- Автор: Капитал
- 11 Яну 2024
- 6181
- 54
Автор: Евгени Ахмадзай, "Капитал"
На 9 януари, когато след седмици на сравнително топло време към България се спусна истински зимен студ и почти без изключение цялата страна е в минусови температури през по-голямата част от денонощието, потреблението на електроенергия се увеличи значително. Българските енергийни централи (страната има най-големият капацитет на мощности в региона) обаче останаха почти неизползвани. Държавната въглищна централа ТЕЦ "Марица-изток 2" например работи на по-малко от 30% и вероятно въглищните ѝ котли са също толкова сковани от студ, колкото и багерите на държавните мини, които са пръснати из полетата на Стара Загора и едва ли работят.
Ситуацията придобива още по-странен вид, когато погледнем данните за износ и внос на електроенергия за януарския ден - те сочат съвсем ясно, че България е нетен вносител на ток не само от Румъния, но и от Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония. Това означава, че въпреки достатъчното мощности, с които България разполага, те не произвеждат електроенергия, която да е конкурентна на пазара. А вместо това е по-изгодно да се купува от съседите.
Ситуацията беше коренно различна през 2022 г., когато избухна войната в Украйна и имаше критично високи цени на енергийната борса. Тогава България реализира рекорден износ на електроенергия - над 12 тВтч, предимно от българските въглищни централи, които балансираха целия регион. Тогава политици, експерти, шефове на дружества, синдикати и т.н. допуснаха огромната грешка да вярват и да прогнозират, че кризата с енергийните цени не е била огромна случайност, а тренд, който ще продължи занапред. Взе се негласно решение, че всичко в сектора е наред и в това си състояние нашите енергийни мощности ще продължат да просперират.
Последствията от това мислене тепърва ще бъдат анализирани, но още тогава трябваше да е ясно, че огромните печалби замаскират големите дефицити на един от най-силните исторически сектори в българската икономика - енергетиката, която в момента е изправена пред значително изоставане от другите държави.
Минус няколко милиарда
Какво се случи, така че България да изгуби чуждите пазари на електроенергия? Данните от вече приключилата 2023 г. показват, че ситуацията от последните дни не е прецедент, а българските енергийни мощности продават все по-малко електроенергия в чужбина. Последиците, които трябваше да бъдат предвидени през последните години, ще са много и най-вече ще се отразят на факта, че българското производство на електроенергия няма да е търсено.
През 2023 г. България е изнесла най-малко ток в сравнение с предходните години, като една-единствена има по-малко нетно салдо - 2020 г., когато локдауните буквално спряха търсенето и индустрията в Европа не работеше.
Два месеца от година ясно показват какво е много вероятно да се случва занапред. Една от червените лампи за конкурентоспособността на българските енергийни мощности е, че май и ноември страната беше нетен вносител на електроенергия - немислим сценарий в близкото и далечното минало, в което България винаги е балансирала системите на съседните държави. И при двата месеца причината беше плановият ремонт на ядрената централа в Козлодуй, който изваждаше на преден план всичките недостатъци на другите мощности в страната. Казано накратко - липсващите в тези периоди ядрени мощности не бяха заменени от наличните ТЕЦ, а от внос.
Цялата статия можете да прочетете в "Капитал"
