Следвайте "Гласове" в Телеграм
Инвеститорите се отказават от фондове за възобновяема енергия с рекорден темп през тримесечието до края на септември, тъй като акциите за по-чиста енергия са поразени от по-високите лихвени проценти и рязко нарастващите разходи за материали, които намаляват маржовете на печалбата, пише "Ройтерс".
Фондовете за възобновяема енергия в световен мащаб претърпяха нетен отлив от 1,4 милиарда долара през тримесечието юли-септември, най-големият тримесечен отлив, според данни на LSEG Lipper.
"Ройтерс" съобщава, че фондовете за възобновяема енергия са претърпели нетен отлив от 1,4 милиарда долара през тримесечието от юли до септември 2023 г.
Данните на LSEG Lipper показват, че това е най-големият тримесечен изходящ поток. Имаше и 23% спад от края на юни на общите активи под управление в сектора – сега оценени на 65,4 милиарда долара.
Глобалният индекс за чиста енергия на S&P (.SPGTCLEN), също е надолу с 30% тази година, като по-голямата част от спада започва от юли. Този индекс включва големи компании за слънчева и вятърна енергия и други бизнеси, свързани с възобновяеми енергийни източници. За разлика от тях, енергийният индекс S&P 500 (.SPNY) за петрола и газа се е увеличил леко през тази година.
Не само инвеститорите излизат от плана за т.нар. нетна нула – нула въглеродни емисии до 2050 г. Политиците също изразяват безпокойство. Сенаторът от австралийския парламент Мат Канаван заяви, че нетната нула е „пълна лудост“. Това е непостижимо, защото хората ще гладуват, ако бъде наложено.
„Почти всичко, което отглеждаме, правим в нашето общество, разчита на използването на изкопаеми горива“, каза той.
Патрик Мур, съоснователят на „Грийнпийс“, е съгласен. Той заяви в интервю за американския журналист Тъкър Карлсън: „Ако забраним изкопаемите горива, селскостопанското производство ще се срине за много кратък период от време. Хората ще започнат да гладуват… и половината население ще умре за много кратък период от време“.
Правителствата по света се противопоставят на плана за нула въглеродни емисии до 2050 г. Политиците също изразяват безпокойство.
Премиерът на Обединеното кралство Риши Сунак отложи забраната на нови бензинови и дизелови автомобили и отопление на природен газ до 2035 година. Това преди това решението беше отлагано два пъти със срокове, преместени от 2025 г. до 2030 г. Той каза: „Няма да спасим планетата, като фалираме британския народ“.
Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви, че газовите котли няма да бъдат забранени. Той също така се притеснява да обяви дата за постепенно премахване на изкопаемите горива. Социологическите проучвания показват, че правителството на Нова Зеландия ще загуби изборите тази седмица. Облагането на добитъка за емисиите на метан и превръщането на овцевъдните и говедовъдните ферми в борови насаждения предизвика бунт сред избирателите в селските райони.
В Холандия движението „Фермер“ е доминиращата партия в холандския Сенат и във всяко провинциално събрание.
Германия планира да отвори отново въглищните си централи, а някои от големите германски корпорации като Volkswagen, Siemens и BASF напускат родината си в търсене на по-добър бизнес климат заради нарастващите местни разходи за постигане на нетна нула.
Докато Австралия допринася за малко над 1% от глобалните емисии на въглероден диоксид (подобно на Великобритания), през 2022 г. Китай одобри 106 гигавата нови мощности, работещи с въглища, което общо прави общо 243 гигавата въглищни мощности в процес на изграждане. Това е еквивалентът на 243 въглищни електроцентрали, като делът на Китай сега представлява около 30% от глобалните емисии на CO2.
Междувременно през юни шведските власти се отказаха от целта си за 100% възобновяема енергия, за да достигнат нетна нула до 2045 г. Норвегия също последва примера, като одобри инвестиции, надхвърлящи над 18 милиарда долара, за разработване на 19 нефтени и газови находища.
Дори в Европейския съюз има изместване на избирателите, които се разочароват от зелените партии и се насочват към тези с антиевропейски настроения. Според Politico една от причините е отношението на избирателите към политиките за климатичен преход.
Обратно в Австралия, геологът, професор Иън Плимър, е гласовит в критиките си към нетната нула (нула парникови газове в атмосферата бел. ред.).
Той каза пред ADH TV: „Основите на науката са, че не трябва да подправяте оригиналните доказателства. Температурен рекорд е защото в миналото е имало захлаждане, което прави да изглежда така, сякаш се затопляме. Това е измама.“
Сенатор Ралф Бабет заяви пред австралийския парламент, че нетната нула е „пълна измама, предназначена да затвори нашата нация и да обогати хищническите глобалисти“. Все още обаче има някои, които се придържат към мисията „нетна нула“.
Бившият британски премиер Тереза Мей написа в X (по-рано Twitter): „Нетната нула не е разход, който трябва да бъде сведен до минимум – това е възможността за растеж на века, на стойност 1 трилион паунда за британския бизнес до края на десетилетието“.
Но инвеститорите не вярват.
Докато много проекти за възобновяема енергия се отлагат или забавят, като например вятърни проекти във Великобритания, Холандия и Норвегия поради ограничения като главоломно растящите разходи, Рич Понтильо, водещ консултант в Nasdaq IR Intelligence, заяви пред Ройтерс, че може да има още един ръст нагоре поради „огромните“ държавни субсидии на САЩ.
Ако обаче има смяна на президента през 2024 г., Понтило може да се наложи да преосмисли това изявление.
Източници: obektivno.bg, reuters.com