Русе, годината е 1891 г. Група културни русенци, водени от желанието да организират театралния и музикалния живот в града, решават да основат дружество, което да даде тласък на изкуствата. Дават му името "Лира" и то е всъщност първото от този род в България, като предхожда дружествата в Пловдив, София, Варна, Видин и цялата страна.
125 години от създаването на първото филхармонично дружество в България

 

През 1965 година Русенската опера представи за първи път у нас с огромен успех операта „Катерина Измайлова” с една забележителна певица и артистка, Евелина Стоицева, на фестивала „Мартенски музикални дни” в присъствието на автора Дмитрий Шостакович.

 

 

Главните инициатори са хормайсторът Атанас Паунов и преводачът Трифон Ц. Трифонов. Така започва редовният театрален и музикален живот в крайдунавския град, чието начало можем да открием още преди Освобождението от турско робство, когато Русе е бил столица на Дунавската област, простираща се от Варна чак до Ниш.

 

Първоначално към дружеството е сформиран голям мъжки хор от граждани и ученици, дирижиран от Атанас Паунов, който от следната година вече пее в катедралната черква "Св. Троица". В репертоара му освен сакрална музика е имало и много светски хорови пиеси от наши и чужди автори. По-късно хорът става смесен и се ръководи от Петър Рендов, Атанас Видев, Панайот Пипков, Михаил Константинов и руския белоемигрант Иван Сорокин, потомък на князете Радзивил, известни и като меценати на Бетовен и Шопен.

 

Около 1895 г. се основава и втори голям хор – "Свети Георги" (предшественик на днешния "Дунавски звуци"), чийто диригент е Атанас Паунов. И двата хора на Русе изпълняват светска музика и изнасят редовно концерти при много голям интерес от страна на гражданството. Дружеството организира и концерти с инструментална музика, в които участват музиканти от града и именити гости от столицата. През 1900 г. се основава и първият професионален салонен оркестър, ръководен отначало от капелмайстора Кубичек, а по-късно от Франц Щрос и Алексей Шулговски.

През 1906 г. дружество "Лира" е вече само музикално – ръководи се от Венелин Ганев, който организира голям брой камерни концерти в града и създава първата у нас нотна библиотека. По това време в Русе активно концертират пианистката Елисавета Чавова, цигуларят Николай Петров, флейтистът Георги Христов. Уреждат се и първите квалификационни курсове за музиканти. През 1914 г. към "Лира" се сформира и първият симфоничен оркестър на Русе, съставен само от местни инструменталисти. Диригенти на оркестъра са капелмайсторът Д. Харалампиев и диригентът и виолончелист Александър Йорганджиев, румънски възпитаник. Симфоничният оркестър на "Лира" изпълнява голям брой творби от Бетовен, Чайковски, Шуберт, Дворжак, Хайдн, Менделсон, Моцарт и други класически автори.

 

По време на Европейската война дейността на "Лира" замира, но през 1919 г. се подновява. Симфоничният оркестър се ръководи от Ради Мицев, Михаил Константинов, Александър Йорганджиев. Интензивни са и камерните концертни сезони на "Лира" – в Русе гостуват редица големи наши и чужди инструменталисти, камерни ансамбли и вокални изпълнители, сред които Панчо и Любен Владигерови, Христина Морфова, квартет "Шевчик", пианистите Димитър Ненов и Людмила Прокопова, сопраното Ада Сари, диригентът Моисей Златин, мецосопраните Ана Тодорова, Констанца Кирова, тенорът Петър Райчев и много други български и европейски знаменитости.

 

От европейския Русе започват своя музикантски път редица големи имена (при това родени в този град): първият български оперен диригент Тодор Хаджиев, Ото Либих, прочутият пианист виртуоз и композитор, големият наш музикант, архитект, пианист и композитор Димитър Ненов, основателят на съвременната българска виолончелова школа Константин Попов, композиторите Георги Златев-Черкин, Йосиф Цанков, Васил Казанджиев, музиковедът Иван Камбуров, оперните и оперетните примадони Райна Михайлова, Мими Балканска, Анета Цанкова, Надя Шаркова от миналото, а в наши дни редица русенски музиканти завладяха световните сцени и концертни подиуми. Тук ще спомена само няколко от тези имена: Емил Табаков, Светлин Русев, Стефка Евстатиева, Орлин Анастасов, Евгени Божанов...  

 

Активната дейност на "Лира" продължава до 1934 г. – годината на Деветоюнския преврат. През 1942 г. е направен неуспешен опит тя да се възстанови. Но семето е посято. След 1944 г. държавата и обществеността в Русе решават, че е време да се създадат професионални музикални институти – Симфоничният оркестър (1947), Народната опера (1949), Музикалната гимназия, а по-късно и фестивалът "Мартенски музикални дни" (1960), днес най-авторитетният форум на сериозната музика у нас. За щастие първите им музикални ръководители са големи творци и личности – Константин Илиев, Добрин Петков, Саша Попов. Затова ще бъде справедливо да кажем, че "Лира" – това е началото на русенския музикален живот, с който днес не само Русе, но и културна България се гордее.

 

 

Още от категорията

Напиши коментар