търси оправдание за неявяване пред парламентарна комисия. Парламентарната демокрация гарантира своето върховенство не само нормативно, а чрез естествения респект, който поколенията възпитават към принципите на правовата държава. Но това е в Европа, не у нас. У нас допускат чиновник да заобикаля покана за явяване в парламента. Без последици засега. За какъв контрол говорите изобщо?</p> <p>В проекта има кратък и неясен текст &ndash; контролът върху дейността на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание. Членовете на комисията &bdquo;Кушлев&rdquo; са длъжни при покана да се явят пред парламентаристите и да предоставят исканата информация. Няма нито дума за санкции, отговорност, процедура, последици. Това са кухи норми, създаващи само привидност за контрол.<br /><br /><strong>При всички резерви, които се изразиха, какви са вашите очаквания, ще бъде ли приет този закон? <br /></strong><br />Адвокат Екимджиев определи битката за този закон като сблъсък между здравите сили и здравия разум. Този парламент не е демонстрирал силни прояви от втория вид, а &bdquo;здравите&rdquo; сили са доказано тесногръди, агресивни и всепобеждаващи за момента. Затова съм много скептична към възможността да се чуе гласът на правото. <br />Но има едно сигурно нещо &ndash; няма вечно управляващи. И в управлението, както и в човешкия живот, е в сила познатата римска максима: &bdquo; Quis quis agis, prudenter agas et respice finem&rdquo;. Което значи: &bdquo;Каквото и да правиш, прави го разумно и дръж сметка за края&rdquo;.</p> <p><em>*Емилия Недева е адвокат от 1 октомври 1986 г. Практикува в град Пловдив. Специализира наказателно право и права на човека. Работи в областта на защита на потребителите, защита по дела от обществен интерес и деликтно право. Представя множество български жалбоподатели пред Европейския съд по правата на човека. Юридически експерт е в Асоциация за европейска интеграция и права на човека със седалище Пловдив. Избирана е за член на Дисциплинарния съд към Пловдивската адвокатска колегия и в различни мандати за член на Адвокатския съвет. В периода 2004-2007 г. е председател на Пловдивската адвокатска колегия, а от 2008 г. член на разширения състав на Висшия адвокаски съвет.<br /><br />От 2004 г. до настоящия момент е представител за България на Международния адвокатски съюз със седалище Париж.</em></p> <p><em><strong>С Емилия Недева разговаря Никола Михайлов</strong></em></p>