Изповеди на един изгнаник от Клинтъновия свят

Офисът на Дъг Бенд в "Teneo", фирма за корпоративни съветнически услуги, на която той е съосновател, е декориран като крило на президентската библиотека на Бил Клинтън. Рамкирани фотографии на 42-ия президент украсяват буквално всяка повърхност, с изключение на прозорците, които гледат към пълзящия трафик в пиковия час на Парк Авеню. „Много от тези снимки са свързани с някакви моменти“, ми казва една сутрин миналата зима Бенд, докато ми показва колекцията си. Бенд, широкоплещест мъж с тъмни очи и преждевременно посивяваща коса, присъства на много от снимките. Има снимки на Бенд и Клинтън, играещи голф с Барак Обама, позиращи бекстейдж с Майкъл Джексън, посрещащи севернокорейския диктатор Ким Чен Ир. „Бил Клинтън беше моят живот почти 20 години“, ми каза Бенд.

Той е на 22, когато попада на неплатен стаж в съветническия отдел на Белия дом, в средата на първия мандат на Клинтън. Служи като личен асистент на Клинтън по време на втория, докато нощем учи право в университета в Джорджтаун. На хартия това е работа на високопоставен прислужник, но Бенд издига позицията, като изгражда синовна връзка с лидера на свободния свят. Когато Клинтън напуска поста през януари 2001 г., Бенд е един от помощниците, които тръгват с него. Той влиза в роля, която покрива поравно тези на майстор, портиер, интимен довереник, съветник и припознат син. (Официално званието му е съветник.) „Те постоянно бяха заедно“, казва бившият началник на кабинета на Клинтън, който първи опознава Бенд в Белия дом.

Дъг Бенд (в средата) е един от помощниците на Бил Клинтън, които останаха с него след напускането на Белия дом през 2001 г.

Бенд буквално измисля постпрезидентския живот на Клинтън. Той създава офиса му в Харлем, помага да се задвижи Фондация "Клинтън" и създава Глобалната Инициатива Клинтън (CGI), годишна конференция в стил Давос, на която Клинтън е домакин в Ню Йорк. Бенд и Клинтън обикалят земното кълбо с частен самолет в компанията на глутница милиардери, включваща магната на супермаркети Рон Бъркъл, филмовия продуцент Стив Бинг, както и позорния Джефри Епщайн, преди Клинтън да претърпи четворен байпас в 2004 г., когато позвънява на Бенд при първите сигнали за болка в гърдите. Имало е години, в които Клинтън прекарва повече време с Бенд, отколкото с когото и да е друг, в това число Хилари и Челси.

Но когато срещнах Бенд миналия февруари, той не беше попадал в стая с Клинтън от близо пет години. Не можеше да си спомни последния път, когато са говорили. „Не искам да имам нищо общо с целия този свят“, каза Бенд след като бяхме разговаряли почти час.

Разривът между Бенд и Клинтън остава повод за възбуда и ожесточени дебати в диаспората на Клинтън. Някои виждат раздялата като ужасна история в отношенията баща-син. Други я виждат като поучителна притча. Бенд усвоява тъмното изкуство на облагодетелстването, търговията с власт и навигирането при конфликт на интереси, които направиха постпрезидентския период на Клинтън да изглежда на моменти като едно голямо печалбарство. Подобно на своя ментор, той става приказно богат, правейи това. Бенд получава множество заплати от офиса на Клинтън, от фондацията и от CGI. Осъществява и странични сделки с компаниите на "Бъркъл Юкайпа". Дори пътят му навън от Клинтъновия свят преминава директно през Клинтъновия свят. "Teneo" в ранните си години всъщност е разклонение на Фондация "Клинтън". Бенд привлича дарители на фондацията като клиенти на "Teneo" и подтиква клиенти на "Teneo" да даряват за фондацията. При всички тези долари, летящи напред и назад, на критиците на Бенд им се струва, че той кешира приходи директно от визитника на своя шеф. През 2018 г. Бенд и семейството му купуват къща в Манхатън за 20 милиона долара, която някога е принадлежала на Дейвид Рокфелер и се впускат в многогдишната й реставрация. Миналата година Бенд и партньорите му продават мажоритарен дял от "Teneo" на фирмата за частен капитал CVC Capital, оценяван на предполагаема стойност от 700 милиона долара.

Целта на Бенд е да трансформира Клинтън от скандално белязан политик в главен световен филантроп.

Тези критики включват и самите Клинтънови, които, попитани за коментар, дават унищожителна оценка на Бенд. „Нито един служител никога не е използвал позицията си за лични интереси, повече от Дъг Бенд“, ми каза говорител на фамилията Клинтън. „В продължение на много години той беше ценен член на президентския екип на Клинтън и поддръжник на програмите на Фондацията "Клинтън". Докато в един момент вече не беше. Той подложи фондацията на риск като си послужи с филантропия от световен мащаб за собствена финансова изгода. Това е колкото разочароваща, толкова и тъжна история, която стана причина Дъг Бенд и Клинтънови да се разделят.“

Но почитателите на Бенд казват, че той е бил несправедливо очернен. Те казват, че Бенд е изградил филантропска империя, която е набрала близо 70 милиарда долара, за да се справи с най-болезнените световни проблеми, от намаляване цената на лекарствата срещу СПИН в Африка, до борба с климатичните промени. CGI ускори тенденцията корпорациите да финансират социалните промени (или поне да ги направят част от своите ПР кампании). В замяна на всичко това, Бенд е жертва на доносническа кампания, твърдят поддръжниците му, от страна на съперници от Клинтъновия свят – и най-вече от страна на Челси Клинтън – които ревнуват от неговия статут на любим син и от бизнес успехите му, които, подчертават те, са продължили и след като е скъсал връзките си с Клинтънови. „Дъг направи много пари. Помогна ли му връзката с Клинтън? Сто процента. Но това не променя факта, че е много умен.“, казва един от дарителите на Клинтън, който е инсайдър от света на Клинтън, но не би говорил открито за това, което знае. „Раздялата е реална и е дълбока. Нямам причини да влизам в същността й“, каза дългогодишен съветник на Клинтън, предлагайки обяснение, което отекваше по време на цялата ми репортерска работа.

По правило Бенд не дава интервюта. „Предпочитам да остана невидим“, ми каза. Но през последните години той се откри пред Венити Феър за времето, прекарано в най-вътрешния кръг на Клинтън. Говорихме в момент, когато американците като цяло и демократите в частност, се борят със сложното наследство на 42-рия президент в различни дълбочини. Me too историята на Клинтън, подписването на закона за престъпността от 1994 (внесен в Сената от Джо Байдън), който отключи ерата на масови арести на черни и кафяви хора и удобствата за Уол Стрийт в епоха на крайно неравенство на приходите, се преразглеждат в нова критична светлина. Клинтънизмът беше основан на кредото на бейбибумърите, че човек наистина може да има всичко. Ерата Тръмп беше директна (макар и дълбоко лицемерна) реакция на стила на незачитане на правилата, който Клинтънови в продължение на три десетилетия така често практикуваха на националната сцена. На практика, ако не съществуваше багажът на Клинтънови, нямаше да има президент Тръмп.

Бенд направи своите равносметки. По време на серия от разговори на множество теми и размяна на имейли, той погледна назад към върховете и спадовете през годините си с Клинтън със смесица от гордост и привързаност, но също и с гняв и негодувание. Неговите разсъждения бяха често сурови и нефилтрирани, по начина, по който пораснало дете може да говори за нерешени проблеми с родителите си. (Най-често тези разсъждения пристигаха с яснотата на отстранения поглед.) Понякога Бенд изпитваше облекчение, че е продължил напред. „Това беше, в крайна сметка, най-доброто нещо, което се случи, за мен и на мен“, каза той. „Успях да се фокусирам върху моето семейство, а не върху тяхното. Върху моя живот, не върху неговия.“

Провеждах разговори с Бенд в продължение на месеци, преди той да е готов да разкаже историята си. За първи път от 2012 г., но реално от 1992 г., нямаше нито един Клинтън, който да се надпреварва за нещо. С преминаването на ерата Клинтън в историята, Бенд пожела да добави и своята преценка в досието. „Това, което обсъждахме Вие и аз, е история, но е и точна рефлексия за нея“, каза той. „Може да изглежда като враждебна или гневна, но то е само суровата истина и фактите за станали неща. Мисля, че е важно хората да го разберат.“

Сутринта на 21 януари 2001 г. Бенд залита с помътнял поглед в кухнята на вкусарския дом на Клинтън в холандски колониален стил в Чапакуа, Ню Йорк, за да докладва в първия си ден на главен помощник на най-новия екс-президент на Америка. Клинтън започва постпрезидентския си период в един от най-слабите моменти в своя дълъг публичен живот: помилването на беглеца-финансист Марк Рич в последните 11 часа от президентския си мандат. „Никой не искаше да бъде около Клинтън. Никой не искаше да работи за него. Той беше парий“, спомня си Бенд. Рейтингът на Клинтън пада от 59% одобрение в момента на напускането на поста, до 39% , когато се разразява скандалът. За да е още по-лоша ситуацията, Клинтън дължи повече от 10 милиона сметки за правни разходи по импийчмънта и няма сериозен план за изкарване на пари, освен писането на мемоари и изнасянето на хонорувани речи.

В този период Хилари живее основно във Вашингтон, където е прясно положил клетва сенатор, а Челси учи в Оксфорд и приятели си спомнят, че Клинтън е изглеждал депресиран и самотен. „Нямаше никой наблизо. Дъг беше единственият“, казва бивш служител от администрацията на Клинтън. Бенд слуша казармени истории късно вечер, докато играят любамата игра на карти на Клинътн, Охел. Или образова Клинтън. „Той нямаше никаква връзка с реалния свят“, спомня си Бенд. „Една вечер ме помоли да му обясня за какво става дума в сериала "Приятели".“

Ирония в тяхната връзка е, че Бенд не смята себе си за страстен демократ. Той израства като най-малкият от четирима братя в републиканско домакинство в Сарасота, Флорида. Бащата на Бенд е заможен строителен предприемач и помага на Бенд да получи първата си работа във Вашингтон: стаж при републиканския конгресмен Дан Милър. Бенд ми каза, че е гласувал за Джон Маккейн през 2008 г. и за Мит Ромни през 2012 г.. (Не пожела да ми каже за кого е гласувал през 2016-а и 2020-а.) 

Бенд казва, че е искал Клинтън да се фокусира върху държавността, точно когато Хилари е имала нужда от него за президентската си надпревара през 2008 г.

Бенд смята да работи за "Голдман Сакс" след Белия дом, но в крайна сметка вижда Клинтън като по-вълнуващо предизвикателство за бизнес. Бенд гледа на себе си като на мениджмънт консултант, който спасява компания в затруднение, или по-точно – като мениджър на таланти, възкресяващ кариерата на залязваща звезда. „Той просто се появяваше и правеше това, което му казвах да прави. Затова и моделът работеше толкова добре в продължение на десет години“, казва Бенд.

Оздравителният план започва с договореното примирие с членовете на „дясната конспирация“. Бенд урежда частни обеди на Клинтън с Ричард Мелън Скайф, Дейвид Кох, Рупърт Мърдок, Роджър Ейлс, както и някои други. „Дъг ми се обади и каза „Хей, нека да опитаме да намерим някакви допирни точки“, спомня си Крис Ръди, който през 1997 г. написва книга, в която се спекулира с версията, че адвокатът на Белия дом и приятел на Клинтън Винс Фостър е бил убит. „Обядвахме с Клинтън в Харлем. Беше предвидено да е за около час, но завърши след почти три часа.“

Крайната цел на Бенд е да трансформира Клинтън от изпаднал политик, известен със секс скандалите си във водещ световен филантроп. Бенд измисля концепцията по време на Световния икономически форум през 2003 г., гледайки участниците да се тълпят около Клинтън като групита. През 2005 г. Бенд убеждава Клинтън да бъде домакин на своя версия на Давос. Знаменитости, милиардери и директори на компании се стичат в Ню Йорк, за да се отъркат едни в други, правейки „обещания“, че ще дарят за благотворителност. Глобалната Инициатива на Клинтън бързо се утвърждава като едно от най-привлекателните събития в конгресния репертоар. През 2007 г. Галъп измерва одобрението за Клинтън с 63 процента. „Клинтън беше щастлив, защото CGI му даде това, което искаше – изкупление и светлините на прожекторите“, казва Бенд.

Като импресарио на CGI, Бенд става централна брънка в мрежата на най-могъщите хора в света. Тъй като Клинтън не носи мобилен телефон, нито използва имейл, всеки, който иска да говори с Клинтън, трябва да мине през Бенд. (В най-силните времена Бенд носи по три Блекбърита наведнъж.) Повечето от просителите не биват допуснати. Не е изненадващо, че това вбесява доста хора. „Създаваш си толкова много врагове, когато си дясна ръка на могъщ човек. Просто не можеш да направиш всички щастливи“, казва Ръди. Бенд не си помага, като често си придава важност и държи остър тон на мнозина. „Трябваше да целуваш задника на Дъг, за да постигнеш нещо. Сякаш Дъг беше започнал да се мисли за самия Бил Клинтън“, казва съветник на Клинтън, който често е работил с Бенд. Клинтън игнорира критиците на Бенд, защото Бенд постига резултати.

Връзката му с Клинтън изстрелва Бенд в стратосферата на манхатънското общество. Той посещава Bungalow 8 и Buddakan и за кратко излиза с Наоми Кембъл. Ергенските години на Бенд свършват, когато , на частно ревю в Бергдорф среща Лили Рафии, банкерка от "Морган Стенли", превърнала се в дизайнер на дамски чанти. През 2007 г. те се женят в Шато де Во-ле-Виконт, замък от 17 век близо до Париж, като на церемонията присъстват най-малко трима милиардери. Клинтън произнася прочувствен тост. „Ако има един човек, когото искам с мен в окопите, това е Дъг“, казва Клинтън по спомените на Бенд.

Неговият проблем е, че някой друг вече е в окопите.

Политиката е семейният бизнес на Клинтънови и е неизбежно Бенд да бъде притиснат между съперничещите си амбиции и несъвместимите приоритети на Бил и Хилари. Трудно е да не забележиш колко паралелни са станали животите на двойката през 2000-те години. „Това бяха отделни светове, които имаха много малко общо“, казва Бенд. Бенд е човекът на Бил, което означава, че гледа на кариерата на Хилари като на заплаха. „Исках той да стои извън политиката и да прави много велики неща“, казва Бенд.

С приближаването на кандидатурата на Хилари през 2008 г., напрежението се засилва и кампанията довежда нежелано внимание към постпрезидентския живот на Бил. Как точно Бил, с помощта на Бенд, е спечелил тези 109 милиона долара, след напускането на поста? "Уол Стрийт Джърнъл" разкрива ролята на Бенд в уреждането на имотна сделка за 100 милиона долара между италианския мошеник Рафаело Фолиери, Рон Бъркъл и дарител на Фондация Клинтън на име Майкъл Купър. (Фолиери дава на Бенд комисиона от 200 000 долара, които Бенд по-късно връща.) Разследване на "Ню Йорк Таймс" показва как канадския минен магнат Франк Джустра спечелва изгодна концесия на уранова мина в Казахстан два дни след като двамата с Бил са вечеряли с авторитарния президент на Казахстан. (Месеци по-късно Джустра дарява 31 милиона долара на Фондацията Клинтън и обещава още 100 милиона.)

Междувременно, непоследователното поведение на Бил по време на първичните избори на демократите през 2008 г., унищожава имиджът му на държавник. „Той обезсмисли всичко, което бяхме постигнали“, казва Бенд. Бил влиза в ролята на зло куче на Хилари и агресивно се спуска върху Барак Обама. Докато първичните избори се точат, Бил крещи по избиратели и репортери в серия от верижни сривове. Спектакълът на бивш президент, очернящ бъдещия първи черен президент на Америка, става всеизвестен. Водещи демократи наричат избухванията „нелепи“, „непремерени“ и „несъстоятелни“. Ал Шарпътн казва, че Бил трябва „да млъкне“.

Бенд и Клинтън с Нелсън Мандела през 2000 г.

По това време Бенд отдава грешките на Бил на инфаркта, който е получил през 2004 г., на застоя от оставането му извън национална кампания повече от десет години, и на дълбоката му неприязън към опонента на Хилари. „Обама го вбесяваше“, казва Бенд. Обръщайки се назад обаче, Бенд смята, че Бил може, съзнателно или несъзнателно, да е искал Хилари да не спечели. „Той беше свикнал винаги да е най-важният, а ако тя спечелеше, щеше тя да е най-важната. Той не беше живял по този начин през последните четиресет години преди тези избори“, казва той. „С нея в Белия дом той щеше да бъде отново гледан под микроскоп, но без ползата от това да бъде шефа.“ Говорител на Килинтън казва: „Това е нелепо. Президентът Клинтън направи повече от 300 събития в нейна полза и много искаше тя да спечели.“

Екипът на Хилари обвинява Бенд, че не е обуздал шефа си. „Смяташе се, че Бенд е човекът, който диктува поведението му“, споделя съветник на Хилари. Това е критика, която все още боде. „Идеята, че някой може да контролира дадена личност, особено бивш президент на Съединените Щати, е направо смехотворна“, казва Бенд.

Когато през онзи ноември Обама предлага на Хилари да бъде първи дипломат на Америка, Бенд е развълнуван. Постът на Държавен секретар е исторически най-престижният и аполитичен от назначенията в Кабинета (поне допреди администрацията на Тръмп). Постът на Хилари би позволил на Бенд да остави политиката настрана, да фокусира Бил отново върху филантропията и да започне дългия процес по възстановяване на неговата репутация. Но Хилари не пожелава да работи за Обама. „Тя не беше преживяла загубата на предварителните избори“, си спомня Бенд. В телефонен разговор, на който Бенд присъства, Хилари казва на Обама, че отхвърля предложението и че ще даде изявление за пресата за това. „Тя беше разочарована, ядосана и смяташе, че Обама не заслужава да бъде президент“, помни Бенд. С помощта на Бил, Бенд умолява Хилари да премисли. „През следващите около 12 часа тя си промени позицията.“

В новите си мемоари Обама си спомня, че Хилари отхвърля първото му предложение 10 дни след изборите и в последвалия разговор късно вечерта тя му казва, че „все още е склонна да ми откаже.“ Но той дава повече контекст: „Хилари беше уморена и искаше да се върне в Сената, пише той, тя мислеше и за Бил и за Фондацията“.

„Дъг никога не е бил съветник, нито е давал съвети на Секретар Клинтън“, казва говорител на фамилията.

Каквато и да е причината, управлението на Хилари в Държавния департамент не се отразява по начина, който Бенд е очаквал. Новата администрация, навигирането в непозната територия, когато става дума за близостта на екс-президент до Държавния департамент, налагат строги ограничения на страничните дейности на Бил. Джон Подеста, който оглави екипа по встъпване в длъжност на Обама, казва на Бенд, че Бил ще трябва да се подчини на девет условия, включително да се съгласи да съгласува всичките си международни ораторски ангажименти с Държавния департамент и публично да обяви всичките над 200 000 дарители на Фондация "Клинтън". Бенд смята, че съветниците на Обама са искали да накажат Бил заради атаките му по време на кампанията. „Екипът на Обама искаше да контролира и да неутрализира Бил“, казва Бенд и все още е ядосан, повече от десет години по-късно. „Абсурдността на исканията беше пълна. Не ми пукаше, но не ми беше все едно, че възпрепятсваха цялостната ни работа да помагаме на хората, поради техни егоистични причини.“

Подеста, една от малкото фигури, движещи се между кръговете на Клинтън и Обама, не вижда нещата по този начин. „Смятах, че е добре за фондацията и е добре за Обама“, ми каза той. „Иначе хората щяха да задават въпроси.“

По това време Бенд е усвоил клинтъновия възглед, че печалбата и общественият пост могат да бъдат в тандем. Това го прави неспособен или нежелаещ да приеме притесненията на управляващите, че чуждестранните дарители биха давали пари на Фондация Клинтън, за да влияят на външната политика на Щатите. Голямото куче е вързано на къса каишка, Глобалната Инициатива на Клинтън е в застой и Бенд започва да се пита дали все още си струва да работи за Бил. И тогава две американки са арестувани в Северна Корея.

Телевизионната журналистка Лиса Линг се обажда на Бенд през юли 2009 г. със сюрреалистична покана: Ким Чен Ир иска Бил Клинтън да посети Пхенян. Лаура, сестрата на Линг, която е кореспондент на новинарския канал на Ал Гор Current TV, е била задържана в затвора, заедно с още една журналистка, Юна Лий. Двете били задържани през март, докато правели филм по границата с Китай. Линг казва на Бенд, че администрацията на Обама си сътрудничи неофициално с швейцарското правителство, за да постигне освобождаването на двете жени, но севернокорейците са отхвърлили предложенията да се изпратят бившият президент Джими Картър или бившият посланик в ООН Бил Ричардсън. Ким щял да освободи жените, само ако Бил Клинтън отиде.

Заложническите преговори и работата по оправяне на международни ситуации с висок залог са станали нещо като лайтмотив в постпрезидентството на Клинтън и Бенд вече има някаква представа. През 2001 г. Клинтън и Бенд лобират пред китайския лидер Дзян Дзъмин за освобождаването на две дузини войници от американския флот, след като техният американски самолет се разбива на о. Хунян. Няколко години по-късно Бенд преговаря със Сейф Кадафи, реформистки настроения син на либийския диктатор Муамар Кадафи, за подписване на споразумение за обезщетение на семействата на загиналите от Пан Ам 103 (Бенд е на път към летище Кенеди, за да се срещне със Сейф в Париж, когато Клинтън му се обажда с болки в гърдите). Бенд дори получава аудиенция в палатката на Муамар в Триполи. „Той приличаше на луд човек“, ми каза Бенд по повод тази среща.

Клинтън упълномощава Бенд да планира визитата им в Северна Корея, която се пази в тайна. Официално правителството на САЩ не е замесено. Бенд се обажда на филмовия продуцент и мега-дарител на демократите Стив Бинг, който по това време е в Хавана на кубински филмов фестивал, и го моли да му заеме частния си 737. „Казах му, „Стив, имаме нужда от самолета ти. Не мога да ти кажа къде отиваме и ми трябва за следващата седмица.“ А той каза „В колко часа и на кое летище го искаш?“, си спомня Бенд. Кабинетът на Обама инструктира Бенд да не предлагат подкупи, но той изтегля 100 000 долара кеш от банковата си сметка и ги опакова в сака си за всеки случай.

Всичко е организирано, но, според Бенд, Обама не иска да даде зелена светлина. „Беше още началото на управлението на Обама и чувствата все още бяха доста сурови“, си спомня Бенд. Всеки аспект на мисията се превръща в напрегнати преговори. Например, Обама иска престоят на Клинтън да не продължава повече от 20 часа, докато лидерите на Северна Корея настояват за двудневно посещение, обяснява Бенд. „Хората на Обама бяха извънредно притеснени от излизане на Клинтън извън сценария“, казва Бенд, което е разбираемо, предвид изцепките на Клинтън по време на президентската надпревара. Обама най-накрая се съгласява на двудневно пътуване, ако отиде и Подеста, в качеството си на очи и уши на новия президент. „Те изпратиха Подеста като бавачка на Клинтън, докато аз трябваше да взема заложниците и да ги кача на самолета към дома“. Бенд и Клинтън тръгват за Северна Корея на 2 август.

Напрежението между Бенд и служителите от новата администрация на Обама се разсейва по време на пътуването. При спиране за презареждане с гориво в Япония, служител от Държавния департамент казва на Бенд, че на Ким е било обещано да получи благодарствено писмо от Обама, но в Белия дом са променили решението си, може би защото такова писмо може да бъде видяно като поощряване на ядрената диктатура. Бенд се опитва да ги убеди да размислят отново. „Няма да го направят. Ти се оправяй, успех“, казва служителят на Бенд.

На чакълената пътека в Пхенян дъщерята на Ким, Ким Йо Джонг, директно подминава Клинтън и поисква Бенд да покаже несъществуващото писмо. „Искаме първо да видим затворниците“, отвръща Бенд, опитвайки се да печели време. Бенд е взел и по-големия си брат Роджър, който е лекар, и двамата са допуснати да проверят здравословното състояние на жените. „През следващите 20 часа направих всичко, което можах, за да не допусна те да се разстроят, че не бях донесъл писмото. В тяхното съзнание то беше част от сделката, а ние не я бяхме спазили. Това беше грешка от страна на Белия дом“, спомня си Бенд.

Бенд и Клинтън с Ким Чен Ир в Северна Корея, 2009 г.

По време на вечерята Ким Чен Ир кани Клинтън и Бенд да посетят представление по-късно вечерта. Бенд подушва дипломатически капан. Би било пропаганден удар за върховния вожд да покаже Клинтън по време на масово събиране на 100 000 севернокорейци. Докато сервитьорите носят стекове и бутилки Шато Латур, Ким продължава да отправя поканата си, а Бенд – да я отклонява. Разговорът протичаше като сцена от сериала "Вице". „Аз знаех, че той знае, какво всъщност казвам, повтаряйки, че Клинтън е уморен. Но продължавах да го казвам, отново и отново“, спомня си Бенд. Ким трябва да се задоволи със снимка с Клинтън, позиращ с каменна физиономия на фона на картина с разбиващи се вълни от корейския художник Юнг Сунг Ким. Бенд е на снимката, изправен на втори ред, точно зад Ким.

След като освобождаването на Линг и Лий е постигнато, мисията се очертава като хуманитарен и ПР триумф. Но по време на полета за Калифорния, Бенд научава от Лиса Линг, че Белият дом не иска Клинтън да слиза от самолета и да се явява пред камерите заедно с освободените затворнички. Бенд вижда в това жалък опит от страна на администрацията на Обама да откаже на Клинтън публична победа. „Беше ясно какво щеше да означава подобен момент и че това би изтрило всички глупости, които Клинтън направи по време на кампанията от 2008 г.“, разказва Бенд.

Бенд се свързва по телефона с Денис Макдона от Националния Съвет по Сигурността и му казва, че Клинтън ще направи както иска Белия дом, но че Бенд смята Обама за смешен. „Опитвам се да ви спася от собствената ви глупост“, продължава Бенд по телефона. „Хората ще си помислят, „Как може да сте толкова дребнави?!“ В края на краищата Клинтън получава кадрите си.

След Северна Корея Бенд започва сериозно да обмисля изнасяне от Клинтъновия свят. Той е на 36 и пътува 250 дни в годината, от повече от десетилетие. През декември 2009 г. съпругата на Бенд, Лили, ражда първия им син пет седмици по-рано, което налага едноседмичен престой в неонаталното спешно отделение. „Това със сигурност беше аларма, за това кое е наистина важно“, помни Бенд. Има и други мотиви, които също важат. Работата за Клинтън е станала по-малко доходоносна: страничната консултантска работа на Бенд с Рон Бъркъл е затихнала.

Бенд е уверен, че може да репликира работата, която върши за Клинтън, в по-голям мащаб, особено в епоха на повишен апетит за „корпоративно отговорно“ публично поведение. Неговият трамплин е, че директорите на компании биха плащали отлично на стратегически съветник, на когото могат да се обадят по всяко време. През 2010 г. Бенд започва партньорство с двама ПР директори, Деклан Кели и Пол Кийри, за да основат "Teneo" („Аз притежавам“ на латински). Те възнамеряват да създадат фирма за комуникации, инвестиционна банка и мениджмънт консултации, всичко в едно, със съответстващи такси: комисионите в "Teneo" ще почват от 150 000 долара на месец и ще достигат милиони.

Бенд и Клинтън имат дълъг и труден разговор, когато Бенд съобщава за напускането си. Лоялността е една от добродетелите, които Клинтън цени най-високо и, като знак на уважение, Бенд казва, че му предлага лека раздяла, която би му позволила да остане в борда на CGI, който е средище точно на клиентите, на които новата му фирма иска да се продава. Бенд ще остане свързан с делата на CGI и ще плаща на Клинтън 2,5 милиона долара годишно, за да влезе в екипа от съветници на "Teneo". Приятели от света на Клинтън предупреждават Бенд, че създава конфликт на твърде много интереси. Подеста си спомня за разговор с Бенд, в който му казва „Можеш да бъдеш или риба, или рак. Не можеш да бъдеш и двете“.

Тръгването на Бенд съвпада с появата на нов мощен вектор в Клинтънуърлд. През пролетта на 2011 г. Челси Клинтън, която тогава е на 31, става заместник председател на преименуваната на Бил, Хилари и Челси Клинтън "Фонданция". След разнородна кариера, включваща служба в "Маккинзи", един хедж фонд и новините на NBC, тя сякаш най-накрая предявява рожденото си право на наследница на семейната династия.

Откъсването на Бенд от света на Клинтън започва с по-дълбокото утвърждаване на Челси в него.

Отначало Бенд не е застрашен от новата роля на Челси. С разлика от седем години помежду им, отношенията им са почти като на брат и сестра. Когато Челси е двайсетина годишна, Бенд й помага да си купува билетите за концерти или да си прави резервации за ресторант. Веднъж Бенд изпраща писмо до собственика на Osso Bucco от името на Челси, с настояване да бъде свалена снимката й от ресторанта в Манхатън. „Това, че тя е вечеряла в ресторанта ви, не може да служи за реклама“, написва Бенд върху хартия с водния знак на Клинтън. (Собственикът Нино Селимадж отхвърля искането.) През 2010 г. Челси изпраща на Бенд прочувствена коледна картичка. „Обичам те и нямам думи да ти се отблагодаря за това, което си направил и правиш за баща ми“, пише тя.

Но във всяко семейство могат да възникнат съперничества и ревности. Източници от света на Клинтън ми казаха, че Челси е израснала с негодувание към Бенд. „Челси мразеше Дъг, защото той беше като син за баща й“, каза приятел на Клинтънови. Бенд пък се обиждал от това, че тя понякога го третира като прислужник. Взривоопасна смес, която е предстояло да избухне в персонални обвинения. „Като член на борда, Челси имаше отговорността да задава въпроси за дейности на Фондацията, които не разбира, или към които има резерви. По някаква причина Дъг не можеше да понася това“, казва говорител на Клинтънови.

По времето, когато Бенд стартира "Teneo" през юни 2011 г., Челси повиква него и съдружника му Деклан Кели в офиса на Клинтън в Харлем. Бенд влиза и открива Бил, обграден от Челси и съпруга й, финансиста Марк Мезвински. Според Бенд, Челси казва, че офертата му от 2,5 милиона долара за влизането на баща й в борда на съветниците на "Teneo", не е достатъчна. Тя поисква от Бенд да даде на нея и на съпруга й собственически дялове в "Teneo". Бенд се чувства изнудван. „Помислих, че или се шегува, или е сериозно болна“, ми каза той. Бенд поглежда през масата към Бил, но той взима страната на Челси. Бенд отказва да даде дялово участие. Срещата завършва зле. Говорител на фамилията Клинтън отрича Челси да е искала дял.

През следващите месеци конфликтът се развива по шекспировски, като Бил Клинтън, застаряващият крал, е притиснат по средата. Челси чува от служители на фондацията, че Бенд „изнасилва“ дарители да станат клиенти на "Teneo" зад гърба на Бил. Бенд чува, че тя го обвинява, че пуска слухове в клюкарската рубрика на Ню Йорк Поуст за проблеми в брака й, което той отрича. Междувременно Бенд казва пред персонала на фондацията, че Челси е крайно неквалифицирана, за да ги ръководи. Той намира за особено противно обвинението на Челси, че се възползва от връзките на Клинтън, докато, по негово мнение, тя е тази, която е много по-облагодетелствана от известното си фамилно име. Той разказва пред хора, че тя е получила 1,2 милиона долара от NBC, а не 600 000, както е било съобщено. Тя има шофьор, охрана, апартамент за 10 милина долара, сватба на стойност 5 милиона и пътува с частни самолети. „Всяка работа, която е получила, е заради името й“, твърди Бенд, афектиран. „Моята беше въз основа на репутацията ми, опита и това, което съм направил.“ (Говорител на Клинтън отрече, че от NBC са платили на Челси 1,2 милиона долара.)

Към есента на 2011 г. съперничеството се превръща във война на нерви. Бенд търси надмощие навсякъде, където е възможно. Връзките на Клинтън с Джефри Епщайн и Гизлейн Максуел предоставят такова. Бенд ми каза, че се е опитвал да изхвърли Епщайн от орбитата на Клинтън още от тяхното широко дискутирано пътуване през 2002 г. на борда на личния му 727, наричан „Лолита Експрес“. Бенд си спомня, че Епщайн е правил множество смехотворни твърдения по време на пътуването, като например, че той е измислил пазара на деривати. Бенд твърди, че не е имал представа за сексуалните престъпления на Епщайн по онова време, но е имал достатъчно лошо усещане, за да посъветва Клинтън да приключи отношенията си с него. Но Клинтън продължава да се социализира с Епщайн и да взима парите му. През 2006 г. Епщайн дарява 26 000 долара на Фондация "Клинтън". Клинтън прави повече от две дузини пътувания със самолета на Епщайн по това време, показват записите за полетите на Епщайн. През януари 2003 г. според Бенд Клинтън посещава частния карибски остров на Епщайн, Little St. James. Това е едно от малкото пътувания за целия период с Клинтън, на които Бенд отказва да отиде. Говорител на Клинтън казва, че президентът никога не е бил на острова и показва детайлна справка за полетите през въпросния период, в която не е включено такова посещение.

Челси има връзки с Епщайн и Максуел, твърди Бенд. Той ми показа снимка на Бил и Челси, на която позират с Максуел и Епщайн, по време на сватбата на краля на Мароко. Челси остава приятелка с Максуел години, след като пресата разкрива, че е била много близка на Епщайн. Челси кани Максуел на сватбата си през 2010 г. в имението Брук Астор в Райнбек, Ню Йорк, след като Епщайн се е признал за виновен във Флорида за това, че е осигурявал секс с малолетни.

„Гизлейн имаше достъп до яхти и луксозни къщи. Челси се нуждаеше от това“, заявява Бенд.

Говорител на семейството казва, че Челси е в приятелски отношения с Максуел, заради общия им приятел (основателя на компютъра Gateway Тед Уайът) и е била само на едно пътешествие с яхта с Максуел през 2009 г. „Едва през 2015 г. Челси разбра за ужасяващите обвинения срещу Гизлейн Максуел и тя се надява, че всички жертви ще получат справедливост. Челси е била приятелски настроена към нея заради връзката й със скъп неин приятел. Когато тази връзка приключи, отношенията на Челси с нея също приключиха“.

В края на октомври 2011 г. Бенд инструктира служителите на Бил Клинтън да спрат достъпа на Максуел до всички събития в Клинтънуърлд, като начин да настрои една срещу друга Максуел и Челси. „Знех, че казвайки на всички да спрат да канят Гизлейн, ще ядосам Челси и баща й. Това правеше още по-трудно за тях да оправдаят близостта си с нея“, казва Бенд.

Фондация Клинтън ангажира адвокатската фирма Симпсън Тачър да проведе независим одит на фондацията, което Бенд вижда като претекст да разследват него. Той тъкмо е стартирал "Teneо" и се тревожи, че душенето на адвокатите ще изплаши потенциалните клиенти и ще погуби новата му компания още в люлката. „Вече бях започнал новия си живот“, казва Бенд. „Тя се опита да ме застреля, в гръб, за да зтвърди собственото си вкопчване във властта.“

Говорител на Клинтънови казва, че Челси не е била мотивирана от лична вражда: „Челси беше загрижена от поведението на Дъг и започна да губи доверие в него“.

Бенд призовава Клинтън да се намеси, но Клинтън, пословичен с непоносимостта си към конфликти, остава настрана. Накрая дългогодишният приятел на Клинтън Тери Маколиф предлага да посредничи. През декември 2011 г. Маколиф кани Бенд на пътуване до Близкия Изток, където Клинтън ще изнесе платена лекция. Групата се събира за вечеря в Бурж Хотел в Дубай, за да оправи нещата.

Изминали са почти десет години, откакто Бенд е тръгнал на постпрезидентско пътешествие с Клинтън, и една декада на натрупани емоции и обиди се отприщва от него в порой от оплаквания, който достига размерите на психодрама. Бенд казва на Клинтън, че смята, че той е позволил на Челси да разруши репутацията му, защото дълбоко в себе си чувства вина за болката, която изневерите му са причинили на семейството. След това Бенд казва неизречимото: ако Клинтън е искал да има приятелки, е трябвало да се разведе с Хилари и да живее живота си. По-късно Бенд споделя с приятели, че е казал, че това би била почтената и правилната постъпка. Клинтън слушал в хладно мълчание, хапейки долната си устна. Отношенията на Бенд с неговия ментор никога не са същите след това пътуване.

Към 2015 г. Бенд е отрязал всички връзки с Клинтънови. Смята, че е свободен и чист. Но скоро е всмукан от бурния скандал около президентската кампания на Хилари през 2016 г.. Републиканците обвиняват Бенд в опит да купи достъп до Държавния департамент, след като в новините гръмва, че Бенд е дал работа в "Teneo" на дългогодишната помощничка на Хилари Хума Абедин, докато тя все още работи за Хилари на държавна работа. В един имейл Бенд пише на Абедин да уреди среща в Държавния департамент между Хилари и престолонаследника на Бахрейн, принц Салман бен Хамад бен Иса ал-Халифа. Невъзможно е да се пропусне подобен конфликт на интереси, но Бенд заяви пред мен, че е наел Абедин, за да й предостави финансовата свобода да напусне Клинтънови и неверния си съпруг, Антъни Уайнър, а не защото е търсил правителствени услуги. „Бях близък с Хума толкова дълго, заедно бяхме минали през страшно много неща. Смятах, че й го дължа, че й дължа подаръка да продължи свободно напред“, казва той. „Но очевидно това беше грешка.“

Най-лошото идва, когато репортери публикуват имейли на Бенд по време на неуморното отразяване на хакнатия имейл адрес на Джон Подеста. Враждата между Бенд и Челси е отприщена в няколко живописни размени на писма. В един широко цитиран имейл Бенд нарича Челси „разглезено досадно хлапе“. „Много от реакциите по време на Уикилийкс бяха лоши“, спомня си Бенд. „Ако вземеш пари от нечия банкова сметка и ги използваш, или ги дадеш на друг, това е престъпление. Ако вземеш нечии имейли от чужд адрес и ги използваш, или ги дадеш на друг, не е“.

Имиджът на Бенд се нуждае от поправяне и той получава помощ чрез ореола, който само човек в неговата позиция би могъл да придобие. След успеха в Северна Корея, Бенд се утвърждава като един вид държавник и става фрийланс парламентьор в заложнически преговори. През 2014 г. Бенд моли администрацията на Обама да му позволи да преговаря с Фидел Кастро за освобождаването от затвора на 65-годишен американски хуманитарен работник, на име Алан Грос. (Грос загубва близо 50 килограма и повечето си зъби през петте години затвор.) Няколко месеца след пътуването на Бенд, кубинците освобождават Грос, като го разменят срещу трима кубински шпиони, държани от Съединените Щати. През 2018 г. Бил Гейтс се обръща към Бенд с молба да опита да убеди престолонаследника на Бахрейн да освободи американски студент по медицина, на име Били Азиз, който е близък приятел на дъщерята на Гейтс. Азиз излежава десетгодишна присъда в Бахрейн за разпространение на наркотици. Семейството му твърди, че е бил принуден да направи фалшиви самопризнания. Бенд познава престолонаследника добре от конференциите на CGI – Бахрейн обещава 32 милиона долара за основаването на партньорство в образованието, така че отнема само няколко телефонни разговора, за да се уреди среща между Гейтс и посланика на Бахрейн в САЩ. Бенд прави няколко пътувания до Близкия Изток, за да лобира пред бахрейнци и пред саудитския престолонаследник, принц Мохамед бен Салман, който има голямо влияние в Бахрейн. Няколко месеца след намесата на Бенд, бахрейнците качват Азиз на полет на "Бритиш Еъруейз" до Лондон, където частният самолет на Гейтс го чака, за да го отведе у дома.

Около Вашингтон Бенд е изградил репутация на посредник с много високопоставени връзки по целия свят. „Наблюдавайки Клинтън отблизо, както и другите световни лидери, се научаваш как действат тези хора“, ми каза Бенд. Но тази работа ще доведе до най-сигурния сигнал, че еволюцията на Бенд от викарий на Клинтън до отстъпник, е завършена. През септември 2019 г. Бенд тайно се среща с държавния секретар Майк Помпео, за да обсъди преминаването си на работа в администрацията на Тръмп като главен държавен преговарящ за САЩ по освобождаване на заложници. „Знаех, че ще бъда разпънат на кръст, но не ме интересуваше“, ми каза Бенд. „Ако сестра ти е взета за заложник, на кого му пука кой е президент? Не мисля че е въпрос на пристрастия.“ В крайна сметка, той не приема работата, но не защото има притеснения да работи за Тръмп. При четири деца у дома и стреса да управлява 800 служители в "Teneo", Бенд не може да си позволи да отсъства за дълги периоди от време.

Постпрезидентството, което Бенд е устроил за Клинтън, оперира върху негласното допускане, че няма нищо лошо в самооблагодетелстването или непочтените отношения, стига те да служат на печелившите. „Когато се опитваш да събереш голяма сума пари, за да правиш големи, велики и полезни неща за света, трябва да правиш избори. Има граници, които хората поставят и понякога се приближават твърде много, или ги преминават“, обяснява Бенд.

Но във време на ужасяващо икономическо неравенство, този начин на мислене изглежда като корупция за много от хората. Затова кампанията на Тръмп през 2016 г. успешно дефинира Хилари като член на глобалистката олигархия, която Тръмп заяви, че ще премахне. (Нищо, че Тръмп управляваше в стила на петролен диктатор, който покровителстваше преминаването на гротескно голямо богатство в ръцете на богатите, ужасяващия клиентелизъм и тоталната престъпност.) На базово ниво, Тръмповият етикет върху Клинтън получи отглас. По тази причина Тръмп не успя да изиграе същия сценарий срещу Джо Байдън. Изборите от 2020 г. сложиха край на ерата Клинтън.

Напоследък приятели периодично осведомяват Бенд за бившия му шеф. Новините са предимно недобри. Клинтън почти напълно се е оттеглил от публичния живот, макар и не по свое желание. Демократите го изоставят, колкото повече медиите разкриват нови детайли около връзките му с Епщайн и Максуел. Няколко часа преди планираната реч на Клинтън пред Националния Демократичен Конгрес на 18 август, "Дейли Мейл" публикува неизвестни досега снимки от пътуването с Епщайн до Африка през 2002 г.. На една от тях Клинтън се е разплул на седалка в някакво летище и се хили хлапашки, докато 22-годишна руса масажистка на име Шонта Дейвис масажира раменете му. (Дейвис обвинява Епщайн, че я е изнасилвал множество пъти в продължение на четири години.) Екипът на Байдън включва само петминутен запис с обръщение на Клинтън към Конгреса, което никоя от телевизиите не излъчва наживо. Бенд ми каза, че не е гледал.

Наскоро попитах Бенд, смята ли че може някога да се сдорби с Клинтън. „Винаги ще бъда извънредно благодарен за възможността да служа, ще имам огромно уважение към приноса му за света и ще имам огромна лична привързаност към него“, отговори. „Ние винаги ще имаме тази част от общия ни живот, която само той или аз сме могли и ще можем да разберем. Не тая никакви негативни чувства или гняв към него по никакъв начин.“

Но годините след отделянето дават на Бенд яснота какво е представлявал животът му в продължение на толкова много години. „Този свят е като секта. Трудно е да излезеш от него и е трудно да виждаш извън него. И това е още по-трудно да се разбере, когато си вътре“, споделя Бенд.

Източник: vanityfair.com

Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова