И тъй, в психологията на бъл­гарското отрицание имат над­мощие следните елементи: апа­тия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народ­ност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за са­мозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отноше­нията към другите, простотия и заинтересованост на бюрок­рати, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр.
Духът на отрицание у българина

 

Както е имало и има у нас официален и неофициален фолклор, тъй е съществу­вал и съществува „дух на утвър­ждение" и „дух на отрицание". Няма нужда да се казва, че тако­ва отрицателство не е нещо из­ключително българско, че то се гнезди в манталитета и на дру­ги славянски народи: на руси, по­ляци, чехи; на неславянските – ирландци, испанци, португалци; дори в известни случаи се забе­лязва и у главните носители на европейската култура – англича­ни, френци, немци, без да говорим за азиатските и други народнос­ти. Трябва обаче да се каже, че тоя дух на отрицание е нещо твърде много българско и най-простото доказателство за то­ва представя известният израз „Българска работа!", гдето се иска да се характеризува сбито отрицателното в нашия живот.

 

Психиката на нашето отрица­ние е отразена във фолклора ни, ала може да се наблюдава и в съвременното българско всекидне­вие. Тя обикновено върви като мрачен двойник на положителна­та психика. Детето например се означава в една народна песен ка­то „живи железа на ръце", т.е. като окови за майката. Казва се „син като клин", т.е. нещо вреди­телно, а за дъщерята – че расте за чужда къща или че е вид на овощно дърво, плодът на което яде друг. Момата и момъкът през периода на любенето се „лъ­жат", т.е. надхитрят. А сватба­та се представя като нещастие през „сляпата неделя", когато младоженецът бърка в торба със змии, т.е. с жени, и „ако има къс­мет", изважда обикновена змия, а не усойница. Затова – „посгоди се, пороби се", „ожени се, погреби се". Съпругът и съпругата се пред­ставят като антиподи на живо­та: той е куче, тя е котка, той внася, тя изнася. Семейният жи­вот се движи обикновено в ат­мосфера на караница. (...)

 

В сдружение за обща работа малко се вярва: „Орташка кобила и кучета не я ядат." Напротив, хвали се индивидуалната стръв за благо и успех: „На вълка вра­тът е дебел, защото си върши работата сам", „Света не мож оправи, ами гледай да го оправиш за себе си". Доброто се смята за нещо слабо, беззащитно, а на ху­бавото се приписва жалък жре­бий: „Най-хубавата ябълка свиня­та я изяда." Храни се съмнение дори към върховната справедли­вост: „Богат ли си – в рая, сиро­мах ли – накрая." Селото се схва­ща като самостойна държава. Затуй се водят същински битки с другите села за пасища и гори. Селото изобщо мрази града. Гражданинът се схваща отрица­телно: „гражданин – кръстен дя­вол". „Той седи под сянка – не ра­боти." За труд се признава само полската работа. Мрази се и градската култура. (...)

 

Градът е за нашия народ така също седали­ще на бирници – данъкът не се схваща като лепта за общото, а като робско даждие – и главно център на власт. Властта, осо­бено административната, е най- висше и най-могъщо понятие в психиката на селянина, па и на българина изобщо. Да се достиг­не тя – се смята за най-голям и най-смислен идеал в живота. От­там извънредно силното полити- зуване на широките ни народни маси – нещо, което спъва всеки друг почин, идея, дело. До власт се идва чрез партия и затова тая обществена категория поглъща толкова много време, сили, удов­летворение на лични интереси.

 

Политическата психика на бълга­рина се проявява естествено най- вече през време на избори. Тоя пе­риод се схваща от народа ни ка­то повсеместен поход на лъжа­та. Ако запитате селяни, които отиват на предизборно събрание: „Къде така?", те ще ви отгово­рят обикновено: „Ще лъже един там, отиваме да го чуем". Чрез партия обаче селянинът може да зареже цървулите, т.е. селото, и да се пресели в града. Такъв селя­нин изведнъж става отрицател на селото – и то често най-го­лям. В града селянинът става обикновено дребен служещ или чиновник, ала нерядко се издига и до върха на административната стълба.

 

Нашият чиновник, бил селянин или гражданин, си е в из­вестен смисъл почти отрицател на държавата. Твърде често той слага държавната пара вместо в касата в собствения си джоб. На­шият чиновник се мисли за пред­ставител на нещо голямо и не­достъпно, а посетителят се смя­та за мравка или за дойна крава. Ако и всички да се стремят към власт, а като чиновници се имат за нейни органи, понятието „дър­жава" е най-отвлеченото в съзна­нието на българина. Той се нами­ра или над нея, като някакъв азиатски деспот и разполага с всичките и средства, или пък е под нея като роб и очаква всичко от държавата. (...)

 

И тъй, в психологията на бъл­гарското отрицание имат над­мощие следните елементи: апа­тия към висшето, като добро и хубаво, като държава и народ­ност, фанатична страст към парично-материалното и към властта като средство за са­мозадоволяване и забогатяване, животински егоизъм в отноше­нията към другите, простотия и заинтересованост на бюрок­рати, безогледна опозиция, партикуларизъм на политикани, егоцентризъм на интелигенти, омраза и завист едва ли не на всички против всички и пр. (...)

 

За отрицателната ни психика, дислокация и етнология би се съз­дала по-сигурна основа, ако се из­ложеше историята на нашето отрицание – неизследвана досега и сложно преплетена с политико-социалните и културните съби­тия и факти на позитивното ни минало. Нашата държава се осно­вава от Исперихови българи, ка­то горен слой, и от славяни, като подчинени – дуализъм, който се знае в Русия, франция, Англия и пр. У нас обаче се проявява доста остро държавната власт – нещо, което предизвиква отпор у „де­мократичните" славяни или отрицание към държавата и висши­те слоеве.

 

Към това политико-социално отрицателство се при­съединява и културно, когато с приемане на християнството чуждата византийска култура с държавна помощ иска да унищо­жи местната езическа култура на славяни и българи. Нещо по­добно личи и в други европейски държави, ала специално българ­ското тук е суровостта в отно­шенията. Зиналата по тоя начин пропаст между българи и славя­ни, между поданици и държава, град и село, между византийско-българска църква и народно езичество – тая пропаст се използва от ереста на богомилството, която е продължение на манихейството, ала се оформя като чисто наше религиозно движение. То излазя лека-полека пред народ­ните маси с цяла програма на от­рицание: против държавата и всички нейни органи, против официалната църква. (...)

 

Друга историческа причина на националното ни отрицателство е липсата на развита бъл­гарска култура, материална и идейна. Постиженията на града са били от чужд, византийски ха­рактер и не са се възприемали от селото, което било крепост на своето, на народното. Селската култура, от друга страна, не е имала достъп в града, гдето да се развие в по-висши форми. Така чрез взаимно отрицание се е спъ­вало развитието на всички кул­турни почини у нас и никоя кул­тура не се е наложила окончател­но на цялата ни страна. Затуй в продължение на повече от хиляда години исторически живот – вре­ме, което бе достатъчно за ан­гличани, френци и немци да диг­нат величествени катедрали на своята култура и почти да се из­живеят исторично – ние тъпчем на едно място, самоизяждаме се от отрицание, гинем в културно безплодие и безпомощност. (...)

 

Националното ни отрицателство проявява стремеж и към обособяване в цялостен мирог­лед. Разработена е обаче предим­но метафизиката в народната ни отрицателна философия. Със­тавните и елементи са отчасти оригинални мисловни достиже­ния, отчасти влияния от индий­ския будизъм и иранския дуализъм, ала има нещо и от старотракийско време. Излазя се, така да се каже, от песимистичен биологизъм и се отива към остро очертана антитеза: живот и смърт, добро и зло, като върхо­венство се отдава на смъртта и на злото – прояви на мащехата съдба. Проглъбяване и известна систематизация на така явилия се култ към злото се извършва от кабалистичната теология на богомилството, доста близка впрочем на богословието на древнобалканското орфейство.

 

За царство на злото, на дявола, се прогласява целият видим свят заедно с историчния живот, а престолът на добротата, на Бо­га, се дига на небето. Като че се теологизува суровата балканска и българска история, от което са се запазили дори национални сле­ди. Така в космогонната по съ­щество приказка за раздаването на късметите жестокият жре­бий на българина се отъждествя­ва с изначалната участ на Адама – и двамата се осъждат на черен труд в тоя свят.

 

Сякаш е имало българско грехопадение!

 

Като че върху нашия народ е изречена вър­ховна клетва и нашата история се отиграва в ада. Нещо от тая дуалистична мистика ми се ще да видя и в хумора на „Бай Ганя". Ние се смеем на себе си, без да се обиждаме, защото инстинктив­но се водим от следното: бай Ганьо е българин от тоя свят, българин на злото. Има обаче българин от оня свят, на добро­то. Интересна, мисля, естетика на дуалистичната мистика. От постулата, че злото владее в тоя свят, нашият народ е извел отрицателната си етика: служба на злото, апатия към доброто, егоизъм на материалното, без­смислие на обществения живот – спасението е само лично и пр. Тоя дух прониква и в българската фи­лософия на обществото, държа­вата, народността, културата. Бай Ганьо например казва: „С дя­вола сме добре."

 

Българският дух на отрицание е създал значи почти цяла сис­тема на сатанизъм, ала тая отрицателна философия се е явила най-вече като отчаян отпор на нашия народ срещу злата му участ да бъде държан едва ли не хиляда години в оковите на политико-социален и културен антиисторизъм.

 

Найден Шейтанов (1890-1970) завършва философия в Лайпциг и Прага. Сътрудничи на най-авторитетните издания от междувоенния период – „Философски преглед", „Златорог", „Българска мисъл". Автор е на изследванията „Любов, космогония" (1931, 1933 г.), „Великобългарски светоглед" и „Балканобългарски титанизъм" (1939 г.) и на много есеистични, философски и етнограф­ски произведения, като „Сексуалната философия на българина", „Световна България" и др. Студията му „Духът на отрицание у българина", която препечатваме със значителни съкращения, е публикувана в книжка 2 на „Философски преглед" през 1933 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

31 коментар/a

Григорова на 14.10.2011 в 22:17
Благодаря за чудесния материал !Малко са сайтовете, където може да се прочетат подобни неща.
Петър Грънчаров на 18.08.2017 в 21:14
Да - няма такива сайтове. Затова с удоволствие слушам ГЛАСОВЕ на умни, интелигентни и чувствителни за проблемите на България хора. Благодаря. Пазете се и развивайте позицията си.
Българин на 18.08.2017 в 23:47
Нещата са преувеличени...и повърхностни, не е представително за цялото общество а за по-малката част. И ако човек се загледа на много места по света е така...
вярна статия на 19.08.2017 в 16:33
Много вярна статия,добре,че има сайт като Гласове да публикува такива истини за българина и българския живот.Причината за тая духовна мизерия е фактът,че българинът не е възприел абсолютно нищо от древността-нищо от древната гръцка култура и начин на живот.В основата на гръцкия начин на живот,описан от Платон и Аристотел, е умереност-във всичко-ядене,пиене,политически живот,управление,военно дело,морално и гражданско поведение,възпитание.Затова и днешните гърци са възприели това,а българинът продължава да ги нарича византийци.Но докато в Гърция например не можеш да срещнеш нито един пиян човек,у нас е възприет свой начин на живот-пиянство,мързел,разпуснатост,извращения,разгул,мръснишки номера,прекаленост във всичко,морална и политическа поквара,завистливост.
кривата краставица на 21.08.2017 в 09:13
Под такива статии одобрителните коментари обикновено са еднотипни. Впрочем и самите статии са такива. Но истината все пак ще излезе наяве.
Авторът Найден Шейтанов се разпростира твърде назад в историята, на 22.08.2017 в 02:01
за да даде едно обяснение за народопсихологията на българите около и след Освобождението, което не е нищо друго освен „злоба на деня“ на следосвобожденските българи (което ще рече — на българите и до днес): твърде пресилено, за да позволи сегашните българи да бъдат сродявани с онези ПЪРВИ БЪЛГАРИ, за които учим в школския курс по история. Онези българи са били СЪВСЕМ ДРУГИ, тъй че да се разкрасяваме днес с идеята, че сме техни генетични и културни наследници, е точно толкова безпочвено, колкото и да си приписваме тракийско („орфическо“) призхождение. Вярно е, че всекиму се иска ДА НЕ Е СЛУЧАЕН, но жалката истина е, че сме формирани ПО СЪВСЕМ СЛУЧАЕН ПОДБОР от отоманските натрапници по днешните български земи, които след като са се били постарали да изтребят коренното тракийско-ромейско-славянско-прабългарско население на Балканите, запълнили впоследствие зейналия етносен вакуум с елементи „от кол и въже“: то номади (с неясен степен произход от остатъците на загиналата Златна Орда) ли не щеш, то маври от Магреб ли, преминали през метаморфозите на иберийско-сефарадските фази на неколкократно променяне на формалното им вероизповедание, формирали в началото на Западно-Европейското Възраждане един окончателен БЕЗБОЖЕН номадски контингент, прогонен от Кастилско-Арагонския Съюз и спрял се с последни сили в Бидона за Отпадъци, известен през тогавашните години като Отоманска Империя. Тези толкова различни по раса и менталитет люде, получили по една случайност (по топонимни съображения) наименованието на старите Аспарухови сподвижници и утаили се в своята НОВОБЪЛГАРЩИНА, са толкова НЕСЪВМЕСТИМИ ПОМЕЖДУ СИ, че и до ден днешен има „българи“, които живеят цели десетилетия на един и същ етаж, врата срещу врата (в заветната си панелка), без да се сетят, че биха могли да се познават — поне дотолкова, че да си казват „Здравей!“, колчем се срещнат. Няма такова нещо!
фон Гьоте на 24.08.2017 в 23:11
Ich bin der Geist, der stets veneint. (Духът съм аз, що вечно отрицава.) Фауст
Духът на времето на 29.08.2017 в 22:08
Авторът явно не е живял достатъчно на запад, особено в англо-саксонските общества, за да разбере какво означава сатанизъм във висша степен. Сатанизъм, който заличи цели народи и култури, разви роботърговството, нарковойните /опиумните войни/, колониализма, докара на света две световни войни, концлагерите, евгениката, расизма, а сега и извратения либерализъм и криворазбрания мултикултурализъм. Света, който е описал Алеко в пътеписа си е истинският свят на материалната матрица. Ние сме народ, който е белязан с трагична съдба, народ, оцелявал напук на сатанинската наслада на унищожителя-поробител. Народ, преживял две национални катастрофи за 5 години, при които българските ни сънародници в земите, завладени от съседите-окупатори бяха систематично ликвидирани или насилствено асимилирани. Затова казваме, че България граничи отвсякъде със себе си. И въпреки това народ, събрал човешкото в себе си да приюти изгнаниците-арменци, да спаси сънародниците-евреи, да не затрива чуждите етноси сред себе си като цигани и определящите се като турци. Не бива да се превъзнасяме, но е прекалено да се вплитат в националния ни характер черти, неприсъщи ни като цяло или характерни повече за други нации, народи и етноси. Твърде малко е разбрал авторът за себе си, своя народ и заобикалящия свят и затова и претенциозния опит за народопсихологически анализ не му се е получил особено. Иначе - поздравления за Гласове за излагането на различни гледни точки във всякакъв аспект, един от най-сериозните и стойностни сайтове.
оооо на 15.05.2021 в 10:17
дъра ръра ..разделяй и владей....
мъдър е нашият народ на 15.05.2021 в 10:54
Положеното е от Бога, отреченото е от човека. Битието не е преди различаването, защото самото полагане на битие в изказване е вече различаване. За орфизма: той е по-скоро източен тип учение, отколкото западен. Духът на отрицанието е за Синовете Божии, духът на съглашателството е за земните царства и власти. Народът, за разлика от автора, схваща дълбоката философия, която е отвъд ефекти на време и пространство. И се доверява на Жив Бог, не на мъртви книги и наставници.
Helleborus на 15.05.2021 в 11:37
Поредният представител на комунистическия мейнстрийм, чиято цел е да очерни традицията и наследството на всеки народ под света. Преди всичко искам да кажа, че само най-цивилизованите народи произвеждат култура, която изобличава злото, което живее във всеки човек. Т.е. абсолютно еднаквата грешна и паднала природа на всяко човешко същество, която подлежи на смърт, но и на възкресение, обаче само ако човек бъде „роден отгоре“. Ако посее живота си като едно себе, което умира в земята, но възкръсва отново, „който обича живота си, ще го изгуби; а който мрази живота си на този свят, ще го запази за вечен живот.“ /Йоан 12:25/ Синът Божи не е говорил това нито за славяни, нито за някакъв конкретен етнос. За нашия народ Той каза на евреите „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.“ /Йоан 10:16/ Въпросът е в това, че е задължително да има истински хуманисти и високо еволюирали умове, за да започне битката с падналата природа. Много е вероятно народи, които са по-ниско цивилизовани, да са много по-претръпнали към низшите си страсти и тяхната култура да не съдържа следите на тази свещена битка. Понеже само мечът на Духа, може да раздели, да извади наяве злото и да го прониже. Да, такива народи са нащрек, те преценяват, подлагат на оценка, изпитват и се съмняват и затова са прогресивни. И това е плюс, а колкото до количеството на истинските добротворци, те са винаги „малко стадо“ и често в техните очи сънародниците им са лош пример, който се изобличава. Но точно тяхното присъствие хвърля ръкавицата към обществото и всичко това не означава, че народът им е по-непочтен. Точно обратното, фактът на произвеждането на тях самите, на светите хероси е доказателство за потенциалите на един народ, но тези потенциали не могат да се явят без нужната доза укор и възпитание. Ако погледнете в световната литература и културна традиция, най-култовите и добри произведения съдържат образите и на ангелите и на демоните и на героя и на злодея, светлината прави тъмнината явна. Но щом има голям мрак, значи се е явила и голяма светлина, която да го открои.
Helleborus на 15.05.2021 в 11:44
Колкото до древния орфизъм и богомилите, клеветенето им, то е все едно евреите да оклеветят Мойсей и пророците. То е чужда пропаганда, целяща да се отнеме от българския народ паметта за неговата свещена историческа мисия. Заветът на Бог с Орфей е по-древен от Заветът с Мойсей, този тип заветни отношения не са някаква уникалност в историята, всеки посветен Богу влиза в такъв завет. Орфей е нашият посредник между човека и Бога, знаем и двайсетте заповеди към траките. Ще ги цитирам тук така, както са записани и останали за поколенията.......................................„1. Слушай, Тракиецо, нашият Бог е Един, нашият Бог е всемогъщ, нашият Бог е Дионът – Иисус, само Той е Бог на Правдата и Истината. Той е наш небесен Отец, той е наша небесна Майка, Той е наш небесен Брат. 2. Да благославяш винаги и на всяко място Бога на Правдата и на Истината, и да търсиш Лицето Му, да Му благодариш за живота, който ти е дал даром с Любов, и че дава с Милост Слънцето си да изгрява над добрите и над злите всеки ден! 3. Да съблюдаваш и изпълняваш през всичките дни на живота си Правдата и Истината, и да не престъпваш законите на Любовта и Милостта. 4. Да не посягаш да нараняваш без вина нито човек, нито животно. 5. Да не вършиш никакво престъпление, нито да се сближаваш със злото, нито с престъпник. 6. Да вършиш всеки ден правда и истина, и да работиш всеки ден повече, отколкото се изисква от тебе. 7. Да не ставаш причина да се хвърля от някого укор срещу Бога, нито срещу царя-арих. 8. Да не ставаш причина никому нито за страдание, нито за болка, нито за плач, нито за бедност, нито зло да бъде сторено някому от господаря му. 9. Да не убиваш, нито да даваш заповед да бъде убит някой, без да бъде доказана вина достойна за смъртта му. 10. Да не онеправдаваш никого, да не извършиш мерзост пред Бога, нито да откраднеш от приносите в храмовете му. Да не изискваш повече от дължимото, нито да отнемаш от всичките дължими приноси. 11. Да не блудстваш и прелюбодействаш, нито да оскверняваш тялото си. 12. Да не крадеш от градините, нито да тъпчеш полетата. 13. Да не променяш точността на кантара, нито да отнемаш от теглото на везните или пък да прибавяш към него. 14. Да не отнемаш млякото от устата на сукалчето, нито хляба от сиромаха 15. Да не прогонваш добитъка от пасищата, нито да ловиш риба с примамка от плътта й. 16. Да не спираш водата, като запушваш извора й, нито да повреждаш или мърсиш цистерните, в които тече. 17. Да не загасяш светилника или огъня на никого. 18. Да не пренебрегваш сезоните, светите празници и шествия, нито полагащите се в тях приноси, и да не отлъчваш настрана от тях добитъка, определен за жертвоприношение Богу. Да не нарушаваш Богу-служебните церемонии, шествията и празниците на Бога, но да участваш с праведно сърце във всички тях според всичките си възможности. 19. Да не лъжеш, нито да клюкарстваш за повреда на някого. 20. Да се пазиш чист от всеки грях и да търсиш Божието опрощение и очистение относно всичките си минали грехове и нарушения, и Бог ще погледне милостиво на теб, ще те избави в ден на напаст и ще те послуша, и ще ти помогне, щом призовеш Името Му с разкаяние и правда…“
Ганьо на 15.05.2021 в 13:42
До 1396 г. България е била една от най-развитите страни в Европа; отрицанието според автора основно се дължи на историята ни дотогава; не срещнах в статията нищо по отношение на турското робство, което по чудо не ни унищожава като народ, нито пък периода след Освобождението, войните, националните катастрофи...за социализма ясно, че е нямало как да пише по онова време.
абв на 15.05.2021 в 13:44
Всичко това, което пише авторът е вярно за българският народ, но не само за българският. Затова сега светът се обърна и лицемерието му, което идва от православната църква, след това от Католическата, и дори от протестантската, се е предало на хората. В каноничната църква, която е създадена от Светите Отци е много ясно разкрито лицемерието на свещениците и на хората, след обръщането на обществото. При първичната църква на Апостолите създадена чрез Христос, е бил много ясно залегнат християнският морал. Тогава в Римското общество животът на хората не е струвал пукната пара. Имало е убийства, лъжи, прелюбодеяние, кражби и най различни други прегрешения, които са отречени с десетте божи заповеди и всичко писано в Библията. Но християните са живеели задружно, сплотено, помагали са си във всичко, били са солидарни, честни, добри, човечни, работели са заедно, заедно са си помагали да гледат и възпитават децата и т,н. И хората, като са виждали как живеят християните, са ставали християни, независимо от гоненията на Римската държава. Така до 313 година, когато се публикува Миланският едикт, 3/4 от населението на Римската империя са били станали християни. Но когато император Константин е поискал християнството да стане официалната религия на римската империя, Светите Отци са променили християнството в полза на императора и велможите им, и в полза на самата църква, която се смята, че тя е патриарха, свещениците, епископите и другите хора, на които не знам какви са свещеническите им санове. Това е причина за всичко, което става в християнския свят. Църквата, която се счита за посредник между Бога и миряните, става също така феодал във християнска Европа. Това го пише в учебниците по история. А църквата според протестантите са самите хора, миряни, те са и тялото и кръвта на Христос, и има ритуал за ядене на хляб и пиене на вино, с който ритуал се показва именно, че миряните са тялото и кръвта на Христос и те са църквата, а не патриарха и свещениците. В първите няколко дена, когато светът се обърна видях турците на Истанбулски площад, които там започнаха да протестират, площада да не се застроява,та видях как турци идваха с децата си със възрастни хора по телевизията, да протестират, като на празник, като християни. Но после показаха как турската държава ги гони с водни оръдия, с полиция и със сълзлив газ. В България на работата в предприятието видях, как хора, които бяха скъперници преди, започнаха да работят за децата в предприятието съвсем доброволно. Предполагам така е било в първичната църква. Затова сега църквите трябва да се реформират и да проповядват такива отношения между хората, които отношения са база на обществото и които се казват от Святия Дух, и да има не отношенията при старата църква на Светата Троица, за която няма нищо писано в Библията, а отношенията, които са писани от Христос и Апостолите в Новия Завет, и по които писания е била създадена първичната църква. И се въведе ново лице на Бог - Бог Слово, за което е писано в Библията, в началото на Библията и в началото на Евангелието на Йоан. Така се създава Християнство със Света Четворица. Пак един Бог, но с четири лица, а не с три лица. Както и с четири женски лица. И тоя четириединен семеен бог, който не е описан в Библията е основа на семейството в новата епоха, която дойде след коронавируса. Всички виждаме какво е семейството в света, как се разпадат семейства, как младите живеят без брак, без църковен или граждански брак, и няма сигурност за децата, която сигурност идва и от брака между мъжа и жената. Даже се говори за родител 1 и родител 2 и други подобни глупости. Съвременното семейство се основава на любовта като чувство, между мъжа и жената, а не толкова на секса. Семейството е домакинство, а не е най малката стопанска единица, и не общата работа да сплотява мъжа и жената, а любовта между тях. Нещата се промениха и в семейството.
зелен чорап от НАТО на 15.05.2021 в 14:05
С две думи - "лош матриал". Народопсихологията ни е ярък израз на нещо сбъркано.И до днес някои смятат, че прадедите ни са били роби, след като са създали Копривщица и Трявна, и се кланят на истинските роби, руските мужици, продавани до 1865 в Русия.
зелен чорап от НАТО на 15.05.2021 в 14:05
С две думи - "лош матриал". Народопсихологията ни е ярък израз на нещо сбъркано.И до днес някои смятат, че прадедите ни са били роби, след като са създали Копривщица и Трявна, и се кланят на истинските роби, руските мужици, продавани до 1865 в Русия.
Капитан Кук на 15.05.2021 в 14:11
Авторът неглижира 482 години турско робство, което е решаващо. Началото на българското падение започва с НЕБЪЛГАРИНА Иван Шишман, който извършва най-мръснишката и долна постъпка в българската история: дава сестра си за наложница в харема на турския султан. Тук е моментът на пречупването на българския духи: представете си мъж, който е принуден да гледа изнасилването на сестра си. Край, той вече не е мъж, а парцал и роб! Така и с народа, който е принуден да гледа изнасилването на княгинята си. Край, той вече не е народ, а парцал и роб! Между другото, наванието "Райна княгиня" е подигравателно дадено от турците - след като изнасилили Райна Попгеоргиева.
Helleborus на 15.05.2021 в 15:32
АБВ, когато християнството става равноправна с останалите религии, това е голяма победа на християните, защото тогава спират гоненията срещу тях. Нали не мислиш, че за да остане църквата истинска, трябва непрестанно да има християни в затворите, да им се отнема имущество или да се хвърлят на лъвовете? Освен това постът ти е пропит с неверие и невежество, защото не си разбрал, че Сам Бог е глава на Църквата Си и преди въплъщението и след това. Което означава, че тя винаги е била такава, каквато трябва да бъде. Наличието на имитации не променя този факт. Фарисеите също бяха имитация, макар да бяха приели традицията си с ангелско служение. Но това не променя факта на СЪЩЕВРЕМЕННОТО съществуване на пророците, които оставаха по тяхно време, автентичния глас на Бога. Тоест, Божието присъствие се оттегля от всяко място на неверие и нечестие и преминава върху други хора – „Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“ /Матей 21:43/ Тези фалшиви „църкви“, за които говориш, са си проблем на човеците и техните представи. Но все пак заблудата и тя е пусната на света с цел. Но мисълта ми беше, че този автентичен глас никога не е преставал, в лицето на повече или по-малко тайни общества, в зависимост от това до колко е опасно за тях. Обикновено гоненията срещу тях си продължават през вековете, отново обявени за еретици от новите поколения фарисеи. „Но както тогава роденият по плът гонеше родения по Дух, така е и сега.“ /Галатяни 4:29/ Роденият по плът са църквите, които следват някаква буква, догма, писания и са в някаква слепота за истината, макар да се считат за християни. Т.е. не им се отрича от Бога, че са родени, но са родени от буквата и земното си разбиране за вярата. Ти за сега не си го докарал и до там, понеже не си приел дори буквата, т.е. истината за Триединния Бог. Родените по Дух са виждащите Сина винаги и всякога. Така че не е твоя работа да реформираш „църквата“, след като дори не си разбрал коя е тя, а тя си има глава - Христос. По Божия воля има и родени по плът и родени по Дух. Колкото до триединството, там си се оплел яко. Но аз ще ти кажа къде е писано за „Светата троица“, когато ти ми кажеш къде е писано за „ Бог с четири женски лица“.
Псевдо интелектуалец заразен с болшевишко отрицание на нрода си и хвалещ чужди държави от комплекс за малоценост на 15.05.2021 в 15:38
Да видим един друг пример. Немският философ Артур Шопенхауер също е саркастичен към своите сънародници: „Немците нямат нито срам, нито съвест, но затова пък разполагат в изобилие с глупост“. За него англичаните са завършени лицемери, италианците – съвършени безсрамници, американците – пошли. За французите: в другите части на света има маймуни, а в Европа – французи“. Но Шопенхауер не крие, че е мизантроп, той мрази както човечеството, така и нациите: „Всяка нация се подиграва на другите и всички са прави“ /Paregra und Paralipomena, Избрани съчинения, т. 3 и 4/. Ненавистта у Шопенхауер не е поза, тя е мироглед. За съжаление, Алеко насочва омразата си към Бай Ганьо, който според него има обобщаващи черти и типаж като „съвременен българин“. По-късно той пише и втора част на своето произведение, в която личността на Ганьо търпи по-нататъшно не съвсем логично развитие. Героят става изведнъж политик, журналист и издател. Писателят по някакви си негови съображения превръща бай Ганьо в безскрупулно, безпардонно и антихуманно създание. Неизвестно защо авторът създава образ, който вече не буди симпатия, а започва да предизвиква само негативни емоции. С това именно героят на Алеко се отличава от всички останали смешни герои. Подобно развитие не търпи никой от останалите „световни бай Ганьовци” – Тартарен, Швейк или Мистър Пикуик. Алеко е пример на нихилист завършил в Русия и оттам идва омерзителното му отношение към Бай Ганьо и към българина.
Още за Алековия Бай Ганьо и за българина като типаж на 15.05.2021 в 15:40
Българският народ със своята древна мъдрост, също като при Хитър Петър от приказките, натовари бай Ганьо от вицовете с една силно изразена народопсихологическа особеност. Образът му служи като своеобразен катарзис, като начин за еманципация от робските години. В българския фолклор Хитър Петър винаги надхитрява Настрадин Ходжа – представител на османската власт. Ако по време на игото българинът е потискан и подлаган на унижение и страдание, лишен е от самочувствие, то във фолклора образът на Хитър Петър се превръща в истинско възмездие и отмъщение за потисника. Чрез този народен герой българинът започва да раздава и налага справедливост, за да придобие самочувствие и сила. Същият компенсаторен механизъм е заложен и във вицовете за бай Ганьо. Обикновено всички те са изградени върху един и същ сюжет. Бай Ганьо Българина се надпреварва с представител на друга нация - “бай Ганьо и Французина”, “бай Ганьо и Германеца”, “бай Ганьо и Англичанина”, „Бай Ганьо и турчина“, “бай Ганьо и Американеца” – все представители на Великите сили, от които в един или друг момент от нашата история сме се чувствали потиснати и зависими. Бай Ганьо Българина винаги надхитрява останалите, демонстрирайки недвусмислено превъзходството си – и като мъдрост, сила, ако искате и като сексуално превъзходство. Бързината, схватливостта, хитростта и изобретателността му са все народни качества, които ни издигат в собствените ни очи пред другите нации . В родния фолклор бай Ганьовите качества търпят трансформация и придобиват доста по-различни черти от тези на Алековия герой. Като свой национален образ българите признават и възприемат по-скоро бай Ганьо от вицовете, а не този от литературното произведение. Бай Ганьо придобива много и различни качества, а не какъвто го е изобразил Алеко. Народното въображение рисува герой какъвто на българите им се иска да бъде, а не какъвто един автор с объркан мироглед ни внушава. За съжаление отново в чужбина оцениха по-правилно нещата и ни отвориха очите за един нов прочит. Немският професор - славист Герхард Геземан пръв писа, че: „… бай Ганьо е положителен тип на приспособяващия се човек. Колкото и да са неприятни изявите му, благодарение на тях той оцелява в дългите векове на османско владичество. Но истината е, че бай Ганьо, макар и да се възприема като социален, регионален или общочовешки тип, е преди всичко българин и в него можем да открием някои типично български характеристики. На първо място, той е изразител на основната жизнена линия в националната съдба – оцеляването. Всичко, което върши, е подчинено на основната цел да оцелее, било то икономически или политически. Има много начини за оцеляване. Българинът векове наред е оцелявал с преклонена глава и с волско търпение, с къртовски труд, с песен на уста, със запиване в кръчмата…“ В това отношение бай Ганьо наистина е изразител на новото следосвобожденско време – той е един от тези българи, които вече не желаят да търпят, страдат и мълчат. Друг въпрос е, че избира често пъти безпардонен начин да изрази това, подчинявайки всичко на принципа – “тъпчи, за да не тъпчат теб”. Бай Ганьо е носител и на друг типично български феномен – комплекса на догонващия българин, изразяващ се в силното чувство за изоставане, искащ да застигне цивилизована Европа не с крачки, а с огромни скокове. Това желание е характерно не само за епохата на Възраждането и следосвобожденската действителност, то се развива със същата сила и по времето на социализма, а и след 1989. Българинът заради грубата намеса на чужди сили в неговата съдба вечно бърза, догонва и наваксва. Самият бай Ганьо, нарамил дисагите си и тичащ, за да хване вече потеглилия влак за Европа, е метафора за “догонващия българин”. Развитието при нашия народ никога не е било равномерно, а е белязано с редуване на върхове и падения, с вековно забавяне, последвано от ускорено наваксване на пропуснатото. Оттук идват и сривовете в традицията, и смешното копиране на “европейското”, и невъзможното съчетание между родно и чуждо. Точно с тези три особености бай Ганьо ( този от вицовете) наистина се превръща в характерен представител на българската народност. Въпреки, че има немалко паралели между него и други герои от световната литература. Откриват се например редица прилики между бай Ганьо, от една страна, и Тартарен дьо Тараскон, Швейк или мистър Пикуик, от друга. Действително, всички те са не по-малко смешни от нашия герой. Тартарен и бай Ганьо еднакво обичат да си похапват и си падат по жените. Макар че трудно може да се похвали с любовни завоевания, Швейк често послъгва и хитрува. Ако Алеко бе приключил творбата си с пристигането на бай Ганьо от Европа, нашият литературен герой нямаше да се отличава особено от другите чуждестранни герои, той щеше да си остане само един смешен тип, на когото щяхме да симпатизираме.
Найден Шейтанов, в превод Намерен Дяволов на 15.05.2021 в 16:05
В голяма степен унинието, което автора на тази глупава статия приписва на българския народ започва като следствие от загубените войни - Междусъюзническта и Първата световна. Те прекъсват устрема на народа ни от Възраждането да началото на 20 век. Идването на болшевиките у нас след 1944 г. уби увереността на българите в собствените им сили. Останали без земя и собственост те тръгнаха към градовете и заживяха на квартира или в общежития, докато им "дадат" апартамент на изплащане. Изрази като "дадоха ли ти ..., пуснали маслини, пуснаха банани и портокали, уредих са за телевизор, печка, хладилник, поставиха българина в пасивна позиция и натрупаха в него негативизъм. Отприщиха се отриц. качества у не малко хора - доносничество, предателството, жените заработиха в предприятия и учреждения, където се бореха с похотта на началниците си. Тези "сладости" на социализма посяха у българите недоверието, убиха солидарността и почтенноста на повечето хора. За две-три поколения българина претърпя драматични промени, които прекъснаха старите български традиции, които възпитаваха у младите - работливост, уважение, почтително отношение към по-възрастните. Появиха се отрицателни качества - кражби на държавната собственост, лентяйство, тунеядство, неуважение към учените хора и презрително отношение към тях, колективната собственост донесе уравниловка в заплащането, ниските ставки и затварянето на училища в селата прогониха младите от село. Ето това са част от причините, които формираха у много хора отрицание и очакването, че някой "ще дойде и ще ни оправи", ако не е "Съюза сме живи загинали" и т.н и т.н.
Helleborus на 15.05.2021 в 19:00
По повод на Бай Ганьо, той е контрапункт на положителния герой, в лицето на автора. По същия начин, както имате в добрите книги герой и злодей, имате Дъмбълдор и Волдемор, Гандалф и Саруман, елфи и орки, Снежанка и злата кралица, тримата братя и дракона ... Разликата е, че всеки нормален човек се отъждествява с героя, а троловете в образованието и политиката, неолибералният ред, поиска българите да се отъждествят с антигероя. Това е нелепо и гнусно, бай Ганьо не е събирателен образ на българите. Дори в самата книга той е само контрапункт на всички останали познати и приятели на автора, които са интелигентни и добре възпитани. Както казах и по-горе, най-цивилизованите и хуманни народи създават най-тъмните образи на злото, защото се търси това противопоставяне, с цел изцеление на недъзите. Стига вече българи, сте позволявали да ви сравняват с бай Ганьо, каквато и народопсихология да имаме, тя не е на такъв глупак. Българите са индивидуалисти, самонадеяни, често дразнещи се от чуждия успех и войнстващи, понеже всеки се вижда най-малко като достоен за цар. Това са черти, с които той се е борил през годините, те са провокирани и от немалкото му таланти и ум. И от способността да се съмнява, да изпитва, която го прави и по-самостоятелен, способен за будителска работа, за инициативи, за проправяне на пътища в нищото. Всеки талант носи опасността от неговата злоупотреба!!! Т.е. слабите ти места са свързани със силните ти места и често поправката им носи най-големия ти успех! А бай Ганьо може да бъде всеки един простак по света.
mмм на 16.05.2021 в 01:48
Уважавай се за да те уважават и другите. Спри да се самобичуваш. Всеки има негативи, а българите имат изключително много положителни качества. Те трябва да се акцентират и това да стане на всички нива--от медии до образовани и политика. хора със самочувствие могат да защитят държавата и себе си по добре.
на 18.08.2017 в 23:47 Нещата са преувеличени...и повърхностни на 16.05.2021 в 10:36
Хахахахаха, иронията е, че Студията „Духът на отрицание у българина" е апотеоз на духа на отрицанието на автора, който е българин.
ТИ НЕ СИ З на 17.05.2021 в 12:04
ЗОРНИЦА - ЗНАМ, НЕ СИ ТИ ЗА МЕНЕ, 1996. ЧОЧКО КИТАЕЦА & МАДРИД ГРУП - ТИ НЕ СИ ЗА МЕН 2020, Алисия Той не е за мен, Слави Трифонов - Ти Не Си За Мен, Преслава Тодорова - Ти не си за мен, РУМИНА - Не си за мен. Ти не си за мен · Alex&Vladi, Сладки мечти - Ти не си за мен, ЛИЛИ ИВАНОВА: ТИ НЕ СИ ЗА МЕН. Ти не си за мен - Сантра . Кристиан Костов - Не си за мен. Елит - Не си за мен.
Хеллеборус, на 19.05.2021 в 11:53
ти живееш с мисълта, че всичко в религията е измислено и като Фукуяма мислиш, че това - Библията - е края на историята на религията и по добро не може да бъде измислено. И понеже почти 2 хилядолетия са изминали от създаването на църквата, то тя е вечна. Но това не е така. Църквата, като канонична църква е създадена от Светите Отци, които са човеци, и в тях не е бил Бог. И като всяко човешко нещо, което не е от Бог, Светите Отци са се постарали много , за да се покажат като хора с Бог в тях. Нито Символа на вярата, нито Катехизиса, нито Светото Предание, са от Христос и Апостолите. Това си е човешко дело - църквата. За църква Светите Отци имат в предвид себе си патриарха и епископите, митрополитите, поповете. Те се смятат за нещо велико, между обикновените миряни и Бог. Или посредници между Бог и обикновенните хора. Те носят златни корони, жезъли като на Мойсей, златотъканни дрехи, целуват им ръка, кланят им се и миряните им дават десятък от доходите си. Тази тяхна църква легитимира императора, царя, велможите му, като ги коронясва и легитимира, че са от Бог. А самите императори и царе, на свой ред им се отблагодаряват, като им дават земя, крепостни селяни и най различни материални придобивки. Те казват : "Всяка власт е от Бога". Тяхното лицемерие ги докарва до там, че да казват че фашистката, нацистката, социалистическата и комунистическата власт са също от Бог. Защото никъде в Библията не пише, за Светата Троица, за властта на императора или царя, които са в каноничното християнство. В Стария Завет има писано за царете, за Юдеите как са създали държавата си. Но в Новия завет, аз не си спомням да е писано нещо за императора или царя при християнството. И не съм чел, но допускам, че Стария завет е привнесен в християнството от Светите Отци. Вярно е , че Христос е казал, че той не отрича Закона, или стария Завет, а го изпълнява. Аз също мисля, че Старият Завет трябва да е в Библията, както и Новия Завет, но и трябва да се напише Най нов Завет на Святия Дух, който е сега в обществата и хората в цял свят. Всеки човек е обиталище на четириединния Бог, може да мисли със 100% от възможностите на петте си мозъка, с разума си, който е в кората на големите полукълба на предния му мозък, и цялата му нервна система, и сам е Бог. И освен това, както мъжете имат тези Завети, така трябва да имат Завети и жените. При протестантството църквата са хората, които православието нарича миряни, като те са равни с пастора, който е част от тях. Всеки има Библия, която може да чете и дори да проповядва на хора, нехристияни. А сега всички в църквата са Богове, както е Бог и свещеника, или попа. Това е нещо съвсем ново, но това е истината в църквата. Не храма е църквата, не патриарха и свещениците са църквата, а както при протестантите, които са като свещеници, сега хората са Богове и те са църквата. Нещата се промениха много и трябва да се кажат, за да се прави разлика в етапите при развитието на църквата. Църквата ще се развива, лицата на Бог стават четири, а четириединния Бог е семеен Бог. И понеже ти Хеллеборус, все се мислиш, че си истината от последна инстанция, то мога да ти кажа, че най голямата истина е Христос.
Говори, за да те видя - казал Питагор на 20.05.2021 в 23:07
Питагор: Говори, за да те видя. Когато говорим или пишем за света около нас, ние винаги и непременно изразяваме своята вътрешна нагласа, в случая отчаяна мизантропия. Нещастник.
хелеборусът откачил напълно на 20.05.2021 в 23:11
" Колкото до древния орфизъм и богомилите, клеветенето им, то е все едно евреите да оклеветят Мойсей и пророците. " -- хахахаха! -- Съвсем си откачил...
Орфей, 20 заповеди към траките на 20.05.2021 в 23:16
20те заповеди към траките са ясно преписани, с преиначаване, от Библията. Всеки, който е чел 10те Божи заповеди, го вижда много ясно. ГОЛЯМА излагация! Поне си мълчете, да изглеждате умни... че кат заговорите, лъсва голия ви ... мозък :))
абв на 21.05.2021 в 00:15
Какво е вярата в Бог? Ние живеем в един свят, в който сме като в Ада, със злоба, омраза, завист, лошотия, не спазваме десетте божи заповеди и изобщо всичко, което е лошо като отношения между хората. Но Бог и Библията - Бог Слово ни представят един разказ за животът на евреите, които имат същите лоши качества, като другите народи, но те са Божи народ, наследници на Авраам, на когото Бог е казал евреите да спазват неговите заповеди и еврейският народ ще е съставен от потомците на Авраам. И Бог Яхве дава своите заповеди, които са записани от Мойсей и Пророците в книга - Библията, или Бог Слово. Това е книга писана по различно време от най различни хора със най различно социално положение, но боговдъхновена, като в Пророците е бил Святият Дух. Тук в този разказ е описано какви са отношенията между хората в най различни ситуации, в най различни сфери от животът им. Или това е законът за евреите, даден им от Бог, и те трябва да го спазват. Но има пророчество на пророк Исая, че ще дойде Месия , който ще разшири законите дадени от Бог. И това е още едно лице на Бог - Бог Син, Исус Христос. До идването на Христос има две лица на единен Бог - Бог Отец(Яхве) и Святия Дух. Когато идва Христос, лицата на Бог стават три - Бог Отец(Яхве), Святия Дух и Исус Христос. Отношенията при християните последователи на Христос, се променят на 180 градуса от отношенията при евреите. Бог Слово - Библията- Новия завет са писани преди близо 2000 години, от Апостолите в които е Святия Дух. Евреите не са променили вярата си, като отношенията при тях са били противоположни на християнските отношения. Но много евреи са повярвали в Христос и са станали християни, като освен евреи, християни е можело да бъдат хора, от най различен етнос и това е заповед на Христос. Християните- Светите Отци - когато правят каноничната църква - приемат и Стария Завет И така Бог Слово съдържа Старият и Новият Завет. В Новият Завет е описан като разказ животът на Исус Христос в четири Евангелия и други книги на Апостолите. Това , което извършват Бог Отец, Пророците, Исус Христос и Апостолите е в библейско време. Ние вярваме, че описаното в Библията - Бог Слово - е вярно и е истина. И искаме да живеем като в това Библейско време, с отношения помежду ни, както казват тези лица на Бог. Това са най правилните отношения, които създават цивилизацията. А това става като вярваме в триединния Бог. И доскоро вярвахме в триединния Бог, в Света Троица. Светът в който живеем и светът в Библията са противоположни. За да не вършим зло, което е в света, ние трябваше да вярваме в Триединния Бог и да вършим добро. В това е смисълът на вярата. Когато не вярваш в Бог и си атеист, ти можеш да вярваш във философии или в идеологии, но те винаги водят до зло. Защото ако вярваш във философия, която е същата като учението в Библията, както комунистите бяха атеисти, но вземаха много от християнското учение, то по добре е да си бъдеш християнин. Защо трябва да се отказваш тогава от християнството? Християнството не е опиум за народа, а когато вярваш в дадено учение и живееш по това учение, то се създава цивилизация и много добри отношения, и се създава общество в което може да се твори и проявява инициатива и всичко се развива. Християнството е противоположно на еволюцията, по която живее животинският свят и Природата. Но сега с появата на Святия Дух се създава ново четириединно християнство, и светът живее както в Библейските времена. Отношенията пак се променят на 180 градуса. Обявява се наличието на Бог Слово, а това е описано и в Библията, в началото и, и в началото на Евангелието от Йоан. Така имаме четириединно християнство и четириединен Бог, както и четириединен бог за жените. Светът, когато се е писала Библията е бил мъжки свят и мъжът е хранел семейството. Затова не се е давало възможност на жените да имат вяра в женски Богини. Никъде в Библията не е описана жена с Бог в нея. А сега Святият Дух казва, че жените са наравно с мъжете и има четириединен женски Бог. Четириединен семеен Бог. Бог Майка и Бог Отец са едно от лицата на четириединния семеен Бог, както и другите три лица на четириединния семеен Бог. Дори католиците обявяват Дева Мария за Богиня, като Христос, макар в нея да не е била Святата Дух.
абв, Прав си докато говореше за Триединния Бог на 21.05.2021 в 20:04
После се оплете като пате в кълчища : „четириединно християнство и четириединен Бог, както и четириединен бог за жените. ... Четириединен семеен Бог. ... Бог Майка и Бог Отец са едно от лицата на четириединния семеен Бог " -- чакай, колко богове станаха, и къде са боговете за децата ? :)) Ами тъщата и свекървата имат ли специализирани богове за тези специални жени ?

Напиши коментар