Борисовата градина - островът с кръчмата в езерото “Ариана”, заснето около 1907 г.
Началото на най-стария и най-голям столичен парк е поставено през 1882 г. Дотогава мястото е градска мера, в която се пасе добитък. Местността се наричала „Табията“, заради близостта ѝ със стара турска табия (укрепление). След Освобождението на този терен войсковите части на Софийския гарнизон провеждат ученията си. През 1879 г. значителна част от територията на днешния парк е превърната в гробища. Гражданите обаче се противопоставят на общинското нареждане и през 1882 г. Софийската община ги закрива.
През същата година тогавашният кмет на София Иван Хаджиенов предлага на това място да се направи разсадник (пепиниера), откъдето да се набавят дръвчета, храсти и цветя – както за нуждите на тази градина, така и за другите обществени градини, които тепърва трябвало да се създадат. На заседание през март 1882 г. Съветът на градското общинско управление одобрява идеята на кмета. След няколкомесечно щателно проучване Хаджиенов намира подходящия човек за реализиране на плана си – градинарят на румънския кралски двор – швейцарецът Даниел Неф. Той изработва първия план на градината, организира разсадник в долната част при реката и си построява къща за живеене. Първоначално са засадени 10 000 фиданки с богат видов състав. През 1884 г., когато посадъчният материал става годен за работа, Неф засажда с любимите си акации долната лява част на проектираната градина, устройва лехи с цветя и поставя входа (портата) откъм Цариградско шосе. За две години площта на разсадника е увеличена с 14 хил. кв. м и през 1886 г. Пепиниерата вече представлява една оформена градина, разположена на 300 дка, с четири основни алеи. Освен по протежение на Цариградското шосе градината се разширява и в югозападна посока до мястото на старото игрище „Левски", засажда се гората над него, построява се бюфет и се създава Голямото езеро (1889).
Коренна промяна в растителния състав на градините и уличните насаждения в столицата се извършва през 1888 г., когато по препоръка на княз Фердинанд повечето от акациевите дървета трябва да се заменят с горски дъб, явор, ясен, бреза и др. Първите няколко десетки дъба са пренесени от гората в Лозенец. Първият е засаден до къщата на градинаря. В следващите 3-4 години масово се засаждат широколистни дървесни видове, докарани от Пасарелската и Кокалянската гора. Към 1890 г. от Рила планина са донесени и значителни количества иглолистни дървесни видове – черен бор и смърч. Засадени са и такива екзотични видове като секвоя, кедър, гинко билоба и др.
През 1892 г. започва строителството на Астрономическа обсерватория, завършена през 1894г.
Обсерваторията на Софийския университет в Борисовата градина, края на XIX век
През януари 1895 г., в чест на престолонаследника княз Борис, навършващ тогава 1 година, Пепиниерата получава официалното си име – „Княз Борисова градина“. В края на века разсадникът вече носи значителни приходи на общината от продажбата на фиданки и цветя. През 1899 г. Голямото езеро до входа, получило името „Ариана“, е разширено и реконструирано. Години наред през лятото софиянци се наслаждават на разходки с лодки в него, а зимно време го използват за пързалка. В него е оформено островче, върху което се построява казино.
Ледената пързалка върху замръзналото езеро Ариана, началото на ХХ век
Разширява се и цветната градина, оформят се нови алеи – за пешеходци, конници и велосипедисти. На мястото на бивше мочурище е създадено още едно,по-малко езеро, наречено Рибно (по-късно Езерото с лилиите). Към 1900 г. Борисовата градина е с размер над 500 дка.
През 1906 г. за главен общински градинар е назначен елзасецът Йосиф Фрай. Той преустройва градината по собствен план, доразвивайки идеите на Неф. През 1910-1912 г. засажда двете главни алеи в долната част на градината – липовата и кестеновата, а в горната част открива широката централна и двете странични алеи – от Детското игрище до Рибното езеро.
Фрай е голям любител на цветята и прави богати цветни композиции. Устройва богат розариум, започва да организира ежегодни цветарски изложби.
От 1920 г. в градината се поставят бюст-паметници на видни българи. Първият е на Иван Вазов по повод седемдесетия юбилей на писателя. Постепенно броят на бюстовете-паметници расте и са включени едни от най-известните български родолюбци, като Васил Левски, Христо Ботев, Георги Раковски, Марин Дринов и мн. др.
Създадено е Училище на открито, използвано и като интернат за деца сираци на руски емигранти.
Училището на открито, 1922 г.
Езерото Ариана, 1929 г.
Момиченце в детски автомобил по алеите на градината, 20-те години
Прави се скулптурната украса на Рибното езеро, която се мени през годините. Изграждат се някои от известните чешми – в близост до езерото е направена чешмата с мечката, а в централната част на градината е Народната чешма, по-късно облицована с бигор и наречена Бигоровата чешма.
Шадраванът в Рибното езеро, 1935 г.
Чешмата с мечката и пингвините, 30-те години
Деца край несъществуваща днес чешма с маймунка, 30-те години
Голямата чешма, 30-те години
Постепенно в парка започват да се изграждат редица спортни съоръжения – Скаутско игрище (на мястото на днешната лятна естрада), Арменско игрище, тенис кортове. Още през 1903г. в северозападната част на градината, на мястото на руските гробища, е разрешено изграждането на игрище на гимнастическото дружество „Юнак”, на ловджийското „Сокол” и на колоездачното и туристическо дружество – общо 77 дка. През 1922г. в местността Пустинята e отпуснато място от около 60 дка за колодрум, а малко по-късно в близост е определен терен и за спортно игрище на футболния клуб „А.С.23“ (59 дка). През 1924г. общината дава място в западната част на Борисовата градина и на спортен клуб „Левски“, там където днес е едноименният национален стадион. Той е построен с доброволен труд и е завършен през 1926 г.
Футболният отбор на “ЖСК София” (Железничарски спортен клуб, днешният “Локомотив”-София) преди мач на стадион “Левски”, 1939/40 г.
Колодрумът е открит през 1928 г., а две години по-късно и стадион „Юнак“. Така към 1933 г. спортните съоръжения в парка заемат площ от 177 дка.
Въздушна фотография на Колодрума в Борисовата градина по време на колоездачен събор, септември 1928 г.
Въздушна фотография на Борисовата градина, Колодрума, стадион “Юнак”, намирал се на мястото на днешната метростанция, на кръстовището на бул. “Драган Цанков” с бул. “Евлоги Георгиев” и Перловската река, в ляво - III извънградска част и “Цариградско шосе”, София 1928 г.
Снимка от въздуха на Рибното езеро (Езерото с лилиите). В долната част на кадъра - "Царирадско шосе", 1928 г.
През своята дългогодишна дейност като общински градинар Йосиф Фрай превръща тогавашната градина „Княз Борис Търновски" в разкошен парк, който по красота и простор съперничи на дворцовите паркове в Евксиноград и Враня.
След Фрай голяма заслуга в уреждането на парка имат градинарите Георги Николов (1933 г.) и Георги Духтев, назначен за управител на „Градини и паркове“ през 1934 г. Благодарение на него и на тогавашния кмет на града инж. Иван Иванов в парковото дело на столицата настъпва подем. Старият розариум се разширява, на мястото на бюфета е построено Детско игрище, прави се балюстрадата при Рибното езеро.
Козлето в Борисовата градина, 30-те години
Романтично дървено мостче, 30-те години
Изглед към езерото “Ариана” и Орлов мост, 30-те години
През зимата замръзналото езеро се превръщало в ледена пързалка. В дъното на снимката - жилищна кооперация "Асеновец" в строеж, 30-те години
Младежи в беседка в парка, 1935 г.
Ученички от Втора девическа гимназия на въртележката в Борисовата градина, 1936 г.
Две дами със своите кавалери се черпят с “Прошеково пиво” в Борисовата градина, 30-те години
Софиянци обичат да се разхождат край прохладното езеро Ариана, 30-те години
През 1937 г. започва строителството на лятната къпалня „Княгиня Мария-Луиза“ по проект на арх. Борис Далчев, открита през 1939 г.
Новопостроената лятна къпалня "Княгиня Мария-Луиза", края на 30-те години
През 1940 г. в частта над Рибното езеро към Цариградското шосе се оформя „Японски кът“ с растения, изпратени от Япония.
Към 1942 г. Борисовата градина вече заема площ от 900 дка, от които 686 – благоустроена.
Баща забавлява детето си край езерото Ариана в близост до Орлов мост, около 1943 г.
След 9 септември 1944 г. започва нов период в развитието на градината. Името е променено на „Парк на свободата“. През 1952 г. започва строителството на алпинеума.
Езерото с лилиите, 1950 г.
Млади мъже на емблематичното мостче, водещо към ресторанта на островчето в езерото Ариана, 1959 г.
На 2 юни 1956 г. е открита „Братската могила“ – паметник на загинали антифашисти, оформен като голяма архитектурна скулптурна композиция, над която се издига 41-метров обелиск.
Езерото с водните лилии, чешмата с мечката и паметникът "Братска могила", 60-те години
През 1959 г. в лесопарковата част е изградена първата телевизионна кула в София и България, висока 120 м. Къпалнята е преименувана на „Република“.
Къпалня "Република", 60-те години
От 1963 до 1973 г. след реконструкцията на бул. „Ленин“ („Цариградско шосе“) и двукратното разширение на стадион „Васил Левски“ от парка са отнети 30 дка.
Стадион "Васил Левски" и по-малкият стадион "Дружба" (бивш "Юнак"), 1969 г.
През 1972 г. езерото „Ариана“ е преустроено, емблематичната бирария на островчето, събирала години наред бохемата на столицата, е разрушена.
През 70-те години на ХХ век в езерото Ариана са открити "Пеещи фонтани"
80-те години
От 1984 г. цялата територия на парка възлиза на 4120 дка, а представителната част е 326 дка. Последната му голяма реконструкция е през 1986 г., проектирана от колектив с ръководител инж. Георги Радославов.
Панорамен изглед към Борисовата градина, телевизионната кула, бул. “Драган Цанков” и др., 70-те години на ХХ век
В началото на 1992 г. се връща старото име – Княз Борисова градина.
Днес много от съоръженията са запуснати, къпалнята „Мария-Луиза“ от години стои затворена, колодрумът е в окаяно състояние. Без съмнение градината има нужда от реконструкция и поддръжка, но не и за сметка на животворната зеленина, която непрекъснато намалява в София.