- Автор: Гласове
- 11 Яну 2022
- 4289
- 106
Интервюто на премиера Кирил Петков за Bloomberg.
Премиерът посочи, че правителството трябва да създаде и подготви голяма информационна кампания за приемането на еврото, така че българското общество да не се сблъска със същия проблем както ваксинирането за Covid-19.
Кирил Петков заяви, че правителството се стреми да не изненадва никого и ще даде информация за практически въпроси. Например, колко дълго ще има цени и в лева и в евро в малките магазини и т.н.
Премиерът дори посочва, че част от неговата работа в Харвард е била да установи какъв ще бъде ефектът от увеличаващите се цени, когато някоя страна приеме еврото. Изследването на Петков е показало, че инфлацията, която се поражда в следствие на такава стъпка е 0.3%
“Така че ние искаме да се присъединим към Еврозоната, но трябва да сме сигурни, че всеки в българското общество може да оцени тази стъпка”, казва Петков.
На въпрос вижда ли рискове за присъединяване на България към еврозоната, Петков посочва, че в момента инфлацията, която се наблюдава там е нормална на база на отпуснатото финансиране за Covid-19 и помощите за подкрепа на бизнеса.
Конкретно за България премиерът посочва, че вече няма пенсионери под линията за бедността, защото правителството е повишило техните пенсии. Тези разходи от своя страна също са се отразили на инфлацията.
Премиерът потвърди, че съотношението евро към лев няма да бъде променяно и ще остане - 1.95583.
Пред Слав Оков премиерът коментира още породените напрежения между Украйна и Русия, ситуацията с Крим, енергийната криза в ЕС, пласиране на дълг на международни пазари и още ключови икономически въпроси.
"Досега основната част от вниманието бе насочено към историческия дебат. Но смятам, че по-важно е да поставим всички дискусии на печелившата основа за всички. Затова отваряме пет нови групи – за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи – искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати. Например не разбирам защо трябва да летя през Виена, за да отида в Скопие. Би трябвало да имаме полети София-Скопие. Не разбирам и защо нямаме жп връзка София-Скопие", казва Петков относно преговорите за приемане на Северна Македония в ЕС.
България е разтревожена от последните напрежения между Украйна и Русия и ангажимента на САЩ за реакция в случай на руска инвазия в Украйна.
"Разбира се, че се тревожим, защото сме близо. Всеки конфликт и риск от ескалация на конфликта в съседство е лоша новина за всички от региона и цяла Европа. Ясно заявихме, че нашето правителство ще бъде конструктивен и активен член на ЕС и на НАТО. С други думи – във външната политика искам да България бъде приемана като надежден партньор", каза Петков.
България трябва да мисли за създаването на стратегическа инфраструктура, която би могла да помогне на възможностите на НАТО да има по-добра логистика, по-добра военна мобилност в свързването на Александруполис с Констанца например.
"Не сме обсъждали с никой от партньорите ни от НАТО, нито вътрешно в правителството нищо конкретно за допълнителни военни части или друго. Ще има дискусии, но бих искал да видя проектите по Механизма за свързване на Европа и военната мобилност на НАТО, наред с осите от Гърция до Румъния през цяла Източна България."
Премиерът изцяло подкрепя становището на ЕС и НАТО, че Украйна е единна и понеже Крим в момента е окупиран, става дума за окупация. "За мен няма никакво съмнение в това. Ние напълно подкрепяме европейската позиция, без никакво отклонение от нея."
Петков каза, че правителството му ще търси начини за финансиране на инфраструктурни проекти, които „могат да помогнат за способността на НАТО да има по-добра логистика“,включително повече мостове по река Дунав и пътни връзки, които ще помогнат за свързването на Гърция и Румъния, северните и южните съседи на България.
Според Петков трябва да има устойчив подход към реформите от Зелената сделка, за да не намалее конкурентоспособността на региона.
"Може би по-бавен ръст или някои регулаторни процеси, с които трябва да го постигнем. Иначе рискуваме да станем най-бързо най-зелени, но и най-бързо да намалее конкурентоспособността ни. А тези две неща трябва да се развиват ръка за ръка, за да постигнем наистина зелените цели на зелена икономика, която да е устойчива и която подкрепя своите граждани."
Запитан за затварянето на въглищните електроцентрали и замяната на мощности, Петков коментира, че "ако заменим местен източник на енергия с вносен, зависимостта ни се увеличава."
"Относно сроковете на затваряне на ТЕЦ-овете, бихме могли да ги заложим например до 2040 г., но това няма значение. При сегашните цени на въглеродните емисии и ако продължават да растат, тези ТЕЦ-ове наистина трудно ще работят на пазара.
Мечтая след няколко години, да кажем до 2040 г. да успеем напълно да заместим всички въглищни източници с чисти енергийни източници, които да са местни.
Не искам да ги замествам с газ например. Заместването им с газ е временен процес и за нас няма смисъл.
Първо, защото увеличава зависимостта ни. Второ, след 10 години може да водим същия разговор за газа, както днес за въглищата." Според Петков България може да разшири сегашната АЕЦ в Козлодуй с евентуално нов реактор, но не може да се говори за проект в Белене.
В коментар за Северна Македония Петков заяви, че възнамерява да засили дискусиите със Скопие.
"Затова отваряме пет нови групи – за инфраструктурата, икономиката, културните обмени, присъединяването към ЕС и историята. Надявам се, че това няма да са само правителствени срещи – искам тези групи да работят изключително ефективно в следващите 6 месеца и да постигнат реални резултати."
Петков добави, че няма конкретни срокове за преговорите, но "поставихме много ясна дата на първото ми посещение, вероятно още на 18 януари. От наша страна въпросът е уточнен и искам да обсъдя с нашите македонски партньори един много стегнат график на тези междуправителствени и бизнес срещи, както и културни групи от двете страни с много ясни цели. Според това как напредваме по всички проблеми, очаквам да определим окончателната дата за приемане на Македония."
Източници: "Блумбърг", mediapool.bg, "Епицентър"
