- Автор: БГНЕС
- 27 Фев 2022
- 512
- 0
„Бих казал, че цените на тока се промениха почти три пъти от септември до януари. Помощ от държавата получихме чак януари месец, което доведе до това, че трябваше да вдигнем цените“, каза в интервю за БГНЕС Пресиян Петров от пекарна „Братя Хлебари“.
„Налага се да продаваме по-скъп продукт по независещи от нас причини. Там, където имаме доставки на продукти извън България, доведе до това определени транспортни фирми да намалят доставките. Трябваше да се запасяваме с продукти месец напред, но с българските продукти засега нямаме проблем“, заяви той.
Брашното и тока са на една цена. Фактурата за ток на хлебарницата му е достигнала 7000 лева.
„До септември месец брашното беше най-скъпия компонент в цената на хляба ни, а сега е наравно с цената на тока. Фактурите ни за ток стигнаха от 1900 лева на месец до 7000, което лиши от смисъл цялото производство, но очаквахме нещо да се промени. При останалите продукти разликата в цената е между 25 и 100% надценка. Смятам, че има разлика от януари до февруари, защото в последните ми фактури за тока, за около 30% него ми е помогнала държавата, но това по никакъв начин не ми се отразява, заради всички останали суровини, които са се увеличили. Никой производител няма да бърза да свали цените си надолу, а ще изчака да види какво се случва“, каза той.
Пресиян е бил принуден да вдигне цените на продуктите, но клиентите проявяват разбиране.
„Клиентите проявяват разбиране. Намаляха количествата, които хората пазаруват заради вдигането на цените. Хората започнаха да си правят по-добър план на пазаруването. Вместо 5 хляба ще вземат 3“, сподели хлебарят.
„Братя Хлебари“ разработват над 40 вида хляб, включително и рециклиран хляб, направен от стар хляб.
Консумацията на бял хляб е спаднала, което показва, че потребителските нагласи на българите се променят.
„Когато стартирахме пекарната, 80% от хляба, който продавахме, беше бял. В течение на годините стигнахме до момент, когато белият хляб е едва 28% от производството ни, което за нас е огромен успех. Все повече има хора, които искат да комбинират определени храни с хляб, който им подхожда вкусово“, твърди Пресиян.
Мит е, че пресният бял хляб е по-вреден.
„Това е извадено от много специфичен контекст. Ако приемем, че всичкото брашно на света е смляно преди две години, тогава пълнозърнестото брашно е по-полезно от бялото брашно, ако започнем да мелим всички брашна прясно, това няма да означава, че бялото ще е по-вредно. Ние се опитваме да наложим немски модел, при който ако влезнеш в една пекарна, ти трябва да си избереш хляб на базата на това, което ще ядеш. Ако искаш да ядеш салата, ще си вземеш пълнозърнест хляб, ако искаш да ядеш нещо мазно, ще си вземеш бял хляб. Ние се опитваме да предложим този начин на хората“, обясни Пресиян.
Различните хлябове се правят за различен времеви диапазон.
„Като методика работим с естествена ферментация с квас, но заради различните брашна и култури имаме и хлябове, които се правят в продължение на 48 часа, както и такива, които се правят за 6 часа. Всеки един хляб е различен в това отношение“, каза той.
„Станах готвач преди да бъда хлебар, но не бях впечатлен от ресторантьорския бизнес и реших да науча нещо, което винаги ми е било интересно. Затова станах хлебар. Първо четири години работих за други хора, както и пътувах много в чужбина. Бил съм в над 60 държави. 2014 година реших, че трябва да си направя собствен бизнес. Нивата на дължина на ферментацията, смесването на бели брашна с пълнозърнести брашна, да имаме собствено зърно, да имаме различни сортове. Това са неща, които не знам някой друг да прави“, сподели Пресиян.
„Преди пандемията бяхме 25 човека колектив, а сега сме 11. Наложи се да намалим колектива, но ние преподаваме и на други хора, как да станат успешни хлебари, а това вече включва много хора“, каза Пресиян.
Източник: БГНЕС
