Може би за пръв път в рубриката ми ще дам малко повече биография. Соколов (родом от Ленинград) е започнал да свири на 5 години на пиано, а на 7 е бил приет в музикалното училище в Ленинградската консерватория. Първият му солов концерт е на 12 години, а на 16 идва първото голямо признание – печели конкурса „Чайковски” (в журито е великият Емил Гилелс). Въпреки международния престиж на този конкурс международната кариера на Соколов разцъфтява едва след 1980 г.
Григорий Соколов (вдясно) с Емил Гилелс през 1966 г.
Причината за това се обяснява с ограничените пътувания зад граница по време на съветския режим. Но след 1990 г. Соколов концертира по всички световни сцени от Америка до Япония. Винаги е предпочитал соловите рецитали пред концертите с оркестър. До съвсем скоро е давал по 80 концерта годишно с 2 различни виртуозни програми. Влиза в студио изключително рядко (последният му компактдиск е от далечната 1995 г.), затова е разбираемо, че повечето му видео и аудиозаписи са от концерти. Ето едно негово емблематично изпълнение – Рамо, „Кокошката”, от концерт в Мадрид, 2010 г.:
Любопитен факт е, че през 2009 г. Соколов отменя планиран концерт в Лондон поради визовите изисквания за лица, които не са граждани на ЕС, да предоставят пръстови и ретинови отпечатъци. Пианистът протестира,че подобни изисквания носят ехото на съветската опресия.
Соколов има едва 10 компактдиска за повече от 40 години активна дейност, всичките за лейбъла Opus 111, както и едно DVD от знаменития си концерт в Париж през 2002 г. Ето и откъс от него:
Ето едно много интересно негово изказване за това защо редуцира концертите си с оркестър в последните години: „Всъщност е много просто. За пиано е написан океан от музика и през целия си живот не мога да изсвиря дори малка част от нея. Ако свиря с оркестър, не ми стига време за репетиции, още по-трудно се намира оркестър, който се интересува от крайния продукт и не си гледа часовниците. Не е лесно и с диригентите, защото маестрото трябва да е прекрасен акомпанятор и да ме следва и разбира музиката по същия начин като мен. Това е много рядко! Сега идва най-лошото. Ако свиря на соло рецитал едни и същи пиеси в продължение на години, то те ще се развиват, ще стават по-добри с течение на времето. Но с всеки нов оркестър и диригент аз трябва да започвам от нулата от първата репетиция. Така че, ако влагам толкова много енергия за инструментален концерт, предпочитам да свиря соло, поне знам, че всичко зависи от мен. Със 100 човека зад мен оркестър е почти невъзможно да се получи. Отговорността не е в мои ръце” – завършва той.
Все пак аз искам да видите Г. Соколов как интерпретира инструментален концерт. Ето Брамс – Втори клавирен концерт, запис от 1987 г:
А тук е още по-млад (на 28 г.) и свири вдъхновено Рахманинов – част от Трети клавирен концерт, запис от 1978 г.:
Според най-различни класации и признанието на световноизвестни музиканти Григорий Соколов е най-големият жив пианист. Смятат го за един от най-добрите интерпретатори на Бах. Ето запис на Френска увертюра от концерт, състоял се през 2011 г.:
Соколов е от артистите, които внасят своя оригинална, смела и ярка интерпретация на класическия репертоар. В това отношение той е много близък до Глен Гулд. Ето и пример - една от най-известните сонати на Бетовен Der Sturm N 17 в ре минор, оп. 31, трета част - Allegretto:
Шопен е сред най-изпълняваните и записвани композитори от Григорий Соколов. Чуйте запис от концерт на Ноктюрно N 20 в до диез минор:
Завършвам с френска музика – Сен Санс, Втори клавирен концерт (само аудио), една от най-прекрасните му интерпретации: