Светът не е готов за предстоящата дълга стагнация

Следвайте "Гласове" в Телеграм

През последния половин век, когато правителства и централни банки се обвързваха все по-тясно, за да управляват икономическия растеж, рецесиите станаха по-малко и през по-дълги интервали от време. Често те бяха по-къси и по-плитки, отколкото ако не бяха тези усилия. След толкова смекчения бизнес цикъл повечето хора не могат да си представят продължителна болка. Но световната икономика се насочва към период, невиждан от десетилетия, пише за Financial Times Ручир Шарма, председател на Rockefeller International.

Вярата в правителството като спасител при рецесия си пробиваше път в съзнанието на съвременните хора. От 1980 г. насам икономиката на САЩ е била само в 10 процента от времето в рецесия, в сравнение с близо 20 процента между края на Втората световна война (1945 г.) и 1980 г., и повече от 40 процента между 1870 и 1945 г.

Една все по-важна причина за това са правителствените спасявания. Комбинираните стимули в САЩ, ЕС, Япония и Обединеното кралство, включително държавните разходи и закупуването на активи от централните банки, нараснаха от 1% от брутния вътрешен продукт при рецесиите от 1980 г. и 1990 г. до 3% през 2001 г., 12% през 2008 г. и удивителните 35 процента през 2020 г.

Въпреки че рецесията от 2020 г. беше остра, тя беше най-кратката, откакто се води статистика, продължавайки само два месеца. Правителствените спасителни мерки по време на пандемията бяха толкова бързи и мащабни, че на много хора, особено на белите якички, работещи от вкъщи, им се стори, че рецесията никога не се е случвала. Техните доходи и кредитни рейтинги се повишиха, а богатството им се изстреля нагоре заедно с нарастващите пазари на акции и облигации. Сега това възприемане на рецесията като невъзможно събитие изглежда е заседнало в професионалната психика.

Някои коментатори започват да казват, че световната икономика може би я очаква „меко приземяване“, а не пълномащабна рецесия. В последните консенсусни проучвания икономистите не са толкова оптимистични, но те продължават да очакват най-леката рецесия след Втората световна война, която ще започне скоро и ще продължи по-малко от шест месеца, тъй като Федералният резерв отново ще се притече на помощ.

Тази консенсусна гледна точка може да е погрешна в ключови аспекти, а именно - колко скоро ще настъпи следващата рецесия, колко дълго ще продължи и колко щедри могат да бъдат спасителните усилия.

През 2020 г. правителствата инжектираха толкова много пари в икономиката, че потребителите все още разполагат с голяма част от тях две години след това – 1,5 трилиона долара само в САЩ. Инвестициите на американския и европейския бизнес почти не се забавиха. Правителствата продължават да харчат. Поради това следващият спад може да дойде по-късно от очакваното, мнение, подкрепено от последните данни за БВП на САЩ, които показват устойчива икономика.

Когато пандемичните стимули най-накрая се изчерпят към края на годината, спадът, който ще настъпи, може да не отмине толкова бързо. Основната пречка е инфлацията. Сега тя се оттегля почти толкова бързо, колкото се повиши миналата година – тъй като веригите за доставки се нормализират, а натрупаното по времето на ограничителните мерки търсене, подсилено от стимулите, се успокоява. Но е малко вероятно инфлацията да се върне към предпандемичното ниво под 2 процента.

Най-трайното наследство от Covid може да е въздействието му върху работата и инфлацията на заплатите. Един на всеки осем души казва, че не планира да се върне към дейностите си преди пандемията, включително работа. Броят на часовете, които хората от всички възрасти искат да работят, намаля, а и отношението им се промени. Социалните медии приветстват „тихото напускане“ и „справедливата заплата“ (което означава да правите това, за което ви плащат, и нищо повече).

В разговори чувам изпълнителни директори да казват, че имат „ценова сила“ за първи път от десетилетия. Инфлацията при стоки като колите се забавя бързо, но тази при услугите е по-упорита. Федералният резерв има специален индекс за „устойчивост на цените на услугите“ (като недвижими имоти и развлечения) – при които цените се движат бавно – и той се покачва.

Междувременно светът се променя по фундаментално инфлационен начин: раждаемостта намалява от години, но сега населението в трудоспособна възраст бързо намалява. Държавите се затварят, пренасочвайки веригите за доставки от най-евтините производители към най-близките географски или към приятелски нации.

Натискът от демографията и деглобализацията ще тласне нагоре новата норма за инфлацията, по-близо до 4, отколкото до 2 процента. Това ще затрудни централните банки да намаляват лихвите, за да противодействат на следващата рецесия. По-високите лихвени проценти означават, че правителствата могат да вземат заеми и да харчат мащабно, за да стимулират вялите икономики, само при риск да бъдат наказани от световните пазари на облигации, които вече са много по-малко толерантни към свободното харчене.

Макар че следващият спад може да отнеме повече време, за да се прояви, той вероятно ще приеме непозната форма, вероятно не много по-дълбока, но по-трайна, тъй като по-устойчивата инфлация държи централните банки и правителствените спасителни екипи встрани. Светът не е готов за предстоящата дълга стагнация.

Източник: investor.bg