Антисистемната нормалност от времето на реалния социализъм събра галерия „Средец“

Антисистемната нормалност от времето на реалния социализъм събра галерия „Средец“
На 19 април, в галерията на Министерство на културата „Средец“, беше открита изложбата „Антисистемната нормалност“ събрала картини и скулптури на творци, поставени в изолация от комунистическия режим през 70-те и 80-те години на миналия век. Целта на експозицията е да разграничи първата вълна рушители на социалистическия реализъм, поколението на Априлския пленум от 1956 г. – толерирано и подкрепяно от режима; от една втора вълна, родена през преломната 1968 г., която дълго време е оставала изолирана и без достъп до изложбените зали. И да се фокусира върху тази втора вълна, загубеното поколение на Пражката пролет, което в продължение на 21 години ще чака революцията, започната от Дубчек да завърши.

Славка Денева "Интериор"

 

Полученият резултат е впечатляващ, защото са събрани автори, които вече сме приели да мислим като класици, както и нови и напълно неизвестни имена. Чудаци, мечтатели или мизантропи, те са отказали (някои до време) да станат част от системата и са създали една алтернативна, скрита култура на антисистемната нормалност, чийто бисери днес започват бавно да излизат на светло и тепърва ще привличат интереса на изкуствоведи, колекционери и любители на изкуството.

 

Николай Майсторов „Апокалипсис“

 

Централното място в изложбената зала е отредено на платното „Интериор“  на Славка Денева, дъщерята на големия майстор Борис Денев, която не успява да завърши Художествената академия, тъй като дипломната ѝ работа е отхвърлена заради противоречие с принципите на соцреализма. Непосредствено до нея могат да се видят и няколко картини на Николай Майсторов („Пътят“, „Апокалипсис“ и „Портрет на млад художник“), илюстрирал самиздатското списание „Мост“ през 1989 г. А също и „Композиция“ на Генко Генков, вкаран заради критиките си срещу Народната власт в затвора в Белене, а впоследствие и в лудница.

 

Николай Николов-Зиков „Нов свят“

 

Освен това посетителите на изложбата ще могат да видят и изящна графика на самоубилия се Маргарит Цанев – Марго, изключен от Художествената академия заради отказ да подстриже брадата, която пуснал в знак на траур след смъртта на своята майка. Ще могат да се докоснат и до никога непоказваното платно „Нов свят“ на Николай Николов-Зиков, изхвърлен от участия в изложби след серия провокации в края на 70-те години, сред които картина-алегория на социализма, с мъже затворени в ковчези и червени знамена. А също и до два сюрреалистични пейзажа на Иван Петков – Турката, скандализирал творческата интелигенция с диптих с два портрета – на автора, на фона на черкви и кръстове; и на Ленин, на фона на бесило. Единствената представена скулптура в изложбата пък е глава-автопортрет на Галин Малакчиев, направил скандал като добавил "щръкнал член" на петметровия паметник на Строителя на социализма във фоайето на Народната библиотека.

 

Атанас Згалевски „Композиция“

 

Може би най-интересните имена, представени в галерията обаче са тези на Атанас Згалевски, ученик и приятел на Христо Явашев и на Евгения Воденичарова („Лозе край морето“, „Дете“), напълно неизвестни майстори на четката, открити от изкуствоведите буквално през последната ковид-година.

 

Евгения Воденичарова „Дете“

 

В изложбата, чрез автори, които работят в доста голям времеви диапазон като Иван Ненов, Тодорка Бурова, Васил Иванов и Маргарита Милиджийска умишлено е маркирана и паметта за Дружеството на Новите художници, като историческа и пластическа линия в българското изкуство отпреди фаталната 1944 г., чийто естествен приемник и продължител е именно поколението на непримиримите от 70-те и 80-те години.

 

Иван Кирков „Морски пейзаж“

 

Освен тях, в галерия „Средец“ ще могат да се видят непознати платна и на Лика Янко, Димитър Казаков – Нерон, Иван Кирков, Иван Георгиев – Рембранда, Димитър Арнаудов, Иванка Сокерова, Любен Диманов, Никола Даскалов и Николай Ников – Ничето, всичките заедно образуващи антисистемния канон на българската живопис от епохата на реалния социализъм.

 

Иван Ненов „Тоалет“

 

Куратор на събитието е художникът Людмил Веселинов. Експозицията ще остане в галерията до 7 май 2021 г.

 

 

Славка Денева "Интериор"

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • D-r D

    04 Май 2021 21:14ч.

    Пичове, не ви ли е неудобно феноменална изложба да представите три дена преди да я затворят? Благодаря все пак. Утре в 10 съм пред вратата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • триенето като

    05 Май 2021 9:28ч.

    ментална нормалност в условията на реалната демокрация, с нейната свобода на словото. Е сега не помествам имена, и се надявам да не ме изтриете, но защо сте поместили в съседство статия за филма , озаглавен и цитиран, със същите имена ? И не е ли библиейска истина, че Христос нямаше да бъде разпънат на кръстта, ако не беше гонил "търговците", от черквата, т.е. не беше против антисистемната църковна реалност . И не е ли аналогично, че няма кой да изгони "търговците", т.е.грабителите, от храма на капиталистическата демокрация, тъй като ТЕ са системна реалност при капитализма. Ако има въобще капиталистическа демокрация ! Или като в древността : демокрация, но за демоса, не и за робите, които не са демос, въпреки, че те са създавали и тогава богатствата на "демоса"! И ще клекнем на онзи /да не му споменавам името, да не ме изтриете пак, който беше казал, че "няма нищо по-лошо от демокрацията, но човечеството не е измислило нещо по-добро". Та кое за коя реалност е "системно" и за коя антиссистемно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ...

    11 Май 2021 15:56ч.

    градски безделници

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Сульо

    13 Юни 2021 21:13ч.

    Като гледам тези мазаници представени за "изкуство" ми е ясно защо са останали "неразбрани" при соца...Все пак соц изкуството ставаше за консумиране за разлика от сегашното....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи