Днес се навършват 138 години от обесването на Васил Иванов Кунчев – Левски. Неговата смъртна присъда е изпълнена на 19 февруари (6 февруари стар стил) 1873 г. Още приживе Левски печели признание с целостта на личността и идеите си, с единството на думите и делата си. След смъртта си той става символ на всичко чисто, демократично и напредничаво в българското историческо развитие. Създадената и ръководена от него Вътрешна революционна организация не само бележи връх в дългогодишното освободително дело, но стои в основата на по-нататъшното развитие на България.
<p><strong> Ние гоним царя и неговите закони</strong></p>
<p>В нашата България не ще бъде така, както е сега в Турско. В нея всички народи ще живеят под едни чисти и свети закони... и за турчина, и за евреина и пр., каквито и да са, за всички еднакво ще е... Така ще е в наша България. Ние не гоним турския народ, ни[то] вярата му, а – царя и неговите закони, с една дума, турското правителство, което варварски владее не само нас, но и сами[те] тур[ци].</p>
<p>В Българско не ще има цар, а "народно управление" и "всекиму своето". Всеки ще си служи по вярата и законно ще се съди както българинът, така и турчинът. Свобода и чиста република.</p>
<p> <em>Левски до чорбаджията Ганчо Милев<br /> Карлово, 10.05.1871 г.</em></p>