Ура, съдебната реформа най-сетне успя: многострадалният Цв. Цв. отърва кауша! Българските фирми стачкуват срещу скъпия ток, премиерът протестира срещу себе си, очаква се да подаде оставка до себе си и да си я приеме. Красен Станчев от Института за пазарна икономика се отказа от 200 кинта българска пенсия, но прие над 600 хиляди лв. непазарен бакшиш от американския данъкоплатец. Немците ще удвояват „Северен поток“, без да ги е еня за енергийни пакети. Европарламентът с гласовете на българските десни безмозъчно бламира Джон Кери с мисията му в Сочи; самият той си счупи крака и се скри от хоризонта. А българите в туй време са всепогълнати от метафизически спор за светодиодните ахатови очи на Самуила и за Караибрахима: отново хвърчат обвинения в безродничество, елитарен естетизъм. Again, what’s wrong with Bulgaria? (Още веднъж – какво й е на България?) „Каква им е на днешните българи Хекуба?“, какъв им е Самуил? Ало, в кой свят живеем?
Под светещия взор на Караибрахима

""

 

 

Философията като терапия 

 

Маркс постанови в „Тезисите за Фойербах“, че „задачата на философията е светът да бъде изменен“ (т.е. на революционната, диалектическа философия). Витгенщайн писа в „Логико-философския трактат”, че „философията оставя света такъв, какъвто е”. Аналитичната философия се смята „едномерна” и плоско позитивистка – апология на статуквото. Но запознатите с историята помнят, че от друга страна, немските философи „позитивисти” осъдиха нацизма: Шлик, Карнап и Попер потърсиха убежище в емиграция, докато много от философите „антипозитивисти” като Хайдегер станаха членове на НСДАП и след войната бяха лустрирани. 

 

Но истина е, че задачата на философията за Витгенщайн е терапевтична: да посочи на мухата изхода от буркана, да избави разума от заблудите, родени от структурата на езика, т.е. културата и „обществената принуда”. Целта е да се постигне яснота на духа, въздържане от рисковани съждения и далечни обобщения: „това, за което може да се говори, за него може да се говори”, за другото „трябва да се мълчи”. Това, „за което може да се говори“, е предметът на „протоколните пропозиции” – проверимите в опита твърдения. Попър добави и „принципа на опровержимостта” – теориите, чиито следствия не могат да бъдат опровергани от опита, не са теории, а митове. „Метафизиците” са „музиканти, неспособни за музика”, писа Карнап. 

 

Значи задачата е да се парафразира или „преведе“ метафизическата „музика“ за светодиодните очи на Самуила и за Караибрахима на разбираемия език на проверимите твърдения, да се покаже реалният й смисъл. Или по хегелиански, да се освободят мислите от превърнатите форми, в които ни се явяват. Детето пита татко си: „колко изоставени деца има в града?“. Таткото мънка – „ми не знам, трябва да направим справка...“. Вместо да каже просто: „не бой се, ти никога няма да си сред тях“. Зер това е реалният смисъл на детския въпрос. Какъв е реалният смисъл на страстите Самуилови и Караибрахимови? При първо приближение екстатичното харесване на паметника и филма са еквивалентът на пиенето и пеенето на буйни песни в Ботевата механа. Те са 

 

Българският „джихад срещу McWorld”. 

 

Българите жадуват за национално достойнство, но не могат да се изоглавят из наденатия на шиите им чалга ярем. Чалгата е и естетическата съпротива на българина срещу модерното, западнотоизраз на разочарованието му от несправедливостта на запада, инатът на ганьовщината след завръщането от Европата. Чалгата е и неговият страх и шок от бъдещето, неговите комплекси и срам от себе си. Основната категория на чалгата е срамът, маскиран като клоунски бабаитлък. Но при Самуил и „Време разделно“ бабаитлъкът е в мазохистична фаза. Империите ни газят, ние не им се даваме. Поне в мечтите си, ако и наяве да си избираме (или ги оставяме да се самоизберат) дебилни и зависими с досиета премиери и президенти с гумени гръбнаци. 

 

Българският виктимологически пантеон сега е допълнен и актуален като никога – българинът е жертва на прехода, политиците, мутрите, циганите, ДПС, евреите, ЕС и НАТО (или пък на козните на Кремъл). Като в старата шега, че „българите протестирали срещу комунизма, като написали „Фашизмът“, сега българите протестират срещу ЕС, НАТО и западните корпорации, като гласуват за „Време разделно“. Русите пък протестират срещу ЕС и НАТО, като шестват по улиците с портретите на загиналите в Отечествената война предци. 

 

Мазохизмът – с древен гностически произход – е изобщо характерен стожер на българската култура. Хедонизмът не е наш – той е от гнилия Запад или гнилия Ориент, но това не пречи да му се отдаваме в свободното си от мазохистки ритуали време – и в най-гнилата му ориенталска оргиастична форма. 

 

Причина за прекомерното ни увлечение по „фолклора“ е срамът от увлечението ни по чалгата: хоротеката – антидот срещу кючекотеката. Бутафорната „фолклорна“ маска – blackfacе на дълбоката ни етнонационална криза, конструиране на въображаема културна „горница“ за изкупление на пуснатата от коневръза „долница“. Увлечението по чалга история създава въображаем свят на минало величие, компенсация за мизерията в жалкия реален свят. Аналогично 

 

харесването на „Време разделно“ компенсира увлечението ни по турски сериали. 

 

Естествено, никой не гледа „Време разделно“ у дома за развлечение. Всъщност 75% от българите биха приели като откровение сега един филм за американските бомбардировки над София, но на кинаджиите не им стиска да го направят – затова доволстваме с Караибрахим. 

 

Харесването на „Време разделно“ и другите филми от онова време изразява и носталгията на българина по социализма. И тя има рационална основа. И в киното, и в много други области 60-те и 70-те години, при цялата си скромност и субективна незадоволителност тогава, ще си остават недостижим връх за нас за много десетилетия напред. За съжаление филмът на Л. Стайков напомня повече лошото – за най-големия абсурд, на който станахме свидетели при късния Т. Живков. Възродителният процес от 1984 г. и до „голямата екскурзия“ от 1989 г., ако и да би бил нещо обичайно за балканските нрави в по-старо време, беше абсурд в това време, след Хелзинки и с модерните медии. Беше престъпление, а от гледна точка на един рационален до цинизъм български националист – и по-лошо от престъпление, беше грешка, в която още живеем. 

 

Филмът „Време разделно“ беше придворна апология на възродителния процес, целенасочено търсеше да създаде настроение, сродно на това в съседна Сърбия, тогава жадно гълтаща романите на писателя Добрица Чосич и речите на младия Милошевич. Романът на А. Дончев от 60-те години, разбира се, беше твърде различен от филма и не можем да му вменяваме същата историческа вина. Той беше увлекателно четиво за юноши, харесвах го в девети клас, когато го учихме; опитах да го чета сега от сайта „Читанка“ – видя ми се абсолютно нечитаем – фалш и камара клишета. 

 

Опитвал съм и други, по-късни творби от същия автор, същата работа. А. Дончев и късният Н. Хайтов (не този от 60-те и 70-те години), който все се зъбеше за „ислямската дъга“, са лоши съветници на днешния българин, печални певци на един победен, изчезващ народ. С такива съветници и душеприказчици сърбите подпалиха братоубийствена война и си развалиха дома. 

 

„Време разделно“ е най-успешното ни приближаване до идеята за фашистки филм 

 

– посланието му е hate speech. Днес то е живо като никога в постоянните медийни призиви срещу „циганската опасност“, в българския „антицигански протест“. Американският антинегърски протест, разбира се, се нарича „Ку Клукс Клан“. 

 

Йовков бил най-високо ценен в Райха от нашите писатели, но при него изобилстват положителни образи на мюсюлмани като Сали Яшар. Липсва и преекспонирането на „традиционните“ фолклорни ценности извън исторически контекст, което във филма „Време разделно“ е направено с балкантуристка естетика с всичките му гайди, сребърни хлопки, развяващи се по вятъра халища и шаяци. 

 

„Фолклорът“ е скръбно изобретение на романтиците от XIX в., идеализирали средновековното село срещу злото на съвременния им капиталистически град, бързо взето на въоръжение от „почвеническите“ реакционни, империалистически политически движения – и превърнало се в едно от най-ефективните им оръжия за масово баламосване. Манията по „вишиванки“-те (ризите с шевици) в Украйна например заедно с чалга историята, чалга лингвистиката и расистката русофобия вървят за ръка с цивилизационния колапс и военните престъпления на киевския режим. 

 

И в България каузата на цивилизоваността не печели от прекаленото акцентиране на „фолклора“: то е лицемерно – истинската интонационна среда на младите съвременни българи не е „фолклорната“. Стилизираните и често измислени „фолк“ танци и „народна“ носия не са етнически идентификатор на съвременния човек. Такъв идентификатор са езикът и съвременната, жива, и то предимно градска и по необходимост – поне отчасти и космополитна, култура. 

 

„Народното“ („родното“), стилизацията убива рационалното, критичното. Един народ, една кръв, един Бойко, един ГЕРБ. „Съселът“ не е наш, ако ще цял живот да го преизбират за шеф на ПЕС. Ирина Бокова не е наша, ако ще да стане генсек на ООН – впрочем най-добрият ни шанс светът да види и запомни и нещо свястно от България. 

 

Тягата ни към потурите, салтамарката, гайдата и „възрожденската“ къща

 

Атрибутите на тоя „фолклор“ са почти всички бутафорни. Така и не се разбра кой набеди османските шаячени потури, салтамарка и вълнен пояс със силях за български етнически шиболети. Кавалът и гъдулката (кеменче или „византийска лира“) – също. „Булгарина“ впрочем в турско време се наричала вид гусла. Гайдата е разпространена у всички индоевропейски народи от Индия до Ирландия, близостта на думата „гайда“ и нем. Geige вероятно издава общ индоевропейски корен. 

 

Когато за пръв път кацнах на летище „Клотен” в Цюрих бях изненадан от провесените по стените швейцарски халища, карирани одеяла и хлопки или кукерски звънци на широки ремъци – досущ родопски, и после видях подобни шотландски тъкани. Имитиращото козе блеене пеене на планинците у нас, в Алпите и на о. Сардиния, както чухме във филма „Баща господар“ на братя Тавиани, също е твърде сходно. 

 

Бутафориката на национализмите от всички страни е удивително еднаква. Повечето от сегашните ни бутафорни фолк ценности са рециклиран социалистически прокат от витрината на сувенирния магазин на СБХ, но има и по-стари интерпретации, от немския експресионизъм от 20-те години. Няма нищо лошо в интереса към стилизираната старина, разбира се, но той не бива да се използва за раздухване на омраза и не бива да закрива от погледа ни истинските етнологически изследвания. 

 

Натрапчивото търсене на предсъществуваща материална „самобитност“, която да се предава с „кръвта“, е културфашизъм. Няма такава самобитност. Съседните народи имат сходни гени и почти еднаква материална култура, дори да говорят коренно различни езици и да имат враждебни религии и идеологии. Въпреки това етническата самобитност е мощен фактор. Живеейки двайсет години на Запад, всеки час си давам сметка колко неизтребимо е българското у мене: продължавам да говоря английски с български акцент, да мисля по български, България е постоянно пред умствения ми взор. Самобитно българското е това, което живите българи по света всекидневно правят по малко по-различен начин от съседите, от другите, и това е на първо място езикът. Един готвач беше казал, че българската кухня е това, което българските домакини и готвачи в момента готвят. 

 

Как да се брандира България по света? Като съвременна европейска страна. Не с групови снимки на бутафорни (едва говорещи български) българчета със салтамарки, размахващи кремъклии пищови и пеещи архаични кръвнишки Чинтулови песни. Българите са урбанизиран, грамотен, „грацилизиран“ народ, който не мрази съседите си и гледа приветливо и с интерес на света. България е източноевропейска, черноморска, славянска и зелена (а не ориенталска, средиземноморска, неславянска и пустинна) страна с богата и горда история, но и с богато настояще и бъдеще. Вече съм аргументирал подробно защо истинският български национален празник е 24 май, както истинският руски народен празник е 9 май – тук го добавям само за протокола. 

 

Розата според мене няма конкурент като символ и е доволно известна на Запад от време оно като български атрибут. „България трябва да мирише на рози, Южна Франция – на лавандула“ – казваше стара позната от правозащитничеството, професорка в Харвард. Около половината етерични масла за парфюмерийната индустрия в света се правят в Грас (в Прованс, близо до Кан) и комай останалата част – в България. Мадарският конник е идеален за турата на стотинките. Ако трябват човечета – и мартеничките стават.
 

Историческите възстановки

 

Критиците на чалгата у нас много се оплакват от възстановките на руини – Балдуиновата кула, патриаршията на Царевец, църквата „Св. 40 мъченици“, Голямата базилика в Плиска. Ако това става по приемливи научни критерии, в него няма крамола. Всички европейски старини, които не са съвременни възстановки, са били непрекъснато поправяни и достроявани през вековете – от лондонския Тауър и римския Колизей до пражкия Храд и московския Кремъл, включително до най-ново време. Виждал съм през това хилядолетие как строят Партенона с подемен кран и стоманени конструкции. Но интерпретацията на възстановеното не бива да е много изопачена. 

 

Веднъж в кафетерия на английски университет срещнах западен пътешественик, който много беше харесал „турската архитектура“ в Пловдив. „Защо турска?“ – шашнах се аз. Ами защото, както сам разбрах оттогава по снимки и от собствени туристически впечатления, то е типична османска архитектура, която се намира днес преобилно и в Цариград, и по целите Балкани, и по гръцките острови, и далече на Изток. Един изглед от стария град (Сарайбурну) в Цариград:

 

""

 

И не само пловдивската, но и арбанашката, и копривщенската, и жеравненската къща. Старите хора помнят, но не разказват, че архитектурният резерват „Старинен Пловдив“ в общи линии е съвременна възстановка, изградена в 70-те години по рисунки, снимки и разкопки, със съвременни материали. В Ню Йорк се запознах с архитект Петър Дикиджиев, автор на много от възстановките – като Балабановата къща и къщата на Ламартин със стоманена конструкция. 

 

В повечето наши градове този османски културен пласт изчезнал още в първите години след Освобождението: кметовете и гражданството залягали да европеизират градовете си. Съборени били, обикновено по градоустройствени, а не политически причини, стотици джамии. По мирния договор навсякъде били съборени турските крепости с кули и ковани железни порти и казармите. Варненци построили Катедралата и двете гимназии – най-величествените тогава сгради в Княжеството – с камъните от разрушената нова османска крепост и казарми, а тези камъни пък били вдигнати в 1830 г. от руините на Плиска, Преслав, Одесос и Марцианопол. По селата старите къщи ги наричали „турски къщи“. Щеше да е къде по-европейско, ако в нашите новоосвободени градове бяхме заварили не османска, а немска архитектура като в Прага или италианска като в хърватска Далмация и Истрия. 

 

Бутафория е позиционирането на гръцките Несебър и Созопол като български реликви – два града вечно в сянката на Цариград, които се побългаряват едва след Балканските войни от бежанците от Бунархисарско, Лозенградско, Одринско. Но ако съдим по популярните книжки на Б. Димитров, няма в историята по-важен български град от Созопол. Това е еднопорядково с македонизма чалга явление. 

 

Видях другите творби от конкурса за паметник на Самуил – сред тях има и две хубави, една дори много хубава, 

 

Бронз, истински подобрен Джакомети. 

 

Това, разбира се, „не е наше“ – красиво е. Съзнавайки чалга характера на поръчката и казионно-обществената потребност зад нея, журито е избрало най-доброто чалга решение. Фигурата на Ал. Хайтов е досущ като градински гном, каквито продават тук по събърбните магазини и могат да се видят из поляните пред американските къщи в предградията – има и гномове с корони и скиптри, католическа символика. Кой ли в Столичната община е решил, че една кичова бронзова фигурина ще има патриотично възпитателно въздействие в ерата на телевизията и интернета? Бронзовите паметници на владетели имали такова значение, когато нямало други средства за масова агитация, а самата технология на леенето на бронза била авангардна и скъпа. 

 

Днес един мъжествен жест на български премиер или президент пред лицето на брюкселския или вашингтонски безпредел (да удари по масата: „значи на Германия може „Северен поток“ 2, а на нас не може „Южен поток“ 1?), показан по телевизора и Фейсбук, би имал патриотичен възпитателен ефект колкото хиляда бронзови фигурини. Ама къде ти. Бронзовата пластика може обаче да бъде чудесен акцент в публичното пространство, когато е направена с вкус и прави емоционална връзка с публиката – например прегръщащите се дракончета пред басейна във Варна. 

 

Веднага откриха паралел между Ал.-Хайтовия Самуил, изправен за 50 хил. евро, и скопския му хомолог Самоил, седнал за 1500 хил. евро (явно седенето струва по-скъпо от стоенето). Софийското пространство около паметника на Незнайния воин, поначало незавършено, неустроено, доби вид на скопски Дисниленд. Фосфоресциращите в жълто очи ми напомнят две скандални американски скулптури от последното десетилетие – „Богородицата“ в анатомичен разрез на Деймиън Хърст (2005), която видях в Ню Йорк на Парк Авеню, и „Блуцифер“ („Синият мустанг“) на Луис Хименес (2006) на летището в Денвър. Очите на Богородица сияеха в кобалтовосиньо, а на чудовищния Блуцифер, отнел при злополука живота на автора си – в инферналночервено. 

 

Всъщност Богородицата на Хърст, гледана не откъм одраната си страна, си е доста привлекателна млада жена. Самуил ми напомня Вазовото „наместо две очи, две дупки там зеят, тя хили се, стъпа и иде насам“; Булгаковото „в антрето се появи съвсем гола мома – червенокоса и с очи, святкащи с фосфорен блясък”; Вапцаровото „вълкът се промъква и дебне в скалите и светят зъбите му в мрака“. Но с какво това ахатово фосфоресциране е по-крамолно от всенародното българско хоро под звуците на чалга хорото „вече съм мома голяма, много лесно се не давам?“.

 

Турското робство

 

Дотук оспорвах главно левите, според които, ако не се прехласваш по жълтоокия Румцайс на Ал. Хайтов и фашистката кинолента на Л. Стайков, си безродник, еничар, цвете на злото и лакей на империализма. Оттук нататък оспорвам десните, според които, ако признаваш, че летописът на поп Методий Драгинов от с. Корова е възрожденска патриотична мистификация като „Веда Словена“, трябва да си падаш и по пазарния фундаментализъм и да се въргаляш по жълтите павета на уличния платен карнавал „#КОЙ?!“ за връщането на мутрите на власт и за чопването и на по някой държавен пост. 

 

Специално по отношение на историците, преквалифицирали се в квазиполитици от НПО мрежата, трябва да се подчертае, че няма и няма да има „седесарска история“ на България. Ставайки „седесарски историк“, преставаш да си историк и ставаш десен пропагандист, както, ставайки икономист в Института за пазарна икономика, ставаш пропагандист на най-примитивни, ненаучни и антибългарски псевдоикономически догми на крайната западна десница. В последните дни ИПИ – чуждестранно пропагадно звено, издържано от американския данъкоплатец – разви бурна медийна пропагандна дейност срещу синдикатите, срещу минималната надница и в защита на плоския данък, каквато в САЩ не можеш да чуеш, освен от маргинални десни политици – клоуни като Ст. Форбс и Д. Тръмп. Американците, които плащат и ще плащат пожизненото иждивение на К. Станчев, са масово „за“ минималната надница, „за“ синдикатите и против плоския данък, какъвто в САЩ, разбира се, няма и никога не е имало. За написването на тази информация г. Станчев онзи ден ме разприятели във Фейсбук (без да ме блокира обаче) и ми изтри написаното. 

 

Какъв е реалният смисъл на споровете за „турското робство“? 

 

Един очевиден смисъл е да се подкрепи русофобският пропаганден дебилизъм 

 

на сините – българите не били роби, а по-свободни от мужиците в „Матушката“, която не ни освободила, а ни поробила два пъти. Имали просперитет. 

 

„Турското робство“ обаче си е на първо място традиционен израз в езиците на християнските народи в Османската империя и като такъв е естетически неподсъден. Удивително е как никой от писалите по въпроса специалисти не седна да провери в Гугъл как стои въпросът у съседите. Разбира се, и при тях то съществува изобилно: τουρκική σκλαβιά, tursko ropstvo, турско ропство, թուրքական ստրկության... Очевидно то е отглас от египетското робство и вавилонския плен на евреите и важен елемент от общата юдеохристиянска митология. Всяка пролет евреите празнуват Песах – освобождението си от египетско робство. Според легендата еврейски роби построили пирамидите. Днешните критично мислещи евреи оспорват това – и самото понятие за египетското робство. 

 

„Турското робство“ не е измислено от о. Паисий – Макиавели в XVI в. нарича турското владичество в Гърция „робство“, schiavitù. В главата за наемниците във „Владетелят“ той разказва как използването на турски наемници от императора срещу съседите му довело „турското робство“. Макар и без термина „робство“, и най-ранните български свидетелства като „Житието на Евтимий“ от Гр. Цамблак рисуват подобна картина. Но „робство“ на български и повечето други европейски езици значи и „плен“, „несвобода“, human bondage, а за революционерите от всички времена изразява и „човешкото състояние“ изобщо. „Лъжа и робство на тая пуста земя царува“ звучи досущ като монолога на Хамлет. 

 

Разбира се, у съседите има и израза „османско“ или „турско владичество“, и именно той, както и у нас, се използва в историческата литература (вкл. и „турско“ – гр. Туркократия, срб. Турска власт). „Османското владичество“ не е измислено след 1989 г., а е отдавна установен в нашата историческа наука стандарт: „История на България“, Том 4, „Българският народ под османско владичество (от XV до началото на XVIII в.)“, БАН, София, 1983 г. В законодателството – КТ, чл. 154 – отдавна фигурира „3 март – Ден на Освобождението на България от османско иго – национален празник“. Вече съм обосновал защо Трети март, въпреки че Освобождението е голям наш празник, не е подходящ за национален празник – защото ни разделя, на русофили и русофоби, на българи и турци, и не на последно място ни кара да поздравяваме приятелите си български турци с „освобождението им от турско робство“. В същото време 

 

Османският девлет напълно си заслужавал прозвището „робска империя“. 

 

В XVI в. италианците наричали европейските роботърговци в Средиземноморието „турци по професия“ – за разлика от истинските „турци по рождение“. Големи човешки маси били отведени от османлиите в робство и от нашите земи. Османските елити – военното съсловие, бюрокрацията, придворните и султанските семейства се попълвали почти изключително от роби; обичайно било султанът да е син на робиня. Системата на харемите, евнусите и кючеците просъществувала до началото на ХХ в. Евнусите етиопци били кастрирани в детска възраст и оставяни зарити в пясъка на милостта на естествения отбор, оцелелите 10% били продавани на роботържищата. 

 

Под „робство“ през Възраждането се разбира най-вече политическото безправие на българите в османския девлет. В главата „Силистра йолу“ на „Под игото“ Вазов чудесно описва как народите под робство си живеели весело, като нямали политически права и страсти. И евреите в пустинята въздишали за безгрижния живот под робство и египетските котли с месо. Лишаването на българите от държавност, от просветен елит, от литературен език и от национална памет е най-голямата вреда, нанесена им от османлиите. И до днес българите не са доказали, че са способни на свободен политически живот; те се справят далече по-добре в ситуациите, в които политиката още не е намесена. Ботев се заблуждавал, че от читалищата, черковните настоятелства и еснафите ще се развие модерна държавност, той сам документирал слабостите във възрожденския ни дополитически живот. 

 

Буди учудване нелюбопитството на османлиите до 1870 г. по отношение на завладените от тях европейски народи. Цар Иван Асен II изброяваше кои земи е завладял след битката при Клокотница – „романска“, на епирския деспот, арбанашка и сръбска. И сръбският цар Стефан Душан изброяваше на чии земи бил господар, „и на голяма част от Българското царство” (Скопие). И‌ руският цар-император изброява в титула си най-подробно всичките си придобити царства и княжества, и българското на Волга. И Василий Българоубиецът нарече югозападните ни земи, дето дълго се сражаваше със Самуила, тема България, и Охридската архиепископия – Българска. 

 

Само османлията нехае и казва, че бил господар на Рум, „римския народ“ (и на „македонското царство“ – според писмото му до запорожките казаци). Като имаме предвид и че този падишах обикновено – особено в първите векове – бил европеец по произход, често славянин. И в книжката на Орхан Памук „Бялата крепост“ героят венецианец минава на път за война с Полша (в Молдова) през източните български земи и описва „славяните“ – русоляви селяци, и няма понятие какъв народ са те, че имали царство отпреди 1000 години, славни царе, създали азбука и книжнина за няколко други народа и пр.

 

Османлиите и прабългарите са единствените два войнствени, държавотворни евразийски народа, оставили трайна следа по нашите земи. Десетките други подобни народи не оставили. Но прабългарите дошли от великата степ, отворени за културата на старите земеделски империи – Персия и Рим, християнизирали се, смесили се с местните и се разтворили сред тях, станали европейци и останали на прага на Рим. Османлиите също били олепили много персийската култура, и арабската религия с халифата, след това завзели и Източноримския престол – но това стечение на обстоятелствата, и особено ислямът и халифатът, не им позволили да станат европейци. Останали докрай поробители. Поробителите обаче напуснали България след Освобождението и останали тези мюсюлмани, които били станали местни хора. 

 

Ползата и вредата от османското

 

Казват, че Османската империя опазила българите от изчезване, като ги събрала в една държава, че била толерантна към другите религии и към евреите. Но българите не били заплашени от асимилация от никого преди османлиите, а после – и от фанариотите и накрая – от балканските национални държави, ревностни следовници на фанариотството. Толерантността на ислямската държава също не е за надценяване – много от ислямизациите на страните, особено в Азия, ставали с войни и насилие. Нашите сини историци, заети с опривергаването на А. Дончев и поп Методи Драгинов, нямат понятие от истинската история на разпространението на исляма, както стана ясно наскоро от една лекция на българска синя историчка в Ню Йорк. 

 

Османското нашествие, убедително показа класическата българска историография, е демографска катастрофа за българския етнос. Напълно обезбългарена е почти цяла Източна България и почти цяла равнинна Тракия, българските топоними се запазват масово само на запад от ятовата граница. Дори старите хидроними на изток от Янтра не са запазени – а това са най-древните топоними, реките пó на запад в Дунавската равнина още пазят римските и тракийските си имена. Почти цялото староседелско българско население на източната Дунавска равнина бяга във Влашко и Молдова, където след векове потомците му са асимилирани в новия румънски етнос. Обезбългаряването е продължителен процес, продължил чак до средата на XIX в. След началото на XVII в. почти няма останало и българско градско население. В средата на XIX в. в големите градове на Източна България българите не са повече от 25%. Българите не са признати от портата като етнос чак до създаването на Бългaрската екзархия в 1870 г. и нямат свой политически, духовен и търговски елит. Лесна плячка са на асимилаторския натиск на фанариотството. Колкото до демографската (т.е. преселническата) политика на османския девлет, тя е неизменно насочена към 

 

Ерозиране на българското и засилване на мюсюлманското, 

 

особено в невралгичните райони, на първо място в буферната военна зона срещу Русия в XVIII–XIX в., а след 1878 г. – в Македония и Одринско. Заселването на малоазийски мухаджири и на кримски татари и кавказки планинци (черкези) било голямо притеснение за българите и според Ив. Хаджийски – последното станало и непосредствен повод за бунтове срещу властта. Изселването на четвърт милион българи от източна България към руска Бесарабия в XVIII–XIX в. е продиктувано най-вече от страх от османско отмъщение – след кланетата на българи по време на кърджалийското време и в големите въстания в началото на XIX в.

Във втората половина на XIX в. Османският девлет е болният човек на Европа. Тогавашните му територии в Европа са и до днес най-изостаналите европейски страни. Гладът (и лошата английска кухня) почти винаги, поне в Европа, са плод на социално инженерство. Английските Ограждания, едрото болярско земевладение на влашките чокои и руските помешчици били тясно свързани с глада. Влашкият и руският селянин знаели добре какво е ти мрат децата от глад в година с нормална родитба. В България поради липсата на едро феодално бейско земевладение (освен в Македония) и поради благоприятните природни условия гладни гробища общо взето нямало. Османският девлет нямал положителна заслуга за това, може би отрицателна – неясната спахийска поземлена собственост. Но българинът живеел в голяма бедност, в примитивни битови условия, както разкриват работите на българските етнографи. 

 

Триумфалното описание на Ив. Хаджийски за българите, чиито габровски ножчета се продавали до Виена и които гледали на Черно море от Кримските планини, и това на Г. Караславов, дето българинът плюел високомерно във водите на Златния рог – са до голяма степен идеализация, както се вижда от данните на Ангъс Медисън за БВП по години. Същото важи и за „проспериращата“ България от 1939 г. До 1878, а и до 1939 г. България е библейски бедна страна. Българските търговци и нотабили с малки изключения били безпомощни пред фанариотите. 

 

Но има и много над какво да се замислим. Българските земи, по-точно „Туна вилайети“, Дунавският вилает (бъдещото Княжество България плюс Северна Добруджа и Нишко) начело с реформатора Мидхат паша бил османската Бохемия и Моравия – най-развитата част на девлета. Девлетът гледал към Европа и Дунавът и Дунавската провинция били вратата му към Европа. За това вече е ставало дума. Българската държава, особено герберската, е очевидно по-негоден управник на тези земи от османците. 

 

Основната цивилизационна задача на нашия етнос след Освобождението е деосманизацията. 

 

Тя не значи насаждане на омраза към турците или исляма – тъкмо обратното, означава истинското им уважение на равна нога, и най-вече постепенно изживяване на отрицателното наследство на османското, неприсъщо на един стар европейски народ – това, което отличава нас и другите „постосмански“ народи в Европа от народите на северозапад и североизток. Включително и различното отношение към малцинствата. Положителното наследство на османското, доколкото го има, трябва да бъде изучавано и опазвано – четохме онзи ден у Л. Панделиева за опита на Мидхат паша в създаването на местни сортове пшеница в „Образцов чифлик“ край Русе. Във всеки случай историята трябва да се изучава рационално и критично, без емоции и фантастика, колкото и да е мъчно това в обкръжението на съседите фантасти. Няма по-голямо украшение за етноса и за човека от истината. 

 

Но сред българите няма съгласие по въпроса за изживяването на османското. Не само чалгата (както някога „гръцкото“ и „сръбското“), политическата и медийната ганьовщина се вихрят, но дори такъв политически индиферентен, чисто културологически въпрос като за османските топоними у нас не среща никакво разбиране у широката публика. Османлиите ни лишиха не само от държавност, елит, връзка с цивилизацията, но и от памет. 

 

Повечето ни съвременници не разбират защо е редно Кюстендил да си върне историческото българско име Велбъжд, Провадия да бъде пак Овеч, Ямбол – Дъбилин. Неразбираемно е защо Пашмакли отдавна е Смолян, а Кърджали остава, че Хаджиолу Пазарджик отдавна е Добрич, а (Татар) Пазарджик остава, защо двете Камчии не си връщат хубавите старобългарски имена – Тича и Ичера? До 1934 г. 80% от българските села и малки градове – много от тях исторически, съществували преди османлиите – оставали със старите си, неразбираеми и често непроизносими османотурски имена. Това не тревожи почти никого у нас. 

 

Деосманизацията е изисквала и изисква и славянизация, и европеизация, които не си противоречат. Руската култура от XIX в. до днес е за България и прозорец към Запада, много по-адекватен през Възраждането от фанариотския. Руското езиково и културно влияние у нас са с малки изключения органични, възстановяват ни липсващите ни от векове старобългарски езикови и културни пластове. Руският език е по-близък до старобългарския от нашия новобългарски. Полезно ни е и влиянието на другите културни славянски народи – чехи, поляци, словени. А европеизацията е движение към истинските исторически ценности на Запада и няма нищо общо с днешното положение в ЕС. Брюксел със своята елитарност, бюрократична далечност и чуждост за народите прилича повече на Високата порта от миналото, отколкото на център на Европа. 

 

Свързани текстове: 

 

http://glasove.com/komentari/32218-nacionalizmyt-e-tvyrde-vajen-za-da-byde-ostaven-na-nacionalistite – вж. края на текста – за османските топоними

 

http://glasove.com/komentari/37034-za-bukvite-chalgata-i-civilizacionniq-izbor--chast-i

 

http://glasove.com/komentari/43442-za-chalgata-folka-i-civilizacionniq-izbor-chast-ii

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Спасете децата!

Спасете децата!

Слушай: ако всички трябва да страдат, то какво общо имат с това децата...

72 коментар/a

антон на 22.06.2015 в 16:34
господинът тоже е чалга продукт, холпкашката дъска не е достатъчно добро прикритие. между другото още се смея на два-три бисера от предната му ;разработка; тъпоумия, които дори не ми се коментират, и ако пък толкова ви кефи, откриите му една хумористична рубрика...
карагьоз на 22.06.2015 в 16:51
Айде спрете да пускате недомислията на фочака. Направо ужасно тъпи и налудни текстчета.
Тома Неверни на 22.06.2015 в 18:59
Като стане дума за топоними така и не разбрах защо Дъбница бе \"възстановено\" на Дупница, а Василико (гр. Босилково) бе преведено на Царево.
Вкусове разни на 22.06.2015 в 19:26
На мен пък винаги ми е интересно да чета В. Хаджийски. Винаги има нещо ново, което да науча, нещо, за което да се замисля. Дори и да не съм съгласен изцяло или отчасти с автора. На преждекоментиралите горещо препоръчвам просто да не го четат и вместо това да посветят времето си на по-подходящи за тях самите четива.
Моторист на 22.06.2015 в 19:32
Значи \"Време разделно\" е фашистки филм, а, Фичо, ма*ка т* да е*а американизирана. Призовавам за пълен бойкот на тоя безроден боклук!
Мери на 22.06.2015 в 19:42
Цитат:\"...харесването на „Време разделно“ компенсира увлечението ни по турски сериали...\" - Това съждение е толкова глупаво, че просто не знам какво да кажа. Първо - не знаем дали този избор е автентичен! Второ - в турската поезия, поговорки, кухня и т. н. (продължение от арабската или не знам каква има достатъчно мъдрост). Между другото, по време на турското робство е имало десятък - 10 процента от приходите ти, а сега... Трето - до 1989 г. само в петък даваха руски филми, бях дете и не помня точно какви - имаше и готини \"История на съдбата\", \"Служебен роман\" и др. Сега всеки час по всички тивита дават САЩ простотии, с пистолети в челата (не че няма и добри - \"Амадеус\", \"Предай нататък\", \"Часовете\"). По времето на Иван Славков-Пияндето гледахме \"Форсайтови\", \"Панаир на суетата\", \"Слънчогледи\". И накрая - Най-хубавият български филм за всички времена е \"Крадецът на праскови\" - любовта е саможертва, представена от физически красиви и умни човешки индивиди. Насилието във всичките му форми е отвратително - \"Козият рог\", \"Време разделно\" и т.н.
anton на 22.06.2015 в 20:43
да не го четат, що за дискриминация, щом е попаднал в полезрението ми, имам право да го чета, и на мнение също имам право.и в хода на тая абсурдана логика, тоя пич защо пише за неща, така да кажем, който не харесва
Мара на 22.06.2015 в 20:47
Отлично четиво, истинско удоволствие, чета го за втори път.
Моторист на 22.06.2015 в 21:00
Фичо и сие, половината мнения до тук са си ваши (антон, Мара), безродници. Кого лъжете?
кривата краставица на 22.06.2015 в 21:20
Ако Хаджийски поздравява турците по случай трети март и така зорлем се поставя в неудобно положение, това си е лично негов проблем. Лошото е, че като истински воин на мултикултурализма, той усърдно подрива основите на нашето национално самочувствие, което и без това е доста разклатено, и така задълбочава проблемите на всички българи. Триковете, с които си служи, са изпробвани вече срещу други народи и срещу цяла Европа. Тези трикове се въртят обикновено около следната теза: \"Тъй като културите са динамични и постоянно си оказват взаимно влияние, то няма такова понятие като българска/френска/европейска култура (съответно идентичност). Така че, не си развявайте салтамарките, халищата и пр., защото те не са ваши, и не си вирете носовете понеже си сте си въобразили, че сте създали самобитна култура, ами възприемайте всичко чуждо без съпротива\". И така, как трябва да постъпи според мултикултурализма един истински европеец, когато се натъкне на задръстване от навирени за молитва задници на някоя централна улица? Трябва деликатно да ги заобиколи отдалеч, защото и той е културен човек (без да е създал нещо свое), защото единствената възможна култура в Европа сега е толерантността към чуждото. Така европейците неизбежно ще се почувстват чужденци в собствената си държава. А салтамарките и халищата някой ще ги приватизира и брандира, за да печели от тях.
карагьоз на 22.06.2015 в 21:21
Предупреждение към Румен Петков, Вальо Вацев и Велислава Дърева и Сашо Симов. Сайт \"Пожглед инфо\" се среща с читатели, ако продължавате да препечатвате шитовете на парцала фичо Хаджийски, никой няма да ви попвярва!!! Вижте как е написал, че Време разделно е най-гадния филм. Фичо хаджийски е смахнато тъпунгерче, най-неграмотното от ФФ.
кривата краставица на 22.06.2015 в 21:26
Очаквам скоро и противниците на гей-парада да бъдат обявени за \\\"културфашисти\\\".
Мери на 22.06.2015 в 21:27
Заглавие: Под светещия взор на Караибрахима - допълнение - имена не се членуват, елементарно правило.
карагьоз на 22.06.2015 в 22:20
Какво ти правилно членуване от гагаузи, а???
До неграмотните Мери и карагьоз на 22.06.2015 в 22:29
КараибрахимА не е членуване, а родителен падеж. В България е толкова зле и хората толкова неграмотни, че се броят на пръсти онези, които биха ви обяснили граматическите правила на родния ни език.
И на 22.06.2015 в 22:31
Браво на Валентин Хаджийски не само за безупречната статия, но и за безупречната граматика!
Георги на 22.06.2015 в 22:41
Статията е слаба и пристрастна. Личните вкусове на автора ни се натрапват като аргументи. Аргументите пък са изманипулирани. Народът е съхранил в своя фолклор премного рефлексии за тези страници от своята история. Ето една незначителна част например : БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ ЗА МЪЧЕНИЦИ НА ВЯРАТА Денем я бият на върло слънце, нощем я мъчат на ясен месец... Нар. песен за българка-мъченица «Най-вярната представа, която човек може да придобие за душевността на един народ, иде от песните на тоя народ. Спре ли да пее народът песните си, спрял е да мисли, да чувствува, да съществува. Погледнете песните, що българинът е натъкмил през най-черните лета на своята история — от тях ще ви грейнат, ясни като слънце, робските сълзи на ония наши предци, които глава си даваха, ала вяра —не, които с вярата си не търгуваха и нравите си пазеха по-свидно от живота. В тия песни навеки е запечатана ясната мъка на страдалеца за вяра и род. От тях ще ви грейне оная чиста, българска скръб, не по славата и богатствата на тоя свят, но по правдата и истината, на които народът ни е бил научен от своята свята Православна Църква. И в тяхната спокойна мъка ще усетите изконното чувство на българското сърце — страданието за истината, за правдата, за духовна свобода...» ФилипАндреев КОЙ МИ ПИСКА В ГОРАТА? Песен от Девинско за девойка, предпочела смъртта пред робството. ЗаписалаГ. Абрашева Кой ми писка в горона, дали летно пиленце, или гургурушчица? Нито е летно пиленце, нито гургурушчица. Сама Руса в гора, дервишин я караше, очинки хи зашити с червен конец копринен, ръчинки хи ворзани с юнашки ремъци. Руска си са молеше: — Турчине, дервишине, отшии ми очинки, отвържи ми ръчинки, д’ида да са омия на белине Дунаве. Отшиха хи очинки, отворзаха ръчинки. Кога е Руса отишла на белине Дунаве, че са-й Руса не умила, ам са-й Руса хвърлила. НЕ МА ТЕРАЙ БРЕ, СМАИЛЕ Песен от Гоцеделчевско заопит да бъде помохамеданчена българка. ЗаписалаД. Малева Не ма терай бре, Смаиле, не мо ма наруквай на чешмата, на Йодата, на път не ми спирай. Я ти казаф бре, Смаиле, ханъма не ставам, за шалваре, за фередже вяра си не давам. НА СЪН ГЕРА ОТКРАДНАХА Песен от Гоцеделчевско за девойка, предпочела смъртта пред исляма. Записала Д. Малева На сън Гера уткраднаа, мегю майкъ, мегю бъща, мегю братъ деветинъ, Гера си са ни усети, ни усети, ни разбуди. Сведоа ùъ момъ Гера, сведоая нъ бал Дунаф, турнаа ùъ нъ бал камен, капнаа ù андъ капкъ на Герину балу лице, тъ туга съ момъ Гера, тъ туга съ усътила, усътила, разбудилъ. Те хи велет, гуорът: — Айдъ, Геру, потурчи съ, шъ пусрешнем рамазанъ, рамазанъ трийсе денъ, пъ бъйрамъ седем денъ, шъ ти купим сраштън къфтан, сраштън къфтан, сърмен кулан, шъ упашиш бал пиштимал, шъ забулиш тублен ъшмак, шъ си идем нъ бъйрамъ, нъ бъйрамъ при мумите. Та им вели изгуори: — Упустал ви рамазанъ, рамазанъ трийсе денъ и бъйрамъ седем денъ, га не ми е ден Гергьовден, ден Гергьовден, ден Петровден, дъ нъдянъ църън клъшник, дъ си идъ нъ уроту, нъ уроту при мумите, хем да игръм, хем да пойъ. Пъ им вели, изгуори: — Ой, грабаче, мои фатаче, йа ми дайте остру ножле, дъ разражъ жълтъ дунъ, дъ ръсквасъ руду гърлу. Дадаа ù остру ножле дъ разражи жълтъ дунъ, дъ ръскваси руду гърлу. Ни ръзразъ жълтъ дунъ, убоде съ ф клету сърце, ф клету сърце, ф руду гърлу. ЧУВАЙ СА, МАРО, ВАРДИ СА Песен от Девинско за българка, която отказва да приеме исляма и отхвърля съблазните. Записала Г. Абрашева — Чувай са, Маро, варди са, че сме в турцка махало, турчен гальовник не бива. — Чувам са, мамо, вардя са, сарцесу си ми е чисто. Мара си двори метеше, турчен по двори ходеше, бяла си коня водеше. — Не те приляга, Маро лю, прашливи двори да метеш, най те приляга, Маро лю, на висок чардак да седиш, жълти алтъни да нижеш. Мара турчину думаше: — Ой, ти, турчине, турчине, не те приляга, турчине, бяла си коня да яздиш, най те приляга, турчине, селски телета да пасеш, телета още свинета. ДЕ СА Е ЧУЛО, ВИДЕЛО Песен от Смолянско за затворена девойка, отказваща да приеме исляма. Записал Д. Димитров Да са е чуло, видело, мома в тъмница да лежи, кайно е Янка лежала, девет години в тъмница, в тъмница, тъмни зандани. Янкина майка ходеше, покрай ми тъмни зандани и си на Янка думаше: — Янке ле, мое дощеру, кажи ми, Янке, кажи ми, притъжна ли е тъмница? Янка на майка думаше: — Мале ле, старо мале ле, денем е, майчо, притъжна, притъжна и не усилна, но вечер е твърде притъжна, притъжна и още усилна, ага си, майчо, споменам момине и ергенине, попрелки още седенки. Майка на Янка думаше: — Янке ле, мое дощеру, ела се, Янке, откажи, от тази вера християнска, християнска още славянска. Янка на майка думаше: — Мале ле, старо, мале ле, девет години как лежа и още девет ще лежа, пак си вераса ни давам, вераса християнскаса! Я СЛУШАЙ, ЯНО МОРИ, ПОСЛУШАЙ Песен от Разложко, разказваща заопит дабъде помохамеданченабългарка. Записала А. Тричкова — Я слушай, Яно мори, послушай, шу вели, Яно, муя трамбура. — Я слушам, яго мори, я слушам, турски си, яго, я не отбирам. — Трамбура вели, Яно, говори, кье ти със мене, Яно, кье дойдеш, турска анъма, Яно, кье станеш, жълти жълтици, Яно, кье носиш и нагугрени, Яно, шалваре. — Некьу ти, яго мори, некьу ти, жълтици, яго, ни шалварето. Я верата си, яго, не мена, анъма, яго, я не станувам. МАЙКА ТОДОРА ПЛАЧЕШЕ Песен от Бабяк, Благоевградско, за насилие при налагане на исляма. Записал Г. Калоянов Майка Тодора плачеше: — Тодоро, щерко Тодоро, откак ми си се родила, се ми те турци иская, турци кье ми те земая, бела анъма да станеш, черно фередже да носиш. Викна Тодора, заплака: — Дунаве, бели Дунаве, я кье се в тебе удавя, бела анъма не ставам, черно фередже не нося, турска си вера не зимам. ЗАТВОРЕНА Е МАРИКА Песен от Разложко за българка, предпочитаща да лежи в тъмница, но да не приеме исляма. Записала А. Тричкова Затворена йе Марика ваф тая темна темница, ваф тия тежки зандани. Майка и покрай одеше и на Марика думаше: — Кога ти, кьерко, най-жално, пролет ли, кьерко, ли есен? — Мале ле, стара майчице, пролет йе жално и не йе, есен йе, мамо, усилно, кога се сберат момите, момите по седенкьите, а я сам, мамо, затворена. — Кьерко Марикье, Марикье, предай си, кьерко, верата, та си Йот тука излези. — Мале ле, стара майчице, дете сам годин лежала, и ощ дваж девет кье лежа, вера на турци не давам. ЯНКА СА ТУРЦИ ГОНИЛИ Песен от Разложко. Записала А. Тричкова Янка са турци гонили, верата си да даде, турско фередже да носи, името ù Айше да е, турците братя да ù са. Янка се в река одави, верата си не продаде. ТА ЧУЛИ ЛИ СТЕ, ИЛИ НЕ Песенот Смолян за Райковските новомъченици. Записал Щ. Казалиев Та чули ли сте, или не какво е ново станало в Райково село голямо, в дерьона до джамияна, в дерьона още урвана. Снощи са гости придошли на Селим ходжа в Райково ходжена Юмер Люковски, Кьор Салих Бунарджияна, Кинтата Кичукларина и Шабан Шебил Мустафа. Четворица с още двадесетте —сички са грозни читаци, сички по селу торнаха, шесдесетте души сабраха сички ги с воже ворзаха и ги в дерьона даржеха два дена гладни да сидьот. Че Селим ходжа зарука: — Слушайте вие, кауре, кауре, свински геуре! Приимате ли, казвайте, турска вяра — Мохамете? Всички сас глас рукнаха: — Турска вяра ни щеме, турска вяра — Мохамете. Сас душа се разделяме, ала вяраса ни даваме. Селим ходжа пак повтори: — Още аднож ви казувам —ако вие откажите, всички ще ва изколиме. Всички са изрукаха: — Ние вяраса ни даваме, Мохамете не признаваме. Затракаха калъчено, текнаха корве алени по дерьона като вода. Само Манол, куче Манол, само Манол попрекара адно рока си отворза, та си хвана Селим ходжа, и го долу в дол притисна и му каза крайна дума: — Лежи тука, изеднико, с тебе барем ваднож да мрем. Сичко беха изколени и в дерьона заровени. Баба Ружа се припева и на тех си свещи пали. Минаха се дене, месец, сабраха се войводине от Дереке Валкан вайвода, от Памашклу Грудю вайвода, от Райково Мирчо вайвода, от Устово Сгура вайвода. Сички беха сас дружина, сабраха се край Райково, край Райково в горона, в горона, във Забатско и в пьотак по пладнина обградиха джомайона дену турце намас правят. Че хванаха и хожена, хожена Юмер Люмана, Кьор Салих Бунарджияна, Кинтата Кичукларина и Шабан Шебил Мустафа. Всички ги голи саблекоха и сас другине в джамияна всички бяха изколени. Че са изрука Грудю вайвода. Та се чу по сички села, сички села и колиби как се коля християни. Злата Зенгин Милкова Песен за Злата Зенгин Милкова от с. Петково, Смолянски окр., сложила край на живота си, но отказала да се омъжи за своя похитител турчин. Отпечатана във в. \"Родопски устрем\", бр. 26 от 1959 г. — Злато лю, мари хубава, Зенгин Милкова дощеро, хайда на хоро да идем. — Идите, дружки Златини, Златица не ще да иде —Злата е турчин загалил*, Юсеин Мехмед Агоолу. Дружки си Злати думаха: — Злато лю, мари хубава, ти чула ли си, не ли си, турчанин ми са удрили на високана планина. Стана са Злата премени, окачи лятно гиздило, та си на хоро отишли. Хвана са Злата на хоро, на хоро на поводникан; до дваш ми, до триш обигра и турчинан са зададе. Кога го Злата видяла, от хоро са е пуснала, в сраде жените сьоднала —чорна е корпа метнала, чузду е дете грабнала. Турчин си Злати думаше: — Злато лю, мари хубава, и чорна корпа да мяташ, и чузду дете да държиш, пак щиш с мене да дойдиш. Та че е турчин хвана за рока, за вита гривня, та е на конче покачи и си на конче думаше: — Призимай, конче, призимай сас крадено момиче. Влязаха в гора зелена, найдаха вода студена. Злата Юсену думаше: — Юсене, либе Юсене, подай ми, либе, ножчену, ябълка да си разрежа. Кога ù подаде ножчену, чи ни разряза ябълка, ами си разряза сърцето. — Злато лю, мари хубава, оти са сама изяде? В четвъртак сватба имаме, та ще та, Злато, огиздя с манаха жолти алтоне. — Юсене, куче червиво, ага ще си дам вярата, я ще да си дам душота. _____________________________ * загалил = залюбил, дирил да я вземе ПОМОХАМЕДАНЧВАНЕТО В ИСЬОРЕН Песен от Смолянско за помохамеданчването народопското село Исьорен, сегав Гърция. Отпечатана във в. \"Родопски устрем\", бр. 57 от 1962 г. Исорци са се прочули и в турску, и вав болгарско, как си вера не дават, какви са храбри болгаре. Всички христене мочиха, ала исорци най-много. С какво ли ни го плашеха, па си верата ни дават. Моски са храбру даржеха, ала жените по-еце. На зор са виде пашена, та си ми хабер пруводи ду искечускен каймакам, всичкине моски да сбере ут двайсе та ду усамдесе, най-напреш е поп Кустадин. Аку си вера ни дадот, чи врут под ножен да минот. Збраха ги и уткараха. От тия храбри болгари седем са били главени, седем са моми играли на големуну хорище, ут балну, ну не от драгу. Га са исорци задали и чалмине са белнали, седем са моми пуснаха ут вито хоро гулему, врут са за роки водеха. На бел са камен качиха и са вав деро фарлиха, за вера, за христиенска. Нуще са чуват в дерона моминскине седем гласуве: — Пазите вера христиенска, чи е ут слонце по-силна. http://petkohinov.com/
СПАС на 22.06.2015 в 23:50
Прав е колегата.Все някойтрябваше да започне открито да говори, че Дончев и Хайтов баща и син са бездарници.Само това да беше написал си заслужава да го черпиш една бира.
die Geige = на 23.06.2015 в 00:16
= цигулка
Това направо не се чете! на 23.06.2015 в 00:57
Дълго, претенциозно, объркано и запчва с Маркс!
карагьоз на 23.06.2015 в 01:18
Какви падежи, бе , Нули???!!!
Много точно на 23.06.2015 в 01:49
\"Красен Станчев от Института за пазарна икономика се отказа от 200 кинта българска пенсия, но прие над 600 хиляди лв. непазарен бакшиш от американския данъкоплатец.\"
observer на 23.06.2015 в 02:01
Този път Хаджийски е брутален. Браво! Сигурно най-силният му материал досега. От преценката за масовия патриотизъм и фашизоидните му метастази, до точната характеристика на възрожденската ни архитектура, всъщност архитектура от времената на Възраждането. И покрай светещите като на трансформър 3 очи на софийския Цар, ще спомена и нещо друго. Не знаех, че сте били близки с моя приятел арх. Дикиджиев. Поздрави от мен, Петре, безименния във форума, чакаме те и това лято.
observer на 23.06.2015 в 02:19
Послеслов. Бездарници са хайтовите, вижда се отдалеч. Бащата имаше дар да пише просто, с някакъв вроден усет за драматургичност, много хубави филми бяха заснети по негови сценарии, нещо непостижимо за произведенията на писатели от Радичков до феноменалния Йовков, така, че записаните простички разкази на родопските помаци се превърнаха в забележителните Диви разкази. Преди и след тях нищо.
Това също е \"брутална\" истина на 23.06.2015 в 02:45
\"Тягата ни към потурите, салтамарката, гайдата и „възрожденската“ къща Атрибутите на тоя „фолклор“ са почти всички бутафорни. Така и не се разбра кой набеди османските шаячени потури, салтамарка и вълнен пояс със силях за български етнически шиболети. Кавалът и гъдулката (кеменче или „византийска лира“) – също. „Булгарина“ впрочем в турско време се наричала вид гусла. Гайдата е разпространена у всички индоевропейски народи от Индия до Ирландия, близостта на думата „гайда“ и нем. Geige вероятно издава общ индоевропейски корен. Когато за пръв път кацнах на летище „Клотен” в Цюрих бях изненадан от провесените по стените швейцарски халища, карирани одеяла и хлопки или кукерски звънци на широки ремъци – досущ родопски, и после видях подобни шотландски тъкани. Имитиращото козе блеене пеене на планинците у нас, в Алпите и на о. Сардиния, както чухме във филма „Баща господар“ на братя Тавиани, също е твърде сходно.\"
до observer: ти си бил голем експерт бе. В Шуменския университет ли се дипломира? на 23.06.2015 в 06:02
Или в школата в Симеоново? Поколения филолози са убедени, че Диви разкази е откраднат и публикуван от Хайтов (заедно с по-късните и не така добри неща), защото малкото ръкописни редове от него самия показват, че той не знае елементарна българска граматика. Колкото до \"Гимли\" както народът с любов веднага кръсти паметника на сина му - той със сигурност е плод на собственото му бездарие. А от Радичков (наистина велик) насам е изписана доста добра литература - ама за нея знаят само четящите (литература, а не червена пропаганда).
чугун на 23.06.2015 в 06:09
Чувството за общност и идентичност на който и да е народ, на нашия също, е факт, то присъствува като ествествен закон, като гравитацията , да речем, т.е. то е присъща черта ( иманентна, за да разбере Фичо) на етноса, а не е въпрос на интерпретации. И слава Богу!
Поморийски на 23.06.2015 в 07:24
Фичканящина скапана.
Леваневски на 23.06.2015 в 19:41
Човек не прочете ли \"Под Игото\" , на Талев трилогията и романите на Дончев не може да стане българин. И да , в периода на юношеството - тогава все още има сърце , мозъка му работи. После си е обикновен тъпанар - живота изстисква всичко. Това е положението. Иначе горе-долу добре.
Ели на 23.06.2015 в 19:51
Да разбирам ли автора, че ние ще сме се избавили от комплексите си, когато приемем, че вместо на площада да се извива хоро в национални носии се провежда гей парад?
Леваневски на 23.06.2015 в 20:41
И да не забравя - Караибрахим дойде в Илинденя \"с добро\" , за да покаже на простите забити селяци-провинциалисти \"Слънцето\". Да ги направи модерни един вид. Да ги приобщи към \"цивилизацията\". Та разликата между някои \"модернизирали\" се и Караибрахим , че първите нямат калъчка. Примерно в Украйна едните модернизират другите от тая позиция. Та леко с позите. Народа не е толкова тъп , ако да не може да се изразява така високостилно!
Браво на Ели! на 23.06.2015 в 21:01
Много правилно е схванала интимната мисъл на автора.
До Ели на 23.06.2015 в 22:21
Погрешно сте разбрали. Обратното на неносенето на бутафорни национални носии и турски потури наденати на деца родени в 21 век е доброто знание на български език, любознателното четене на книги и възможно най-доброто образование в училища и университети. По-добре образовани деца с къси панталони и бели фланелки, нежели необразовани тъпаци с потури, размахващи бутафорни пищови и имитиращи разюздани азиатски бабаити. Обратното на чалга историята е истинската история. Обратното на прехласването към националната ни \"гениалност\" е достойнството и високите чувства. Обратното на сегашна България е България без Бойко Борисов, Цв Цв и т.н. Обратното на простотията на \"културния\" Вежди Рашидов е човек, който не толерира фигури със светещи очи насред София. И накрая, в потурите и поясите, както и под някогашните пендарите са се криели точно толкова гей индивиди, колкото и днес, в 21 век. Потурите и пендарите не са антидот срещу хомосексуалността. Не се бори биология с бутафория, Ели.
кривата краставица на 23.06.2015 в 22:42
От една страна Пл. Георгиев (Тъпанът бие за всички)ни представя циганите като носители на култура, от друга В. Хаджийски се подиграва на българите за това че отстояват културната си идентичност. Тези двамата сучат от една крава. За съжаление тази крава храни още много безродници, на които медиите услужливо предоставят трибуна, за да правят \"интелектуален\" разбор на нищожността на българина.
observer на 24.06.2015 в 00:33
Имаш проблем с общуването. Непредизвиканата агресия не говори добре. Ако ме беше прочел внимателно, щеше да разбереш, че твърдя практически същото, което и ти. На теб скулптурата ти напомня на джуджето на Толкин, което си е комплимент в известен смисъл, аз го сравних с 3D роботите от една тъпа поредица. Що се отнася до бащата Хайтов, той действително притежава умението да записва чуждите разкази ясно и лаконично. А за съвременните български писатели по-добре нищо. Литературата вече е мъртва, като операта.
Ха така, дойде си на думата: почваш с Маркс, а? ДТЕПМ!!! на 24.06.2015 в 03:15
Пак ли ко бил казал Маркс? Ба си простака налуден! Бе знаем, че тука в САЩ лудите си ходят свободно по улиците, ма Фичо е опасно луд, земете да го вържете! Кой знае кога ще премине към вайълент фейз на лудостта си и ще посегне на най-милото си: психясалото си его! Апропос, не му четете глупостите, лудостта е заразна.
Ели на 24.06.2015 в 03:51
До „до Ели” Всеки ще се съгласи с написаното от Вас, аз също. Но самата статия не подтиква за това, а точно обратното. Възпитанието на един народ е като възпитание на дете- всеки психолог ще ви каже, че не трябва да ругаете и принизявате детето, ако искате от него да стане достоен човек. Даже укорите към него трябва да са премерени и да го мотивират, а не да му смазват самочувствието. Няма т.нар. интелектуалец, който не се е упражнявал на тема какъв бил „Българинът” и все в негативен смисъл разбира се. Аз досега не съм чела нещо, в което се разглеждат и добродетелите на „Българинът” , явно в очите на нашия интелектуален елит такива няма. Най-смешното е, че в желанието си да ни принизят и да ни внушат, че не сме нещо особено, а сме едно долно племе ни правят уникални (колкото и да ми е неприятна тази дума тук е точно на място), уникални сме, защото , според тях, сме единствения народ на планетата, изтъкан само от отрицателни черти. Не съм съгласна, че и тогава е сега гейовете са еднакъв брой, защото сега да си гей е модерно и явно носи облаги. Точно това подтиква доста младежи да се обявят за гейове без наистина да са такива. Да, биологията не може да се бори, но защо след като гейовете искат да не ги смятаме за нещо различно, правят точно обратното- демонстрират своята различност с тези паради? Чалга историята е до голяма степен официалната ни история, тази, която търси произхода ни ту в Монголия, ту в Кавказ или Иран, но не и тук по тези земи, тази, която измисли термина „прабългари”. Някой да е чувал за „прамакедонци” или „прагърци”? Изложеното в коментара Ви е една мечта, но кой да я осъществи- децата на слугите на комунистическата номенклатура?
Фойербах на 24.06.2015 в 04:13
Много думи,кухо съдържание.Накратко казано- СЛОВЕСЕН ОНАНИЗЪМ.
До Ели на 24.06.2015 в 05:28
Ели, като началото: статията под която пишем според мен е много добра. Написана е от от мек и интелигентен човек, който вижда нещата такива каквито са, а не в чалга просветление. В статията няма негативизъм, омраза и хленчене. Ако виждате такова, проблемът е ваш, субективен, не е на автора. Може би е добре да обясните какво от написаното ви е засегнало национално или лично, за да не обсъждаме кухи или субективни обвинения. Да се говори конкретно, а не да се изразява просто неприязън, е първото условие да има нормален диалог. Да, Валентин Хаджийски, известен още като чичо Фичо, не кипи от любов към всяка проява на чалга в България, но явно го боли за националното ни достойнство и добруване. Звучи ми родолюбиво и по Ботевски, това е очевидно за внимателния читател. Виждам честно споделяне на българските проблеми и някакъв опит да бъдат обяснявани: философски, култорологически, както щете. Що се отнася до хомосексуализма: той е внесен като култура на общуване в османско време. Няма исторически български източници, които да обсъждат подобно нещо до 14 век, поне аз не познавам. Не че е нямало такива хора, просто никой не се е интересувал от техните сексуални преференции. Виждането на хомосексуализма у хората като нещо порочно, мръсно, тъмно и тайно е културологичен феномен след завладяването на Балканите от османските турци. Но не виждам смисъл да обсъждаме това, то не е част от обсъжданата статия. Пиша за това защото и вие се подвеждате по мнението на тълпата, че това е противоположния полюс на националното, мъжественото и българското. Не знам защо, но в България, ако искаш да принизиш нещо или някой, обвиняваш го в хомосексуалност, та и вие така. Сама разбирате, ако се замислите, че това е смешно, погрешно. Противоположността на българското, националното и родолюбивото е чалга политиката, чалга културата, чалга историята, музикалната чалга, чалга образованието, чалга социално общуване и семейнито планиране на мутрите, чиято еманация е Бойко Борисов и вечния му събрат Цв Цв. Тази еманация доведе светещите очи в центъра на София, \"любовта\" на българина към \"Време разделно\", разделяненто на нацията ни, вместо обединяването й и т.н. Мисля, че сред античалга родолюбците може да има както хетеросексуални, така и хомосексуални хора. Няма абсолютно никакъв смисъл да се обсъждат спалните навици на хората. Опитвате се да обсъждате национални проблеми, не сексуални, нали? Еманация на хомосексуалността във вида в който вие я мразите е чалгата, която пряко идва от културата на кючека и органиистичните музики \"за маса\" тип българска чалга, сръбска музика, османски кючек, гръцко сертаки и прочия. Ако разбирате това, може да продължим нататък. Хомосексуланите хора през вековете са еднакво по количество, и също толкова морални или неморални като хетеросексуалнитe. Hякога са били подтискани до степен да се крият и самоубиват (Чайковски), днес просто справедливостта да си такъв какъвто природата те е създала се възстановява. Вие биете в отворени врати: хомосексуалните хора ще са свободни в 21 век, точно както се освободиха жените, робите, черните, длъжниците хвърляни в миналто в тъмници до края на живота им и т.н. С което се надявам да приключим с темата хомосексуалност. Все пак пишем под наистина прекрасна статия, написана за всички, които все още имат народна свяст и национално достойнство.
о\'звервър на 24.06.2015 в 07:53
Лельо Здравче, поздрави на Митето, да расте здраво и весело дете. И голям човек ще стане, минимум професор, ти само му възпитавай чувството за превъзходство и изключителност, двигателя на обществото днес и за в бъдеще.
Ели на 24.06.2015 в 08:36
До „до Ели” Погрешно сте ме разбрали. Не твърдя, че у автора има негативизъм и не го боли . Статията не ме е засегнала. Много трудно някой ще ме засегне национално, още повече лично, защото аз не се срамувам, че съм българка, обичам народа си и съм приела, че съм част от този народ с всичките му положителни и отрицателни качества. Стремя се да видя хубавото от другите народи и , ако мога, да го прилагам, но не държа да заприличам на тях, защото си имам свой български бит, култура, традиции и обичаи, начин на живот. Използвах примера с гей парадите може би заради скорошното им грубо натрапване от чужди посланици и защото думите на автора ми прозвучаха, че ако ние не прегърнем и едва ли не поставим на първо място глобалната култура ще си останем комплексирани балканци. И, за да приключим напълно с гей въпроса, пък и той няма нищо общо със статията, ще кажа, че не гейовете ме дразнят, дразни ме обаче това натрапване и парадиране още повече, че нанася, мисля аз, доста вреди на подрастващите. Дали съм права за последното времето ще покаже, защото наблюдавам един случай. Съгласна съм, че чалгата е повсеместна, но кой да и се противопостави? Къде са интелектуалците, интелигенцията? „Българската интелигенция квичи само, когато не и е сложено в паничката” – това са думи на един писател. Прав ли е? Кой превзе държавата и кой и защо наложи чалгата? Да не разчепкваме този въпрос, защото ще ме обвините в пещерен антикомунизъм. И въпреки тази чалга едно момиче избра да бъде на абитуриентския си бал с рокля с български шевици. Е, според автора те може и да не са български, защото е виждал и в други страни да бродират и е израз на комплекси, че си ги приписваме. Но сам той казва, че има карирани одеяла навсякъде, но те са известни като шотландско каре, има също брюкселска дантела, макар, че навсякъде по света плетат дантели, защо да няма копривщенска? И защо приема, че е израз на комплекс да говорим за българска гайда, която, доколкото знам , е по-различна от шотландската. На всички световни събития, като спортни състезания например, присъстват девойки в национални за страната си носии. Дали там се разглежда въпроса наистина ли са техни или са взети от други и правилно ли е да си ги приписват? Ето това не мога да разбера в статията. В кръга на шегата- чие е киселото мляко? Защото гърците го водят гръцко, но и ние имаме претенции за него. Шега, обаче много подходяща за пример на мислене и действие- много се съмнявам, че някой грък ще каже, камо ли да напише- абе, чакайте не можем да говорим , че киселото мляко е гръцко, защото и българите го правят, докато у нас веднага ще започнат да изреждат в колко страни го правят и ние в никакъв случай не можем да казваме, че е българско. Разглеждайки турското робство, авторът казва нещо много важно, което трябва да се осъзнае, а не да ми разправят колко сме били добре тогава, защото сме имали къщи и да ми цитират Достоевски. Аз мисля (без да мога да се опра на научни трудове), че естественото развитие на нашия народ е било спряно, лишени сме от държава, аристокрация, буржоазия, от които по естествен път произлиза интелигенцията. Това е нашата трагедия като народ. Кратък отдих и после комунизъм. От къде и от кого да вземаме пример? Защо се чудим тогава на чалгата. Лошото е, че май и целият свят се чалгаризира.
До Ели 1 на 24.06.2015 в 12:12
Ели, ето, че взехме да се разбираме и си дойдохме на думата. Относно подрастващите и хомосексуалима: не смятам, че свободното говорене за хомосексуалните проблеми в миналото и социализирането на тези хора влияе на подрастващите в смисъл, че ги прави по-хомосексуални без те биологично да са такива. По-скоро децата започват да изразяват по-свободно сексуалността си и за това придобивате впечатление, че броят им нараства. Авторът има много интересна студия по този въпрос, изследвал е добре биологичната основа на различната сексуалност. От него научих, да кажем, че хомосексуалността зависи главно от майката: плодовитите и силно фертилни майки давали по-често хомосексуално поколение. И за да завършим тази тема: не чуждите посланици разпространяват алтернативната сексуалност, а природата. Защо от 5 до 10% от населението е хомосексуално може да е загадка за нас, но както вече написах, няма как да бием биологията с омраза.
До Ели 2 на 24.06.2015 в 12:42
За момичето с рокля с българска шевица на бала: не искам да ставам адвокат на който и да е, но едва ли авторът би приел ходенето на бал с рокля с шевица за израз на комплекси. Ако ще чели другите му статии той споменава, че е учител в неделно училище в Ню Йорк с чаровното име \"Гергана\" и говори с много любов и надежда за българчетата там и за тяхното обучение. Това, което разбирам от статията е, че той не приема само обличането на потури, пояси и рокли с шевици за истинската национална принадлежност. В.Хаджийски твърди, че за българите зад граница реалната нацонална принадлежност е езика и всички дейности свързани с него. И аз съм съгласна с това. Децата родени и израснали в Ню Йорк или Лондон, или Мадрид и Париж, са българи само доколкото владеят майчиния и бащиния си език. Останалото е наистина бурафория: какъв е смисъла да натруфиш дете с потури и пистолет, ако то не знае български. Ефектът е нулев. Децата ни по света са българи само и доколкото те говорят, разбират, пеят, декламират, четат и пишат на български. И да се върнем към абитуриентката с рокля с български шевици: чудесно е, ако освен шевиците говори на литературен български, не слуша чалга, не играе до самозабрава кючек и носи духа на всичко онова, което е образованата българска жена. Надявам се да се съгласите с мен.
До Ели 3 на 24.06.2015 в 14:15
Eли, начините за противопоставяне на чалгата са известни, записани са в конституцията на РБ. Имаме избори, отиваме, гласуваме, даваме гласа си за или против чалга-България. Миналата година през ноември България гласува за чалга-България като избра с 27 % активност мутрата Борисов и осъдения (и неправомерно помилван от мутренското правителство наскоро) Цветан Цветанов. Къде са интелектуалците? Въргаляха се на жълтите павета през лятото на 2013, за доведат мутрата Борисов и чалгата отново на власт. Къде е интелигенцията? Подслони се под мутренското крило на същия Борисов, който ги купи за жълти центове. Десни уж някакви: Радан Кънев, Лукарски и прочия чалга- политици ни \"управляват\" чалгазирайки ни. Това е интелектуалния материал с който разполагаме в момента. Ако има друг, национално отговорен и образован елит, той засега мълчи. С малки изключения, като автора. Чалгата е повсеместна защото допуснахме чалгарите от СИК и някогашното СДС да дойдат на власт и да разорят и обезкървят държавата и населението ни. На този фон статия като горната е глътка въздух. Нищо от нея не подсказва, че авторът ще спори срещу съществуването на българското кисело мляко или българската гайда. Той спори само за това подобни неща да са налагат като символ на нашата уникалност и неповторимост. Точно както шевиците, потурите и поясите не са символ на неповторимостта ни. Има само едно нещо с което сме неповторими в този свят и това е езика ни, българският език, който свързва всички българи по света независимо дали са бели, черни, жълти, с дръпнати очи или изглеждат на древни индийци. Езикът е единствен, който е свързал хората и в древността. Хората надолу от Рим и Сицилия са италианци, защото са запазили езика си през вековете, нищо, че някогашните жители по тези земи са изчезнали напълно и сегашните са потомци главно на християни сирийци от късната античност. Виждали ли сте италианските деца по скъпите им курорти като Лидо край Венеция? Всичките до един са ниски и с изключително тъмна кожа. Точно така е и ще е с българите - обединява ги езика ни, а не гайдата и шевиците, колкото и да обичаме последните. Ето, дори и тук, под тази статия, ни обединява езика, а не потурите, шевиците и пендарите, нали? Наричаме се българи защото пишем мислите си на български.
Наблюдател на 24.06.2015 в 18:22
Опуса на Фичо се чете трудно, въпреки доброто структуриране. За целта са нужни единствено търпение и известна доза доброжелателност. Във времето неговите виждания и убеждения еволюираха: От захласването по най-успешния и едва ли не \"най-щастлив\" период на българите под османското \"присъствие\", до поучаване на русофобите-българомразци чрез насочване към \"викито\" за справка Турско робство... Лашкането му между обожествяване на \"запада\" преди години, та и до сега даже и социализма (с черешката върху тортата - Съсела), като идея и вътрешна политика, намери известен покой с признаването Кои в същност стоят зад войната в Окрайна. Така и Модерната българска трагедия се разглежда тук през очила с много различни диоптри на всяко едно стъкло. Това създава трудности на неизкушения читател, като най-явния умозрителен елемент - гейството, изпъква непропорционално на преден план (видно от коментарите). Както винаги - не без помощта и отвратителния навик на Недялка, да суфлира и подскача под всеки фичов опус с какви ли не, даже и пенетрантни никове (Мара)и сиропирани дитерамби. Общо взето за опуса - Тюрлюгювеч.
Ели на 24.06.2015 в 21:08
До „до Ели” Пак за гейовете и без връзка със статията -не става въпрос за свободно говорене, а за натрапване, част от което е и гей парада. За влиянието върху подрастващите–имам основание да го кажа. Известни обстоятелства, които няма да коментирам тук, с близко до мен дете ме карат да мисля така. За мен също е интересно да разбера права ли съм или не и само времето ще покаже. Да владеенето на български език е обединяващ, но не само той-всеки може да научи български. Обединяващи са, пак според мен, традициите, обичаите, поверията, ако щете, които се предават от поколение на поколение и които, за съжаление, започват да се забравят. Преди време много се разстроих, когато прочетох за един обичай с мартеничките, а аз бях забравила, че като дете и на мен са го правили и много съжалих, че не съм го правила и на моите деца. Та в тези традиции влизат и носиите и те са част от националната идентичност. Не е ли така и при други народи? Казвате, че начинът за противопоставянето на чалгата е гласуването. Е, тук аз съм на противоположното мнение. Да гласувам за кого? Аз не гласувам и няма да участвам в тази цирк, наречен избори. Нещо повече-призовавам да не се гласува. Нека хората да престанат да гласуват, нека изборната активност е нищожно малка пък да видим какво ще стане. Ама като не гласуваме комунистите ще дойдат на власт-ами те не са преставали да бъдат на власт, ама турците ще дойдат на власт-ами да дойдат-нека застанат открито във властта, а не като сега да властват, скрити зад гърба на другите партии. И като не гласувам, гласът ми пак се разпределя-ами разпределя се, защото така са го измислили. Достатъчно съм гласувала, отказът ми от гласуване е моя протест срещу чалгата. Б. Борисов въобще не желая да го коментирам. Само ще споделя, че едно малкото неща, за които съм се лъгала е при кандидатурата му за кмет на София-гледах на нея като на някаква шега и бях абсолютно убедена, че няма кой да гласува за него при положение, че много добре се знаеше кой е и какъв е. И макар, че в никакъв случай не може да се постави знак на равенство между Борисов и Бокова, избирането на последната и в ЮНЕСКО и евентуално в ООН не ме кара да се гордея. Точно нея ли избрахме да ни представлява пред света? Тя и подобните на нея трябваше да бъдат отстранени от всякакви държавни постове, трябваше отдавна да сме за забравили за тях и, ако това беше станало, нямаше да водим този разговор, нито да обсъждаме Б.Борисов.
До Ели на 24.06.2015 в 22:26
Като говорим за традиции, обичаи и поверия, днес е Еньов ден, един от най-хубавите и загадъчни български празници. Да са здрави и честити всички Яни и Янковци, Еньовци, Диани и Деяновци. Да не забравяме, че е задължителен обичаят за масово къпане на този ден. :) Що се отнася до гласуването, за мен е ясно: ако не си гласувал, нямаш моралното право да си недоволен след изборите. Отказът за гласуване няма как да е протест срещу чалгата след като подобен отказ довежда вече за втори път чалгата и мутрите на власт. Права сте, че между Борисов и Бокова в никакъв случай не може да се сложи знак на равенство. След разочарованията от 1989 г., еволюцията от \"пещерен антикомунизъм\", както го наричате, до приемане да се работи с всеки нормален и честен човек без оглед фамилното му име е най-доброто решение. Ирина Бокова няма нищо общо като поведение, семейно възпитание на децата си и трудова етика с брат си Филип Боков. Да не говорим, че Бокова е просто на светлинни години от партийна на вид и действия секретарка Кристалина Георгиева. Дойде времето, цели 25 години ни трябваха, да оценяваме хората по действията и професионализма им, а не по биологичния им произход. Каква е причината, според вас, Бокова да бъде отстранявана от държавни постове? Правила ли е доноси за някой, престъпвала ли е собствената си чест, участвала ли е в финансови престъпления или мутренски групировки на чиито сметки лежат стотици убийства? Защо Борисов може да е начело на държавата България вече 6 години и да я довежда до просешка тояга, а Бокова, която е уважаван дипломат в международните среди да не може да е начело на ООН? Напишете поне една причина да се подчиняваме отново и отново на мутренските правила на СИК, Борисов и Цветанов и да не желаем такива като Бокова поне за малко да ни измиват срама пред света? Още веднъж, не адвокатствам на никого, опитвам се рационално да отделя сеното от плявата.
една хубава статия и толкоз глупости написани под нея, че направо на 24.06.2015 в 23:28
ЧОВЕК ДА СЕ ВЪЗГОРДЕЕ, ЧЕ Е БЪЛГАРИН, ПЪК ДА ГРАБНЕ БЪКЛИЦАТА И ДА ИЗИГРАЕ ЕДНО ХОРО, КАКТО СИ Е С ПОТУРИТЕ И ЦЪРВУЛИТЕ.
ОО на 25.06.2015 в 00:41
Псевдо-интелектуален напън. Турлю-гювеч от побърканите му неврони.
Празник на българските букви на 25.06.2015 в 01:40
https://www.facebook.com/photo.php?fbid=461933577294273&set=a.461930190627945.1073741852.100004329042101&type=3&theater
observer на 25.06.2015 в 02:28
Има исторически сведения, че потурчването не е било съпровождано с такива повсеместни насилия и с такава съпротива. Не е приятно да се приеме подобна теза. Както е с поетичния образ на момите, скочили в пропастта, за да не предадат християнската си вяра, вероятно и тук имаме още един от митовете, които ни изграждат като народ. Най-вероятно перспективата да не плащат данъци като гяури, да станат част от привилегированата общност сами по себе си са били достатъчни са убедят мнозинството да се потурчи доброволно. Но дали е приемливо, а и морално да разрушаваме митовете си? Не става въпрос за онези, които от глупост им вярват безпрекословно. Колко струва една песен, сътворена през Възраждането за цар Иван Шишман и неговата войска - От кога се е мила моя майно льо, и срещу нея горчивия факт, че този цар е васал на султана, че бяга позорно и изоставя столицата си, че наследниците му стават турски паши? Не е ли по-добре тогава да живеем със заблудите си? Ами като погледнем, както казват философски, нека тогава хората се радват на глупавия паметник, нека гласуват за манипулативния филм, както вярват в целителната сила на Кръстова гора, както карат децата си да целуват чудотворните икони омазани със слюнка и милиарди бактерии полепени по светите ликове. Всекиму своето.
Do bserver на 25.06.2015 в 03:16
Авторът пее песента за Иван Шишман: https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=wOCf3jCXCmY
observer на 25.06.2015 в 03:38
А дали ще се намери някой ден и българин да заснеме филм, подобен на филма на турчина Фатих Акън за избитите от неговия народ арменци, Раната, The Cut? Не е лесно да се наредиш до автора на Срещу стената, Gegen die Wand, всъщност непосилно е, но поне просто така, да излезеш от оковите на омразата, за да не сме като изляти в един калъп всичките.
кривата краставица на 25.06.2015 в 14:55
Културфашизъм. Това звучи като думите от новговор в романа \"1984\" на Оруел - двумисъл, грешлиц, паткореч и т. н. Тоталният контрол върху мислите на хората изисква изопачаване на езика, подмяна на смисъла на съществуващи думи и измисляне на нови думи, които обозначават несъществуващи явления.
Ели на 25.06.2015 в 16:14
До „до Ели” Казвате, че който не гласува няма морално право да е недоволен след изборите. Аз казвам, че който не разбира защо на Бокова и подобните на нея трябваше да им бъде забранено да заемат държавни постове няма никакво право да недоволства от чалгата и Бойко Борисов - резултатът от липсата на тази забрана.
До Ели на 26.06.2015 в 02:36
Ели, ако говорите за т.нар лустрация, несъстояла се в България, напомням, че тя не беше извършена, защото т.нар. \"пещерни антикомунисти\" не я искаха. Те направиха всичко по силите си тя да не се състои. Антикомунистите в България са главно бивши доносници, някогашни активни партийци, някогашни руски любители и ченгета. Целта на всяка лустрация в историята на Европа е да не се допускат до властта и важни държавни постове хората, които са участвали активно в репресивната тоталитарна машина на държавата си и са правили живота на обикновените хора ад. Лустрацията няма за цел да наказва хора, които не са имали общо с репресии и активна партийна дейност донесла нещастие за мнозина. В такъв смисъл, Бойко Борисов е трябвало да бъде лустриран, той и до днес е член на БКП, и не е трябвало да бъде допускан до власт, а Ирина Бокова не. Тя няма минало на човек за лустрация. Законите са си закони - не, че при нас се прилагат - и вашата субективна неприязън към фамилията Бокови няма нищо общо със законова държава. Знам, ние не сме нито нормална, нито законова държава. В момента ние сме бананова република в която бившите АОНсовци и патриоти на СССР/КПСС са антикомунисти и сини пачаври, смучещи държавани пари от САЩ. Вярно е също, че тези новоизлюпени демократи идват от тежки партийни семейства. При нас за 25 години се изредиха всички видове ченгета, мутри, преоблечени пратийци и техните слуги на власт. А най-забавното е, че единствените, които не са за лустрация и са нормални европейски политици са хора като Станишев и Бокова. Срещу тях няма нищо обективно освен класова омраза. Те не са променили социалните си идеи и не са участвали в репресии преди 1989. Докато срещу Борисов има доказателства за престъпления достаъчни за 10 присъди. И вие помагате на тази мутра, която не беше лустрирана в миналия век, да продължи да властва като не гласувате.
Дон Корлеоне на 26.06.2015 в 02:37
Извинете ме, че се намесвам в спора ви, но с Бокова случаят е такъв - тя е избрана и преизбрана от представителите на другите страни. Биха могли по изложените от вас причини да не я изберат и първия път. Забраната за заемане на длъжности поради произход и роднински връзки обаче беше правило на комунистическата власт. С какво се различавате тогава вие, антикомунистите, убеден съм, че сте от тях, от противниците си? Това ли е демокрацията, това принципи ли са, бой по чуждите, а за своите привилегии? И кога един бивш комунист става от добрите, когато се вмъкне в противниковия лагер? За бившите комунисти в управляващата дясна партия мърморят само някогашните им съпартийци, за антикомунистите обаче проблем няма.
Български антикомунисти на 26.06.2015 в 04:38
Бившите комунисти стават добри като изоставят руската ясла, сменят лявата реторика с крайно дясна и послушно се присъединят към американската, плюейки неприсъединилите се. Освен споменатия в статията Красен Станчев има и други като Огнян Минчев, Евгений Дайнов, Иван Кръстев. Те също са деца на някогашната партийна олихархия, точно като Бокова, но никой не иска да ги лустира, защото те вземат стотици хиляди държавни средства от САЩ за антибългарската си дейност, прокарват американските интереси в България: спиране на атомните ни блокове и спиране строеж на Белене за да сме принудени да закупуваме десет пъти по-скъпия ток на американските ТЕЦ, спиране на Южен поток. Една от най-важните им задачи е да оплюват всеки, който не се е присъединил към антибългарската им агитка. Бокова и Станишев особено ги озлобяват, защото за разлика от тях държат на честта и достойнството си и не са сменили левите си убеждения. Повтарям, левите, не комунистическите. Истинските противни комунисти у нас са т.нар. антикоунисти - продават са на всеки, който им плаща в момента.
Ели на 26.06.2015 в 07:41
До „до Ели“ За втори път ми приписвате чувства, които не съм изразила и нямам. Бокова е цитирана в статията, затова писах за нея, а не защото имам специално отношение. Но щом сме я подхванали – откога И.Б. не е член на БКП, пардон БСП? И защо? Защото е удобно? Карате ме да пиша неща, които са съвсем ясни- тя и такива като нея са синове и дъщери на висшата партийна номенклатура, членове на партията, която е обявена за престъпна и която ограби и разори станата ни, а някои от тях са синове или дъщери на убийци. На тях татковците им създадоха партии, които ние с цялата си наивност припознахме и докато ни баламосваха с демокрация, мирен преход, път към Европа и разни такива сладки приказки, а ние скачахме по площадите татковците им ошушкаха де що има. Да не би милите синчета и дъщерички, удобно станали социалисти да не са виждали това? Татковците бързо се скриха на сянка, дечицата и те се уредиха включително и с държавни постове и сега си сложиха на власт пазванти да им бранят спокойствието. Не ми се разговаря на тази тема. Към „дон Корлеоне“ – И.Б е избрана и преизбрана от представителите на другите страни, но как тя отиде в ЮНЕСКО ? Дали тя щеше да бъде предложена за наш представител, ако не беше дъщеря на баща си? Защо не сте добавили, че комунистическата власт не само забраняваше, а убиваше, затваряше, изселваше, съсипваше семейства? Цитираната от Вас партия не е моя партия. Към по-долния коментатор- който смята, че цитираните от Вас хора, а и още доста други са антикомунисти, си оставя за негова сметка. Благодарение на такива като тях, които заспаха със“Слава на БКП“ , а се събудиха с „Долу БКП“ , почти всички и доносници и то доброволни, истинските антикомунисти тези, които се опълчиха на комунизма и лежаха с години по комунистическите затвори бяха изтикани, оплювани, имената им забравени. Не наричайте инджевци, дайновци, минчевци и т.н антикомунисти, защото те не са.
ДО \"observer\" на 26.06.2015 в 13:28
OBSERVERю, я ако искаш, свържи се с TO.BG.TO at GMail dot com === in pursuit of happiness... cheers!
Мери на 26.06.2015 в 20:11
До коментатора, който любезно е написал: До неграмотните Мери и карагьоз Господине, Караибрахим е име и не се членува (в случая с непълен член), все едно да кажете Иванът или Цветанката. Много добре знам какво представляват падежите, тъй като съм специалист с 4 славянски езика. Обикновено се членуват прякорите - Трактора и т.н., но не и собствените имена. Поздрави!
Мерито се увлече малко на 26.06.2015 в 23:12
ЧЕТИРИ СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ = С ПАДЕЖАМИ? Шегуешся, милая, вероятно броиш и родния ЛатинЦки, а може би и Германския, който все още има четири падежа. Свобода и гъвкавост на изразността са си качества, нека не се вкопчваме в прогимназиална догматика. Заглавието си е баш точно, и ако те дразни нещо, то си е твой проблем,не ни занимавай. КараибрахимУ, Караибрахимовото и т. н. ЧЛЕН тук не се съзира. А? Апропо, у интернето сме си сичките свои \'ора и си говоримЕ на ТИ и сме анонимни, няма как - ако аз си призная, че съм Адолф Ильич, ще ли ми нЕкой повЕрва? Мерна ми се щото някой да пише благовъзпитано на ВИ - няма нужда.
Васик на 26.06.2015 в 23:20
Родителната/винителна форма на имената много ясно се вижда в изразите \"гняв на Ахила\", \"син на Пелея\". Дателна форма - \"мама Стояну думаше\". Трактора и Командира не се членуват, те са по правилото за Моканина.
Мери на 27.06.2015 в 00:42
Какво да кажа повече, развеселихте ме! Спорели двама мъдри мъже (по-информирани от нас), за съжаление не мога в момента да си спомня имената, нямам време да ги търся. И единият казал: \"Никакъв смисъл няма от нашия спор, тъй като аз съм проучил въпроса, за разлика от тебе\"! До Мерито се увлече малко - пише се четири славянски езиКА!
Фильо Сервитьора на 27.06.2015 в 04:37
Като си давам сметка как може да се взриви газираният патриотизъм, нека и аз да прибавя становище (шкартирано от КУЛТУРА). Може да съм последен “никакъв човек” -според строгото, но справедливо определение на мъдрия акад. БожоДи., духовен Фюрер на Нацията в offnews.bg/news/Култура_33/Соросоиди-и-никакви-хора-са-против-паметника-на-Самуил_516460.html#ad-image-0 - но поне не съм единствен. (А “соросоид” не съм, честна пионерска). Деветнайсти век ЧАЛГА! Ленче Ле! Такъв старомоден \\\"фигурален\\\" КИЧ по света не се практикува от столетия (десетилетия в Албания и отсам). Съществуват далеч по-изразителни, по-вълнуващи, (не-разказващи, а подсказващи) средства за увековечаване на събития и личности в мемориали за цивилизовани общества, отколкото занаятчийско-описателен НАТУРАЛИЗЪМ недорасъл даже до ... соцРеализАм. На брега на Дунава в Будапеща - обувките на ликвидираните евреи (visitbudapest.travel/articles/one-of-budapests-most-moving-memorials-shoes-on-the-danube/); Венеция-На Партизанката (camminandoavenezia.com/cosa-vedere/monumento-alla-partigiana/). А Лондон като ознаменува Голямата Война, светът ТРЕПНА: theatlantic.com/photo/2014/11/blood-swept-lands-and-seas-of-red/100851/. Ама иска вдъхновение, та да ни вдъхновява. Карай да върви. Изпипани буквално разширените вени (е, поне с изкл. на хемороидите) - ами толкова ни е равнището на \\\"изкуствата\\\", катедра \\\"скулптура\\\", специалност \\\"хеви метал\\\" = с култур**ия министър на режима БоБо проф. В. Рашидо-олу Ефенди, Гл. МУЛТАК и даже \\\"скЛУптор\\\" и той завалията = така ни се пада. Мат\\\'риалът си го \\\'аресва - не ли? Барем колегата олигарх да си го беше еректирал (дигнал, де) на собствени разноски в имението си, а не както в Източна Румелия пред Културния Дом (място “общественНо”!) частник-активист плаши децата с МУТРАта на (уж) “Борис Христов” в ролята на Франкенщайн. Или на границата с Македония за скомина; както впрочем бяха намислили да изперчат \\\"ДжинГиби\\\" Левски оттатък Свиленград. Патриоти ли?: reduta.bg/v2/article/време-разделно-за-антипатриоти. “Фильо Сервитьора” ли? Добродушните махленки така нарекоха -беззлобно- статУята, еректирана от някакъв фносен благодетел на пъпа на Филипопол на Джумаята. Без да ги пита, щото. Баш връз Античния Стадион, понеже бил по непроверени сведения основател на селището. Не че беше лош, Първи Хубавец, и той с две очи само според научно-портретната възстановка (макар че в исконните ни тибетски източници има сведения за ТРИ!). Не светеха, само че. За какво пиша това ли? Защото виждам ИЗХОД от създалото се положение, срещу който ДАЖЕ БОЖО не може да възрази (и даже донякъде е в негов стил =магьоснически). Европейската Столица на Физ... премести онова недоразумение на една странична уличка на име Филип Македонски, и не щеш ли той си застана там като истински (почти). Важното е, че така възникна ОВАКАНТЕНО МЯСТО. След което -през година-две- и други областни градове ще могат да си изперчат Величеството*) за радост на техните си махленки да си правят фото-СЕЛФИТА. С изключение на териториите в държавната граница, които не са завоювани с ятаган, но са си завзети с официален език различен от Език Свещен. Хайл ДИСНИ!
Расте и хубавее на 27.06.2015 в 07:50
Какъвто първия ни министър-мутра, такава ни и грамотността в таз пуста България: Мери не е стигнала до падежите в българския език, ББ не вижда по-далеч от филията с мас, София хубавее под светещия взор на Караибрахима..
ПУХ на 01.07.2015 в 06:56
Много мнения, много тълкувания относно насилственото или доброволно потурчване. Имам само един въпрос - защо са потурчвани предимно хората в планините? Гордите, неподчиняващи се планинци!? Затова пък в плодородните полета на Тракия и Дунавската (макар и хълмиста) равнина няма такива масови потурчвания. И колко села в България (в разширените й граници) носят (или са носили, защото поради повторенията някои са преименувани) името НОВО село - бегълците от нещо или някого навсякъде изграждат ново село...
Чалгата не е естетическа съпротива на 08.07.2015 в 08:42
на българина срещу модерното и западното, а протест на онези слоеве от българското население, на които от край време е било отказвано качествено образование, тъй че в резултат на това голям процент българи са се оказали профанизирани. Чалгата не е израз на разочарованието на «ганьовеца» от несправедливостта на Запада (моля, моля, дали би трябвало въобще да го засяга някаква си там несправедливост на някакъв си там Запад!), а е протест на НИЗШИТЕ СЛОЕВЕ (моля, моля, а кой ги е довел до състоянието да са НИЗШИ?) срещу бруталния снобизъм на НОМЕНКЛАТУРНИТЕ ГОСПОДАРИ, които в България играят ролята на «аристократически елит». АКО ГО НЯМАШЕ СНОБИЗМА НА ЧИНОВНИЧЕСКОТО СЪСЛОВИЕ, НЯМАШЕ ДА ИМА И ЧАЛГА…
На горния, дето обсъжда явлението чалга-култура, на 08.07.2015 в 18:20
трябва да му се напомни, че чалгата е естествен продукт на обществото — така естествен, както е и елитарната култура. Без поляризация не може да се мине, а това, че на единия край на аршина стои елитарна култура, а на другия — чалга, е чисто и просто „симптом за наличие на човешко общество”. Ако фокусираш апаратурата си за наблюдение над „рода человеческий” и не видиш никаква поляризация, от това ще следва, че пред обектива на твоя уред е попаднала най-елементарна улична тълпа. За да бъде това, което наблюдаваш организирано общество, а не тълпа, необходимо е да има поляризация — едни да са най-отгоре, други да са най-отдолу, а да има и такива, които са нейде по средата, готови във всеки момент „да дръпнат нагоре” в посока на „каймака”, или пък да се утаят на дъното (защото важно е в градината да има и достатъчно подхранващ хумус). „Дръпването нагоре” или „утаяването на дъното” са явления от естеството на така нареченото „разместване на пластовете”, при което се овакантява или най-горния слой (при революция), или пък най-долния слой се оказва изтребен (например след една хубава война или чумна епидемия). При такава ситуация вакуумът ОТГОРЕ се запълва с най-близкостоящото ПОД НЕГО, а вакууът ОТДОЛУ се запълва с озовалото се най-близко НАД НЕГО. Такава е динамиката, която прави едно сборище от индивиди да не е повече тълпа, а да е общество. И точно тази особеност на НЕ-ТЪЛПАТА, която е надарена със свойството да се самоорганизира до „общество”, осмисля идеята за ДЕМОКРАЦИЯТА (за която напоследък всички говорат, без да си имат изобщо хабер за какво става дума). Смисълът на ДЕМОКРАЦИЯТА е в периодичното РАЗМЕСТВАНЕ НА ПЛАСТОВЕТЕ (което безусловно освежава и регенерира човешкото общество), без да е необходимо за целта да се стига до такива драстични действия, каквито са революциите или войните. Трагедията на българите, а и на руснаците, беше, че по времето на сполетялите ги катаклизми, довели до възцаряването на болшевизъма, овакантеното място на „каймака” биде заето не от слоя, стоящ непосредствено под елита, а от толерираната по идейни причини УТАЙКА. Вследствие на това се получи един нов болшевишки елит, който по същество беше „утаечен” и по тази причина неговата прослоечна култура не можеше да бъде друга, освен „чалга”. А какво е характерно за чалгата? Като изключим дебелашките пикантни подробности, които грабват вниманието както на чалга-твореца, така и на чалга-консуматора, всичко останало, което лъсва с разголването на неизбежната чалга-посредственост е един ВСЕОБХВАТЕН НАИВИТЕТ — в стил: „От нашето по-убàво нема!” Това е, което дразни толкова много новоизпечените безродници, какъвто се явява чичо ни Фичо. Но на Хаджийски пък трябва да му напомним, че прецакването с чалгата си е предизвикано от самата говедовъдна номенклатура. Ако овчарите и полевъдите не бяха се оказали нявга в ЦеКа на БеКаПе-то, днес в нашата страна нямаше да го има този обезкуражителен (на всяка крачка) социален наивитет, който не позволява на повечето българи да осъзнаят, че всяко човешко същество освен да яде, да пие, да сере, да пикае, да краде (за да има какво да сере и да пикае!) и т.н., трябва да може да носи на плещите си и известна доза ОТГОВОРНОСТ за постъпките си. А не да се възхищава от бруталността на мутрите и да цъка с език от умиление: „Леле, к’ви пичове!” …А пък формулата: „От нашето по-убàво нема!”, може да окаже и известно ЛЕЧЕБНО ВЪЗДЕЙСТВИЕ над така западналите оскъдни остатъци от български етнос навсъде по света…
Музика и култура на 13.08.2015 в 02:50
Съвършен образец за графомания и сексуално-извратент нарцисизъм на човек, теглещ изрази от учебници и Интернет, достоен ученик на компрометираните идеолози на тази медия, абсолютен безродник и предател. Обикновеният човек не може да бъде запленен от префърцунените философско-еснафски изрази, но за сметка на това да му бъде отнет "романтизма" и символите на българското за сметка на "градския" човек. Това звучи комично, терминът "градски" човек трудно може да бъде използван за българина. Държава на предатели и безродници. Всяка дума в тази статия може да бъде оспорена до превръщането и в долнопробен пасквил. Жалко за няколкото хубави момента, но те са неискрени, както всичко излязло от лайномета на вожда Дачков...
PonchikDap на 18.09.2015 в 23:21
Здравствуйте! живой график для бинарных опционов с индикаторами движок бинарного опциона чем отличается бинарный опцион от турбо опциона бинарные опционы начать торговлю http://upayments.ru/binarnye-opciony-indikator-alfa-profit.php http://inobrascalendars.ru/usloviya-torgovli-binarnye-opciony-vseh-brokerov.php http://tyumen-nedra.ru/konkursy-binarnyh-opcionov-na-demo-schetah.php
Pipaduh на 14.10.2015 в 00:10
« Ce moustique pond dans des gites larvaires precis. http://lenitsky.com/holodaet-premera-pesni/ Un jour, on a cru que c etait fini.

Напиши коментар