“Критикуваме полицейската държава, докато проблемът сме самите ние: гражданите полицаи. Защо всички са станали толкова докачливи?... Коригират се заглавия (“Десет малки негърчета” стана “Те бяха десет”, други направо са изтеглени от книжарниците (дневниците на Мацнеф). “Спящата красавица” е обвинена, че възхвалява изнасилването, “Отнесени от вихъра” се смята за расистки роман, така както и “Книга за джунглата” на Киплинг. Упрекват “Кармен”, че представя на сцената женоубийство, но какво да правим с “Битката на негър и кучета” на Бернар-Мари Колтес (1980 г.)? Трябва ли да се преименува тази пиеса “Битка на расизирани и месоядни животни”? А какво да кажем за “Как да правим любов с негър без да се уморяваме” на Дани Лафериер (1985 г.), този хипер-провокативен първи роман на академика от хаитянски произход, който разказва за разюздания сексуален живот на млад чернокож, който обладава бели жени в Монреал, слушайки джаз, за да си отмъсти за робовладелческата система? Ще го изтеглят ли от книжарниците или не?”. Всяка седмица, в продължение на повече от десет години, френският писател и литературен колумнист на “Фигаро” Фредерик Бегбеде прави преглед на новите издания със своя неподражаем талант. Петдесет от неговите статии, публикувани във «Fig Mag», бяха издадени в сборника “Библиотека за оцеляване” (Bibliothèque de survie). Ето откъси от дългия му предговор, който звучи като пледоария за свободата.
Фредерик Бегбеде: Делириумът на цензурата идва от американската политическа коректност

Снимка: Jean François Paga/Opale via Leemage

 

Целта на произведението, което държите в ръцете си, е да каже, че литературата не трябва да се подслажда, изчиства или прочиства. Най-добрите книги често са похотливи, покрити с храчки, непристойни, те експлоатират най-воайорското в нас, излагат на показ това, което обществото би искало да скрие, разкриват мрачното лице на нашата човешка природа, създават красивото с перверзното, изследват границите, надхвърлят ограниченията, нарушават забраните. Но преди всичко: те се бъркат в онова, което не ги засяга.

 

Добрата книга е тази, която не дава уроци.

 

Никога не бих си представил, че първите ми две есета за литература, публикувани през 2001 и 2011 г., ще имат проницателни имена: “Последен опис преди ликвидацията” и “Първа равносметка след Апокалипсиса”. Започнах този 3 том, докато полицията стоеше на пост пред книжарниците, затворени от правителството на Франция. Уверявам ви, че бих предпочел да греша, но краят на моя свят наистина настъпи през 2020 г. Мислех си, че съм песимист от естетизъм, докато без да искам съм предчувствал бъдещето. Преди едно или две десетилетия описвах литература, заплашена от смърт: сега официално, от март до ноември, тя беше смятана от държавата за несъществена дейност. “Библиотека за оцеляване” (Bibliothèque de survie) е ръководство за борба, публикувано през 2021 г., в свят, в който продажбата на книги е забранена от биополитическата система; терминът не е мой, а на Мишел Фуко. Така той нарича контрола на държавата върху нашите тела (в “Надзор и наказание”, 1975 г.). (…) Трябва ясно да видим нещата: затварянето на френските книжарници от Министерството на здравеопазването бе завършекът на един процес на унищожаване на литературата, започнал много преди това. Делириумът на цензурата е по-ранен и дълбок. Той произлиза от културата на отмяната (cancel culture), родена от американската политическа коректност, започнала през 90-те години.

 

Тук трябва да направя едно признание, което ще разочарова моите фенове: аз съм политически коректен. Отказът да бъдат публикувани сектистки, расистки или хомофобски текстове ми се струва абсолютно необходим. Ако съм на вечеря и чуя сътрапезник да нарича някого “мръсна кучка”, “мръсен негър” или “мръсен педераст”, ще взема стол и ще го хвърля върху него - защото, опасявам се, с малките си юмруци няма да постигна никакъв резултат. Започнах кариерата си на литературен хроникьор в списание Globe през 80-те години. Борех се срещу рекламния расизъм в “9.99 лв.” през 2000 г. Заснех гей сватба преди тази институция да бъде легализирана във Франция (“Любовта трае три години”, 2011 г.). Написах роман и филм, за да се боря срещу сексизма, расизма, трансфобията и педофилията в света на модата (“Помощ, простете”, 2007 г., и “Идеалът”, 2016 г.). Дори бях хуморист в сутрешното предаване на “Франс Ентер” в продължение на три сезона, което ще рече, че съм дал гаранции за конформизъм. Но днес съм принуден да призная, че политическата коректност разрушава свободата на изразяване по много начини, всички много любезни. Общото между здравната криза и cancel culture (културата на отмяната) е хиперчувствителността.

 

Навлязохме в изнежена ера.

 

Не само, че вече не приемаме да сме болни, ние отказваме дори да се притесняваме. Всички се държат като ченгета: на улицата, ако някой минувач не носи маска, и в Туитър, ако някой напише изречение, което не ни харесва. Критикуваме полицейската държава, докато проблемът сме самите ние: гражданите полицаи. Защо всички са станали толкова докачливи?

 

За да се борят срещу дискриминацията, в крайна сметка дисквалифицират книги заради пола на техния автор, съдебното му досие, рождената му дата, социалния произход или цвета на кожата му. В крайна сметкат искат забраната на творби, чийто автор не е примерен гражданин, или чиято биография не съответства на темата, за която говори, и окастрят ръкопоси, съдържащи пасажи, които могат да обидят малцинство. Някои искат авторите, с които не са съгласни, повече да не бъдат канени в медиите; други се хвалят, че вече не четат произведения, написани от лица от мъжки пол. Идеята за политическата коректност беше благородна, но имаше един недостатък: тя предполагаше, че литературата има мисия и че тя е да възвисява човешкото съзнание, да показва пътя към по-добър свят, да изрича доброто, без да бъде очарована от злото, да поучава масите, за да ги води към съвършеното щастие.

 

Това изобщо не е нейната роля. Както пише Филип Солер в последната си книга: “Литературата не е тук, за да разказва за доброто. Тя бие тревога” (Agent secret, 2021 г.). В Нидерландия социалните мрежи порицаха нидерландската преводачка на Аманда Горман, че е бяла. Изправена пред мащаба и злобата на полемиката, Марике Лукас Райневелд трябваше да откаже да свърши тази работа. Така навлизаме в свят, в който чернокожите трябва да бъдат превеждани от чернокожи. Това е отрицание на отварянето. Вярвах, че литературата служи именно за опознаване на това, което не познаваме. Преводачката не си “присвояваше” нищо: тя се опитваше да се постави на мястото на някоя друга. Единственото нещо, което се искаше от нея, беше да има талант. Автор, който говори за това, което не познава, може да бъде толкова блестящ, колкото и автор, който говори за това, което познава. Литературата трябва да позволява на хората на изкуството да си представят различен живот от своя. Въпрос на любопитство. При Рабле Панюрж казва на Пантагрюел, че е гладен на тринадесет езика, сред които гръцки, латински, баски и три въображаеми езика. Литературата е жаждата за общуване с всичко, което е чуждо. Това означава да искаш да погълнеш целия свят. Ако се забранява на писателите да говорят за живота на другите и на техния език, е все едно веднага да се затворят границите, да се забранят пътуванията, да се разделят окончателно хората едни от други. Опа, извинете, точно това се случва в момента.

 

Коригират се заглавия (“Десет малки негърчета” стана “Те бяха десет”, други направо са изтеглени от книжарниците (дневниците на Мацнеф). “Спящата красавица” е обвинена, че възхвалява изнасилването, “Отнесени от вихъра” се смята за расистки роман, така както и “Книга за джунглата” на Киплинг. Упрекват “Кармен”, че представя на сцената женоубийство, но какво да правим с “Битката на негър и кучета” на Бернар-Мари Колтес (1980 г.)? Трябва ли да се преименува тази пиеса “Битка на расизирани и месоядни животни”? А какво да кажем за “Как да правим любов с негър без да се уморяваме” на Дани Лафериер (1985 г.), този хипер-провокативен първи роман на академика от хаитянски произход, който разказва за разюздания сексуален живот на млад чернокож, който обладава бели жени в Монреал, слушайки джаз, за да си отмъсти за робовладелческата система? Ще го изтеглят ли от книжарниците или не?

 

Издателят на Брус Вагнер поискал от него да махне думата “дебел” (fat). Той описвал дебел човек, избрал това прилагателно. Подсказал му да напише “як” или “с телесно свръхтегло”, но не и “дебел”. Брус напуснал издателската му къща и публикувал последната си книга направо в интернет. В САЩ студенти по литература, шокирани от “Великият Гетсби”, искат trigger warnings (предупреждения към читателя), за да  предупредят чувствителните хора, че Том Бюканън тормози брутално жена си Дейзи.

 

Филип Мюре беше прав: “С Империята на доброто, доброто се влоши”*. (…)

 

Будната култура (в превод на френски «culture ouinouin»*) се бори срещу расовите, социални, религиозни и сексуални дискриминации. Като политически коректен писател съм враждебен към всяка форма на расизъм, но също така знам, че ролята на романите не е да поправят несправедливостите. В действителност романите нямат никаква мисия. Целта на литературата не е съпротивлението, нито дори да коригират неравновесията в обществото. Сензационна новина: литературата няма друга цел, освен да бъде хубава и да доставя удоволствие на читателя. Към писането би трябвало да се приложи британското правило «never explain, never complain» (никога не се оплаквай, никога не се обяснявай - бел. пр.). Хубавата фикция е тази, чийто автор не обяснява нищо и не прекарва цялата си книга в хленчене. Трябва ли наистина да американизираме френското културно поведение? (…)

 

Литературната критика трябва да остане изцяло антидемократично изкуство. За бъдещето на френската литература е изключително важно изкуството да остане зона извън контрола на Империята на доброто. Да обобщя позицията си в едно изречение:

 

обичам моралистите, мразя морализаторите.

 

И се питам защо левицата винаги има този проблем със свободата. Защо хората, които са най-големите хуманисти и прогресисти, в крайна сметка винаги искат цензура, зачеркване, забрана? Напразно съм се смятал винаги за екоотговорен алтерглобалист, по този въпрос левицата остава загадка за мен. Не е ли възможно човек да бъде едновременно ангажиран и демократ?

 

В пиесата на Есхил “Евмениди” означава “Благосклонните” на старогръцки, но в латинската версия тези богини стават “Фуриите”. Какво са искали да ни кажат римляните? Че благосклонността разярява. Благосклонните имат змии вместо коси и кръвта тече в очите им. Посланието е ясно: не бива да се доверяваме на благосклонността, защото тя винаги се е израждала в делириум за сигурност. Това се е случвало в миналото, това се случва в момента и ще продължи за в бъдеще, докато има миловидни спасители на човечеството, които искат да наложат добротата си на всички онези, които са определили за злонамерени. От Античността доброжелателството е другото лице на авторитаризма.

 

В крайна сметка затварянето на книжарници, театри, кина и дискотеки не беше случайност: чрез напълно логична промяна здравното доброжелателство, превърнало се в конформизъм със сигурността, води до омраза към свободата да се събираме, да се ръкуваме и танцуваме, но също така да обсъждаме и размишляваме. За да се прилагат правилно бариерните жестове, трябваше всички да вървят в крак с другите, всички да се подчиняват на BFM,  не бяха нужни дискусии, култура, интелигентност, само дисциплина.

 

Когато става дума за спасяването на животи, вече нямаме лукса да се съмняваме. Когато чуе думата “култура”, министърът на здравеопазването изважда пистолетаа си, а когато чуе думата “здраве”, министърката на културата си затваря устата. Дори ресторантите са места за разговор: затова трябва да се премахнат.

 

Хигиенизмът не е хуманизъм.

Превантивността е пуританство.

Неомакартизмът е неоянсенизъм**.

 

(…)

 

Изправени сме пред връщане на протестантския морал, враждебен към всяка фантазия и удоволствие, смятано за декадентско. В действителност преживяваме нова версия на религиозната война между католици (французи) и протестанти (американци)… заменяйки Бог с Туитър. Хигиената може да бъде физическа (мийте си ръцете и не целувайте никого), но също така и мисловна (забранено е да се мисли по начин, различен от този на властта, всяка политическа некоректност е наказуема с медийно прогонване). Уплахата и докачливостта на другите ни кара да приемем забраните и цензурата. И ето как един политически коректен писател се оказва, дори и тук, псалт на литературната некоректност. Или моята възраст, социален произход, белотата на кожата и моята токсична мъжественост в крайна сметка са предопредили вкусовете ми, без да забележа.

 

* «culture ouinouin» - култура на хленченето (бел. пр.)

** Янсенизмът е теологична доктрина в основата на религиозно движение, което се развива през XVII и XVIII век, главно във Франция. Определението на янсенизма е проблематично, тъй като янсенистите рядко са приемали това име, смятайки се само за католици. Те обаче имат някои характерни черти, като желанието за стриктно придържане към доктрината на Свети Августин за благодатта, разбирана като отрицание на човешката свобода, за да се  прави добро и да се получи спасение (бел. пр.).

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

47 коментар/a

Д.Колева на 08.05.2021 в 15:04
Думата живот няма мн.число.Животът на хората,а не животите на хората.Отвратително!
Въпрос на 08.05.2021 в 15:21
към всички! Защо хората, които са най-големите хуманисти и прогресисти, в крайна сметка винаги искат цензура, зачеркване, забрана?
Лошото тепърва ще става още по-лошо. Хора бдете, беше казал един чех - Фучик на 08.05.2021 в 15:42
Като всеки писател, плъзгащ се по повърхността, авторът няма смелост да стигне до причините за този процес, който се развива най-вече в САЩ от 1933 г. насам. Съвременните американски левичари са неомарксисти, продукт на т.нар. културен марксизъм. Тази идеология, разработена от философите от т. нар. Франкфуртска школа / Теодор Адорно, Валтер Бенямин, Херберт Маркузе, Ерих Фром – всички германски евреи/ е създадена в Германия през 30-те години. Това са високоерудирани марксисти, които ревизират учението на Маркс единствено по отношение на начините за постигане на крайната цел – Утопията. За разлика от Маркс, франкфуртските мислители смятат, че революцията вече ще се провежда в сферата на културата и неин авангард ще бъдат малцинствата от всякакъв вид – сексуални, религиозни, етнически, културни и т.н. Това е така, защото според тях, работническата класа вече се била обуржоазила и затова не можела да бъде хегемон на революцията. В основата на този процес стоят титанични сили, които имат много мласт и много пари. Тяхната цел е да дестабилизират западните демократични общества и да предизвикат социални катаклизми, които в крайна сметка трябва да доведат до граждански хаос и нов тип икономико-политически диктатури. . В момента тази идеология, известна вече като неомарксизъм, има кооперативна структура обединяваща различни левичарски течения - джендъристи, мултикултуралисти, ЛГБТ-исти, затоплисти и зелени, веганисти и др., както и щурмови отряди като „Антифа“ и БЛМ. Това на практика е тоталитарна идеология от нов тип – няма партия и централно ръководство, няма утвърден лидер и централизирано управление. Но е много по-опасна от класическите тоталитарни идеологии (комунизъм, фашизъм, националсоциализъм). Теоретичната й база е разсредоточена в хуманитарните катедри на университетите от двете „леви“ крайбрежия. Неомарксистите вече овладяха почти всички университети в САЩ и диктуват политиката им. Гонят се масово неудобни професори и другомислещи студенти. Посяга се вече и към естествените науки. Усилено се работи по пренаписването на историята и класическите литературни произведения.Основен враг на неомарксистите е Свободата на словото. През 2017 Антифа организираха ритуалното изгаряне на Свободното слово в кампуса на Принстън. Така тези, които искат свобода на собственото си изразяване пред обществото, отричат това право на другите хора, несъгласни с техните тези. От друга страна специална система от цензори се наема от авторите, за да преглеждат доколко произведенията им са правилни, преди да ги публикуват… На тази вакханалия се опълчи президента Тръмп и затова омразата на левите медии беше толкова голяма, защото левичарите са овладели близо 80% от тях в САЩ.
Атанасов на 08.05.2021 в 16:41
"Филип Мюре беше прав: “С Империята на доброто, доброто се влоши”*. (…)" - това е достатъчно, за мислещите и разсъждаващите.
фи и пси на 08.05.2021 в 17:29
Аз пък се питам, Западът винаги ли има проблем с подсъзнателните угризения от колониалното си минало? И в същото това време, няма проблем с наставническата си омраза към Русия?!... Чета му историята и виждам как се е разочаровал, след като годините са посмекчили местния му "комсомолски" план да създава демони, в името на либерално въвеждане на "свободи" в името на преекспонация и утвърждаване на перформативни различия. Трябвало е да мине по твърде много криволичещи пътеки на самозаблудата, за да схване ясно, че има един широк път и той е правилният... както и че този широк път никак не е скъсващ с онова, което наричаме здрав, традиционен морал. С естетическата му позиция съм съгласен - на изкуството трябва да бъдат слагани юзди само ако то се е омацало цялото в кафяво от антисоциалната си функция. При всички случаи изкуството има право да бъде антидемократично, но не и да убива изтънчения вкус, който и собствено го прави изкуство. Защото всяко убийство на изтънчения вкус няма как да е продиктувано от възвишен естетизъм, а от наркомания и буржоазнолиберална простащина, което си е другото име на безотговорността.
фи и пси на 08.05.2021 в 17:46
Що се отнася до американската политическа коректност, да, така е, тя при всички случаи тя има не собствено политически корени, а естетически и културни. Липсата на достатъчно дълговечен културен пласт е нещо като ахилесовата пета на американците - и за компенсация, те преекспонират с кресливостта и униформеността на коректните политически и ПР гласове, с бозите на Холивуд, с медиен ентъртеймънт за милиарди, произвеждащ откровено нискокачествена масова култура на долнопробното обуржоазяване, която убива хуманното. Тази сутрин прочетох, че създателят на полукомичните саги за Борат, режисьорът от еврейски произход Саша Барън Коен, щял да бъде удостоен със специална награда "за комедийна гениалност" на американската филмова академия. (Боже Господи в какъв свят живеем, ако създаденото от този безплоден и фантазьор, който даже не забелязва своята неуважителност към азиатските диваци и варвари, минава за гениално!) Това бе достатъчно за пореден път да си плюя в пазвата, докосвайки се до нещо американско - няма да обяснявам защо го смятам за изначално токсично, мисля, че примерът с наградата и най-вече глобалният ефект, който ни очаква от нейното масмедийно подемане, е достатъчно красноречив. А само седмици преди това си мислех, че преекспонациите покрай нашата оскарно номинирана Мария Бакалова са самото дъно на падението. Е, оказа се, че се слиза стремглаво още по надолу. И онова, на което аз ще се възмутя за пореден път, това болно състояние на американската общественост, то ще стане само повод масмедийно да се увеличава броят на жертвите й под формата на фенове. Жертви не от ковид и не от ваксини. А от естетическа и културна импотетентност...
Пунтомарци - наши и хамерикански на 08.05.2021 в 18:51
Има доста нелицеприятни факти от живота на прогесивистките борци и дейци за демокрация,които дори и нашите комунисти навремето политкоректно прикриваха все едно си бяха плюли в устите със сегашните демокрастави либерасти в САЩ. Чарли Чаплин например като Мохамед си е чист педофил защото две от 12-те му жени са непълнолетни и малолетни - едната на 16г.,другата на 12г. Не е за учудване защото просто е останал в канавата на ромските традиции,роденият в катун Чаплин. Помня навремето колко много клянкаше БКП-то в защита на рунтавата като кошница в главата американска комунистка Анджела Дейвис, а тя просто била лезбийка и либерастлевичарка. За големия мечтател Мартин Лутър Кинг ФБР има записа за безброй негови сексуални и пиянски оргии по хотелите. Сега обаче и ФБР е от страната на политкоректниците.
Цензурата идваща от американската политическа коректност на 08.05.2021 в 18:57
е реминисценция на познатият ни социалистически реализъм на ново, по-перфидно ниво. Историята се повтаря, но както е известно за един бит, двама небити дават.
Бегбеде на 08.05.2021 в 19:32
живя като разюздан тип, после здравето му отказа и стана консерватор с подтиснати бохемски импулси. Хората не са станали докачливи, винаги са/ сме/ били такива, просто сега имат форуми, в които да проявяват качествата и недостатъците си.
Отрицание на отрицанието на 08.05.2021 в 19:43
е по-краткото название на “С Империята на доброто, доброто се влоши” от Филип Мюре. Реализирането на една идея неизбежно води нейното отрицание, не формално наистина, но по същество. Дължи се на факта, че всяка идея е неограничена по смисъл, но приложена в един ограничен свят тя или остава ненапълно изказана и разбрана, както е в изкуството, или ако се осигурят силови възможности за това, тя става преекспонирана до степен на отрицание на идеите въобще, включително и на нея самата. Това, разбира се, не е логично, но е неизбежно да се случи щом се размият представата за границите между идеите и света в който реално живеем. Случвало се е досега във всички епохи с различни идеи, само че за нас е важно защото това е кръста който носим като живеещи тук и сега. Има и нещо друго, което за европейската философия е трудно разбираемо: работата на кармата, в случая на европейците и бялата раса въобще към народите от другите континенти и раси. Това е скрита причина, също както кармата на търтеите към трудещите се беше скрита причина за крайностите на идеите на комунизма през 20 век, която през 19 век тя бе констатирана и развита теоретически. Аналогично през 20 век такова констатиране и развитие стана с европейската и расова карма, а сега през 21 век вече се изявяват крайностите й. Русия и Източна Европа не са натоварени с подобна карма, макар и да са част от Европа и бялата раса, това е голям плюс, но само ако се опазят от въвличане в нея на нова сметка, тогава плащането на кармата ще ги хване на общо основание. Сметката винаги се плаща, а който иска да е с господарите от вчера, той днес ще плаща тяхната сметка. Който не иска да бъде с тях пък ще трябва да се оправя без тях и даже против тях, защото неутралните нямат приятели освен други неутрални. На това се дължат трудностите на Русия и тези които са близки с нея.
Генерал Жостов на 08.05.2021 в 22:03
Малце късно се е сетил френският списовател! Пръв заснел гейска сватба, щял да бие със столове неполиткоректните! Той е от зачинателите на това от което се опитва да недоволства. Малце е копал! Щото и той е от "хората, които са най-големите хуманисти и прогресисти, в крайна сметка винаги искат цензура, зачеркване, забрана?" Който просто са бокл*ци, негодни да състоят собствения си живот, заради което налитат да оправят чуждия!
Жостов - oui ! на 09.05.2021 в 10:00
Закъснял плач, бил политкоректен, ама сега вече не бил... Късно е либе за китка. Западната /в частност френската/ интелектуална прослойка и без това е тънка. Толкова тънка, че направо я няма. И след като и тя хвърля столове по полит-некоректното /нормалното/ говорене , или заснема гейски сватби , значи на запад просто няма кой да дава репери на скотонаселението. Днес ТЪПИЯТ ФРАНЦУЗИН /внимание, не ми опонирайте на определението.../ по цял ден седи, яде, пърди, пазарува, пак яде , спи - и отначало. Литература ? А бон ? Театър, култура - се па посибль ! Единственото за което подсмърчат /някои, алкохолиците/ , че баровете са затворени. Поради което вероятно ще им ги открият от 18-ти май... Повелята на епохата е - яж, тъпей и дебелей ! И вината за това е именно на такива като Бегбеде, объркани интелектуалци без ясни житейски репери.
Там откъдето се връщаме ние българите, на 09.05.2021 в 11:28
франсетата и западняците сега отиват. Трябва да сме благодарни на социализЪма, че повече или по малко изгради у нас имунитет към подобни опасни заболявания.
Aller-retour на 09.05.2021 в 13:22
Франция има тежък проблем с една огромна част от населението си - мързели и готовани, прикриващи се зад лява фразеология. Френският гошизъм днес няма нищо общо с класическия гошизъм от времената на Жорж Марше и преди. Смайващо голяма част от популацията днес доволно преживя в условията на ковид-тоталитаризма , mâchent comme vaches ! Никакви интереси какво се случва ! Който има работа е доволен че има работа. Който няма работа е още по-доволен, че му плащат ковид-помощи а не работи. Обществена съпротива срещу диктатурата има единствено в банлиата на големите градове, и о ! Срам за бялата раса ! Бунтуват се и протестират черните и най-вече магребците ! Френското общество днес е една пихтия, която постоянно мърмори , недоволства на четири очи, понякога дори заплашва ( Ще гласувам за Льо Пен ! Видите ли ! ) и дотам...Политически изразител на протест няма ( Льо Пен е осъзната или по-скоро НЕосъзната патерица на макронизма ). Готованковците няма да си размърдат задниците докато имат ядене. По природно-географски дадености (сходни с българските) , каквото и срутване да стане във Франция , не виждам в обозримо бъдеще да настъпи глад. Пък и не това целят рептилите, те искат подчинение, от Франция специално умерено редуктиране на населението (по-малко от други западни страни) . Така ситуацията може да се проточи дълго , жабите могат да се варят на много бавен огън. Докато французите стигнат "там от където българите се връщат" ще мине бая време...
До 15:42 на 09.05.2021 в 15:15
Ролята на Франкфуртската школа се надценява. Родоначалник на идеята, че маргиналните елементи, студенти, имигранти, сексуални малцинства и феминистки, ако е нужно да споменем няколко от тези, предимно биологически обусловени, малцинства, е нужно да изместят работническата класа като авангард на анти-капиталистическата революция, е бащата на еврокомунизма Антонио Грамши, недвусмислено подпомогнат от финасовия капитал. Достатъчно е да си дадем сметка кой запазва и издава писмата му от затвора. Финансовият капитал, днес символизиран от форума в Давос, е разковничето. The New School for Social Research уж прехвърлилата се на американска земя Франкфуртска школа, ведно с нелепите импотентни обитатели на социалните катедри, защото там е “на баницата мекото и на работата лекото”, са само някакви кресливи подгласници, заети катадневно да измислят все нови и нови дивотии, в услуга на един далечен за тях елит, но осигуряващи им топло академично местенце. Това са момченцата и момиченцата на повикване, които финансовият капитал привиква, за да опаковат в академичен вид идеите на същия този финансов капитал за господство над света, идеи нахвърляни с пура в ръка в лаунджите на сигар-баровете с кавиара върху кръмпетите. Тъй че, на нещастните им бръщолевещи слугинчета от споменатите социални катедри изобщо няма нужда да се обръща внимание. Наистина плашещото е, че днес напълно усъвършенстваният нацизъм, в своята крайна форма—пост-модернизмът (започнал като пост-индустриално общество, а днес изродил се в крайната си форма “the great reset”, борещи се с неолиберализма) шества из цивилизованите полета на света с цифровизацията си в симбиоза с нарочното обедняване на всичко живо извън гореупоменатия финансов суперелит. Културалният марксизъм, като елемент на много силно расисткия, далеч превъзхождащ нацисткия си предтеча, пост-модернизъм, изглежда днес да триумфира над цивилизования свят. Ето защо, пост-модернизмът, превръщането на пешеходеца в унифицирана, нискоинтелигентна маса, отворила човчицицa да ѝ подхвърлят еврофондове, подаяния и планове за възстановяване, годна единствено да изпълнява примитивни дейности, без даже да има способността да осъзнае робското си положение, а напротив, приела го с радост, е състоянието, което парализира съзнанието на мислещия и отговорния, а не елементите за постигане на това състояне, какъвто е културалният марксизъм. Последният е нещото по пътя, каквито са и неограниченото шпиониране на всеки, за което се изобретиха и примитивни средства, като, да речем, паразитиращият върху интернета фейсбук, основани на тривиалности, faux-антропогенните климатични промени и цялото ветрило от биологични извращения, наложени като нормалност. Акцентът върху безспорно противния и пагубен културален марксизъм измества фокуса от насочване на вниманието ни към истинския проблем на предоминантното човечество, навлечен му от един елит, чиято битност като такъв се определя единствено от финасовата мощ на няколко, иначе много посредствени, частни лица.
грейки на 09.05.2021 в 17:31
Франфурктската школа няма нищо общо с постмодернистите, тази връзка, която си въобразявате, е фантазъм. Френският постмодернизъм се представя главно от постструктуралистите, а техният прочит на Маркс, който е нецеленасочен към крайна цел в методологичен план, съвсем не го издига на едностранен пиедестал, нито се опитва акцетуално да го прокарва през нов прочит. Всъщност постструктуралистите дават критичния прочит на марксизма, франкфуртци си запазват епигонския прочит и парадигмата им си остава с единия крак епохална - в модерността. Основната ос на разграничение на постмодерно от модерно е свързана с въпроса на какво се набляга в критическия анализ: при постмодернистите логиката на политическото никога не се оставя да бъде изместена от каквато и да е текуща политическа логика. В това отношение франкфуртци, като типични "нови (поамериканчени) европейци", даже не разбират дилемата...
До 17:31 на 09.05.2021 в 18:54
За да не изпадаме в семантика, нека отбележим сърцето на философския упадък, въплътен в онова, което много несполучливо е наречено постмодернизъм, с ярко изявения си, когато политиката го припознае, нацизъм, избягал вече далеч, далеч пред основополагащия примитивен германски нацизъм от началото на предния век, когато въпросният нацизъм беше още твърде ограничен по отношение на дефиниращия го биологизъм, нацизъм, който беше конфронтационен, затова неефективен. Евгениката днес е изведена в абсолют, в основен елемент на потисничество, като започнем от клеветите за сексуални посегателства, днес единственият инструмент за политически контрол и стигнем до налагане на измислени пандемии. Та, сърцето на него нелепо движение, познато ни като пост-модернизъм, е отричането както на истината, така и на нейната единственост. Пост-модернизмът порочно приема, че истината била само инвенция, въпрос на гледна точка, на интерпретация, че истината била само метафора. Такова пропагандно натрапване на подобна флагрантна глупост чрез стоглавата корумпирана хидра на световната мас медия, е самият начален извор на всички проблеми, които изпитва светът днес. Това, обаче, е изгодно за онзи, условно наречен от нас, Давоски елит и той се е хванал като удавник за сламка в потъпкването на света, за да го владее и за да се самосъхрани. В този смисъл, всякакви политически тъпаци и чалгаджии в една България, да речем, не са някакво самозародило се българско явление, а е част от целенасочената пост-модерна миазма натрапвана на света, която по-нататък ще се развие в пълно финансово подчинение чрез цифрови пари на нарочно пауперизираното население, за да се превърне то в безпросветна пихтиеста маса от просяци, готова с радост да служи на споменатия елит срещу рабско покорство, осигуряващо ѝ малки житейски радости. За да се осъществи този мракобесен план и да се натрапи силово въпросният, отричащ истината, постулат, беше необходио да се извърши погром над фундаменталната наука в края на деветнайсти и началото на двайсти век. Тъй че, началото на днешното падение на човечеството, както и на всичките му уж различаващи се, нежели привидно войнствени идеологии, трябва да търсим в началото на въпросния двайсти век, унищожил основите на науката. След това, голямата война в две части доразруши не само инфраструктурата, но и интелектуалния вътък на обществото, което, първо пооправило външните пряви на разруха, но запазило в сърцето си интелектуалното опустошение, се възвърна през шейсетте към безмилостния колективизъм, издигайки на интелектуалния небосклон цяла плеяда интелектуални джуджета и мерзавци, които до днес се крият под прозиращия раздран чул на някаква си модерна философия, изцяло подчинена на нещо си, нарекли го пост-модернизъм, сторило им се благозвучно многоучено, та го припознали да им символизира нелепостите. Това не е радост, това е беда.
Ханибал Барка на 09.05.2021 в 19:18
Още един прекрасен текст! Но проблемът е, че този човек, а и всички, които подкрепяме това мислене, сме почтени хора. А сме изправени срещу зверове, които няма да се спрат пред нищо, няма да се погнусят от нито един мръсен начин да постигнат целите си - да заграбят властта и свободата, да станат господари на историята /колко приличат в това отношение с комунистите/ и да превърнат живота в нещо нетърпимо в името на някакво непостижимо добро. Проблемът на всички луди левичари през вековете - от християнските фанатици, средновековните апокалиптици, якобинци, болшевики, зелени кхмери, прогресив лефт лунатици и кансъл инквизитори е липсата на елементарна връзка с живота и онова нещо, което наричаме здрав разум. Мързел и ниска култура, които са комбинирани с липса на връзка с живота. И налудничавия стремеж да промениш човешката природа! В един подкастите на Тим Пул преди месец една от асистентките му каза точно това: Може би в почтеността на консервативните хора се крие и рецептата на техния провал /или смърт /their demise/. Ние не сме готови да фалшифицираме избори като тях, да преследваме инакомислещи, да съсипваме живата на почтени хора зароди един туит, който не ни харесва...
абв на 10.05.2021 в 09:11
Говори се за философски закони, за марксизъм - ленинизъм, за революции, за отиване на Запада там, от където ние се връщаме. Явно пак трябва да се спори за теорията на марксизма ленинизма и да се докаже несъстоятелността и. Прави ми впечетление, че дори абсолютната истина да им кажеш на някои хора, а тук в сайта са само такива, те не вярат, а само си знаят : Държавата, всичко държавата, експлоатацията и т.н. Ще изтъкна едно от слабите неща в теориите на Ленин във философията. Това е теорията му за противоположностите или за противоречията. Всяко противоречие е с борба и единство, които са абсолютни и относителни. Борбата е абсолютна и относителна и единството е относително и абсолютно. Абсолютната борба и абсолютното единство са крайностите и са съответно за обществата - революция и контрареволюция. Тези две крайности могат да бъдат игнорирани и да остане положението на относителна борба и относително единство. Или двете класи да се признават една друга - относителното единство, но и да се борят за своите интереси - относителната борба. Това второ положение за относителностите е в основата на философската диалектична система, при която всяко явление в Природата съществува като два полюса, поле между полюсите и нов зародиш на по нова философска диалектична система - ФДС. Това е и четвърти закон на диалектиката. Крайностите на борбата и единството - революция и контра революция - са моментите в които се променят явленията, но като физични промени, а не като химични реакции. Или физична реакция е примерно промяната на агрегатното състояние на веществата - вода - пара, или вода - лед съответно при 100 или 0 градуса. Иначе водата може да бъде с температура от 0 до 100 градуса и съответно да приема или отдава топлина, което е количествени натрупвания на топлина, а качествените изменения са когато температурата достигне 0 или 100 градуса. Като се променя агрегатното състояние. Тази промяна на градусите от 0 до 100 градуса е относителното единство и относителната борба. А не да се получи от вода кислород, което е химична реакция. А Ленин и Маркс в своите философски теории визират по скоро химичните реакции, а не физичните реакции. Но как обяснява Ленин противоположностите? Той също казва, че има абсолютна борба и относителна борба, както и относително единство, но казва, че няма абсолютно единство. Той казва, че относителното единство отмирало и оставала само абсолютната борба, която вече ставала антагонистична борба. Като относителната борба, която е за повишаване на заплати в икономическото общество, не е толкова важна и се гледали само абсолютната антагонистична борба, революцията. Така се създава теорията за революцията като абсолют, както и теорията, че всичко е революции, перманентни революции и се получавали революционни ситуации. За Ленин революцията става естественото състояние на обществото. Това е най важното Лениново наследство във философията, който бил с много знания и открития във философията. И това негово "откритие" идва от материализма, като монизъм, един полюс във философските му възгледи. Така, че той обърква теорията и изпада в абсолютна крайност, която не съществува в обществото, или се появява много рядко.
грейки на 10.05.2021 в 09:49
Би следвало да обясните как Вие схващате истината, в противовес на постмодернизма... Във всеки случай класичното приемане на истината за съответствие на някаква обективна действителност, която си съществувала извън съзнателната субектова обработка, е една позиция на необработено доверие, но не и на критическо изследване в контекста на общия вид на епистемологична ситуация, но даже и в по-широкия онтологичен аспект на бъдене в определена налично-битийна форма, която няма как да напусне системата на нарочване и обговаряне, както и отстояващите конфигурации на изказващия и нарочващия я, ако приемем, че е човек. В този смисъл, онова, което със сигурност казва постмодерната философия е, че не може да има директивност спрямо и откъм истината, в онтологичен план истината е свобода, а в епистемологичен, тя не е просто обективна истина, постигана на кореспондентен принцип спрямо една въобразено първична обектност.
Генерал Жостов на 10.05.2021 в 10:36
грейки, ако обичаш да си прочетеш текста още веднъж и да ми кажеш как стигне до директивността за "въобразената първична обективност", ако схващаш какво искам да кажа. И чети по-малко логико-позитивистките бълнувания...
Генерал Жостов на 10.05.2021 в 10:36 на 10.05.2021 в 11:02
Не само съм си го прочел, ами и съм го написал. Какво е неясно? Не схващам какво искаш да кажеш, честно. Това ми е работата, с това се занимавам. Твоите бълнувания с какво са по-поносими?? Накарай един медик да ти обяснява на немедицински език, или един юрист да използва неюридическа терминология по специални въпроси. Тях как ги изтрайваш като легитимни, а тука не щеш да си понапрегнеш мозъчето и да вденеш?!
фукоист на 10.05.2021 в 11:06
Да го обясним по-просто, но се съмнявам и това да схванеш: отникъде не следва, че истината изначално следва да е дело на адекватност. От гледище на постмодернисткия критически анализ, тя е дело на производство, доколкото адекватността е само тип статистически нормативизъм, който е бил наложен чрез власт. Онтологично погледнато, която и да е норма е проблем, а не естество.
До 09:49 на 10.05.2021 в 14:05
Тъкмо в това помътнено съзнание, обременено от бедно познаване на научния метод (не по Бейкън, а съгласно истинския му основоположник—Галилео), е проблемът на постмодернизма. На постмодерниста, поради слаба образованост, му изглежда допустимо да приеме всяка мислима дължина на вълната, защото той се е обърнал на другата страна и му изглежда по-интересно и салонно да пренебрегне показанията на спектрометъра. Така, в затвора на съзнанието му, там, където, в пълна интелектуална мизерия, е съсредоточено всичко за философа, нещата му изглеждат простички като ясен ден—звездичките на небето са залепени станиолчета, на които малката ми сестра се възхищаваше и искаше от баща ми да ѝ отлепи едно. За порасналия, обаче, изворът на истината е извън него. Той е в спектрофотометъра, а даже и по-просто, в линийката, с която измерваме дължината на предмета или в кантара, който претегля масата на ябълката. Ако не приемаме това за източник на истината, ще се превърнем в анти-Илчовски-ци, които лапат мухите и позволяват на всеки случаен боковец да си измисля каквато и да е цена. Ти, остави, ами, ако вдигнеш глас, ще те прати по мафиотскому и на удобен прокурор, който ще те обвини, че се противиш, защото си се вкарал в системата на нарочване и обговаряне и не искаш да я напуснеш в полза на мафиота и изедника. Такъв услужлив прокурор веднага ще си намери и свидетели в лицето на някакви си постмодернисти от the French School ли, от що ли. При това,чисто пропагандно обвити в световна известност, та съвсем ще те вкара в шах. Истината в собствен смисъл, обаче, е всичко друго, но не и свобода. Така му се иска на мафиота да е (истината да е свобода), защото само така може да безчинства. За разумния, който не се хваща на мафиотските лакърдии, истината е диктатор. За ябълката плащаш само толкова, колкото показва калибрираният кантар. Няма свобода в тази работа. Истината е реална, тя е единствена и несвободна. Въображението, когато истината властва, си седи тихичко и не се обажда. 11:06, Обратното, както казах, е очакването на мафиота да си неадекватен, полудял, чавка да ти е изпила ума, волята ти да се е сковала от страх поради насоченото в главата ти дуло, което ще те превърне в статистика, ако се противиш на мафиотското производство на мафиотска “истина”, наложена чрез власт. Естеството на нещата произтича от гореспоменатия автентичен извор на истината, а не от привидната истинност на анархичното блуждаене из философския затвор, миоптично привидяно като свобода.
грейки на 10.05.2021 в 15:25
Спектрометърът или везните са уреди, произведени от човек. Кое в спектрометъра или който и да е уред противоречи на схващането на постмодернистите, че истината е дело на производство въз основа на спогодба за всеобща измеримост?! (Това на свой ред означава нещо по-широко: че истината, произведена чрез презумпция за средностатистична съизмеримост, каквато е научната, не е никаква истина априори, защото се подчинява на конвенция и зависи само от възможен опит; една неконвенционална истина,напротив, е всякога конкретна и синтетична, защото е дело на издействане преди всичко съобразно формата на изказването, а не защото едностранно се уеднаквявала с някакво мнимо и и униформено наложено материално съдържание.) Тая мистификация на уредите, че изразявали нещо обективно, че едва ли не представяли самата обективност като гарант за истината, говори само и единствено в полза на фетишисткото съзнание на създателите и упователите на/в т.нар. обективна наука. Има пътища и методи за пречистване на съзнанието - например в древните индийски, китайски, и средновековните японски учения, при условие че не ви импонира западната критическа философия. Използвайте ги и няма да изпадате в такова смешно положение - да узаконявате истина чрез уреди.
пак да го кажем: истината не е само епистемологична категория; в екзцистенциалната онтология да си свободен чрез истината е да си противоположен на съществуващото и да го иманентизираш, а не да му принадлежиш на 10.05.2021 в 15:32
Свободата е ек-с-истент-ното оставяне съществуващото да бъде - без една такава свобода, то няма как да бъде в автентичността на въпросното оставане. Хайдегер не е разбирал свободата така либерално-тривиално, както вие. Какви мафиоти, какви консуматори? Познанията Ви върху съвременна философия са прекалено повърхностни, за да се заемате с такава сериозна и амбициозна задача да оборвате постмодернизма. Ако нямате доверие на Хайдегер, обърнете се към Христос по въпроса - истината се свидетелства екзистенциално още в синоптичното евангелие. Ала едно екзистенциално свидетелстване за истината няма нищо общо с несвободата да бъдеш адекватен на определени материално-емпирични съдържания и да се съизмеряваш с някого като същество-от-света.
постмодернизмът в лоното на фундаментална онтология откъм "Битие и време" на 10.05.2021 в 15:43
Ин-с-истенция и ек-с-истенция са два коренно различни модуса в екзистенциална онтология - първият е да си съществуващ в измеренията на предметно-емпиричен опит, наблягайки (insisting) на очакванията си като същество на изоставането в световност; вторият е да си в истинността на битието като самоизопнат хоризонт на битие-разбиране (Dasein, или бъденето-ето-на ), което едва тепърва разкрива и световност, и съществуващи биващи от света. Разликата е качествена... и една такава разлика не дава никакви епистемологични права на истината, преди да я види откъм свободата на автентичното битийстване (existing), което не е част от никакъв свят, и не принадлежи родово (отнапред) на никакво съществуващо.
истината не е реалност, а самото първоусловие да разбираме какво е реалност изобщо на 10.05.2021 в 15:55
Така и не стана ясно какво общо има истината с плащането винаги едно и също за една ябълка... Истината не е търговия и алъш-вериш бе, това не го ли разбрахте най-сетне вие, мириканците?! Истината е от абстрактния аспект - да остойностяваш всякога автентично и качествено собствения си живот, което предполага изначална несъизмеримост и чисто различаване, а не всякога съгласие с измерения, изразяващи изоставане във времето на един всякога фалшив и условен разказ за самия себе си като някой друг.
До 15:25 на 10.05.2021 в 16:01
Истината не е спогодба. Ако не вярваш, опитай да се спогодиш със земното притегляне да не важи за теб, когато скачаш от десетия етаж. Това, че ще се разпльоскаш на паважа, ако, недай боже, понечиш да го сториш (да скочиш), не е някаква средностатистическа презумпция. Давам ти скокът от десетия етаж за пример, за да не се объркваш с човешкото вмешателство, когато използва рендето и шлайфмашината, за да си направи спектрометър. Да въздигнеш човешкото вмешателство в един такъв случай, представлява самата същност на нищетата на постмодернизма. Това е неговото убийство и гарант, че си губиш времето с него. Човек е свободен да си губи времето с глупости, но разумният човек си дърпа юздите, когато го карат да плува сред тях като да са свети провидения. Истината за съществуването около теб на гравитация е априорна и проверима незабавно, както видяхме по-горе. Нищо опосредствано няма при такава проверка. Това, да ми даваш изостанали, примитивни култури като пътеводител, е единствено твоя слабост. Едва ли и осъзнатият постмодернизъм, ако изобщо съществува такова нещо, би се принизил да си служи с подобни рудиментарни примери, представяйки ги като аргументи срещу съществуването на истината. Днес, един от сигурните начини да се установи истината, е чрез уреди. Галилео пръв ни го показа този начин. Това е сърцето на Ренесанса, ако щеш. Дали някому отърва това или не, си е за негова сметка, но такова лично предпочитание не може да служи като аргумент. 15:32, Заблудата не е истина. Войната не е мир и смъртта не е живот. Колкото до принадлежност, то истината е неутрална. Тя не се интересува даже от склонността ти към епистемология, камо ли да тръгне да ти търси сметка за онтологичните ти търсения. Търси си. Кой те спира? Само че, това търсене, заключено в тъмницата на философските ти заблуди, е подобно на въртенето на колелото от неуморен хамстер. Човечеството вече е в четвърти век, откакто се е отърсило от подобно стриване на тухли в очакване да получи брашно.
Пак да го кажем: преди да бъде епистема, истината е онтологема, която не отразява, а по-скоро иманентизира отвън и отведнъж определен съществуващ ред на 10.05.2021 в 16:54
Гравитацията не е истина, а изоставаща себеозованост в лоното на естественическа причинност. Една такава истина не е произведена от тебе, тя е наложена от други или подета като конвенция за метафизическо обяснение, в процеса на приучаване към такъв вселенски и биографичен разказ. Няма истина в големите разкази, казва Лиотар, там има само една класическа представа за истината, при която човек всякога е завареник на някакви общоделски условия за втеляване на самия сабе си. На МКС (при други условия) няма гравитация, в съня също... изобщо, не би имало гравитация, ако не си се отъждествил с това тяло, наречено теб самия. Гравитацията е сила, вид базова физическа идеализация, която изнамираме в последствията на разказа, че сме съществуващи и идентични в предметен план, т.е. съобразно приетата система на предметните закономерности в една физическа картина на света. истината за моята непредметност като чисто битийстване няма нищо общо с истината, която ми предлагаш за мен като същество от света, който споделяме. Остави на истината правото да бъде несподелима с никой друг... а впрочем това не е никакво право, а свобода.
До 16:54 на 10.05.2021 в 18:06
Анджак, това казвам и аз. Гравитацията не е произведена от мен и по същата логика тя не е и чисто и просто обяснение основано на някаква си имагинерна метафизична конвенция, ползвана за пручаване на някого си към някакъв си разказ, пък, ако го нямало такъв разказ, то и гравитацията изчезвала. Вече споменах, че е веднага лесно проверимо, че това не е така и, че това са някакви несмаслени бръщолевения, за да се прави някой си на интересен. Това обаче е толкова интересно, колкото е интересно да слушаш пешеходеца да мърмори “бла, бла, бла”. На знам, за някого може да е интересно, но за мен не е. Сега, че на някакъв си му се сторило, че е иначе, това няма как да ни раздели с ума ни и да се хванем на неговата въдица, че, видиш ли, резултатът от това да скочиш от десетия етаж било само един нищо и никакъв разказ без последствия, че това било само някаква си остаряла класическа представа за последствия, но по постмдерному нещата стояли иначе и били единствено резултат на интерпретация—един щял да те види разпльокан на паважа, докато друг би те видял като същия човек в друга конфигурация, защото на него такъв разказ по му бил по вкуса. При други условия нямало да те види разпльокан—нима в други условия атомите и молекулите от които се състоиш ще бъдат други? Само разказът ще се промени, иначе ти ще си останеш същият. Не е ли така, когато те преместят от петия етаж и те курдисат на Луната. Хубава работа, какво го оспорваш? Всеки може да го сложат на МКС и на Луната. Разбира се, такива подмени са мислими, но са нечестни, интелектуално нечистоплътни, когато се води сериозен разговор. Да не говорим, че и за хуморески не стават. Хуморът е много специално изкуство и прости подмени като горната не режат горчицата, ако използваме популярния из каспичанската селищна система израз. Сега, не ми се впуска по-нататък в репетитивни обяснения, че гравитацията не е идеализация и не е резултат на разказ, а е реалност и когато кажа, че на Земята има гравитация, това е непреодолима и единствен истина по въпроса. Тази истина не е функция на някакви си допускания, че сме съществуващи и идентични в предметен план. И да не ги правим тези допускания, твърдението, че на Земята има гравитация е непреосолима истина и в никакъв случай не е само призвана да иманентизира отвън и отведнъж определен съществуващ ред, а е самият ред като такъв. Който не иска да си го включи този факт в частната своя епистемология, си е чисто негов проблем. Когато почне да страда от такова приемане, обаче, да не се оплаква и да твърди, че, ама, то, онтологията ми ми наложи такава епистемология. Толкова по-зле за сбърканото разбиране на онтологията по отношение на истината. Изобщо, да не признаваш истината като обективно съществуваща извън теб и, че е единствена, не е израз на нищо друго освен фундаментална обърканост. Разбира се, аз нямам правото да забраня на никого да бъде глупав и да е свободен в глупостта си. Проблемът обаче настъпва, когато глупостта се превърне в идеология и стане войнстваща и натраплива, каквато е постмодерната културално-марксистка идеология, която Давоският елит силно стимулира, защото му върши работа в заробването на света.
непреодолима истина няма - има непреодолима необходимост, основана на грешно себеотразяване, която е антипод на свободата. Защото свобода е да се рееш, а не да се размазваш в стени на 10.05.2021 в 18:22
Подемайки един такъв обяснителен разказ и доверявайки му се, ти ставаш епистемологично отговорен, независимо дали го осъзнаваш или не. Казано иначе, това не е истина, а навик - да се сраснеш с обяснението, както и с определени доминантни и повтарящи се състояния на нещата, спрямо които водиш вътрешен и външен диалог, за да поддържаш доминантния консенсус или инвентарен ред в изправност. Всеки навик, съобразен с такъв тип себеотразяване, също е идеология, защото всяка една идеология е свързана с определени идеологически доминантни епистемологични окупационни режими. Те изразяват власт, но не и истина, доколкото обслужват мнимата ендогенна същност на субекта и се поддържат от общовалидни големи метафизически разкази. Редукцията ти до молекули и атоми не е никаква истина сама по себе си, тя е просто условност и привързаност, защото аз и много други хора познават друг тип метафизични истини. Една такава истина не освобождава, особено схващайки механизма, по който е произведена. А истина, която не те прави свободен, не е истина, защото не е екзистенциално ценна... тя си остава псевдоистина откъм режимите на света, в които си се оплел и на които робуваш. Тия режими са също идеологически, защото се фиксират върху строго определени състояния на изживяване на теб самия, чийто брой е краен, и които не изчерпват неизвестен брой останали парадигмални, обяснителни и идентификационни възможности. Да го кажем така: науката политически се основава на определен доминиращ тип идеологически режими, които те редуцират по начин, който е грешен, овсекидневен, тотално медиаторен, или те прави несвободен. Никой не забранява науката да си издейства "истини" през нормативната матрица на един такъв окупационен режим. Само че едни такива истини нямат екзистенциална ценност за свободно търсещия, а даже и да имат, тя не би имала никаква стойност.
предлагам да спрем, защото се отдалечихме от темата - тези разговори вече са водени по друг повод на 10.05.2021 в 18:37
Относно характеристиките единност и обективност: нищо не пречи истината да е единна и когато не се отнася до цялото човечество; както и нищо не пречи всякога, когато си въобразиш, че истината напуска субект-обектното отношение, което е всеобщо и продуктивно, отново да "заскобиш" критически нейната мнима самостойна обективност, изпробвайки нови или други възможни означавания на емпирично явяващото се откъм субекта. Защото няма никакъв обективен свят, а само свят на обективацията.
До 18:22 на 10.05.2021 в 18:59
Толкова по-добре, ако си осъзнал истината като необходимост, но за истината като такава, твоето отношение към нея е non sequitur. Тъй че, свободата да се рееш никой не ти я отнема, както споменах. Можеш ли да направиш от природно непълноценния, многофасетен изграден индивид. Можеш да опиташ, но резултатът не винаги е обещаващ, пък и не за това ни е разговорът. Разговорът ни относно истината също така не е и за това дали приемаш или не някакъв си обяснителен разказ. Истината не е рожба на разказ. Тя е. И, понеже, тя е, ти си този, който е отговорен да припознае този факт. Както казах, може и да не го припознаеш, но можеш ли да накараш родения да пълзи, да лети? За това дали истината е навик говорих вече. Не е, и това е лесно проверимо. Скачаш от десетя етаж (недай, боже) и проверяваш, за да научиш че при гравитацията в тези условия няма алтернатива, нито пък е рожба на интерпретация. Ако си се запритеснил за доминантния консенсус и дали можеш да се отървеш от него, за да докажеш на интернетен събеседник, че истина няма, лечението от такава заблуда е жестоко. Не ти го пожелавам. Ако ти е удобно да мислиш е термините на епистемиологични режими, жестокият урок, който получаваш. скачайки от десетия етаж, е непреодолим и единствен. Да не казвам какъв е, че гледката не е приятна. Този резултат изразява властта на истината, която е диктатор, а диктаторът не търпи алтернативи. Това е най-големият възможен и единствен метафизичен разказ, ако ще си губим времето да го обличаме в разказна форма. После, истината няма телеологични функции. Тя не е при нас, за да ни освобождава, нито за да ни въдворява. Тя, пак казвам, е. Екзистенциалната ѝ ценост е само дотолкова, доколкто я осъзнаваш. Тъкмо това ограничаване, в което се състои осъзнаването на истината, ти донася истинската свобода. Иначе, падайки от балкона, ще си прегрупираш атомите и молекулите по начин, който едва ли ще ти хареса на трезв ум, еле пък ще ти донесе свобода в трезвия смисъл на думата. В това няма идеология. Истината, също така, не е и парадигма. Парадигмата е обратното на истината. Парадигмата е неглижирането на истината в полза на колективната лудост. Ето защо, парадигмата е епитом на постмодерната нелепост. В света на нормалното, логично мислене, парадигмата е пейоративна. За нормалния, мислещ човек парадигмата е отвратителна. Ето защо, отхвърлил парадигмата, истинският учен признава само краен брой заключения. За него токсичното многообразие на постмодерниста е невидимо. Истинската наука е по средата на двете крайности—теологията (с абсолютната си истина—догмата) и изкуството (при което, особено в модерното изкуство, отсъствието на истина е перото закичено на ревера.) В истинската наука имаме супа от априорни и медиирани начала. Медиираните се борят да се превърнат в априорни, а ако не успеят се изхвърлят на боклука на историята—за разлика от философията, където съ-съществуват, едва ли не с една и съща тежест, всичките глупости натворени някога, по време на развитието на цивилизациите. При науката, обратно, тя не си издейства нищо, а изучава и се развива, оставяйки настрана тривиалните абсолютни истини, до които е достигнала (без да си позволява да ги пренебрегва) и расте нагоре чрез относителните истини, на които се натъква по пътя и които, както казахме, или един ден се превръщат в абсолютни истини или се отичат в Перловската река.
До 18:37 на 10.05.2021 в 19:04
Добре, спираме. Наистина, обсъждали сме тези неща по друг повод. Само да кажа—научната истина се отнася до цялото човечество и тя, когато е изучена добре, няма алтернативи. Иначе няма да е научна.
Генерал Жостов на 10.05.2021 в 20:21
до Грейки.Това, което казвам, е че не трябва да правиш никакво изказване, ако си последователен, защото изказването ти, каквото и да е, е Утвърдително, т.е. сам по себе си го имаш за истинно, но с твоята постановка за истината, би трябвало "само да мълчиш". И, наистина, древните са били последователни - сочили са спръст, знаеш го... Става дума за логика все пак. Относно действителността, "дирекно пълно" знание по Хусерл, теоретически трябва да е възможно, но очевидно за минус безкрайност индивиди, тъй че ще трябва да се задоволим с "експерименталното проверяваното проближение"....
До 20:21 на 10.05.2021 в 23:35
Хусерл греши. Абсолютно пълно знание е постижимо от краен брой човеци, даже от един човек—например, от този, който ти пише настоящия текст. Въпросният човек доказва абсолютната абсурдност, без нужда от прилагане на статистика, приближение или на експериментална проверка, на така наречената “теория” на относителността. Абсолютната абсурдност, се съдържа и е напълно очевидна още на самите страници на които е представена въпросната “теория”—тя отхвърля сама себе си. Нея абсолютна абсурдност, произтичаща от вътрешната противоречивост на “теорията”, прави неизбежно изхвърлянето ѝ от физиката. По-нататъшният престой във физиката на флагрантно нелепата “теория” на относителността е възможно единствено поради липса на политическа воля да се спре публичното субсидирането на свързани с нея проекти. Харченето на милиарди долари и евро за поддържането на въпросния абсурд, е вероятно най-драстичният пример за продължаваща вече век световна корупция, пред която бледнее каквото и да е друго оплакване за корупция. Абсолютното доказателство, че “теорията” на относителността не е нищо друго освен един абсурд, е един от възможните начини да се докаже абсолютната природа на времето и пространството, без даже да си помръднем пръста да правим експеримент. Абсолютното доказателство за абсолютността на времето и пространството, е най-голямото откритие в историята на науката. То неизбежно има реперкусии и във философията, давайки си сметка какво фундаментално място е отредено на времето и пространството в работите на основополагащи философи, каквито са, да речем, един Кант или Хегел. Разбира се, философията е най-малкото, което може да причини вълнение в онзи, който изучава природата, но я споменавам от уважение към моя любим събеседник, с когото прекарваме толкова приятни часове в разговори на философски теми.
абв. Необходимост и свобода на 11.05.2021 в 09:00
е невярна постановка на Ленин с която той се мъчи да оправдае историческия материализъм. Защото историческия материализъм се базира именно на лъжливите категории необходимост и свобода, като противоречие, или противоположности. Аз няма да правя някакви анализи, а ще взема един частен случай, какъвто при философските категории на Хегел не се допускат. Всички знаем, че има затвори, където хората са лишени от свобода. Но всички знаем, че присъдите за затворите са и превантивни. Когато за убийство ти дават доживотна присъда без право на замяна, което сега е най тежкото наказание, ще си помислиш дали трябва за най малкото нещо и дори за голямо престъпление, да го направиш. Но когато за убийство ти дадат условна присъда, както на световния шампион по фигурно пързаляне Стависки, можеш да кажеш : ще убия еди кой си и няма да ме накажат. А преди имаше и смъртно наказание. Та ако има необходимост някой да лежи в затвора до живот без право на замяна, то по теорията за необходимост и свобода, този убиец ще е свободен в затвора. Или ще се чувства свободен в затвора, защото има необходимост някой да лежи в затвора за цял живот и убиеца ще е свободен. Това е един частен случай за тази категория на Ленин, която е основа на историческия материализъм. А при Хегел, който е откривател на диалектиката, няма такива частни случаи. Така, че Ленин изказва мнения, които не отговарят на действителността и по тях се прави лъженаука, каквато е историческия материализъм.
"Абсолютното доказателство за абсолютността на времето и пространството, е най-голямото откритие в историята на науката." на 11.05.2021 в 09:13
Няма такова доказателство. Прочети пак антиномиите на Кант. Не можеш с физически определения за времето и пространството, които са плод на дробни зависимости, да извеждаш абсолют. И освен това съм сигурен, че не ти е ясно какво е абсолют. И на мен не ми е ясно, но със сигурност е някаква универсалистична фикция. Няма никакво обективно и субстанциално увенчаване на универсалното, както си въобразява класическата физика, поне, както каза колегата (а всъщност Витгенщайн), за него не може да се говори, затова трябва да се мълчи. Няма "научна истина" извън парадигмата, защото понякога за едно и също нещо двама учени или просто твърдящи, твърдят различни неща именно в зависимост от обозримостите. Науката, като всичко друго, не е абсолютна, а се случва. И не науката, а философията е опит да се узнае абсолютът.
Генерал Жостов на 10.05.2021 в 20:21 на 11.05.2021 в 09:23
Това, че изказването ми е утвърдително, не означава, че всякога оттук нататък се отнася до нещо, съществуващо в света, т.е. не подразбирам утвърждаване на статус чрез самото обективно съществуване, а само в процедурата на полагането на такова. Защото светът предполага идентичност на емпиричното, която, ако не се удържа субектно и бдително, би се приплъзнала към онтологизация на означеното. Означавам, но не онтологизирам предметното, а веднага го подлагам на критическа процедура по неговата фалсификация ("заскобяване" и онищостяване). Защото всяка идентичност е не абсолютно, а само случайно издействана като възможна. Мълчанието спрямо метафизиката на биващото, което ми препоръчвате и което аз приемам, не иде от безсилие да се изказвам, а от слабостта на познанието, чийто епистемен модус е всякога вече изоставащ спрямо онтологичното "има битие", всякога вече изпреварващо неговата случайна определимост в познанието. Критиката откъм епистемата е в привилегията на това да видиш случайността на темата на съзнанието като свят - би казал навярно Хусерл.
До 09:00 на 11.05.2021 в 11:00
С примера си доказваш единствено несъстоятелността на “равенството пред закона” като основа на уж справедливото общество, създало си закон. Равенство пред несправедлив закон или закон, който позволява несправедливото му прилагане, не е необходимост означаваща физическа свобода. Има герои в историята, за които, при несправедлив закон, свободата се състои в необходимостта от нарушаването му, даже това да води до пранги, а даже и до клада. Свободата, за която иде реч се състои в необходимостта да изучаваш и сетне да спазваш обективните закони на природата. Там “Случаят Ставийски” е невъзможен.
До 09:13 на 11.05.2021 в 11:34
“Няма никакво обективно и субстанциално увенчаване на универсалното, както си въобразява класическата физика, поне, както каза колегата (а всъщност Витгенщайн), за него не може да се говори, затова трябва да се мълчи.” Това е някакво необосновано заявление, което, както вече се каза от други, по-добре да не го беше изричал, ако беше последователен относно разбирането си за съществуването на истината. Универсалното се състои в абсолютната истина, или, казано по човешки, в тривиалностите, за които даже и не говорим. Например, “половин хляб е по-малко от цял хляб”. Доказването на абсолютността на времето и пространството, което си е тривиалност сама по себе си, макар и неосъзната и затова досега неенунсиирана, в никакъв случай не се основава на дробни зависимости, а се основава на признаването на единственост. Също така, както казах, истинската наука не признава понятието “парадигма” като легитимно понятие, което би използвала за постигане на целта си—научната истина. Парадигмата е обратното на защитник на истината. За нея лъжата и измамата са напълно допустими, стига да върши работа за постигане на целите на колектива. Виж какво казва по въпроса даже и един Витгенщайн, макар да не е схванал напълно с какво се е заел да обсъжда, съдейки от други, обратни на това, твърдения, които ти сам цитираш. Ето защо, “парадигма” и “научна истина” не могат да съществуват в едно изречение. Извън клеветата, която парадигмата толерира, двама некорумпирани учени, а даже и средно взетият статистически пешеходец, винаги ще се съгласят относно числото светещо на екрана на спектрометъра. Некорумпираната наука сама по себе си е абсолютна. Случването в науката е единствено в процеса на търсене на абсолютната истина. Когато тя се установи, например, когато се установи абсолютността на времето и пространството, абсолютната истина се приема, а не се случва, в очакване че при други обстоятелства ще се случи да е друга. “Peer-review”-то, консенсусът, са недостатъците в процеса на научното търсене, символизиращи още недостигнатата научност.
До 09:23 на 11.05.2021 в 12:00
"Защото светът предполага идентичност на емпиричното, която, ако не се удържа субектно и бдително, би се приплъзнала към онтологизация на означеното.” Това ще се случи единствено, когато търсенето ти не е достигнало степента на научност или, когато иде реч за корупция, свързана със запазване на статуквото в името на финансови и материални облаги. Абсолютната истина, венецът на науката, да речем, каквото е доказателството за абсолютността на времето и пространството, не се нуждае от пазители. Тя не означава, а е, както неведнъж подчертавам. При такава финална процедура, каквато е доказването на абсолютността на времето и пространството, е прехвърлен хребета на каквато и да е критическа процедура, камо ли потенциал за фалшифицируемост. Да не говорим, че поперовият критерий за фалшифицируемост отхвърля сам себе си като критерий за научност. Доказателството за абсолютността на времето и пространството е самото начало на онтологията и единствено фриволна епистемология не би се съобразила с него. Относно пък идентичността, тя е абсолютна съгласно още първия закон на формалната логика, с която нито Кант нито Хегел са скарани. Сега, че имало безумци, изразяващи съмнения в нея логика, ще ни накара да трепнем точно толкова, колкото ще ни накара да трепнем бръщолевенето на пациент на суперзвездата Цветеслава.
казах да спираме вече, не сме по темата на 11.05.2021 в 12:48
...“половин хляб е по-малко от цял хляб” не е универсално изказване; например има случаи, при които половин хляб е повече от цял хляб, ако искаш да спортуваш активно след малко - при по-голямо количество хляб ще ти тежи и ще свършиш по-малко полезна работа. И освен това, цяло хлебче, ако е с размерите на кифличка, е по-малко от половин хляб, ако е с размерите на обичаен търговски хляб. Универсална и още по-малко пък абсолютна истина в такива изказвания няма, защото при всеки разглеждан случай трябва да уточняваш за какво става дума. Да не говорим, че половин хляб е цяло (и не обезателно част) от гледна точка на относително непротиворечива предметна структура изобщо. Останалите ти разсъждения са без стойност - онтологията не зависи от пространството и времето, а тъкмо чрез нея се домогваме до онтологичните им определения като атрибути на самоидентично или предметно конфигурирано биващо. Но без презумпция за перманентна идентичност и идеи за последователност и предметно отстояние, няма как изобщо да се домогнем до реалното пространство и време на физиката, т.е. идейните определители на пространство и време по принцип са преди физически наличното, хипотетично хиперболизирано като субстанциално в т.нар. естествена наука.
благодаря за дискусията, ще се опитам да остана коректен към темата и да не отговарям повече на едни и същи небивалици на 11.05.2021 в 12:55
Тривиалните "истини" не са априорни положения, а само псевдо такива, основани на навика и всекидневните ни привички и приумици. Тривиалното не е изначално разрешение да превръщаш хипотезата от един отделен случай в хипертеза за всички възможни случаи, и още по-малко пък - да наричаш повтарянето на въпросната хипертеза - истина. Истината е от порядъка на трансценденталното и съкровеното, доколкото не присъства сред реалностите на света, а ги пронизва отвън и отведнъж.
До 12:48 на 11.05.2021 в 13:45
Е, не сме се събрали тук, за да се упражняваме в интелектуална нечистоплътност. Когато се каже хляб, не се подразбира кифличка. Така с извъртане всичко може да се “докаже”, даже и това, че няма истина. Това пък “Но без презумпция за перманентна идентичност и идеи за последователност и предметно отстояние, няма как изобщо да се домогнем до реалното пространство и време на физиката, т.е. идейните определители на пространство и време по принцип са преди физически наличното, хипотетично хиперболизирано като субстанциално в т.нар. естествена наука” изобщо не търпи коментар, защото привнася някакви фантазми на автора му, досущ като да подмениш с кифличка хляба, който е предмет на обсъждането. Вече казах как се доказва абсолютността на времето и пространството—чрез единственост—което няма нищо общо с някаква си “презумпция за перманентна идентичност и идеи за последователност и предметно отстояние”. Последното внушение за въпросната презумция просто демонстрира непознаване на въпроса. Тривиалните истини са априорни, защото най-малкото са непроменими. Те иначе няма да бъдат тривиални, а ще бъдат назовани по друг начин. Отново прозира объркването на хляба с кифличката. Такава замяна обаче изразява нечестно водене на разговор. Тривиалната истина е универсална и изобщо не е хипотеза. Тя е обратното на хипотеза, ако изпозваме въпросното понятие в собствен смисъл. Вече ми изтръпна пръстът да натискам клавишите, с които изписвам “подмяна”. Колкото до привършването на разговора, аз се съгласих, ама, на, продължава. Очевидно няма как да се спре, защото се откриват нови и нови меандри на преповтарянето. Има много начини да се изкаже невярното, но това многообразие не го прави вярно, защото дава привидност на атакуемост. Тази привидност трябва решително да се пресича, а това не може да стане като се отреже разговора с ножица. Нямам идея как се приключва такъв разговор.
Quest на 03.06.2021 в 22:52
Словоблудник. Утре друга песен ще запее.

Напиши коментар