Интернет изданието Wired съобщи, че броят на проектите за усъвършенствани ядрени реактори, разработени в САЩ, е критично зависим от ядреното гориво, което се произвежда само в Русия. Днес и в средносрочен план това гориво няма алтернатива. Окончателният отказ от доставка на гориво от Русия ще доведе до забавяне и дори до заплаха за бъдещето на ядрената енергетика на САЩ.
Няма смисъл да говорим за цялата маса от обещаващи проекти, които са десетки. Нека се спрем на две от тях, които вече са получили реална финансова подкрепа от властите. През ноември стана ясно, че президентът на САЩ Джоузеф Байдън е подписал Закона за инвестиции в инфраструктурата, с който се отпускат бюджетни средства за проектите за усъвършенствани реактори Terrapower и X-energy. Оказа се, че и двата проекта зависят от метално нискообогатено ураново гориво с висока степен на обогатяване (HALEU) със съдържание на изотопа уран-235 от 20 %.
Горивото с 20-процентно съдържание на уран-235 се произвежда от Tekhsnabexport, дъщерно дружество на Росатом (търговска марка TENEX). В дългосрочен план американците планират да създадат инфраструктура за независимо производство на такова гориво, което например планира компанията Centrus Energy. Но за демонстрационните реактори и за първите търговски реактори в САЩ в началото на 2030 г. и след това, планът е да се купува гориво от Русия.
"Събитията в Украйна определено промениха плановете ни", заяви Джеф Навин, един от старшите мениджъри на Terrapower. - Ние не сме заинтересовани да подкрепяме руско държавно предприятие." За съжаление на Навин, той и ръководителите на подобни проекти сега нямат представа къде могат да намерят други доставчици, без да провалят графика на разработката.
Проблемът на САЩ е, че страната на практика е спряла да обогатява уран. В Ню Мексико е останал един завод, управляван от британската компания Urenco. Той произвежда ограничено количество нискообогатено гориво за конвенционални реактори (5% уран-235). Широкомащабното производство на 20% обогатен уран-235 (и дори 5% за конвенционалните реактори) изисква огромни инвестиции и години упорит труд на огромна армия от специалисти, с което САЩ също имат проблеми.
Според сведенията, американските военни са натрупали запаси от уран-235 до 2060 г., тъй като изотопът е необходим за изследователски, медицински и космически цели. Предприятията са наясно, че армията няма да сподели с тях запасите, нито ще се откаже от урана за оръжия, който сравнително лесно може да бъде обогатен до необходимите 20%. Министерството на енергетиката на САЩ се опитва да стимулира бизнеса, като твърди, че до 2030 г. търсенето на уран-235 в Америка може да нарасне до 40 тона годишно. Досега само Centrus Energy, компанията, която споменахме по-горе, е отговорила, но тя говори за обеми до пет тона годишно в рамките на три години, което не решава нищо.
Алисън Макфарлейн, директор на Училището по публични политики и глобални въпроси към Университета на Британска Колумбия и бивш председател на Комисията за ядрено регулиране на САЩ, заяви буквално: "Може би причината, поради която никой не желае да отделя големи суми за нови центрофуги HALEU е, че никой не е сигурен, че клиентите изобщо ще съществуват."
Според нея всички съществуващи проекти за усъвършенствани реактори в САЩ са "на хартия". В случай на успех винаги е било възможно да се обърнете към Русия, но ако не е имало нужда, никой не е губил нищо. Предполага се обаче, че ядреното гориво на "Росатом" ще бъде извадено от санкциите. Друг е въпросът какво ще поиска Русия в замяна.