Няколкодневна страстна връзка се запечатва в паметта ни като най-прекрасната любовна идилия, която сме преживели. Ами ако голямата любов трае само три дни?
Защо кратките любовни истории са най-хубави?

 

 

Това е кратка лятна история. Неочаквана среща в чужбина. Прекарали сте само няколко дни заедно, но те са по-запомнящи се, отколкото четиригодишна връзка. След това е трябвало да се качите на самолета и да се върнете към “реалния живот”. Понякога намирате убежище в този красив спомен на страстта, във вашите “Мостове на Медисън”.

Най-кратките любовни истории, от които най-трудно излизаме, са съвършени: като започнем с прочутите Ромео и Жулиета, които са се обичали само една седмица. Психоаналитикът Саверио Томасела ни обяснява защо това е така.

 

- Защо кратките връзки ни се струват най-прекрасни?

 

- В началото на една любовна връзка се случва нещо много силно: имаме чувството, че сме намерили човека, който ще ни разбере, ще ни приеме и ще ни обича повече от всичко на света. Има нещо като прозрение. Имаме чувството, че това е раят. То може да продължи няколко дни, няколко месеца, докато стигнем до изпитанието на реалността: когато другият започне да ни разочарова. Тогава си даваме сметка, че той не отговаря на нашите идеали и фантазии. В кратките връзки обаче нямаш време, за да стигнеш до това разочарование. Когато знаеш, че всичко ще продължи само няколко дни, се стремиш да дадеш най-доброто от себе си. 

 

- Може ли да се каже, че в тези съвършени истории фантазията, която проектираме върху другия, е по-силна от реалността?

 

- Вярно е, че когато се влюбваме, влагаме всичките си очаквания и мечти в зараждащата се идилия. Фантазията идеализира връзката, което е добре в началото. Това е необходимо, за да се впуснем в нея, в противен случай ще живеем в постоянен страх от непознатото. Въпреки това се случва нещо друго: в началото се посвещаваме напълно на другия и на връзката. Забравяме за семейството, неприятностите, работата, рутината. Излизаме извън обичайния ход на нещата.

 

- Наистина ли става дума за любов?

 

- Да. Този силен момент е смесица от любовна реалност и фантазия, но има нещо реално. Рядко една любовна история не се превръща във фантазия.

 

- Често се връщаме след това към тази мимолетна идилия. Може ли носталгията да бъде опасна за бъдещите ни връзки?

 

- Може да бъде опасна, ако този спомен се превърне в абсолютен критерий за връзка, вместо да бъде двигател, който да ни накара да потърсим друга толкова силна любов.

 

- Можем ли сериозно да очакваме дълготрайна връзка с този любовник? Задължително ли е да се разочароваме?

 

- Някои хора не се опитват да се срещнат впоследствие с любимия човек от страх да не развалят спомена. Други си казват месеци или години по-късно, че този човек вероятно е бил човекът на живота им. Те знаят, че една дълга връзка не може да остане идеална, но си струва да опиташ да преживееш разочарованието с този човек. По принцип да живееш и да обичаш означава да приемеш да бъдеш разочарован. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

1 коментар/a

Напълно съм съгласен с непоклатимата истина, че най-кратките любовни истории са най-хубави. на 23.11.2015 в 11:54
…Макар «моралистът строг» — от небезизвестната поема на Николай Хрелков (която, макар и оспорвана и приписвана на кого ли не, даже и на Пеньо Пенев, си е все пак Хрелкова) — да е готов винаги да ни каже, че ТУК СЕ КАСАЕ ЗА примитивен вкус към ПРОМИСКУИТЕТ. Който бил НИЗОСТ!… На «моралиста строг» ние ще отговорим по следния начин: висококачествени човешки индивиди, батинка, се раждат само тогава, които са заченати в първите няколко минути след избухвянето на ЛЮБОВНИЯ ПРОТУБЕРАНС. Което ще рече, че красивите, силните, умните, доблестните, мъдрите и тъй нататък човешки същества са ПЛОД (макар и греховен) на някоя краткотрайна любовна връзка. Лицемерният морал, който ни учи на «семейни ценности», обръща обаче нещата с главата надолу. В рутината на ежедневието деца се правят, защото на човек му е дошло до гуша да се занимава с обичайните идиотщини на битието. Е да, «семейни ценности», — но НЕ! Това не е любов! Любовта е онова, което продължава не повече от една седмица — като при Румео и Жулиета. В условията на повседневната рутина се зачеват САМО идиотчета! ЗАПОМНЕТЕ ТОВА — МНОГО Е ВАЖНО!!! Сред народа има едно — изразявано винаги под сурдинка — възхищение за някого, за когото се казва: ТОЗИ Е ПИЧ! Но какво значи ПИЧ? Това е НЕЖЕЛАНА, НЕКАНЕНА, НЕОЧАКВАНА ЛИЧНОСТ. Такъв, който се е родил, за да го гледат еснафите-моралисти накриво, защото е НЕЗАКОНЕН, защото е КОПЕЛЕ! За него не са предвидени априорно благата на обществото — той трябва да си ги извоюва сам, със собствени сили. Дори брутално! Тези сили той обикновено намира в себе си и в крайна сметка ПРЕУСПЯВА. Това е тъй, именно защото е ДЕТЕ НА КРАТКОТРАЙНА ЛЮБОВНА ВРЪЗКА… Пишещият тези редове си спомня как като малък ученик — в първо отделение — учителката го накара да напише нещо с новонаучените буквички. Каквото си поиска… И тогава в тетрадката се появи фразата: «МАМА Е МОМА». Учителката погледна написаното с нескрито възхищение и възкликна: «Ах, наистина ли? Допусках го… Ти си ми най-надареното дете в класа!!!»

Напиши коментар