Служебният министър на икономиката Кирил Петков е извикал представителите на надзорния съвет на Българската банка за развитие (ББР), за да обяснят как са допуснали концентрация на кредити за близо 1 млрд. лв. в общо 8 фирми. Те ще трябва да кажат как това финансиране е помогнало за увеличението на работните места, насърчило е износа и иновациите.
Министър Петков вика надзорниците на банката за развитие за обяснения

 

"Ще бъде публично и ще бъде заснето на онлайн платформа, така че всеки гражданин, който се интересува къде му отиват данъците, да може да види", каза Петков пред радио "Дарик". "Ако нашата Българска банка за развитие дава на 8 фирми 946 млн. лв. вместо на 10 хил. малки компании по 100 хил. лв. - какъв резултат би имало за икономиката в страната, при положение, че малките фирми сега имат ликвидни проблеми и такъв тласък с достъпен заем особено в областта на експорта и иновативността, би дал голям отзвук в икономиката", продължи той.

 

Служебният министър уточни, че като принципал на банката няма достъп до кредитните досиета,. Двама от тримата членове на надзорният съвет (решенията се взимат с мнозинство две трети) са същите, както и по времето на Стоян Мавродиев, сменен след скандал, на който и предишната власт се е видяла длъжна да реагира.

 

"Надзорният съвет не може да бъде преназначен без одобрението на БНБ. Зависи дали в БНБ искат или не да сменят този Надзорен съвет. За седмица не са ни дадени компаниите. Ще извикам надзорния съвет в четвъртък да говоря с всеки от тях как защитават публичния интерес, какви мерки са предприели и защо се е стигнало до тази концентрация", каза министърът. Те са от 5 г там и за мене блокират защитата на публичния интерес, добави.

 

 

По повод телевизионно интервю на Йордан Цонев от ДПС, който заяви, че неговият съпартиец Делян Пеевски няма участие в предпочитаните от ББР фирми и упрекна министъра, че се позовава на медийни публикации, Петков отговори, че, първо, самият Цонев признава, че Пеевски е имал макар и миноритарно участие в "Булгартабак", а пък тютюневият холдинг на свой ред е бил собственик на "Техномаркет" - две от финансираните осем дружества. "Тези връзки съществуват, не знаех в подробности, но видях по един от каналите, че че един от големите заеми реално се държи от човек, който е адвокат на Румен Гайтански. Един човек винаги може да сложи друг за представляващ, въпросът е кой взима решенията", каза министърът. И обобщи: "Правилата трябва да са такива, че независимо кой какъв е, без значение кой стои зад тези фирми, такъв тип експозиции да не може да се дават".

 

Министърът вече е поискал БНБ да одобри промяна в устава на банката, така че да не може да се отпускат повече от 5 млн. лв. на една компания. Сумата, по думите му, е достатъчно ниска, за да загубят интерес този тип кредитополучатели.

 

"Като предпоставки България трябва да е богата страна: имаме пълен достъп до европейския пазар, имаме достъп до море, топ студентите ми в Софийския университет биха били топ и в Харвард и другаде. Имаме и средства от ЕС за умни инвестиции. Ако тези пари, средства и локация се вкарат в икономическия модел, нашият стандарт би трябвало да се умножи по две. Единственият отговор защо задачата не излиза, е липсата на ефикасност при използването на тези ресурси, загубваме ги някъде по пътя. Тази седмица започвам да виждам
много ясни отговори как това се случва", коментира Петков.

 

Даде и пример с проект на правителствена сграда от 90 хил. кв. м, който предишното правителство планирало да финансира в разгара на ковид-кризата като предостави само на една компания и проектирането, и строителството, и надзора.

 

Източник: "Дневник"
 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Момче и половина! на 22.05.2021 в 16:19
Смелост и късмет! Успех!
Доньо Донев на 22.05.2021 в 17:55
Ти, др. министър, провери има ли отказани кредити. Щото ако няма, пАрата пак е в свирката...
Живка Павлова на 22.05.2021 в 18:49
Източна Европа е поне двойно по-бедна, отколкото би могла да бъде, ако не беше влязла в ЕС. Източна Европа е големият губещ от началото на 21 век. Тя плаща 300-400 милиарда долара всяка година на Западна Европа. Източна Европа е в типична "хватка на доминионите". Това е моделът една държава да се колонизира като се подкупи елитът й. Това е съюз на елита с империята, за да се издоят поданиците. Системата е работела с векове. Прилагана е и от Англия в Индия например – там провъзгласявали махараджи от името на кралицата. И после заедно изсмуквали обикновения народ. В момента ЕС е точно това. Западът подкупва местния елит чрез еврофондовете. Елитът вкарва държавата в ЕС и превръща членството в абсолютна религия, включително с репресии срещу който е против. Излизането се превръща в ерес. А вкараната страна се изсмуква чрез други механизми – изкупуват местни монополи, търговски вериги, сключват се неизгодни договори с дълъг период, които не могат да се сменят при смяна на властта. Еврофондовете и високо платените служби в ЕС за шепа чиновници са подкупът, платен на елита. В замяна се завзема пазарът на съответната страна и той се дои в полза на западните корпорации. Това става чрез електроснабдяване, водоснабдяване, топлофикация, чрез западните стоки монополно налагани в търговските вериги, чрез далеч по-големи и недостижими за местния бизнес бюджети за реклама, маркетинг, чрез изкупуване на медии пр. Съотношението между фондовете от ЕС и източените пазари на Източна Европа е по-лошо от 1:10. Ако Източна Европа излезе от ЕС и спре тази огромна субсидия, която плаща на Западна, тя може да е двойно по-богата. Минимум. Това би успокоило обществото и доста би намалило и натиска за емиграция, който е друг начин за изсмукване. Чрез по-високи заплати Западът прибира най-добрите специалисти на Изтока и така разширява изоставането.
Живка Павлова на 22.05.2021 в 18:50
Текстът, който публикувам по-горе, се върти из сайтовете през последните години и се приписва на Джоузеф Стайниц, Нобелов лауреат по икономика за 2001 г., според мен обаче става въпрос за Джоузеф Стиглиц. Издателство „Изток-Запад“ е издало три негови книги, последната през 2016 г. - за неравните общества и какво можем да направим за тях, а през миналата година изд.“Сиела“ е издало „Власт, народ, печалби“. Определян е като най-известният икономист с леви убеждения. Та въпросът ми е: щом парите по европрограмите, а сега и тези за „пандемията“, които очакваме от ЕС, общо близо 30 милиарда, са замислени с коренно различна от декларираната цел и неизбежно генерират корупция, кой и как ще я пребори? Другият, също важен въпрос е какво върви със сиренцето в капана, освен монополите, веригите и мултинационалните корпорации? Истанбулска конвенция, натовска лоялност в разрез с националните ни интереси и какво още? Разчитам новите млади и енергични министри да вземат отношение по тези въпроси, да оборят твърденията на Стиглиц, ако не е прав, а ако е прав – да предложат решение в интерес на обществото, само прозрачност няма да е достатъчна. Колкото до ББР – подкрепям лимит за кредитите и всички останали разумни предложения в интерес на обществото. За оповестяване на кредитополучателите не съм сигурна, че би се възприело, а и може би наистина не би било редно, че и рекетьорите са една напаст.
Живка Павлова на 22.05.2021 в 18:54
Не знам защо два пъти се публикува този текст, моля за извинение.
Тихомир Томов на 22.05.2021 в 21:30
Защото два пъти сте настъпили тармъка Живке .......................
Отговорен на 23.05.2021 в 09:01
"Министърът вече е поискал БНБ да одобри промяна в устава на банката, така че да не може да се отпускат повече от 5 млн. лв. на една компания." Този харвардския нима не знае, че устав се променя от Общо събрание на акционерите ??? И защо така, между другото, препира третия член на надзорния съвет ??? Той да не би не е участвал в последните знакови кредити. За капак, никой и не споменава управителния съвет, който трябва да е единодушен, за да предложи на надзорния съвет тези кредити за одобрение. Киро плет плете, през три плета препира ....
Официална публикация в българска книга на 23.05.2021 в 09:08
За периода, от началото на членството ни България е внесла в ЕС 27 млрд, а е получила 16,5. Как са усвоени всички се досещаме, като се съди по стандарта ни.

Напиши коментар