"Когато станах мъж, оставих зад себе си всичко детско, включително страха да бъда детински и желанието да бъда възрастен на всяка цена”.
Светът на Нарния, пътешествие до края на безкрайността

 

 

Той обичаше най-много да пуши пура, разговаряйки по цели нощи с големия си приятел Толкин, с когото споделяше една и съща любов към приказките и митовете и едно и също привличане към библейския разказ и тайнствата на вярата. Впрочем именно благодарение на автора на “Властелинът на пръстените” този агностик станал християнин. Професор по средновековна литература в Оксфордския университет, после в Кеймбридж, К. С. Луис бил блестящ критик, романтичен и изключително чувствителен човек. Обичал да се разхожда и се вълнувал от жизнената енергия на света. Усещал, че толкова много красота крие нещо прекрасно.

 

“В зрънцето пясък да съзреш света,

И небесата - в чашката на цвете,

В дланта си да сбереш безкрайността,

И вечността - в един от часовете”, пише Уилям Блейк…

 

Той обичал да си представя това прекрасно. От детството си, белязано от смъртта на майка му през 1908-а, когато е само на десет години, К. С. Луис запазил бягството в приказни царства, населени с животни, облечени в дрехи. През 1950 г. е публикуван първият том на “Хрониките на Нарния”, историята за четири деца, които, влизайки в един дрешвик, откриват прекрасна и замръзнала страна, пленница на Бялата вещица. Така се ражда сагата, която превръща К. С. Луис в един от най-важните автори на фантастична литература през ХХ век.

 

“Някои хора изглежда смятат, разказва той, че в началото съм се чудел как мога да кажа нещо за християнството на децата, след което съм избрал формата на вълшебната приказка (…) Това са пълни глупости! Не бих могъл да пиша по този начин. Всичко започна с образи”. А сред тях има един, който му прави силно впечатление, още когато е 16-годишен. Това е образът на фавн, изправен насред снежна гора, със сноп и чадър в ръцете. Този, с който се среща малката Луси, когато за първи път отива в снежното царство.  “Когато бях на десет години, тайно четях приказки и щях да се срамувам много, ако бяха открили, че ги чета. Сега, когато съм на 50, ги чета открито. Когато станах мъж, оставих зад себе си всичко детско, включително страха да бъда детински и желанието да бъда възрастен на всяка цена”.

 

Ако има нещо, което Нарния изисква от своя читател, това е способността да се удивлява. Създание сред създанията, човекът е призван да общува с природата. Той говори с животните, вижда танца на дърветата, слуша магията на една страна, която трепти, изпълнена с мистерия, и намира своето място в реда на света. Нарния ни очарова, защото вълшебството, което царува там, ни разкрива силата на планината, сиянието на океана и цветовете на стръкчето трева. “Въображаемото преживяване може да породи онова, което Луис нарича радост, а именно преживяването на желание да опознаем реалността на нещата около нас”, обяснява Ирен Фернандес, автор на забележителното есе C.S. Lewis - Mythe, raison ardente  (К. С. Луис - Мит, пламтящ разум).

 

Прекрасният разказ може да омагьоса отново света, да улови пулса му и може би дори да ни помогне да доловим присъствието на творец. В Нарния Провидението има име: Аслан. Този великолепен лъв, едновременно нежен и ужасяващ, близък и недостъпен, отразява величествения парадокс и мистериозната странност на трансцендентността. По този начин Аслан е нещо повече от алегория. “Не съм си казал: Аслан ще представлява Христос. Казах си: да предположим, че съществува свят като Нарния и да допуснем, че той се нуждае от изкупление като нашия”, пише Луис в едно от писмата си. Както показва теологът Роуан Уилямс: “Луис се опитва да накара читателя да разбере какво би било да срещне и да повярва в Бог” (The Lion’s World, a Journey into the Heart of Narnia). Това поражда възвишени сцени: “Никога не съм преставал да се скитам, за да го търся и моето щастие е толкова голямо, че всъщност ме отслабва като рана”, казва Емет, припомняйки си срещата с лъва (“Последната битка”, том VII). “И чудото на чудесата е, че той ме нарече “любими”, а аз съм само куче”. 

 

Сагата “Хрониките на Нарния”, продадена в 100 млн. екземпляра по целия свят, е пленила въображението на хиляди малки мечтатели. Въпреки това, което смята Толкин, големият приятел на К. С. Луис, неговите разкази са се превърнали в класика на фантастичната литература. Адаптирана за телевизията от Би Би Си в края на 80-те години, по- сагата е пресъздадена на големия екран през 2005 г. (“Хрониките на Нарния: Лъвът, Вещицата и дрешникът”), печелейки 745 млн. долара, през 2008 г. (“Хрониките на Нарния: Принц Каспиян”, 419 млн. долара) от “Дисни”, а през 2010 г. от “Туенти Сенчъри Фокс” (“Хрониките на Нарния: Плаването на Разсъмване”, 415 млн. долара).

 

През 2018 г. стрийминг платформата Netflix обяви, че е придобила правата за адаптация. “Цели семейства се влюбиха в герои като Аслан и останалия свят на Нарния и ние сме щастливи, че ще бъдем техен дом за години напред”, съобщи тогава Тед Сарандос, главен директор по съдържанието на Netflix. В изявление доведеният син на К. С. Луис, Дъглас Х. Грешам, изрази радостта си, че “технологичният напредък в сферата на производството и разпространението позволяват да се вдъхне живот на приключенията на Нарния”.

 

“Хрониките на Нарния” имаха незабавен успех сред детската публика, която не пропусна да пише до техния създател. Писма, на които професорът по средновековна и ренесансова литература се погрижи да отговори и на които можем да се насладим, благодарение на издателство Pierre Téqui, което ги събра в книга (Lettres du pays de Narnia: C.S. Lewis écrit aux enfants). Почти седемдесет години по-късно, Нарния продължава да предизвиква толкова голям интерес интерес. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Напиши коментар