- Автор: Гласове
- 03 Дек 2021
- 319
- 7
Снимка: ЕП
Историята започна миналата година. Тогава на всяка страна от ЕС бяха предлагани ваксини от AstraZeneca, Pfizer и Moderna по схемата за съвместно закупуване на ЕС. Българското правителство поръча недостатъчно Pfizer и Moderna, залагайки на AstraZeneca, която беше по-евтина и по-лесна за съхранение, казва Петър Витанов.
България беше силно засегната от проблеми с доставките в началото, тъй като компанията не успя да достави обещаните количества ваксини. След това се появиха и съмненията за действието на ваксините при по-възрастните хора, както и решението на тогавашното правителство да я извади от употреба. И макар че Европейската агенция по лекарствата нямаше колебания, че ползите от AstraZeneca надвишават рисковете за възрастни, българите бяха вече заляти от вълната на недоверие. Началото на ваксинацията съвпадна и с политическата криза в страната, която прерасна в цикъл от три поредни изборни кампании за парламент.
„В този период в България липсваше политическа стабилност, за да се наложат сериозни здравни мерки, а обществената комуникация за ваксините беше лоша. Фактът, че страната ни беше постоянно в избори, спря политиците от действия заради страха им да не загубят популярност“, коментира Петър Витанов пред The Irish Times.
Във вакуума се напълни с теории на конспирацията, а дезинформацията и слуховете изобилстваха в социалните мрежи. А за някои страхът и несигурността от пандемията предоставиха възможност. „Фалшивите новини бяха огромен, огромен проблем в България“, констатира Витанов. „В социалните медии движението на антиваксърите наистина процъфтява. Крайнодясна партия използва платформа против ваксинацията, за да влезе за първи път в парламента“, казва още Петър Витанов.
Витанов отхвърля широко разпространените теории, че има по-стара културна или историческа причина за скептицизъм, като наследство от комунизма, което води до недоверие към властите. Той посочва, че България традиционно има високи нива на ваксинация, като покритието с ваксини срещу морбили през 2019 г. възлизаше на респектиращите 93 процента, което съперничи или надминава нивата, постигнати в страни с по-старите демокрации.
Данните от проучването показват, че скептицизмът към ваксините е започнал с пандемията от Covid-19. Той навлиза сред високо образованите – включително лекарите – и по-младите групи, което предполага, че може би става въпрос за лайфстайл за „модерните“.
През октомври България въведе системата за цифрови сертификати за достъп до услуги като барове и ресторанти. Беше спорна мярка, но в крайна сметка доведе до ръст на ваксинацията. Според Петър Витанов, следващото българско правителство, трябва да е по-решително в действията си за предотвратяване на пандемията.
„Определено съм за задължителна ваксинация. Може би не за цялото население, но поне за някои хора, които са с по-висок риск, или някои професии, които се занимават с много хора“, казва той. „Не е много популярно. Знам, че това може да повлияе негативно на обществения ви имидж. Но това е единственият начин, по който можете да спасите човешки животи", казва евродепутатът Петър Витанов.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП: https://www.socialistsanddemocrats.eu/
