Доц. Петър Чобанов: Служебният кабинет трябва да запознае обществото какво е действителното състояние на държавата

- В четвъртък БСП връща мандата, след което държавният глава Румен Радев ще разпусне 47-я парламент и ще насрочи дата за предсрочни избори. Каква е икономическата картина на страната към момента? В каква ситуация ни оставя правителството? Кои са подценените вътрешни и външни фактори? С какво предстои да се сблъска служебното правителство? Наш гост е доц. Петър Чобанов – бивш министър на финансите, сега народен представител от ДПС, член на Комисията по бюджет и финанси във все още съществуващия 47-и парламент. В какво икономическо и финансово състояние оставя страната правителството в оставка? Вярно ли е, че държавата ни е на ръба на хаоса, а народът ни е изправен пред несигурност?

- Да, до голяма степен е вярно. Ние вече сме в хаоса и сме в хаоса в последните седем месеца, тъй като икономиката и финансите на страната се правеха опити да се управляват с лозунги. Нищо от тези лозунги, за съжаление, не се случи. Нито се бореше корупцията, нито се осигури по-евтин газ, нито имаше спокойствие за хората и предвидимост за бизнеса. Тези основни фактори отсъстват и поради тази причина наистина ситуацията по никакъв начин не може да се определи като добра. По отношение на икономическите показатели имаме известен икономически растеж през първото тримесечие в рамките на 4%, но то изостава от средноевропейските нива от 5,4%, т.е. ние изоставаме от Европейския съюз, от Еврозоната, вместо да я догонваме. Освен това виждаме, какво се случва с инфлацията – тя продължава да се ускорява.

За съжаление, и перспективите продължават да бъдат в посока увеличаване на инфлацията и прякото доказателство за това е очакваната цена на природния газ за месец август, която приближава 300 лева. Т.е. при такава цена газът наистина би станал непосилен за голяма част от бизнеса и за голяма част от останалите, които използват тази суровина. На всичкото отгоре, тя е недостатъчна, т.е. нямаме сигурност, че ще бъдат доставени необходимите количества. Това, което се случва по отношение на цените на електроенергията, въпреки че приехме в бюджета една пределна цена от 250 лева, над която да се компенсират небитовите потребители – бизнес, общини, болници, църкви и манастири и т.н., това не се прилага на практика и все още не е прието постановлението или решението на Министерския съвет, с което трябва да бъде приложен този механизъм, което разбира се, поставя бизнеса пред много сложна ситуация отново на неопределеност при цена на електроенергията, която надхвърли в последните дни 1200 лева.

Т.е. виждаме, че факторите по отношение на инфлацията продължават да са налице и оттук нататък несигурността се увеличава, а високата инфлация, както знаем, в един определен момент се отразява негативно и на потреблението. По отношение на външните рискове, европейската икономика е силно нестабилна. За съжаление, немският икономически модел, който разчиташе на по-евтини суровини и енергия предимно от Русия, вече не съществува във вида, в който го познаваме. Поради тази причина нарастват опасенията, че най-голямата европейска икономика ще изпадне в рецесия, което неминуемо ще се отрази и на търсенето, включително и на търсенето и в останалите страни, и на търсенето на български стоки. И относително високите темпове на износ, които в момента се наблюдават, бързо могат да спаднат. Вносът от своя страна расте по-бързо от износа и това доведе до голям търговски дефицит за първите пет месеца на годината в размер на 4,6 милиарда лева. Той наистина е доста висок и предизвиква опасения, дали не се дължи и на някои проблеми с конкурентоспособността на страната. Т.е. да внасяме стоки, които иначе с малко повече усилия, с една по-предсказуема, благоприятна бизнес среда биха могли да се произвеждат и на българския пазар и да не се налага да сме зависими от подобен внос. Но за съжаление, както казах, тогава, когато се правят опити да се управлява икономика и финанси с лозунги, нищо хубаво не може да се случи и наистина сме в среда на рискове и неопределеност, като разбира се, може да поговорим и какво ни очаква по отношение на бюджета и каква може да бъде реакцията от страна на служебния кабинет.

- Най-напред, доц. Чобанов, да ви помоля – кои икономически и финансови параметри подцени правителството в оставка? Сам заговорихте за немския икономически модел, който е на ръба, ако не на провала, то на драстични промени. Една евентуална рецесия от Германия как ще се отрази на българската икономика и защо правителството не я предвиди?

- Още през миналата година, през септември от трибуната на Народното събрание зададох въпрос по отношение на инфлацията към икономичния екип на практика на служебния тогава кабинет. Знаете, че съответно министърът на икономиката и на финансите бяха водещите представители на изпълнителната власт и в настоящото провалено правителство. За съжаление, остана този въпрос без отговор. Инфлацията тогава беше подценена и не бяха предложени никакви мерки. По отношение на бюджета видяхме, че беше прогнозирана инфлация от около 5,6%. Бюджетът се прие, разбира се, късно, което също беше проблем – чак през февруари. Малко преди това, в началото на годината Институтът по икономика и политики, в който участвам, предупреди, че тази година ни очаква средногодишна инфлация, и то по европейска методология, от порядъка на 11,5%, т.е. твърдо двуцифрена, за съжаление. И тогава това остана глас в пустиня.

Останаха глас в пустиня и предложенията, които направихме, как да се реагира на цените на електроенергията така, че те да не влязат в цените на производител повишените цени на електроенергията, а от там да се пренесат в инфлацията. Това също не се случи. И основният показател, който беше подценен и от там мерките, които не бяха предприети, бяха по отношение на инфлацията. Разбира се, правителството излезе с много оптимистичен растеж, за който въобще не виждаше никакви рискове по отношение на развитието на европейската икономика. Знаете, че той беше от порядъка на 4,8% в бюджета, което естествено, още тогава беше ясно, че няма как да се сбъдне и естествено, още миналата година, тъй като цените на електроенергията и в Европа тръгнаха да се покачват, и то рязко, освен това геополитическото напрежение с Русия се беше изострило и беше ясно, че сме на ръба, т.е. че Украйна е на ръба на конфликт с Русия, оттам нататък беше ясно, че това може да застраши нормалните вериги на доставки, може да застраши и икономическия модел, който разчита на по-евтини суровини с Русия и на едни по- нормални отношения, които в тази ситуация няма как и да са налице. Т.е. това беше подценено като риск. А оттук нататък една евентуална рецесия в Германия, естествено, когато тя е ядрото на Еврозоната, когато е най-голямата европейска икономика, когато се разчита тя да е на практика най-стабилната икономика и нейният държавен дълг да е най-стабилен, да е убежище срещу несигурност в трудни времена, когато всички тези постановки започнат да се разклащат, е ясно, че от една страна ни очаква по-ниско търсене в самата Германия и в Еврозоната, което означава по-ниско търсене и на
български стоки.

От друга страна, означава, че лихвите, тъй като пък заради високата инфлация ЕЦБ най-накрая започна да предприема стъпки по качване на лихвените проценти, лихвите ще се повишават, ще се повишават лихвите и по немския дълг, но ще се повишават и лихвите по дълговете на страните, които са с много висок дълг по отношение на брутния вътрешен продукт, като Италия, като Гърция, като Испания, като Португалия. Т.е. там тези страни от южната част на Европа и на Еврозоната рискуват да се изправят пред много високи разходи за обслужване на дълга, което да навреди още повече на техния икономически растеж. Знаем, че ЕЦБ се опитва да прилага инструмент да овладее подобни високи лихвени нива по държавните дългове, но на практика ще видим, доколко е възможно той да е успешен. Като цяло перспективите са твърдо в низходяща посока и опасността от рецесия в Европа е явна, което ще доведе до рецесия и в българската икономика. И тогава вече можем да си поговорим и за бюджета – това ще застраши изпълнението силно и на приходната част от бюджета и оттам нататък ще доведе до увеличение на дефицита, а тъй като се закъсня с емисията на дълг, и то фатално се закъсня, може да възникнат рискове и по отношение ликвидността на бюджета в България като цяло.

- Говорите за ликвидност на бюджета. А за ликвидност на финансовата система, на
банковата система?

- Към момента по отношение на банковата система, там ликвидната ситуация е добра. Тъй като и процент на необслужвани кредити продължава да е нисък, рисковете изглеждат към момента управляеми. Но разбира се, тогава, когато особено в период на служебен кабинет той няма достъп до международните финансови пазари и не може да емитира дълг, ако се наложи, може да се обърне към вътрешните пазари и тогава част от тази ликвидност, която иначе би могла да се използва за финансиране на икономиката, ще трябва да се използва за финансиране на публичната сфера, тъй като там ще се налагат и допълнителни разходи. Но към момента банковата система не буди толкова опасения и изглежда стабилна, така че поне в първите етапи на една евентуална рецесия, докато не са се увеличили много необслужваните кредити, мисля, че ситуацията е под контрол.

- Доц. Чобанов, с какво предстои да се сблъска служебното правителство?

- Служебното правителство е изправено пред доста рискове. Както казах, първият от тях е, че не е одобрен все още механизмът за компенсиране на небитовите потребители за цените на електроенергия над 250 лева. Бяха обещани компенсации за цените на газа над постигнатата цена през април или спрямо референтна цена по договора с „Газпром“. Това също не се случи. Цената за август, както казах, наближава 300 лева. Това по изчисление на бизнеса са допълнителни над 300 милиона лева, които бизнесът трябва да поеме, и естествено ще се увеличат исканията част от тази сума да бъде компенсирана, иначе рискуваме рецесията да дойде много по-бързо поради фалити на голяма част от предприятията. Неразплатени са над 700 милиона лева на пътни фирми. Какво ще са случи с тях, все още гадаем.

Все още има ден-два от живота на този парламент и да видим, дали ще се приеме някакво решение и за тях. Но каквото и да се приеме, това са допълнителни разходи, които рано или късно трябва да бъдат платени, които бяха забавени много, и за които вече се дължат лихви и които изправят цял сектор пред доста въпросителни. Освен това, както знаем, нямаме възможност за сключване на нови договори за поддържане на пътищата и там се влошава сериозно и средата за живот. Бяха поети допълнителни ангажименти към общините за финансиране на пътища и ВиК
проекти основно, като обещанията варираха от 500 милиона до 1,5 милиарда. Това също не се случи и общините също ще отправят своите искания към кабинета, независимо че е служебен.

Капиталовите разходи не са изпълнени, повечето от тях не са и започнали. Това неминуемо ще се отрази на икономическия растеж, но и на условията на живот за хората. Т.е. имаме редица разходи, някои от тях и не знаем – може да има и скрити, както им казваме „скелети в гардероба”, за които нямаме необходимата информация, но за които сметката ще бъде дадена пред служебния кабинет. И трябва да видим реално той с колко средства ще разполага и с какви възможности да разплати тези разходи. Вече говорих за ликвидността, за това, че фатално се забавихме по отношение на емисията на дълг на международните пазари и на практика, дори да бъде съставен кабинет в следващия парламент, той ще има само едно тримесечие да емитира голямо количество дълг, което ще се отрази на неговата цена и доста ще го оскъпи, а разходите, както казахме, ще ги плащаме всички.

- Какво решение бихте предложили, доц. Чобанов?

- В кратък оперативен план какво би могъл да направи в самото начало служебният кабинет като няколко действия, които могат да подпомогнат да разберем, каква е реалната ситуация, с какви средства се разполага и как ефективно те могат да бъдат изразходвани. Първото, което трябва да направи, е едно административно действие, а именно отмяна на новия Устройствен правилник на Министерство на финансите, който беше приет в противоречие с параграф 22 от актуализацията на бюджета. Точно поради това да се избяга от злоупотреба с право, ние отложихме приемането на подобни правилници до края на август, т.е. да бъдем наясно дали ще има служебен кабинет, дали ще продължи да има кабинет това Народно събрание, но разбира се, не бяхме послушани и в нарушение на този параграф беше приет Устройствен правилник, който на практика унищожава една структура, създадена преди 30 години да пази финансовата стабилност, и трябва спешно да бъде отменена.

Служебният министър на финансите е добре в деня на получаването на мандата си да поиска и да получи, и да представи на обществото оперативни данни какво точно е състоянието на бюджета. Необходимо е да се направи анализ на разпределените допълнителни средства, особено в последните месец-два с постановления на Министерски съвет, дали са изразходени и за какво точно са изразходени. Още по време на дебатите за бюджета възникнаха доста съмнения относно разпределението на средства – 30 милиона за култура, 80 милиона за наука. Добре е да се провери, точно какви проекти са финансирани и на базата на каква процедура. Това, което е притеснително, е събираемостта на приходите.

Ако погледнем оперативни данни на Националната агенция по приходите, по отношение на териториални дирекции – т.е. новият финансов министър ще трябва да ги погледне, там се наблюдава изоставане от плана за този период на годината. Към края на юни това, което получавам като информация, е, че става въпрос за около 47% от плана най-много, а в този период на годината е нормално вече да се намираме на около 55 до 60% от плана по редица приходи. Т.е. трябва да се прецени дали ще бъде запазен ръководният екип на приходните агенции и да се предприемат действия за подобряване на събираемостта. Трябва да се види дали се възстановява данък върху добавената стойност навреме, има ли дължим ДДС, но невъзстановен в срок. Има подобен риск това да се наблюдава, тъй като имаме много висок износ, по него не се плаща ДДС, а се възстановява данъчен кредит. И вече има информация, че част от този данъчен кредит се забавя, а това са оборотни средства за фирмите, които са и много важни в сегашната несигурна ситуация. Т.е. този проблем също трябва да се изчисти.

Трябва да се направи анализ, колко са дължимите, но просрочени разходи на министерства и ведомства и поради каква причина не са платени, и колко от тях спешно трябва да бъдат платени; има ли поети задължения, освен това и сключени договори във ведомствата, за които не са осигурени средства. Средствата могат да бъдат потърсени в т.нар. централен бюджет, ако все още има неразпределена част, и да се отговори, ако има такава, колко и как най-ефективно да бъде използвана. А ако, както се предполага, той е разпределен, има ли разходи, които са разпределени по тези постановления на Министерския съвет за допълнителни разходи, за които говорих, по които все още не са започнали проекти или дейностите, и могат част от тези постановления, ако се прецени, че не са рационални или възникват съмнения относно тяхната ефективност, да бъдат отменени с цел да се освободят средства. Трябва да бъде направен един анализ, разбира се, и на оперативните програми. Те са най-вече от предходния програмен период, но и този програмен период, да се види дали няма да се освободят средства по линия на т.нар. съфинансиране, което са средства от националния бюджет, и могат да бъдат използвани за други разходи. Трябва да се даде реалистичен отговор на въпроса колко средства по Плана за възстановяване и устойчивост изобщо могат да пристигнат през тази година и поискано ли е първо плащане по този План за възстановяване и устойчивост, за който бяхме уверявани, че едва ли не до края на годината ще разполагаме с между 2 и 3 милиарда лева по плана, и те са разчетени в бюджета. Както знаем, беше намалена с около 1 милиард сумата по плана и трябва да се даде отговор на въпроса: кои проекти могат да отпаднат и как най-ефективно и бързо да стартират тези проекти, които ще носят и някаква икономическа ефективност. Това според мен най-накратко може да се каже по отношение на това, какви биха били първите действия и оттук нататък всички ние, обществото да бъде запознато с това какво е действителното финансово състояние на
държавата.

- Доц. Чобанов, а как ще се развие динамиката на ръста на цените на
производителите и на потребителите? Те как ще продължат да нарастват? Ето това е, което
много интересува хората.

- Ето тук, както казах, основният за съжаление фактор, който ще действа в посока увеличение, е цената на газа, доколкото разбира се, го има. Тя ще продължи да расте, доставките са несигурни и това ще се отрази. Разбира се, за тези предприятия, които ще съумеят да продължат да работят, това неминуемо ще се отрази на цените на производител, те ще нараснат допълнително. Това ще се отрази и на общата инфлация. Така че към момента, за съжаление, въпреки че в бюджета, в актуализацията се приеха някои мерки, които бяха насочени към подкрепа на бизнеса и подпомагане да кажем в земеделието, селското стопанство – тези 300 милиона, които по наше предложение бяха одобрени с цел да се потисне покачването на цените, те трябва бързо и ефективно да бъдат разпределени така, че наистина да се забави поне това покачване и да останат живи съответните бизнеси, т.е. самите производители да могат да продължат да работят.

Основният фактор е газът, основният фактор е несигурността, основният фактор продължава да бъде и веригата на доставки. Т.е. въпреки че се наблюдава на международните пазари някакво забавяне и спад в цените на основни суровини, което е сигнал, разбира се, за приближаваща рецесия, трябва да бъдат внимателно наблюдавани тези процеси и доколко са сигурни доставките, и на какви цени се доставят в България. Тук, разбира се, правителството също можеше да предприеме по-рано действия в координация с бизнеса, можеше да се потърсят варианти откъде да стават подобни доставки на по-нормални цени, ако е възможно, но това така или иначе не беше свършено. Но наистина към момента основният инфлационен натиск изглежда не толкова по линия на доходите, изглежда повече по линия на несигурността, пред която е изправен бизнесът. Доходите, доколкото има някакво увеличение, все пак ще позволят да се поддържа някакво ниво на потребление така, че икономическият растеж да не спадне толкова бързо.

- Вие говорихте за „скелети в гардероба”. Един такъв скелет беше меморандумът с Gemcorp, за който вие бяхте и член на Временната парламентарна комисия, създадена, за да установи дали има нарушения във връзка с неговото подписване и дали на практика той поставя енергийната ни сигурност в риск. Случаят Gemcorp май вече приключи, както обяви премиерът в оставка Кирил Петков. Всъщност дали наистина е така и дали съществуват и други негови събратя, за които не сме информирани?

- Основно като че ли за пръв път по отношение на парламентарната практика бяха създадени временни комисии, чиято работа има конкретен резултат. Те бяха както за Gemcorp, така и за цените по отношение на горивата в България, и по отношение на газа този доклад, който днес разгледахме и в пленарна зала и беше приет от комисията, и в който видимо има много силно смущаващи неща – има корупционни елементи, има проведени процедури, които изобщо не отговарят на нормалните практики. По отношение на горивата – там беше предоставена информация на комисията, по отношение на ценообразуването, по отношение на доставки. И там, в тази комисия, всъщност основата и на трите комисии, и на тези три основни направления – Gemcorp, горивата и газът, бяха доклади на Държавната агенция за национална сигурност. Това, което може да направи служебният кабинет и което пропусна, тъй като явно натовареността на ДАНС в последните месеци е голяма, но пък това, което аз прочетох като информационна стойност, лично мен ме удовлетворява в тези доклади. А заплахите и като цяло финансирането на Агенцията не е пипано на практика от 2019 г.

Трябва служебният кабинет да помисли как да увеличи финансирането, тъй като в настоящата много сложна геополитическа ситуация е много важно службите за сигурност да вършат своята работа, но и хората там да са достатъчно мотивирани. По отношение на Gemcorp все още не е ясно този случай първо как е започнал, кой предложи Gemcorp на правителството, кой от правителството беше водещата сила да бъде подписан този меморандум, спазени ли са изобщо процедурите при подписване на такъв меморандум, включително и проучване на произхода на капитали на компаниите, които участват. Очевидно към момента оскъдната информация, с която разполагаме от изпълнителната власт, е, че не са спазени. И по отношение на прекратяването – то беше обявено, все още не сме видели документи, дали това се случва и по каква процедура се случва, и дали ще бъде защитен националният интерес, т.е. дали са уведомени насрещните страни и дали те биха имали евентуални претенции по арбитражни дела, ако някаква фактическа и правно обвързваща дейност е свършена вече по отношение на изпълнението на този меморандум. Т.е. въпросителните остават и една проста обява, изявление, че ще бъде прекратен меморандумът, съвсем не е достатъчно.

За съжаление, информацията, с която разполагаме, е, че основната дирекция, която се занимава в Министерство на финансите с арбитражи и която се прави опит да бъде разрушена, разформирована чрез промяна в Устройствения правилник, като цел изобщо не е ангажирана с Gemcorp. И тук се прибягва до любимата практика, започнала в икономическия екип още по времето на служебните кабинети, включително и Банката за развитие – подобни действия да се възлагат на външни кантори, т.е. оттук нататък, ако изобщо има някакъв анализ, той не е правен от експертите в Министерството на финансите, той е правен от външни кантори и отново
изникват въпросителни: как точно е била избрана кантората, има ли подобен анализ и дали този анализ и действията, които са предприети, ще бъдат достатъчни, за да бъдат защитени националните интереси. Т.е. въпросителните остават и на служебния министър на финансите ще му се наложи и с това да се занимава, и да информира обществеността какво точно се е случило и какви точно процедури са били пренебрегнати и нарушени и при сключването, и при евентуалното прекратяване на този меморандум.

- На фона на тази възмутителна картина, която рисувате, какво се случва с приемането ни в Еврозоната? Тя май се отдалечава?

- Вижте, ние виждаме, че това, което се наблюдава, е, че самата Еврозона има доста проблеми. Както казахме, навлизането в този цикъл на повишаващи се лихвени проценти с цел най-накрая да се направи нещо за инфлацията, която отдавна е над стойността от 2%, което е мандатът на Европейската централна банка, това ще доведе до увеличаване на лихвените проценти по държавния дълг и ще видим доколко ще се увеличат и разликите да кажем по дълга на страни като Испания, или Италия, или Германия, която казахме, че е базата и фундаментът на тази Еврозона.

Т.е. самата Еврозона има проблеми, ще видим, как тя ще се справи с тези проблеми и какво ще трябва да се направи, за да може самата Еврозона да изглежда по-устойчива за в бъдеще, еврото да е наистина онази валута, която да има статута и на световна резервна валута и да съхранява стойността си. Т.е. както виждаме в последните месеци, не само високата инфлация, но и обезценяването на еврото към долара поставят под въпрос съхраняването на тази стойност. По отношение на България – виждаме, че ние имаме твърде висока инфлация и каквито и еквилибристики да се правят с критерия за инфлацията, към момента по всичко личи, че и до средата на следващата година, когато ще бъдем оценени, ние няма да можем да изпълним инфлационния критерий. Другото, което е проблем, е бюджетът. Тази картина, която се опитах да нарисувам, по-скоро първо в теоретичен план, тъй като нямаме достатъчно информация, но и това, което наблюдаваме като стратегия на управление на фиска, беше увеличаване на дефицитите и някакви заклинания – както че инфлацията ще спадне, така и че дефицитът ще спадне. Всъщност приехме и по предложение на правителството някои допълнителни разходи, да кажем за пенсии, които трябва да бъдат извършени, наистина трябва да бъдат актуализирани – въпросът беше как, които догодина ще натоварят бюджета с допълнителни 4 милиарда лева. И ако се случи този сценарий, да навлезем в рецесия, допълнително да спаднат приходите, е ясно, че и дефицитът ни ще се увеличи. Тази година на начислена основа той ще надхвърли вероятно 5,5%.

И е твърде слабо вероятно следващата година да можем, дори като план да го приемем, той да спадне под тези 3%, които са всъщност критерият от Маастрихт за дефицит, който е необходим за Еврозоната. Т.е. всички тези действия, всички тези лозунги и заклинания ни отдалечиха от приемането на еврото и наистина трябва да се положат много усилия, за да може икономиката да бъде вкарана в някакви нормални релси, инфлацията по някакъв начин да бъде овладяна и дефицитът също да бъде овладян, което трудно ще се случи за няколко месеца, и да мислим, че може да се случи през следващата година. Т.е. към момента ситуацията изглежда така, че се отдалечихме от Еврозоната. Като разбира се, и в самата Еврозона трябва много сериозно да се действа и там и тя да докаже, че еврото е наистина стабилна резервна валута.

- Казахте, а известно е, че еврото се обезцени спрямо долара. Защо се запазва все още курсът на еврото към лева?

- Курсът на еврото към лева е най-важното, което ние имаме, и то е нашата котва на стабилност през последните вече 25 години. Т.е. Валутният борд през 1997 г. и фиксирането на курса през германската марка – и през курса на марката ние сме фиксирани към еврото, наистина даде тази рамка на стабилност, дисциплинира икономическата среда, позволи да се оздрави банковата система и тя да поддържа едни по-високи показатели за ликвидност и за капиталова адекватност поради скорошните тогава спомени за кризата, която преживяхме, и това спомогна да преминем впоследствие през редица други кризи и българската икономика да се докаже като относително гъвкава и приспособима към по-трудни ситуации, което продължава да се наблюдава и днес. Т.е. курсът на лева към марката и от там към еврото е котвата на стабилност. Ние вярваме в него и в последните 25 години прекрасно служи на българската икономика.

- В каква валута да държат хората у нас спестяванията си – в евро или в лева?

- Хората у нас – то общо взето и кредити, и спестявания е хубаво човек да се съобразява в каква валута получава своите доходи, така че е хубаво да си ги държи и в такава валута, т.е. да не се кредитира в някаква различна валута и спестяванията, доколкото разбира се, в тази трудна ситуация хората могат и да спестяват, те да бъдат в български левове. Но за съжаление, това, което се наблюдава през последните месеци, е, че депозитите, особено тези, които са на по-ниска стойност, т.е. спестяванията на хората, започнаха да намаляват, тъй като те ги използват естествено в тази трудна ситуация на висока инфлация да посрещнат най-належащите си разходи и за съжаление, това води до намаление на тези спестявания. Доколкото някои хора могат да продължат да спестяват, нашата валута е стабилна. Както казахме, валутният ни курс е стабилен през последните 25 години и е за предпочитане като валута, в която да се спестява.

Източник: Агенция "Фокус"