Почина Имре Кертес, нобелистът, оцелял от Освиенцим

Творецът, който е лежал в концентрационния лагер "Аушвиц", получи високото отличие заради труда си, изобличаващ ужасите на нацистките лагери. Роден в Будапеща през 1929 г., Кертес, едва 14-годишен, е бил депортиран в "Аушвиц" през 1944 г. и след това в концентрационния лагер "Бухенвалд" в източната част на Германия, чиито затворници са освободени от американските сили през 1945 г.

Връща се в Унгария и работи като журналист, но губи работата си през 1951 г., когато изданието възприема линията на комунистическата партия. Той става известен и с прямия си тон не само спрямо нацистите, но и спрямо комунистите, които идват на власт в страната му след войната.

Повлиян от следвоенните екзистенциални романи на Албер Камю и Жан-Пол Сартр, Имре Кертес е заинтригуван от съдбата на индивида, която в тоталитарна среда се решава от други. Първият му роман "Безсъдбовност" - историята от първо лице на момче в концентрационен лагер, е написан между 1960 и 1973 г. и е отхвърлен за публикуване от комунистическия режим в Унгария. Творбата накрая вижда бял свят през 1975 г., но първоначално е пренебрегната от обществото.

Макар романът често да е определян като автобиографичен, самият автор винаги е отхвърлял това определение. Кертес пише за това в романа "Фиаско" (1988), който се разглежда като втори том на трилогията "Кадиш за нероденото дете" (1990). В края на 80-те години Имре Кертес отново започва да публикува романи, в които доразвива сюжетите си от предишните книги в контекста на следвоенна Източна Европа.

От края на 90-те години прекарва голяма част от времето си в Берлин. На церемонията по получаване на наградата от Нобеловия комитет през 2002 г. писателят изтъкна, че описва лагерите на смъртта, като показва достоверно колко ниско могат да паднат хората.