„Отворено общество“: Кризата дойде, банките оцеляха, хората искат политическа промяна

<p><strong>Одобрение за мерките изразяват едва&nbsp;14% от анкетираните, неодобрение&nbsp;- 16%,</strong> а 68% или не знаят за тях, или смятат, че никакви мерки не са предприети.</p> <p>Хората смятат, че по време на криза страната трябва да бъде управлява от Бойко Борисов (20%), Сергей Станишев (9%), Волен Сидеров (6,6%), Ахмед Доган (5,7%), Иван Костов (3,6%).</p> <p><strong>55 % от анкетираните заявяват, че кризата лично ги е засегнала. </strong>Преобладават песимистичните оценки на гражданите по отношение на икономическото състояние. Според проучването хората живеят с ясното усещане за икономическа криза, но без страх от катастрофи. Доверието към финансовата система е съхранено и нараства в сравнение с нивата от началото на кризата през октомври миналата година. Очертава се превес на предпочитанията за политическа промяна.</p> <p><strong>С около три пъти от октомври 2008 г. насам намаляват хората, които виждат позитивно развитие в българската икономика.</strong> <br />44,4% смятат, че безработицата рязко ще се увеличи, а 32,4% са по-оптимистични и смятат, че безработица ще се увеличи слабо. Също толкова (32,6%) смятат, че безработицата ще остане на същото ниво. <br />Хората по-песимисти за развитието на държавата, отколкото за развитието на собственото си финансово състояние. <br />55 %&nbsp; заявяват, че&nbsp; кризата им влияе по отношение на намаляване на заплатите, увеличаване на разходите за кредити, принудителен отпуск, полагане на допълнителен труд без заплащане, съкращение от работа, отказ за кредит.</p> <p><strong>Няма драстична промяна в начина, по които хората оценяват възможността си да спестяват.</strong> Няма промяна сред хората, които заявяват, че затъват в дългове. Не се регистрира рязко влошаване на финансово състояние на домакинствата. 2/3 (66,1%) от хората заявяват, че не спестяват, а тези, които спестяват (15,5 %) държат парите си в банки. 80% от кредитополучателите отделят около 50 % от месечния си доход за покриване на вноските си. Около две трети от гражданите казват, че изпитват затруднения да обслужват кредитите си. <br />Подкрепата към валутния борд нараства от 45 на 55%. <br /><strong>&nbsp; <br />Кризата е риск за България &ndash; но този риск може както да бъде намален, така и да бъде увеличен в зависимост от действията на българското правителство</strong>, отбелязват икономистите от Macro Watch. Според тях ефектите от кризата върху България зависят в голяма степен от вътрешната икономическа политика. Тя трябва да пази валутния борд и бюджетната стабилност (вкл. да се избягват квазифискални рискове), както и да подобрява бизнес средата. Изключително важно е да не се пречи на приспособяването на икономиката. Възстановяването и оздравяването ще е свързано и с излизане на фирми от пазара, включително и чрез фалит. Гъвкавостта на пазарите е изключително важна в този момент, за да се прехвърлят капиталите и заетите от губещи проекти към такива с по-голям потенциал. <br />Целенасочени усилия за бързо приемане на еврото също биха подпомогнали по-лесното преминаване през икономическите трудности. Приемането на еврото ще донесе както ползи така и разходи за икономиката. Разходите могат да се минимизират чрез реформаторска политика, която е изцяло в ръцете на българското правителство, смятат икономистите от Macro Watch.</p> <p><em>(по агенция Фокус и БГНЕС)</em></p>