- Автор: Капитал
- 03 Окт 2023
- 4000
- 16
Министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Румен Спецов
Септември е първият месец, в който държавните финанси излязоха на значителен минус. По предварителни данни на Министерството на финансите консолидираният бюджет е на дефицит от 780 млн. лв. или 0.4% от прогнозния БВП. Месец по-рано той беше беше близко до балансиран, пише capital.bg.
От ведомството на Асен Василев посочват, че се очаква в оставащите три месеци до края на годината бюджетното салдо да достигне планирания дефицит от 2.5% от БВП или 4.6 млрд. лв. А това означава, две неща - първотое, че на държавата ще й се наложи да излезе на дълговите пазари, а второто - че числовият критерий за дефицит под 3% от БВП за еврото (поне засега) ще бъде спазен. Но и че за три месеца държавата ще изхарчи с почти 4 млрд. лв. повече отколкото е събрала.
Данните за септември са предварителни и не са изчерпателни, но показват, че приходите растат с по-бавен темп от разходите. Общо те са 47.7 млрд. лв. или с 1.6 млрд. лв. повече спрямо септември 2022 г. (което е ръст от около 5.8%), докато разходите са за 48.4 млрд. лв. или с 10% повече спрямо година по-рано.
От ведомството на Асен Василев посочват, че минусът през септември се дължи на планирани плащания за земеделците общо за 600 млн. лв. - половината от тях са изплатена държавна помощ "за преодоляване на негативното икономическо въздействиe на руската агресия срещу Украйна" и други плащания към селскостопанските производители (за още 300 млн. лв.).
В края на септември обаче правителството взе решение Министерството на енергетиката да възстанови в държавния бюджет малко над 401 млн. лв., отпуснати за компенсиране на високите енергийни цени, както и за финансиране на фискални антиинфлационни мерки. Не е ясно дали този "приход" е отразен счетоводно сега или ще се види в изпълнението на бюджета през октомври.
Данъчните приходи растат с 10% към септември спрямо година по-рано, но темпът е по-бавен спрямо заложеният за цялата година. В добавка неданъчните постъпленията в частта на помощите и даренията (основно грантове по програмите и фондовете на ЕС) - са по-малко със 700 млн. лв. спрямо септември 2022 г.
По-големият проблем са данъците
По-подробна картина за състоянието на финансите на държавата има към август. Най-проблемна е събираемостта на най-големия приходоизточник за бюджета - ДДС. Приходите от косвения данък са по-малко спрямо миналогодишните с почти 186 млн. лв. В същото време по план тази година държавата трябва да събере със 6.1% повече спрямо 2022 г. Или почти милиард отгоре.
Спадът се дължи изцяло на по-малко ДДС от внос. От Министерството на финансите посочват, че те намаляват с 16.3% (761.6 млн. лв.) спрямо август 2022. А част от обяснението е в по-ниските борсови цени на много от вносните суровини от трети страни както и спад в количестват внесени стоки (вероятно става въпрос за петрол и горива). Последното се вижда и в данните за събрани мита и митнически такси, които също са по-малко спрямо миналата година.
Влияние според финансовото ведомство оказва и възможността за отложено плащане на ДДС при внос в страната.
Има обаче ръст от постъпленията от ДДС при сделки в страната - с 10.8 % или към август събраният косвен данък е с 602.6 млн. лв. повече.
При другите данъчни постъпления има ръст спрямо 2022 година, но той е по-малък спрямо заложеното по план. Изключене са приходите от акциз, които се увеличават с 4.5% към август при очакван ръст за цялата година от 2%. Над половината от събраното е от цигари и тютюневи изделия.
Източник: "Капитал"
