- Автор: Investor.bg
- 17 Март 2025
- 9108
- 39
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Европейската комисия (ЕК) все още не представя плана си за отказ от руския природен газ до 2027 година, каквито идеи имаше, тъй като преговорите със САЩ за гарантирани доставки на природен газ вървят доста бавно, съобщава европейското издание Politico. То отбелязва, че в 16-ия пакет със санкции, изготвен през февруари, Брюксел се въздържа от забраната за вноса на руския втечнен газ въпреки исканията на част от членовете.
Причината е, че Kомисията първо иска да има сигурност на доставките, сключвайки споразумение със САЩ, и тогава да отреже пътя на руския газ.
В началото на мандата си американският президент Доналд Тръмп насърчаваше покупките на американски втечен газ. Източници на Politico дори твърдят, че през януари лично държавният секретар Марко Рубио е настоял пред унгарския външен министър Петер Сиярто Будапеща да продължи да подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия. По тази причина и унгарският премиер Виктор Орбан гласува за удължаването им с още шест месеца (до края на юли 2025 г.)
В последните седмици обаче се заговори, че американски компании ще се върнат в енергийния сектор на Русия. Публикация във Financial Times твърди, че Вашингтон може да поднови работата на "Северен поток", по който американски компании да доставят на Европа руския газ (добиван съвместно от руските находища), а печалбата да бъде поделена с руските партньори.
Германският министър на икономиката в оставка Роберт Хабек коментира пред журналисти в Брюксел, че възстановяването на работата на "Северен поток" е "движение в грешна посока", докато Русия все още атакува Украйна, допълва Ройтерс. ЕК също не подкрепя проекта, дори и американски.
В Киев са наясно, че е въпрос на време отношенията с Русия да се върнат към предишното състояние, но се надяват това да се случи в замяна на възстановяването на справедливостта.
"Русия има голям потенциал, особено в енергийния сектор, и вероятно би било глупаво да не го използваме", признава един от отговарящите за санкционната политика в кабинета на президента Владислав Власюк пред Politico. Той е категоричен, че санкциите работят, след като Москва настоява за премахването им и се надява все пак Европа да е научила урока си и да не се обвързва прекалено с Москва.
Според Politico всичко зависи от решението на Доналд Тръмп за санкциите към Русия като цяло - не само за енергийния сектор. Позицията му по принцип е непредвидима - в първия си мандат например той беше твърдо против проекта и наложи санкции, които забавиха изграждането на "Северен поток 2" с повече от година.
Анализатори обаче отбелязват, че американският президент може да оттегли част или всички ограничения, за да получи "да" от руския президент Владимир Путин на предложението си за примирие в Украйна. Тръмп заяви, че ще разговаря с руския си колега във вторник (18 март), а Украйна прие американските условия още миналата седмица.
"Американската подкрепа е жизненоважна, защото американските санкции са най-силни", коментира пред Politico Мария Шагина, експерт в Международния институт за стратегически проучвания (IISS). Според нея в момента растат опасенията, че САЩ ще вдигнат санкциите, а ЕС няма да може да ги засили (или дори продължи).
ЕС се нуждае от единодушно решение, а ако Вашингтон се оттегли, Унгария няма да продължи да подкрепя ограниченията.
Ролята на САЩ в санкциите срещу енергийния сектор на Русия е много видима - когато най-накрая Байдън се реши да затегне контрола върху "сенчестия флот" в началото на 2025 година, Китай ограничи покупките на евтин руски петрол и това оказва влияние върху приходите в руския бюджет. Politico отбелязва, че всъщност дори не е нужно санкциите да бъдат премахнати - достатъчно е Вашингтон да спре да ги контролира, защото европейските съюзници не могат да се справят сами със задачата. Те също така не могат да ограничат цената на руския петрол до тавана, одобрен от Г-7 - 60 долара за барел.
Дори и не е ясно дали Вашингтон въобще ще съгласува своята политика с ЕС.
Европейски държави се готвят за завръщането на руските енергийни продукти
Държави като Унгария и Словакия продължават и досега да купуват руски петрол и природен газ, вероятно и други се подготвят за завръщането на руските енергийни суровини. Те са основните източници на приходи в руската хазна и ограниченията са свързани с опитите на Запада да ограничи възможностите на Русия да финансира войната в Украйна. Много от мерките обаче оставят вратички, от които Москва се възползва.
Прибалтийските страни, които биха били едни от първите атакаувани при следваща агресия на Русия, настояват санкциите да бъдат вдигати едва след края на войната и когато Москва плати за щетите, нанесени на Украйна. А дори и тогава ЕС не трябва да се връща до нивата на зависимост, каквито имаше преди войната заради опасенията за натиск и манипулации. С парите от природен газ Русия не само финансира войната в Украйна, но и саботажи и кампании с дезинформация в Европа, отбелязва пред Politico външният министър на Литва Кестутис Будрис.
Източник: investor.bg
