"Изкуственият интелект, който създава химери, направени от хора и животни, превръщането в стока на живите хора, премахването на естествената природа за сметка на културната измама, представлява варварство, което един ден ще бъде наречено цивилизация. Ние сме в нихилистичното време на застъпването, в което се застъпват разложението и живота". Новото есе на френския философ, “Изкуството да бъдеш французин” (L’Art d’être français), е под формата на серия писма, адресирани до 20-годишните, които искат да знаят, работят и четат.
Мишел Онфре: Съжалявам за залеза на юдео-християнската цивилизация, боря се за нея

 

- Новата ви книга е посветена на “изкуството да бъдеш французин”. Как бихте определили Франция? Култура, география, история ли е тя?

 

- Тя е всичко това наведнъж. Защото да определиш Франция чрез нейната историята, означава да забравиш географията ѝ. Да я определиш чрез географията, означава да забравиш нейната геология. Ако го направиш чрез историята, означава да забравиш нейната геология, география, език, литература и т.н. Франция е география, богата на история, която изкристализира в нещо цивилизационно неопределено, което ясно се улавя в нейната музика, литература, език, гастрономия, вина, философия, пейзажи, живопис. Това е стил, тон, начин на съществуване и поведение, дух, който философите или мислителите на цивилизацията са коментирали - Кант, Хегел, Тойнби, Ели Фор, Кайзерлинг, Малро… Това е Дебюси срещу Антон Брукнер, това е телешкото варено срещу чийзбургера, чашата сухо бяло вино срещу металната кутия Кока-Кола, невероятните сирена, които плашат останалата част от планетата с вонята си, това са замъците на Лоара срещу тези на Луи II в Бавария, това е Бергсон срещу Хегел, това са всички пейзажи на великолепните френски провинции, включително отвъдморската, и то в ограничено пространство, срещу милионите квадратни километри на руската тундра, Шарден срещу Греко, Дьо Гол срещу Мусолини.

 

- Казвате, че Франция безспорно има “християнски корени”. Какво имате предвид? Въпреки че сте атеист и антиклерикал, разпознавате ли се в това наследство и съжалявате ли за неговото отслабване? Защо?

 

- Преди християнството Франция очевидно има галски, римски, келтски, викингски корени. Но покръстването на Кловис, което е част от интелектуална схема, вече използвана от Константин, според която покръстването на един човек води до покръстването на земята, над която властва, поставя Франция в положението на наследница: гръко-римската цивилизация се застъпва с юдео-християнската цивилизация. Така че Франция е цивилизационна сплав, която смесва платоническия идеализъм за теологията, практичния римски дух за правото, еврейския монотеизъм за религията, католицизма за цезаропапизма.

 

След това Ренесансът променя цивилизационната крива чрез заличаването на свещеното, въплътено от Просвещението, чието въоръжено крило е Френската революция. Краят на свещеното се застъпва със следващата цивилизация, която вероятно ще бъде постхуманистична. Нищо не може да попречи морално на нейната поява, която се случва с настоящите прегрешения, които никоя етика, нито един морал не могат да спрат. Изкуственият интелект, който създава химери, направени от хора и животни, превръщането в стока на живите хора, премахването на естествената природа за сметка на културната измама, представлява варварство, което един ден ще бъде наречено цивилизация. Ние сме в нихилистичното време на застъпването, в което се застъпват разложението и живота.

 

Аз съм син на тази стара цивилизация, по-близък до телешкото варено, отколкото до клетъчно клонираното месо, към което вървим с бързи стъпки. Христофор Колумб на тази нова цивилизация се нарича Елон Мъск. С оглед на това, което ни очаква, и с оглед на “будната” (woke) идеология, която работи за появата на тази нова цивилизационна парадигма, разбира се, че съжалявам за юдео-християнската цивилизация. Боря се за нея.

 

- Франция е също страна на литературата. Изтъквате значението на наследството на Монтен, Декарт, Рабле, Волтер, Мариво и Юго. Как тези шестима писатели изиграха, всеки по-свой начин, централна роля в изграждането на френския дух? Как се допълват?

 

- Всички вярват в Бог, никой не е атеист. Монтен изобретява френската литературна и конкретна, реалистична и иманента, прагматична и, бих казал, популярна  философия, без която Декарт не би бил възможен, следователно Паскал или Спиноза, т.е. след тях европейското Просвещение. Много преди Сервантес, Рабле измисля европейския роман, като връща на реалното и конкретно тяло, което яде, пие, оригва се и пикае, ако ми позволите неговия регистър, неговата истина, на която се подиграваше християнската теология, очарована от целомъдрието на Йосиф, девствеността на Мария, страданието и смъртта на Иисус, който е ял само символи - хляб, вино, риба -, и славното тяло на възкресението.

 

Волтер изобретява иронията и лекотата да се разглеждат всички теми в дълбочина, това е много френски маркер. Мариво създава високопарността, която е изкуството да се харесваш и съблазняваш чрез езика, речта, дискурса, словото, думите, друга френска особеност. Той е противоположност на Сад, който е мозъкът на насилниците и приятел на деконструктивистите. Що се отнася до Юго, Юго от “Клетниците”, тази книга е шедьовър, той дава хоризонт в политиката на най-онеправданите извън всяка политиканска идеология, която призовава към кръвопролитие. Спомнете си последните страници на “Деветдесет и трета година”!

 

- Противопоставяте Монтен на Декарт. Защо?

 

- Монтен не се интересува от създаването на метод и предлага, в духа на античната римска философия, да се мисли с цел изграждане и водене на философски живот, а не да се дърдори, както е често при гърците. Декарт е човек на метода. Първият, който философства много стриктно, не се харесва на професорите, които често властват във философията и смятат, че да философстваш, означава да създаваш понятия и които преподават етика, но живеят като сутеньори. Вторият, който работи в кабинет, обявява, че няма да пипа религията на своя крал и дойката си, той е внимателен с властите и разработва метод, който може да се преподава, без да оказва никакво влияние върху всекидневния живот. Монтен е нечистата съвест на професорите по философия, Декарт е чистата им съвест. Първият е четим и четен от всички; вторият - от специалистите по философия.

 

- С апетита ви към живота имаме чувството, че се идентифицирате с Рабле, дори с Гаргантюа. С Юго също ли?

 

- Не се идентифицирам, в това няма никакъв смисъл. Те са гиганти на цивилизацията, в нашата конфигурация на срив на цивилизацията вече има само посредственици, включително и аз! Кой би бил днешният Монтен, Рабле, Волтер? Кой би бил Юго? Да бъдем сериозни… Но тази гениална серия наистина ми е любимата. Това са майстори, които по-скоро вдъхновяват, отколкото да дават поводи за идентификация.

 

- Пишете, че нашата епоха вече не позволява човек да бъде раблезианец, картезианец, волтерианец, да се прави на Мариво и да се позовава на Виктор Юго? Защо?

 

- Защото раблезианското тяло е завръщане на потиснатото от християнското тяло: то яде, пие, оригва се, пърди и пикае, ако ми позволите да използвам неговия регистър, и защото всички тези неща вече са организирани от хигиената, която насърчава тялото без плът, без мазнини, без холестерол, без триглицериди, без албумин, без захар, без пол, без кръв, без тютюн - но все пак с хашиш и кокаин. Рабле възхвалява естественото тяло. Нашата епоха обаче работи за появата на противоестествено тяло.

 

Защото картезианството е първенство на разума за изграждането на истина, докато нашата епоха привилегирова страстите, за предпочитане тъжни, емоциите, чувствата, за да произведе мнения, представяни шумно като истини.

 

Защото хуморът, който предполага интелигентност, която се оказва най-малко споделяното нещо в света, откакто училището работи за методичното и съзнателното ѝ разрушаване, за да замени гражданина с Оруелов консуматор, се превърна в чужд език. Настани се идеологическата насмешка, която позволява да обиждаш и презираш под прикритието на шеги, написани и изричани от журналисти, които разполагат с клакьори, на които се плаща с парите на данъкоплатците, за да се кикотят на фалшивите шеги на статисти.

 

Защото в епохата на неофеминизма, който признава, че ненавижда мъжете, и твърди, че всеки мъж е потенциален, ако не и реален насилник, веднага щом си отвори устата или се усмихне в присъствието на жена, Мариво ще бъде хвърлен на народния съд, по силата на юриспруденцията на “Издай свинята” и «MeeToo».

 

Защото Юго, с неговата загриженост за народа, щеше да бъде смятан за суверенист, популист, демагог, следователно войнстващ националист, сравним с петенистките сподвижници на Адолф Хитлер - ако съдя по метода на Бернар-Анри Леви, голям постомедерен заместител на метода на Декарт.

 

- Щеше ли Волтер отново да бъде хвърлен в Бастилията в наше време?

 

- Днешната Бастилия е цифрова. Той щеше да бъде разпънат на позорния стълб на социалните мрежи заради своето творчество. Щяха да изгорят виртуално пълното му творчество, защото в него има антисемитизъм, женомразство, фалокрация, хомофобия, ислямофобия. Между другото, днес той не би намерил издател, което е най-добрият начин да бъде затворена устата на онзи, който мисли извън рамките на политическата коректност - “будната” идеология и “културата на отмяната”, които произтичат от Френската теория (French Theory), както се казва на господстващия език…

 

 

- Кои са историческите фигури във вашия Пантеон?

 

- Цинцинат, който поема поверената му власт, преди отново да хване ралото на полето. Спартак, който доказва, че една империя, дори и да е велика като Рим, може да бъде поставена в затруднение, дори в опасност, ако приеме идеята, формулирана по-късно от Ла Боеси: “Решете се да не служите вече и вие сте свободни”. Тиберий Гракх, защитник на плебса, който иска народът да има своя дял от римската торта. Марк Аврелий, който се опитва да води делата на империята като философ стоик. Монтен, когато работи с Анри IV, за решаване на разцеплението, породено от религиозните войни. Шарлот Корде, спечелена за жирондинските идеи, читателка на “Животът на великите хора” на Плутарх и трагедиите на Корней, нейният прадядо, която си представя, че може да спре кръвожадната ярост на якобинците, като убие Марат, фалшив приятел на народа, знайки, че ще плати с живота си за това. Началникът на щаба на Комуната Луи Росел, който отказва изгнанието, предложено от Тиер, и плаща за това с екзекуцията си на 27-годишна възраст. През ХIХ в. работниците прудонисти, които искат пацифистки и прагматичен френски социализъм, пълна противоположност на войнствения и идеалистки марксистки социализъм. И всички скромни и сдържани работници, достойни и честни, които въплъщават “общото благоприличие”, скъпо на сърцето на Оруел. И накрая, генерал Дьо Гол, заради всичко, което беше и правеше, пишеше и и живееше. Никой след него…

 

- Непрекъснато повтаряте, че нашата цивилизация е обречена. Тогава защо пишете тази книга на предаване, адресирана към 20-годишни младежи?

 

- Защото на “Титаник”, когато капитанът  съобщил, че корабът ще потъне, все пак трябвало да се изживее корабокрушението. Нямало никаква полза да се пищи… Това, което ни остава в тези случаи, е да потънем елегантно. Корабът потъва в един момент, отнася всичко, но поне умираме живи. Искам да умра жив, когато корабът започне да потъва във вълните. Иска ми се онези, които ще преживеят повече от мен този дантевски срив на нашата цивилизация, да имат полезно тонизиращо лекарство.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

22 коментар/a

Капитан Кук на 23.06.2021 в 18:17
Разликата от "Титаник" е, че самите французи пробиха дъното на кораба си, по-точно, пуснаха пиратите на борда му - а сега, както виждаме, вече пеят погребалната си песен на потъване.
легисти на 23.06.2021 в 19:00
Метафизиката на естественото все пак не е физика, доколкото чрез Декарт се напомня, че не трябва да има забрава на правото на метода да се обръща към себе си и да се съмнява във всичко, включително и в себе си. Потъването в естеството не е като метафизиката на естествения човек - потъването в естеството е вече естественичество, което - в качеството си на институционална индуктивна наука - гони философското мислене като типично копеле, защото повече няма нужда от него, след като се опредметява докрай, без да умее да извършва обратните и така нужни разпредметяващи процедури, съобразно които разумът никога не се изгубва и погубва в предметите и втвърдяванията си. Изкуственото заменя естественото поради недостиг на саморефлексия у естествениците, защото именно тоя недостиг се самодокара до болестта на вярата в изкуствения интелект и вездесъщността на технологиите, превръщащи човека в роб на протезите и механизмите, които пречат. Защото, както казваше един руски богослов, "более правильная механика никогда не мешает", а ние виждаме, че в наши дни става тъкмо обратното. За съжаление, само и главно философско око може да прозре колко много технологиите пречат да оставаме верни на себе си, дори тогава, когато помагат за улеснение на уж неотменни човешки нужди.
грейки на 23.06.2021 в 19:38
В езотерично-мистичен смисъл, почти нищо от автентичното Христово учение не е разбрано и приложено в живота. В теологичен смисъл страшно много ценни апостолски завещания са изпортени от католическата църква и затова се е стигнало до извращенията с отстъплението от догмата и инквизицията. Догмата за триезичието фактически поощрява старата римска имперскост и модерния колониализъм на западноевропейците. Смисълът да се защитава юдеохристиянското не е толкова в преданието, колкото в резултатите - благодарение на Словото Христово Европа разви идеята за личност, индивидуална автономия, свобода и гражданско достойнство, които наистина са уникални не защото са средновековни, а защото визираха грядущето благодарение на божествените прозрения на Предтечата. За съжаление и на това поле извращенията не закъсняха, защото и тук водачите се оказаха атеисти или откровени сатанисти, използващи привилегированото положение на концепцията за личностен суверенитет за нечисти цели - главно за себе си, посредством неправедно забогатяване. Но за да забогатее личността и да удържа това богатство, тя трябва да сключи сделка с княза на тоя свят - и днес сме под диктата на тези хибридни хуманно-рептилни мутанти, които планомерно заробват човешката раса в цифровите дебри на изцяло техногенното, което би следвало да унищожи разума и благородното съмнение сред всички нас, за да запази привилегиите и богатствата ИМ.
"Адам позна жена си" - не е ли това другото име на греха? на 23.06.2021 в 21:20
Как трябва да се оцелява в условията на настоящата хуманистична изпортеност? - Ами чрез самоотписване от легендата, която създава историческият разказ за някакъв класически идентичен персонаж, който умее само да поема съдба, без да се изличава, т.е. който е само реален без да може да е виртуален, и само презентативен, без да бъде идеен. Едно такова самоотписване не предполага старата адекватност на образността (подчиненост на универсална символизация), а перманентно учудване (до отблъснатост) от пресрещане на себе си в нарочен образ, идещ откъм Големите Разкази на класиката. (Един такъв опит е бягане от всяка преднамереност, а не съд-бовна агоналност.) Това ни завещаха Лиотар, Дельоз и Дерида като философски постмодернизъм, и един такъв подход би следвало да свежда съучастничествата в тоя заобикалящ ни маскарад на фалшивите инвестирания до минимум - до все по-целенасочено и телеологизиращо се изчезване на всякакво отъждествяване с образ, оставащо за повече или по-малко дълго време, т.е. трайно оставащо в модуса на изоставане, който на свой ред е другото име на познанието.
Раковски на 23.06.2021 в 21:31
Авторът очевидно е заразен от това срещу което се бунтува, чисто условно вече. Защото западната цивилизация, а и източната не е юдеу-християнски, а само християнски! Това че се признава и Стария завет не означава, че се следва в юдейския смисъл! Етичният и културен код е съвсем различен! Затова прочее бяха спасени юдеите, където бяха спасени! А юдаизмът отрича подобни нещо и свидетел е притчата за добрия самарянин. Терминът е въведен, за да се угоди на евреите и отменят думите на еврейската тълпа "кръвта Му върху нас и върху децата ни"! И, строго погледнато, няма как да се примирят старозаветния бог - Яхве - и Иисус Христос, въпреки различните богословски пируети... Затова и евреите го отхвърлят...
Cicero на 23.06.2021 в 21:56
Католицизма за цезаропапизма? Ще му се! Католицизмът е папоцезаристки.
Юдео-Христянството на 24.06.2021 в 09:19
си е идеалното дървено желязо. Или който си поискате друг, тъп оксиморон. Но и Мишелчо Онфре го е шубе, защото инак ще му спрат въздуха и ще се влее в масата на гоите. А сега си е някак си по-шебеш. Иначе е готин, спор няма...
Най-подходящото заглавие на есето на Мишел Онфре на 24.06.2021 в 09:47
би било “изкуството да бъдеш конформист”. Този път конформизмът ще им изяде главите на западняците.
Ханибал Барка на 24.06.2021 в 12:54
Категорично отказвам да потъвам с "Титаник", "Бисмарк", Хууд" и за което още се сетите корито! ще се боря и ритам до последно. Ако и това не помогне ще живея по законите на почтеността и Бог в гората. Харесвам Онфре, но не ми допада тази френска показност - щяла да потъва с кораба със стил! Бори се с woke идиотите и cancel културата! Те са човешки изобретения и като всичко човешко - имат начало, имат и край.
Ханибал Барка на 24.06.2021 в 12:55
И като всички човешки творения - те са смъртни!
По странна и трагична на 24.06.2021 в 13:10
ирония на съдбата реалният "Титаник" е потопен от предшествениците на тези, които сега се опитват да натоварят християнската и изобщо традиционната европейска цивилизация на някакъв метафоричен "титаник" - на него са били противниците на създаването на Федералната резервна система. Година по-късно, през 1913 г., ФРС, която захранва днес ултраглобалистите, е създадена.
Изразът "юдео-християнска цивилизация" на 24.06.2021 в 13:28
е терминологично некоректен (затова пък изглежда е политически коректен). В предишния си пост отбелязах, че се употребява от 20-те години на миналия век в САЩ, за да се обозначи толерантно съприсъствие в САЩ на протестантство, католицизъм и юдаизъм. Употребата на термин "юдео-християнска цивилизация" е характерна за либералните среди. Продължавам да твърдя, че такъв термин е неприемлив от гледна точка на православието. Мишел Онфре приема като даденост "заместване" на метода на Декарт с този на Бернар-Анри Леви. Постмодернизмът се подхранва единствено от отрицанието на модернизма и Бернар-Анри Леви довежда изобщо "метода" до абсурд - до конкретни неолиберални политтехнологии. Но реализирането на такива политтехнологии НЕ Е неизбежно. Голямата битка е битка за съзнанията, походът на химерите - срещу християнската цивилизация, и при всички случаи остава възможност за съпротива.
Наблюдател на 24.06.2021 в 13:49
Цивилизации и империи не се унищожават отвън, а се разяждат отвътре.
Наблюдател на 24.06.2021 в 13:57
Защо казва "юдео-християнска"? Защото става дума за симбиоза, или по-скоро за паразитиране. Християнството е с идеята: Ударят ли те по едната буза, обърни се за да те ударят и по другата. А идеята на юдеизма е: Граби и живей на гърба на гоите. И така се получава идеалното общество: Едните работят, а другите живеят на техен гръб. Но ... в Света се появиха и други народи и други религии, които си поставиха за цел да доминират.
Изразът "юдео-християнска цивилизация" на 24.06.2021 в 13:28 на 24.06.2021 в 14:19
Това клише твоя мисъл ли е, или го копи-пейстна отнякъде?
Гил Мебсън на 24.06.2021 в 15:50
Спомнете си как започва сагата Апокалипто. Маите, велика цивилизация и от нея са останали все пак монументални паметници в джунглата. А от днешната какво ще остане ?
Helleborus на 24.06.2021 в 20:28
Когато прочета тази обширна статия, може и да имам коментар по съдържанието, сега коментирам заглавието – не съществува юдео-християнска цивилизация. Цивилизацията е християнска. Защото самото християнство е и до ден днешен в пълен разрив с юдаизма, което доказва, че те връзка нямат, те са антагонисти. Христос заяви за евреите, особено за религиозните им водачи, че не са „деца на Авраама“ и говореше за техния баща - бащата на всяка лъжа. Говореше им и за настойниците на лозето, които умишлено убили сина на собственика му, макар да знаели, че е негов син, за да присвоят лозето. А религиозните водачи казаха за Сина Божи, че чрез бесовете върши чудеса, откраднаха тялото Му и твърдят и до ден днешен, че то е било откраднато от Неговите ученици. Не може цивилизацията на Някой, да е цивилизацията на Неговите неразкаяни убийци. Тук няма издребняване от моя страна, а по-скоро да е ясно, защото юдеите продължително и усърдно манипулират и до днес християнския свят на тази тема, като са излъгали не един християни, че вършат голямо дело, като обслужват политиката на Израел. Юдаизмът е на практика отричане на същността и делото на Божия син, а съдбите от Бога са срещу всеки, който застава против Неговия помазаник. Съвсем различен е случая с тракийските християни, нашите бащи, които възприемат изцяло въплъщението на техния Дион-Иисус и техният тракийски орфизъм е напълно прелят в новозаветната Христова църква. Подобен е случая и с юдейските християни, но не и с онези юдеи, които са противници на истината и изповядват различно учение и до днес.
Румен Дечев на 24.06.2021 в 21:17
Аз пък съжалявам само за християнската. За юдейската има кой да мисли.
Синапеното семе на Сина е дотолкова нищожно малко по размер, че даже няма как да е семитско, защото семитското търси Голем на 24.06.2021 в 21:31
Още преди години го казах, че истината на Сион е противоположна на Истината на Сина, и Богооткровението всъщност не е просто преклонение на Сина пред Бащата, а преучредяващо изобретяване на Бащата от Сина през Логос, а не в лоното и хоризонта на линейно-събитийната последователност на историческо еврейско предание. С което обаче Синът не отрича преданието на патриарсите, той само казва, че преданието всъщност създава измамна форклюзия (затваряне) на Името на Бащата до семейството, родовата клановост и изобщо - пертурбациите на семето, така характерно за семитското търсене на Бога като авторитет и могъщ родител. Защо обаче Синът е отвъд преданието и родовата история като семитска последователност и в крайна сметка фантазмено целеполагане? Защото Синът е с дотолкова разширено съзнание, че той е самото чисто съзнание, неговото "Аз съм", не е част от никаква авраамична родова верига, тъй като няма световен произход, а светоносен - животът му се излъчва в самоосветеност... и едва през самия себе си носи потенциите за всяко родово съотнасяне и представяне на бащинство като нарочен фактор на появата. През "Аз съм" отцеубийство (чрез иманентизираща деконструкция на глобално-историческото) и възвеличаване на единородно с Отца откъмто Логос (който си е битие извън време и пространство), по същество съвпадат във всичкото онова, наместващо се между точките алфа и омега, a и z, указващи извечна фокусираща събраност на Богосиновното през Себе си, отвъд всякакви предания, и без задължителна връзка с родова богоизбраност.
pan.bg на 25.06.2021 в 08:39
В сряда, 23 юни, са избухнали безредици в регистрационния център за чужденци в град Пабраде, Литва, където са настанени мигранти. Те не се подчинили на исканията на граничарите и се опитали да избягат от центъра. По предварителна информация на литовската гранична служба група мигранти от палатковия лагер изразили недоволство от правния си статут в Литва и ограниченията, наложени им от съда. Няколко десетки мигранти започнали да се държат агресивно, вдигали шум, опитвали се да избягат от центъра и игнорирали исканията на граничарите. За да предотвратят безредиците, граничарите използвали сълзотворен газ и стреляли във въздуха два пъти с гумени куршума от пушка-помпа. Мигрантите се върнали в палатките си, ситуацията се нормализирала, съобщават от граничната служба. Никой не се е нуждаел от медицинска помощ. Освен това в общежитието на центъра са забелязани признаци на недоволство, но не са регистрирани сериозни инциденти. В сряда вечерта ситуацията е била овладяна. Според изданието Delfi безредиците са започнали след задържането на двама иракчани, които са дали неверни данни в документите за предоставяне на статут на бежанец. Техните сънародници поискали освобождаването на задържаните. През последните седмици Литва регистрира рекорден брой нелегални мигранти от Беларус. Това са предимно иракски граждани. От началото на тази година са задържани 507 души, което е почти шест пъти повече, отколкото през цялата 2020 година. Изграден е палатков лагер за настаняване на мигрантите. Л. Дойчинов По информация на https://www.delfi.lt/ru/news
Pontifex Maximus на 13.07.2021 в 07:22
Такива неща трябва да се преподават в университетите. Но ако Онофре каже това в СУ веднага ще има оплакване от студентите и ще бъде позорно уволнен от там. "Неестественото тяло" вече взе властта в света...
мечо пух на 17.07.2021 в 18:16
„Историята на даден термин Въпреки че фразата възниква в края на 19-ти век в Англия, именно либералите през 30-те години популяризират термина в САЩ, за да противодействат на това, което Голдман нарича „възходът на американския нативизъм и ксенофобия по време на депресията“. Но юдео-християните скоро излязоха от мода сред либералите. По време на Студената война той се превърна в събирателен вик като пълномощник на западните ценности, които се борят с атеистичния комунизъм. Ученият Джин Зубович от Калифорнийския университет, Бъркли, аргументира през есето от 2016 г. , че терминът е приет от евангелските християни в опит да изглежда по-приобщаващ след неуспешните им опити през 40-те и 50-те години да приемат конституционна поправка, в която се посочва, че Съединените щати „ признава властта и закона на Исус Христос, Спасител и Владетел на всички народи. " През 70-те години на миналия век евангелският преп. Джери Фалуел изиграва важна роля за популяризирането на израза юдео-християнин, според Голдман. Приблизително по това време критиците на употребата на термина започнаха да реагират.„ https://www.washingtonjewishweek.com/judeo-christian/ Може би след краят на Студената война трябваше да се разпадне и този съюз на католици, юдеи и протестанти, означен като юдео-християнство, и влезнал в основата на цивилизацията на Западният проект.

Напиши коментар