Заради превръщането на здравните заведения в търговски дружества резултатите показват, че здравеопазването в България се разпада. Не може 24% от населението да оставиш без лекарска или фелдшерска помощ- хората по селата не ходят на лекар и не си купуват лекарства. Това заяви доц. д-р Здравка Тонева от БАН, член на екипа на проекта „Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства (от емпирия към теория)”, осъществен от Института за изследване на обществата и знанието при БАН, предаде БГНЕС.

 

Селското здравеопазване е посечено - да, има тел.112, но кога ще пристигне екипът е под въпрос, продължи доц. д-р Здравка Тонева. Разходите за медицински изделия още в началото на реформата бяха извадени от реимбурсирания списък на НЗОК и бяха оставени за заплащане от самите пациенти, даде пример тя. Те струват невероятно скъпо без реално тяхната цена да е такава. Допусканите пропуски не са случайни и на мен ми се струва, че това е направено, за да се осигуряват свръхпечалби за определени среди в медицинското съсловие. Това малко лоби с определено влияние не позволява тази тенденция да се промени, обясни доц. Тонева.
 
Тя продължи, че проблем са и неосигурените пациенти като даде пример с известен политик, който е лекуван в болница от тежко заболяване, чието лечение е струвало 23 000 лв., а накрая се оказва, че той не е здравноосигурен. Не си е платил лечението и е заявил на лекарите, че това е неговият протест срещу здравната реформа, но парите са останали за сметка на болницата, лишавайки я от други неотложни нужди.
 
Според резултатите от изследването 45% от българските граждани оценяват качеството си на живот, свързано със здравето като добро, заяви доц. д-р Божидар Ивков, ръководител на проекта „Здраве, качество на живот, неравенства. Състояние, взаимни влияния, тенденции и предизвикателства (от емпирия към теория)”.

Проектът е продължил 3 г. и е посветен на изследване и установяване състоянието на здравето и качеството на живот на българските граждани и свързаните с тях неравенства в обществото. Както и взаимното им влияние и отражението върху здравния статус на индивидуално, групово и популационно ниво и съществуващите тенденции и предизвикателства. Тук се говори не просто за качеството на живот, а за качеството на живот, свързано със здравето.
 
 
Над 50 на сто от разходите за здраве са давани от пациента, като е трайна тенденцията държавата да прехвърля финансовата тежест върху гражданите, каза още доц. Ивков. Този процент в държавите, в които има добре работещо здравеопазване варира между 5 и 20 на сто, подчерта той. Високите разходи при разболяване на един член от семейство "достигат до катастрофалните 36 на сто от доходите", добави още доц. Ивков.

Водещо място заемат разходите на българите за болнична медицинска помощ, за медицински продукти за извънболнично лечение, за рехабилитационни медицински услуги и др.
 
Разходите от джоба на хората говорят за силни социални неравенства. Високите разходи при болест заемат катастрофално високи размери при силно уязвимите групи, при някои достигат между 50-90% от заплатата и пенсията, дори при други пациенти и болни надвишават доходите им и те са принудени да теглят заеми, за да заплатят средствата за лечение и лекарства.

 
 
 
 
 
 

Още от категорията

1 коментар/a

Вихрен на 09.11.2017 в 17:41
Няма да има пенсии и здравни услуги за управляващите - те вече са си ги похарчили. Медии съобщиха зя над един милион починали от 2009 г. досега.

Напиши коментар