- 10 Sep 2026
- 786
- 0
Китай на практика е поел от ОПЕК ролята на сила, която определя поведението на световния петролен пазар, заяви ръководителят на „Роснефт“ Игор Сечин. Според него Пекин е успял да стабилизира пазара по време на войната с Иран, като е свил вноса си на суров петрол с до 5,5 млн. барела дневно. Френският коментатор Арно Бертран, който живее в Китай, развива тази теза още по-далеч: според него Пекин вече контролира страната на търсенето в мащаб, сравним или дори по-голям от контрола, който ОПЕК традиционно упражнява върху предлагането. Огромните китайски петролни запаси позволяват на Пекин да изтегля милиони барели дневно търсене от световния пазар и след това отново да го връща — превръщайки една от най-тежките енергийни кризи от десетилетия в демонстрация на новата икономическа мощ на Китай.
Изходната точка за анализа на Арно Бертран е новина на Reuters от 4 септември с изказването на Игор Сечин, главен изпълнителен директор на „Роснефт“ — най-голямата петролна компания в Русия.
Говорейки на руско-китайски бизнес форум във Владивосток, Сечин заявява, че през тази година именно Китай, а не ОПЕК, е изиграл ключова роля за стабилизирането на световния петролен пазар.
„Тази година Китай на практика пое водещата роля от ОПЕК и, без да членува в какъвто и да било картел, успя да стабилизира световния петролен пазар, като намали вноса си на петрол с 5,5 милиона барела дневно“, казва Сечин.
Той прогнозира, че влиянието на Пекин върху енергийните пазари ще продължи да нараства с увеличаването на китайските резерви и паралелното отслабване на ОПЕК.
„Смятам, че по-нататъшното увеличаване на китайските резерви ще засили ролята на Китай на енергийния пазар на фона на намаляващото влияние на ОПЕК и съкращаването на броя на членовете на организацията“, заявява Сечин.
Това вече не е само теза на руския петролен гигант. Самият Reuters отбеляза в отделен анализ в края на август, че войната с Иран е отслабила способността на ОПЕК+ да влияе върху цените, докато поведението на Китай се е превърнало в един от основните фактори за световния петролен пазар.
Арно Бертран: Китай превзе другия край на уравнението — търсенето
Именно оттук започва анализът на Арно Бертран.
„За това почти не се говори, но може би става дума за едно от най-значимите разкрития от войната на САЩ срещу Иран: фактът, че Китай на практика измести ОПЕК като глобален фактор, определящ цената на петрола“, пише той.
Според Бертран ключът не е в това, че Китай е започнал да произвежда повече петрол, а че е показал способност да управлява огромна част от световното търсене.
ОПЕК традиционно влияе върху цената чрез предлагането — членовете на организацията увеличават или намаляват производството си и така се опитват да променят количеството петрол на пазара.
Китай демонстрира обратното: способност да намалява собствените си покупки с милиони барели дневно и така да изважда огромно количество търсене от пазара.
По думите на Сечин съкращението е достигнало 5,5 млн. барела дневно.
Мащабът е огромен. Това количество е приблизително съпоставимо с цялото петролно потребление на Индия.
Иначе казано, отбелязва Бертран, Китай е показал, че при необходимост може да изключи от световния петролен пазар търсене, сравнимо с потреблението на една от най-големите икономики в света.
Данните за китайския внос потвърждават необичайния мащаб на спада. Според Reuters морският внос на суров петрол в Китай през август е бил около 7,14 млн. барела дневно — близо 40% под средните равнища отпреди началото на войната с Иран.
Това означава, че поведението на Китай вече може само по себе си да променя баланса между световното предлагане и търсене.
1,4 млрд. барела дават на Пекин огромна свобода
Причината Китай да може да си позволи подобна политика се крие и в огромните му петролни запаси.
Американската Администрация за енергийна информация (EIA) оценява общите стратегически запаси на Китай в края на 2025 г. на близо 1,4 млрд. барела.
Тук е необходимо едно важно уточнение: това число не представлява само официален държавен стратегически резерв по американски модел.
EIA включва в китайските „стратегически“ запаси както държавния резерв, така и огромните търговски запаси на китайските петролни компании, тъй като от 2024 г. държавните компании са инструктирани да натрупват аварийни количества суров петрол и в търговските си хранилища.
Според американската оценка официалните държавни запаси са били около 360 млн. барела в края на 2025 г., а търговските — приблизително 1 млрд. барела.
За сравнение американският стратегически петролен резерв е съдържал около 413 млн. барела през декември 2025 г.
Тъкмо тази огромна система от държавни и контролирани от държавата резерви позволява на Пекин да намалява покупките си от международния пазар, без това незабавно да предизвиква недостиг във вътрешната китайска икономика.
Войната с Иран показа новото разпределение на силите
Според Бертран истинският тест за тази система е войната с Иран и сривът на нормалните доставки през Ормузкия проток.
Преди конфликта през Ормуз преминаваше около една пета от световната търговия с петрол и газ. Военните действия драстично намалиха движението на танкери и извадиха милиони барели дневно от обичайните доставки.
Месеци наред анализатори предупреждаваха, че подобен шок може да изпрати петрола към 200 долара за барел, а в някои сценарии се посочваха дори още по-високи равнища.
Това не се случи.
Пазарът действително преживя рязък скок. Brent достигна над 126 долара за барел през април, но впоследствие цената се понижи значително.
Когато Бертран публикува коментара си на 5 септември, Brent беше около 96 долара за барел, а американският WTI — около 91 долара.
След новата ескалация между САЩ и Иран през последните дни цените отново се повишиха и на 10 септември Brent се задържа малко над 100 долара за барел.
Така че формулировката на Бертран, че петролът „стои на 91 долара“, вече не е актуална, но същината на аргумента му остава: въпреки историческия шок върху доставките от Персийския залив цените не достигнаха катастрофалните равнища, прогнозирани при началото на кризата.
Една от причините е именно рязкото свиване на китайското търсене.
ОПЕК също отслабна
В същото време традиционният център на властта върху петролния пазар отслабна.
През май Обединените арабски емирства напуснаха ОПЕК след почти шест десетилетия членство. ОАЕ бяха четвъртият по големина производител в организацията и разполагаха с едни от най-големите свободни производствени мощности след Саудитска Арабия.
Reuters изчислява, че в резултат от войната, проблемите с износа и промяната в състава на организацията делът на ОПЕК+ в световното производство е спаднал от над 48% преди конфликта до около 40% през юли.
Решенията на картела за промяна на производството вече не предизвикват автоматично реакциите на пазара, характерни за предишните години.
И точно в този момент Китай се оказва в състояние да влияе на противоположната страна на уравнението.
Не ОПЕК намалява предлагането — Китай намалява търсенето.
Това е сърцевината на тезата на Бертран.
Пазарната цена се формира при срещата на предлагането с търсенето. В продължение на десетилетия ОПЕК концентрираше в ръцете си достатъчно голяма част от първото, за да влияе върху цените.
Но ако една страна може да увеличава или намалява с няколко милиона барела дневно второто — търсенето, — тя получава друг, но също толкова мощен лост.
„Приятелско поглъщане“ без членство в картела
Бертран стига до далеч по-силен извод от предпазливата формулировка на Reuters.
Според него войната с Иран е разкрила структурна промяна в световната икономика: Китай вече не е просто най-големият вносител на петрол, зависим от решенията на производителите.
Огромният мащаб на икономиката му, стратегическите резерви, електрификацията на транспорта и способността му временно да се оттегля от международния пазар превръщат самото китайско търсене в инструмент на глобална енергийна политика.
Затова Бертран обръща известната максима „никога не оставяй една добра криза да отиде напразно“ към случилото се през последните месеци.
Според него Китай е използвал войната с Иран, за да извърши своеобразно „приятелско поглъщане на най-могъщия картел в света — без дори да се присъединява към него“.
Това е интерпретацията на Арно Бертран.
Но фактът, върху който тя стъпва, вече е формулиран и от самия Игор Сечин: Китай успя да направи чрез търсенето онова, което десетилетия наред ОПЕК правеше чрез предлагането — да промени баланса на световния петролен пазар.
Източници:
Reuters, 4 септември 2026 г. — изказването на Игор Сечин за Китай и ОПЕК: Russia’s Sechin says China, not OPEC, calls shots on global energy markets (Reuters)
Арно Бертран, Substack, 5 септември 2026 г. — оригиналният коментар: Arnaud Bertrand — China and OPEC(Substack)
Reuters — анализ за отслабването на ОПЕК+ и нарастващото влияние на Китай върху петролния пазар: OPEC+ loses oil market sway in Iran war as China gains influence (Reuters)
Reuters — данни за китайския внос на петрол през август: China's crude oil imports stayed weak in August (Reuters)
U.S. Energy Information Administration — оценката за близо 1,4 млрд. барела китайски стратегически и търговски запаси: China, the United States, and Japan hold most strategic oil inventories (U.S. Energy Information Administration)
Reuters, 10 септември 2026 г. — актуални цени и ситуацията в Ормузкия проток: Brent holds above $100 as tanker attacks deepen supply fears (Reuters)
