"Отначало усещах, че не знаем какво да си кажем на снимачната площадка. А после много бързо ледът се пропука, защото го запознах с Кен Нортън, боксьорът, победил великия Мохамед Али. Тогава видях погледа на Жан-Пол. Той беше изумен, виждайки, че аз, малката англичанка, мога да имам същите интереси като неговите. А сега, като ме карате да си спомня всичко това, мислейки за Жан-Пол, ме обзема някаква меланхолия".
Жаклин Бисе: Белмондо наистина беше уникален, тъгувам за него

Жаклин Бисе и Жан-Пол Белмондо във "Великолепният" (1973 г.)

 

За почитателите на Белмондо Жаклин Бисе ще остане завинаги прекрасната Кристин-Татяна, въображаемата годеница на героя му, Боб Сен-Клер, във филма “Великолепният”. От Лос Анджелис, където живее, известната английска актриса, чиято майка е от френски произход, разказа за “Фигаро” за страхотните моменти, които е преживяла с Жан-Пол, по време на снимките на комедията на Филип де Брока”.

 

- Как реагирахте на смъртта на Жан-Пол Белмондо?

 

- Тъжна съм, разбира се. Просто се възхищавах се на актьорския му талант, но и на самия човек. Намирах го за забавен, но по един фин, ироничен начин. Той не беше обикновен човек. Не обичаше да следва утъпканите пътеки. На английски, ако ми позволите, бихме казали “a man of his own”. Как бихте го казали на френски? Наистина уникален човек, нали? Отначало усещах, че не знаем какво да си кажем на снимачната площадка. А после много бързо ледът се пропука, защото го запознах с Кен Нортън, боксьорът, победил великия Мохамед Али. Тогава видях погледа на Жан-Пол. Той беше изумен, виждайки, че аз, малката англичанка, мога да имам същите интереси като неговите. А сега, като ме карате да си спомня всичко това, мислейки за Жан-Пол, ме обзема някаква меланхолия.

 

- Какви спомени сте запазили за снимките на “Великолепният”?

 

- Спомням си, разбира се, Жан-Пол, който беше едновременно страхотен снимачен партньор и също така, пак повтарям, весел спътник в живота. Той беше прозорлив човек, винаги забавен, който можеше да накара всички на снимачната площадка да се отпуснат. И особено мен, тъй като с основание или не се страхувах да играя на френски.

 

- Беше ви трудно да играете на нашия език?

 

- Да, вярно е. Още повече, че трябваше да изиграя две доста различни героини: Кристин, студентка интелектуалка, която се интересува от Франсоа Мерлин, на пръв поглед незначителен, но всъщност много чувствителен писател, и Татяна, нещо като карикатура на шпионка, женският двойник на Боб Сен-Клер. Първата роля отговаряше на моята личност, втората беше по-трудна за изграждане. Бях се задължила вътрешно да осмисля всички реплики на английски, да взема възможно най-снобския английски акцент и накрая да пренеса всичко това на френски.

 

- Казвате, че тази лека комедия не е била леко упражнение…

 

- Не, беше радост да играя във Франция с Белмондо за Филип де Брока, само няколко месеца след друг страхотен спомен, “Американска нощ” на Трюфо. Но пак повтарям, дори и да говоря френски, дълбоко в себе си имах усещането, че невинаги владея всички тези тънкости и затова бях много сериозна на снимачната площадка. Очевидно това контрастираше с Жан-Пол, който не спираше да прави шеги. Но, трябва да призная, с Филип де Брока, който беше прекрасен водач, атмосферата, която създадоха със сигурност е допринесла за успеха на филма.

 

- Мислехте ли в началото на снимките, че този пастиш на Джеймс Бонд ще се превърне в култов филм?

 

- Не, знаете ли, това, което ме забавляваше в началото, беше, че играя в комедия, за която инстинктивно усещах, че не е лишена от ирония. Но, повтарям, всичко това беше интуитивно.

 

- В кариерата си сте играли по-често в драми, отколкото в комедии. Съжалявате ли?

 

-И да, и не. Наистина обичам иронията, промяната. И мисля, че лекотата ми отива. Но режисьорите си ме представяха най-често в драми. Знаете, че кариерата на един актьор понякога следва криволичещи пътища. Вижте Белмондо, започнал е да работи с Годар и Мелвил, най-доброто от Новата вълна. А после игра в “Човекът от Рио”, “Картуш”, по-популярни филми. По някакъв начин, следвайки инстинкта си, изминах подобна траектория. Играх в “Забранено”, историята на немска графиня, която се влюбва в евреин в нацистка Германия, а след това във “Великолепният”, карикатура на Джеймс Бонд. Това е животът на една актриса.

 

- По време на снимките на “Великолепният” Бебел е празнувал 40-та си годишнина…

 

-Това е хубав спомен. Красив празник, каквито Жан-Пол обичаше. За последен път го видях преди четири или пет години в Лос Анджелис. Той все още имаше тази хлапашка усмивка, която беше неговият чар.

 

Жаклин Бисе и Жан-Пол Белмондо във "Великолепният" (1973 г.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар