Снимка: архив
„Държавният глава отдавна призова българските служби за сигурност и доскоро ръководилото ги правителство за конкретни отговори по поредицата шпионски скандали. Такава информация от службите за сигурност все още не е постъпила в президентската институция“, се посочва още в позицията.
По-рано днес, на националното събрание на ГЕРБ, новоизбраният зам.-председател на партията Даниел Митов отправи критика към президента:
"Искам да стане ясно, че българският президент не само е скрил декларацията, а се опитва да играе мошеническа игра на "тука има-тука няма" с геополитическите позиции на България", заяви Митов по време на националното събрание на партията.
Вчера имаше НАТО-среща във формат Б-9 в Букурещ. Това е регионален формат, в който държавите-членки на НАТО от източния фланг обсъждат геополитическите предизвикателства и предизвикателствата пред сигурността на държавите-членки на НАТО от източния фланг. На тази среща беше приета декларация. На тази среща е участвал българският президент Румен Радев. Той не даде ясна заявка дали ще участва, но след като е участвал видяхме прессъобщение, което изобщо не съдържа духа и сърцето на тази приета декларация“, каза Даниел Митов.
Той прочете текста на декларацията, която "осъжда руските агресивни действия и военно присъствие в близост до границите на НАТО, включително в района на Черно море".
Ето какво се казва още в нея:
"Ние заклеймяваме саботажите на Русия на територията на Алианса, каквито наблюдавахме при взривовете в складовете с боеприпаси през 2014 г. във Врбетице, Чехия, които представляват грубо нарушаване на международното право. В допълнение, изразяваме загриженост за информацията за подобно поведение на територията на България, за каквото твърди разследването в София. Ние изразяваме пълна солидарност с нашите съюзници Чехия и България".
В сайта на президенството този текст не е отразен. Ето как е предадена новината там без нито веднъж да се спомене Русия:
Президентът: Европейският стълб на сигурност следва да е съобразен с развитието на НАТО и изисква адекватни технологични и индустриални способности
Румен Радев участва във видеоконферентна връзка на високо равнище на страните от формата Б9
Изграждането на надежден европейски стълб за сигурност и отбрана следва да е съобразено с развитието на НАТО. За гарантиране на адекватна защита е необходимо увеличаване на технологичната и индустриална независимост, както и идентифицираме на националните критични инфраструктури. Това заяви президентът Румен Радев днес във видеоконферентна връзка на високо равнище на страните от формата Б9.
В рамките на международния форум България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия и Полша размениха мнения и координираха свои позиции по въпроси от дневния ред на НАТО, преди провеждането на предстоящата през юни среща на върха на Алианса в Брюксел. Като специален гост във форума участва президентът на Съединените американски щати Джо Байдън, изказване направи и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Държавните и правителствени ръководители потвърдиха общия ангажимент за модернизация на силите за отбрана, както и активното участие в изграждането на архитектура на сигурност, гарантираща стратегическа стабилност на европейския континент.
По думите на президента Радев, важно поле на съюзническите дейности продължава да бъде силната ангажираност с партньорите по цял свят. За България регионът на Западните Балкани е от особено значение, подчерта държавният глава. Румен Радев открои и ролята на Алианса в мисиите за управление на кризи в Афганистан, Балканите, Близкия изток и Средиземно море. Предизвикателствата пред политическата и икономическата стабилност в региона изискват задълбочаване на диалога, практическото сътрудничество и съдействие за укрепване на устойчивостта, подчерта още президентът.
В изключително важни моменти за нашата сигурност Алиансът успя да засили политическото си измерение и показа, че в днешно време сигурността не е само военна надеждност, а много повече, посочи Румен Радев. В своята история НАТО винаги е доказвал своята ефективност и сила чрез способността си да адаптира стратегическата си визия и необходимите практически действия в съответствие с актуалните предизвикателства. В тази връзка българският държавен глава открои значението на стратегия „НАТО2030“ за укрепване на глобалната ролята на Алианса и адаптиране към новите предизвикателства през следващото десетилетие.
Участниците във форума се обединиха около позицията че политиката на „отворени врати“ на НАТО трябва да се запази и да бъдат подкрепени страните, които се стремят към пълноправно членство, да изпълнят необходимите условия за това.
По време на разговора на високо равнище беше приета и обща декларация, която очертава рамката на бъдещото партньорство на страните от формата Б9 и готовността им да допринасят за реализирането на новата стратегия „НАТО2030“.