По повод на поредната порция заловени руски шпиони у нас, публикуваме сатиричната поема на Валери Петров "Репортаж за трите хаш", написана преди половин век.
Репортаж за трите хаш (в светлината на руския шпионаж)

 

„Кои книги, напоследък, 
радват се на просто редък, 
изумителен напредък. 
Тези книги, тези книги 
с убийства и интриги 
дето, ха де, затвори ги, 
докато на „Плана“ - 5 
нашият майор напет, 
стиснал верен пистолет, 
не съзре следи, които 
водят към едно корито, 
ужким старо и разбито, 
но което, щом по цинка 
той го тръкне с пуцинка, 
ще открие начертан 
план на мотопед „Балкан“, 
който вража нам държава 
жаждува да притежава... 
Да, тез книги в страшна треска 
дирят се и гълтат днеска: 
книгите със шпионаж,, 
книгите със саботаж - 
Отче наш, 
тираж 
нам даж 
за тоз бранш 
насущний наш! 
А понеже всеки знае, 
че наистина така е, 
нека бъде този наш 
поетичен репортаж 
вместо във стила банален, 
в стил шпионско-криминален, 
взет от библиотека „Лъч“. 
- O.K.! Тенк`ю вери мъч!

 

ГЛАВА ПЪРВА

 

               - Тук нещо се крие! 
Всичко гаче ли ясно не ми е! - 
си помисли другарят Попов, 
поддиректор на нашия нов 
комбинат за мачутови печки. - 
Тези гайки са май че мънечки 
и не знам как ще бъдат монтирани. 
От кого ли са те проектирани? - 
Тъй си казва значи той 
и сред планове безброй 
вижда на един, че има 
разлика от 5 сантима. 
- Тука действа вража шайка! 
Вашта майка, нашта гайка 
изменили сте нарочно 
с болта да не пасва точно! - 
Тъй извиква в гняв суров 
поддиректорът Попов 
и в подкрепа на това, 
неизрекъл тез слова, 
зърва, видима едва, 
буквата латинска Хаш, 
със която някой враж 
специалист по саботаж 
не веднъж, не даже дваж, 
а дор триж със подла мисъл 
плана грешен бил подписал. 
- „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи? 
Пращайте разузнавачи!

 

ГЛАВА ВТОРА

 

               - Вината е в тора. 
Такъв добив при толкоз фосфат! 
Но ще видим кой кум и кой сват! - 
Така Спас, агронома, си каза 
и отвесната бръчка проряза 
още младото Спасово чело... 
А в този миг надалече от село, 
във завода полиетиленов 
инженерите Колев и Ненов 
наблюдаваха с трепет и страх 
как пред тях 
етиленът на прах, 
наместо да втаса 
в прозрачна пластмаса, 
държи се в процеса съвсем непонятно, 
ултрагаменски и суперфорсфатно!... 
И тръгват по гарите 
Спас и другарите 
и ето накрая 
откриват оная 
бележка, съставена по всички правила, 
но с грешка, която била, значи, направила 
в завода за шушляци тор да довтаса, 
а на блока със рапица - пластическа маса. 
Грешка? Може. Но защо? 
Не е толкоз просто то? 
Налице е, явно, враж 
твърде подъл саботаж! 
Ако беше грешка баш, 
би ли етиленът наш, 
както и фосфатът ваш, 
носил знака „Троен Хаш“, 
който не веднъж, не дваж, 
а навред три пъти баш 
този спец по саботаж 
драснал е, за да докаже, 
че с такъв голям кураж е, 
та надсмива ни се даже! 
- „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи? 
Пращайте разузнавачи!

 

ГЛАВА ТРЕТА

 

               ...И ги пращат. 
И за труд се те захващат, 
но за жалост 
и уви, 
все нахалост 
им върви: 
Сред дошлите 
от чужбина 
са съмните- 
лни двамина, 
но тоз има алиби, 
онзи пък едва ли би...

 

А във същото време 
саботьорът не дреме:

 

Тук заводът за обуща 
някакви кошмари пуща.

 

Там изписва института 
срещу западна валута 
уред, обявен за брак 
във века на Гей-Люсак.

 

Тука бива произведен 
филм пореден - 
ама бледен, 
ама беден, 
филма неден, 
всичко от чужбина има, 
даже има и да взима.

 

Там измисля се батерийка 
за откриване Америйка.

 

Тук талант е съкратен 
и заместен със кретен.

 

Там спомѐнатата „Плана“ 
бива трижди разкопана, 
тъй че в кал остава скрито 
мотопедното корито.

 

Тук и там из края наш 
някой върши саботаж 
и под всеки саботаж 
слага своя „Троен Хаш“...

 

Сред шишета, 
край кьошета 
на ухо мълвата шета, 
а мълва когато шета, 
в миг я хващат аташета:

 

- Кой е този „Троен Хаш“? 
- Наш не е! - Не е и наш! 
- Е, че чий ще е тогаж! 
Уж не скръстваме ръце, 
а пък на̀, едно лице, 
явно действащо за НАТО, 
ни остава непознато.

 

Я да се порови всеки 
в тайните си картотеки! -

 

И вълна вълната гони 
към различни пентагони 
и различни пентагони 
свиват рамене с пагони:

 

- Наш не е! Не е наш! 
Имахме един на стаж 
по аркутинския плаж, 
но забърка се в миш-маш, 
след което 
в МВР-то 
пази горния етаж. 
- Е, тогава кой е той, 
тази предан нам герой, 
спъващ сам по почин свой 
болшевишкия им строй?...

 

(Краят в следващия брой.)

 

***

 

- Не, не става тая 
с края. 
Искам кой е да узная! - 
Тъй ще каже някой патил 
от романите читател. 
А въпросната разгадка 
много проста е и кратка: 
Работата е, че Хаша 
бил от азбуката наша 
и четял се значи не 
като „Хаш“, а като „Не“, 
като наше „Н“ трикратно, 
казващо съвсем понятно, 
че наред със всички вражи 
опити за саботажи 
има друг вид саботаж, 
не по чужди инструктаж, 
ами местен забутаж, 
недознаш и замоташ, 
чийто автор си е баш 
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

 

Ето, ето 
кой бил, дето 
зашифрован бил под Н-то: 
Н-якой Н-екадърник Н-аш, 
мой съсед и твой адаш, 
скрит под кадров камуфлаж, 
но с глава от алабаш, 
койте хем ни мъчи с дваж 
по-невидим саботаж, 
хем се пъчи, че е наш, 
и то наш със дълъг стаж, 
страшно наш кат блиндаж 
и на всичко наше страж!

 

...Със което и завършва 
този тайнствен репортаж.

 

Валери Петров, "Взето на смях и догдето посмях" (1965-1987)

 

 

 

 

 

Още от категорията

3 коментар/a

За Някой Некадърник Наш за сведение на 22.03.2021 в 18:37
Вчера в мас-медиите излезе, че т.н. "резидент" бил на ...75години! Проста сметка показа, че ГРУ е трябвало да го вербува преди ... поне 30 години! Браво на това българско контра-разузнаване, което 30 години не е успяло да го забележи и точно сега, покрай пародийния скандал САЩ-Русия са успели да направят грандиозната специална операция...
Точно с това да представиш Валери Петров на 25.03.2021 в 02:10
е проява на неуважение към един творец, който си е заслужил мястото там горе сред големите. Дори и само с преводите на Шекспир.
Безспорно на 04.04.2021 в 05:26
Гений на игрословиците!

Напиши коментар