Репортаж за трите хаш (в светлината на руския шпионаж)

„Кои книги, напоследък, 
радват се на просто редък, 
изумителен напредък. 
Тези книги, тези книги 
с убийства и интриги 
дето, ха де, затвори ги, 
докато на „Плана“ - 5 
нашият майор напет, 
стиснал верен пистолет, 
не съзре следи, които 
водят към едно корито, 
ужким старо и разбито, 
но което, щом по цинка 
той го тръкне с пуцинка, 
ще открие начертан 
план на мотопед „Балкан“, 
който вража нам държава 
жаждува да притежава... 
Да, тез книги в страшна треска 
дирят се и гълтат днеска: 
книгите със шпионаж,, 
книгите със саботаж - 
Отче наш, 
тираж 
нам даж 
за тоз бранш 
насущний наш! 
А понеже всеки знае, 
че наистина така е, 
нека бъде този наш 
поетичен репортаж 
вместо във стила банален, 
в стил шпионско-криминален, 
взет от библиотека „Лъч“. 
- O.K.! Тенк`ю вери мъч!

ГЛАВА ПЪРВА

               - Тук нещо се крие! 
Всичко гаче ли ясно не ми е! - 
си помисли другарят Попов, 
поддиректор на нашия нов 
комбинат за мачутови печки. - 
Тези гайки са май че мънечки 
и не знам как ще бъдат монтирани. 
От кого ли са те проектирани? - 
Тъй си казва значи той 
и сред планове безброй 
вижда на един, че има 
разлика от 5 сантима. 
- Тука действа вража шайка! 
Вашта майка, нашта гайка 
изменили сте нарочно 
с болта да не пасва точно! - 
Тъй извиква в гняв суров 
поддиректорът Попов 
и в подкрепа на това, 
неизрекъл тез слова, 
зърва, видима едва, 
буквата латинска Хаш, 
със която някой враж 
специалист по саботаж 
не веднъж, не даже дваж, 
а дор триж със подла мисъл 
плана грешен бил подписал. 
- „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи? 
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ВТОРА

               - Вината е в тора. 
Такъв добив при толкоз фосфат! 
Но ще видим кой кум и кой сват! - 
Така Спас, агронома, си каза 
и отвесната бръчка проряза 
още младото Спасово чело... 
А в този миг надалече от село, 
във завода полиетиленов 
инженерите Колев и Ненов 
наблюдаваха с трепет и страх 
как пред тях 
етиленът на прах, 
наместо да втаса 
в прозрачна пластмаса, 
държи се в процеса съвсем непонятно, 
ултрагаменски и суперфорсфатно!... 
И тръгват по гарите 
Спас и другарите 
и ето накрая 
откриват оная 
бележка, съставена по всички правила, 
но с грешка, която била, значи, направила 
в завода за шушляци тор да довтаса, 
а на блока със рапица - пластическа маса. 
Грешка? Може. Но защо? 
Не е толкоз просто то? 
Налице е, явно, враж 
твърде подъл саботаж! 
Ако беше грешка баш, 
би ли етиленът наш, 
както и фосфатът ваш, 
носил знака „Троен Хаш“, 
който не веднъж, не дваж, 
а навред три пъти баш 
този спец по саботаж 
драснал е, за да докаже, 
че с такъв голям кураж е, 
та надсмива ни се даже! 
- „Хаш-Хаш-Хаш“! Какво ли значи? 
Пращайте разузнавачи!

ГЛАВА ТРЕТА

               ...И ги пращат. 
И за труд се те захващат, 
но за жалост 
и уви, 
все нахалост 
им върви: 
Сред дошлите 
от чужбина 
са съмните- 
лни двамина, 
но тоз има алиби, 
онзи пък едва ли би...

А във същото време 
саботьорът не дреме:

Тук заводът за обуща 
някакви кошмари пуща.

Там изписва института 
срещу западна валута 
уред, обявен за брак 
във века на Гей-Люсак.

Тука бива произведен 
филм пореден - 
ама бледен, 
ама беден, 
филма неден, 
всичко от чужбина има, 
даже има и да взима.

Там измисля се батерийка 
за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен 
и заместен със кретен.

Там спомѐнатата „Плана“ 
бива трижди разкопана, 
тъй че в кал остава скрито 
мотопедното корито.

Тук и там из края наш 
някой върши саботаж 
и под всеки саботаж 
слага своя „Троен Хаш“...

Сред шишета, 
край кьошета 
на ухо мълвата шета, 
а мълва когато шета, 
в миг я хващат аташета:

- Кой е този „Троен Хаш“? 
- Наш не е! - Не е и наш! 
- Е, че чий ще е тогаж! 
Уж не скръстваме ръце, 
а пък на̀, едно лице, 
явно действащо за НАТО, 
ни остава непознато.

Я да се порови всеки 
в тайните си картотеки! -

И вълна вълната гони 
към различни пентагони 
и различни пентагони 
свиват рамене с пагони:

- Наш не е! Не е наш! 
Имахме един на стаж 
по аркутинския плаж, 
но забърка се в миш-маш, 
след което 
в МВР-то 
пази горния етаж. 
- Е, тогава кой е той, 
тази предан нам герой, 
спъващ сам по почин свой 
болшевишкия им строй?...

(Краят в следващия брой.)

***

- Не, не става тая 
с края. 
Искам кой е да узная! - 
Тъй ще каже някой патил 
от романите читател. 
А въпросната разгадка 
много проста е и кратка: 
Работата е, че Хаша 
бил от азбуката наша 
и четял се значи не 
като „Хаш“, а като „Не“, 
като наше „Н“ трикратно, 
казващо съвсем понятно, 
че наред със всички вражи 
опити за саботажи 
има друг вид саботаж, 
не по чужди инструктаж, 
ами местен забутаж, 
недознаш и замоташ, 
чийто автор си е баш 
Н-якой Н-екадърник Н-аш!

Ето, ето 
кой бил, дето 
зашифрован бил под Н-то: 
Н-якой Н-екадърник Н-аш, 
мой съсед и твой адаш, 
скрит под кадров камуфлаж, 
но с глава от алабаш, 
койте хем ни мъчи с дваж 
по-невидим саботаж, 
хем се пъчи, че е наш, 
и то наш със дълъг стаж, 
страшно наш кат блиндаж 
и на всичко наше страж!

...Със което и завършва 
този тайнствен репортаж.

Валери Петров, "Взето на смях и догдето посмях" (1965-1987)