- Автор: Петър Карабоев, "Дневник"
- 13 Дек 2022
- 864
- 3
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Войната в Украйна навлезе в четвъртата, зимната, фаза и вече усилено се говори за това как оръжейната индустрия в Източна Европа да помогне за снабдяване на украинската армия с муниции и обслужване и ремонт на артилерията. Напоследък България изрично е посочвана в САЩ като един от малцината потенциални производители на 122-мм и 152-мм снаряди, за които Пентагонът подготвя поръчки за стотици милиони долари.
Има и възможност за поръчки за български заводи за стандартните 155-мм натовски снаряди M795, които няма да са само за войната в Украйна, а и за силите на САЩ и НАТО в Европа и другаде.
Невижданото от края на Студената война увеличаване на работата създава и възможност районът да модернизира тази част от икономиката си. Има апетит за купуване на компании и уедряване в сектора за муниции (особено малокалибрени), известен с това, че е по-скоро разпокъсан. Банките, които доскоро предимно заобикаляха този бизнес (или поне не искаха да се знае, че го финансират) сега се интересуват от него. Но има и проблем - когато има толкова силна динамика на пазара е трудно да се оцени конкретна фирма, а това затруднява и продавачи, и купувачи.
В момента водещо е обсъждането как Украйна ще премине през зимата, ще успее ли да да се защити от вълните руски ракетни атаки и ще намери ли баланс между това да пази инфраструктурата и цивилното население в градовете и военните на фронта. Намалената интензивност на сраженията носи временно облекчение на проблема с мунициите и износването на оръдейните стволове, но той ще се появи напролет и според специалистите няма да изчезне в средносрочен план.
Никой в НАТО не бе готов за тази ситуация, включително защото страните в алианса поддържаха готовност за съвсем друг тип конфликти - с доминиране на авиацията, предимство на прецизните оръжия и сравнително бърза победа над противника. А войната в Украйна с нейния фронт, разпрострял се на близо 2 хил. км., се оказа ужасно "гладна" за артилерийски снаряди.
В един от най-активните моменти на сраженията се смяташе, че украинската армия изстрелва по 20 хил. снаряда на ден, а руската - до три пъти повече. В края на есента това спадна до 4-7 хиляди, а от САЩ говорят, че руснаците са прибегнали до 40-годишни снаряди. За сравнение, бюджетът на САЩ за финансовата 2022 г. (приключил на 1 октомври) предвиждаше около 174 млн. долара за над 75 хиляди "базови" модели снаряди, според изчисления на Royal United Services Institute. Това са около две седмици работа на украинската артилерия.
Ако Украйна използваше натовски стандарт 155-мм гаубици и при цена от 800 долара на снаряд, това прави над 62 млн. долара. По изчисления на анализ на Европейския съвет за външна политика цената достигна средно 1000 долара за снаряд. Според "Файненшъл таймс" снарядите с прецизно насочване за тези гаубици достигат 200 хил. долара бройката - цена, заради която търговци на оръжие твърдят, че украинската армия сама си налага ограничения кога и колко често да ги използва.
Германското издание "Ди Велт" написа миналата седмица, че американците обсъждат увеличаване производството на 122-мм и 152-мм муниции в България, Чехия и Словакия за захранване на съветския стандарт гаубици на Украйна. Докато тя не премине на натовския стандарт от 155-мм.
По същото време "Уолстрийт дръжнъл" цитира източник от Пентагона, според който САЩ проучват заедно със съюзници съвместни поръчки за муниции и проучват къде има капацитет за производство в чужбина. "Откриваме повече производствени линии, отколкото си мислехме" [че има], казва Бил Лапланте, един от основните отговарящи за покупките и поддържането на готовност в министерството на отбраната на САЩ. Той дава за пример Полша и България.
"Трябва да сме спокойни при използването в армията ни на оборудване, произведено в друга държава, както и при обратния процес. Да, работните места са важни, но ще трябва да произвеждаме неща един за друг."
Увеличаване производството на муниции изисква инвестиции и сътрудничество, както в САЩ, така и в съюзнически държави, посочва още "Уолстрийт джърнъл". В момента американската армия се снабдява от пет собствени завода (някои от тях са още от 40-те години), които частично се оперират от частни компании. Сега тези частни компании като General Dynamics Ordnance and Tactical Systems, American Ordnance и IMT Defense ще получат договори сами да произвеждат.
Смята се, че до тази година капацитетът в САЩ е бил в рамките на 12-15 хил. снаряда (по-скоро близо до горната граница, т.е. около 14 хил. броя) за 155-мм гаубици месечно. Кристин Уормът, която е цивилното лице, отговарящо за сухопътните сили, обяви неотдавна, че до следващата пролет капацитетът ще бъде увеличен до 20 хил. броя на месец. В следващите по-малко от две години той ще се удвои до 40 хил. снаряда на месец. Междувременно САЩ и Канада преговарят с Южна Корея да предостави около 100 хил снаряда за Украйна.
Само бюджетът за отбрана на САЩ предвижда милиарди долари за това. В одобрения му вариант за фискалната 2023 г. има 2.7 млрд. за подсилване индустриалната база за муниции. На министерството на отбраната се позволява да купува по-големи обеми в продължение на години (нещо, което според компаниите е нужно, за да се оправдаят многомилионни инвестиции и наемането на хора за производство). Други 2 млрд. долара в частта за подпомагане на Украйна са предвидени за модернизиране производството на муниции. Планираните поръчки за муниции са за около 10 млрд. долара.
Конкуренцията в Източна Европа за достъп до част от тези средства - и милиардите долари и евро, които ще бъдат влагани в следващите години - се ожесточава. В края на ноември "Ройтерс" специално обърна внимание на това, напомняйки, че и правителствата на страните активно участват в този процес покрай подпомагането на Украйна.
Агенцията цитира данни, според които след САЩ и Великобритания най-много пряка военна помощ в периода 24 февруари - 3 октомври са оказали Полша и Чехия. За страните от бившия Варшавски договор това е въпрос на национална сигурност, включително защото бързо трябва да се попълнят опразнените складове. И възможност да се увеличи износът и да се излезе на нови пазари.
Така поне смята Себастиан Швалек, изпълнителен директор на полската PGZ. Това е държавен холдинг с над 50 компании за производство на оръжие и муниции, който планира в следващите десетина години инвестиции от близо 1.8 млрд. долра, вкл. за нови обекти, разположени по-далеч от границата с Беларус. Швалек казва, че ако в предишни години са произвеждали 300-350 броя преносими зенитни системи Piorun, тази година са достигнали 600, а за 2023 г. планират поне хиляда. За Украйна заминават още артилерийски и минохвъргачни системи, гаубици, бронирани жилетки, огнестрелно оръжие и муниции.
От Чехия за Украйна са изпратени въоръжение и оборудване от местни компании за почти 50 млрд. крони (2.1 млрд. долара). От тях около 95% са търговски сделки и така чешкият оръжеен износ тази година ще е най-големият от 1989 г., каза за "Ройтерс" Точас Копечни, зам.-министър на отбраната. Много от чешките компании в сектора добавят капацитет и служители. "Не сме виждали подобен стимул за сектора ни през последните 30 години", казва още Копечни.
Давид Хац, главен изпълнителен директор на чешката STV Group, казва, че планират нови производствени линии за малокалибрени муниции и обмислят разширяване капацитета за едрокалибрени. За целта се налага да "крадат" служители от автомобилната индустрия, признава той.
Друг чешки гигант - Czechoslovak Group (CSG), почти удвои печалбите си спрямо миналата година и увеличава производството на 152-мм и 155-мм снаряди, но и преоборудва бронирани машини и танкове. CSG също така купува фирми в чужбина и търси още интересни обекти за придобиване. В края на есента групата купи 70% от италианската Fiocchi Munizioni, производител на малокалибрени муниции. Собственикът Михал Стрнад прогнозира, че и догодина ще се запази сегашното темпо на увеличаване на печалбите.
И други купуват - германската Rheinmetall кандидатства за испанската Expal, а италианската Beretta купи през март швейцарската RUAG Ammotec.
Източник: dnevnik.bg
