Почти половината от гражданите на САЩ не могат да извадят 400 долара в случай на извънредна ситуация. Аз съм един от тях
Срамната тайна на американеца от средната класа

 

 

От 2013 година насам бордът на Федералния резерв провежда изследване, за да „следи финансовото и икономическото състояние на американските граждани“. Повечето от данните в последния доклад, честно казано, са относително нормални – 49% от работещите на непълен работен ден предпочитат да се трудят повече часове, 29% от американците очакват да изкарат повече пари през следващата година, а 43% от хората, които притежават дом от поне една година, вярват, че цената му се е увеличила. Но отговорът на един конкретен въпрос беше изумителен. Резервът пита гражданите как ще си набавят 400 долара за извънредна ситуация. Отговорът – 47% процента казват, че ще трябва да ги вземат назаем, да продадат нещо или пък че изобщо няма да успеят да намерят подобна сума. 400 долара! Кой би си помислил?

 

Е, аз се досещах. Досещах се, защото влизам в тези 47 процента.

 

Знам какво е да се надлъгваш с кредитори за отсрочка до края на седмицата. Знам какво е да преглътнеш достойнството си и постоянно да натискаш хората да платят на теб, за да можеш ти да платиш на други. Знам какво е да си оставил залог на кредиторите или пък да запорират банковата ти сметка. Знам какво е да останеш буквално с пет долара до заплата и знам какво е да живееш на яйчена диета дни наред. Знам какво е да чакаш с ужас пощата, защото винаги пристигат нови и нови сметки за плащане, но рядко чек, с който да ги покриеш. Знам какво е да се наложи да кажеш на дъщеря си, че не си сигурен дали ще можеш да платиш сватбата й и че всичко зависи от това какво ще се случи тепърва. И знам какво е да заемеш пари от порасналите си деца, защото с жена ти сте свършили газта за отопление.

 

 

Не бихте си помислили подобни неща за мен, ако ме видите. Харесва ми да си мисля, че изглеждам относително успял. Биографията ми също подкрепя това впечатление. Имах сравнително добра кариера като писател – пет книги, стотици публикувани статии, редица награди и стипендии и репутация на не кой знае колко важен, но уважаван човек. Дори не би ви минало през ума да прегледате данъчната ми декларация. Аз съм доста далеч от богаташите, но обикновено изкарвам солиден среден, а дори понякога и висок доход – точно такъв би очаквал един писател, особено писател, който преподава и пише телевизионни сценарии, какъвто съм аз. И със сигурност няма да можете да ми дадете финансов съвет, защото последното, което бих направил – поне до този момент – би било да призная своята финансова несигурност или както предпочитам да я наричам – финансова импотентност.

Защото тя наистина притежава много от характеристиките на сексуалната импотентност: не на последно място сред тях са отчаяните опити да я прикриеш и да се преструваш, че всичко върви по вода. В интерес на истината, тя може да е дори по-унизителна от сексуалната. „По-вероятно е твой приятел да сподели с теб, че е на виагра, отколкото че има проблеми с кредитната си карта“ – казва Брад Клонц, финансов психолог, преподавател в университета Крайтън в Омаха, Небраска, който освен това съветва хората как да решават финансовите си проблеми. – Много по-вероятно.“ 

 

Америка е страна, както Доналд Тръмп ни напомни, на победители и победени, на силни и на слаби. Да имаш финансови затруднения е източник на срам, на ежедневно унижение – дори своеобразна форма на социално самоубийство. Мълчанието е единствената защита.

 

Знам какво е да заемеш пари от порасналите си деца, защото с жена ти сте свършили газта за отопление

 

Затова никога не споделях за моите финансови премеждия дори и с най-близките си приятели – докато не осъзнах, че това, което се случва с мен, се случва и с милиони други американци, и то не само с най-бедните между нас, които по дефиниция се борят да свържат двата края. Според доклада на Резерва и други изследвания това се случва с професионалистите от средната класа и дори с хора от елита. Това се случва с тези, които наближават пенсионна възраст, както и с онези, които сега започват да работят. Това се случва както на дипломирали се висшисти, така и на хора, които не успяват да завършат гимназия. Случва се из цялата страна, включително на места, където не бихте очаквали да има подобни проблеми. Знаех, че не мога да намеря 400 долара в случай на спешност. Това, което не знаех обаче, беше, че толкова много други американци имат същия проблем. Моят приятел, местният месар Брайън – един от малкото ми познати, които открито говорят за финансовите си проблеми, веднъж ми каза: „Ако някой ти разправя, че се справя много добре, да знаеш, че те лъже“. Това може би не е напълно вярно, но изглежда не е толкова далеч от истината.

 

 

Част от причините да не съм знаел за този проблем беше това, че съвсем доскоро не го знаеха и икономистите, или поне не го обсъждаха. Те изготвяха статистики за безработицата и разликата в доходите, имаха данни за нетното богатство, но никой не следеше какво става в домакинствата, които живеят седмица за седмица, заплата до заплата, разход след разход. Дейвид Джонсън, икономист от Университета на Мичиган, който изучава финансовото неравенство, казва: „Изследват се спестяванията и дълговете. Но идеята, че хората не могат да свържат двата края или че няма да имат с какво да платят, ако се случи нещо извънредно, е ново поле за изследвания“ – това се случва от Голямата рецесия насам. Според Джонсън икономистите отдавна теоретизират, че хората успяват да балансират, компенсирайки лошите години с добри – взимайки заеми през лошите, спестявайки през добрите. Но скорошни изследвания показват, че когато някой получи малко повече пари – бонус от работното място, възстановяване на данък, дребно наследство – той по-вероятно ще ги изхарчи, отколкото да ги спести. „Може би – твърди Джонсън – хората нямат достатъчно пари”, за да пестят. Изглежда, че много от нас живеят в непрекъснато състояние на финансов риск. Ако наистина искате да знаете защо днес в Америка има толкова дълбоко икономическо недоволство независимо от многото индикатори, които сочат, че страната ни се движи в правилната посока, попитайте някого от съставляващите тези 47 процента. Попитайте мен.

 

Финансовата импотентност притежава и други имена – финансова нестабилност, финансова несигурност, финансово сътресение. Но както и да я наричате, фактите категорично показват, че от финансова гледна точка, или доста голямо малцинство, или много малко мнозинство американци ходят по тънък лед. Колко тънък? През 2014 година едно проучване на „Банкрейт”, подобно на това на Резерва, ни показа, че само 38 процента от американците могат да покрият спешна медицинска помощ на стойност от 1000 долара или пък ремонт на автомобила си за 500 долара с пари, които са спестили.

 

Два доклада, публикувани през 2015 г. от американския изследователски център Пю”, разкриват, че 55 процента от домакинствата нямат достатъчно ликвидни спестявания, за да компенсират едномесечно оставане без приходи, а пък от 56-те процента анкетирани миналата година, които твърдят, че са обезпокоени за финансовото си положение, 71 на сто са притеснени, че нямат достатъчно пари, за да покриват ежедневните си разходи. Подобно изследване е проведено от Анна-Мария Лусарди от университета „Джордж Вашингтон“, Питър Туфано от Оксфорд и Даниъл Шнайдър от Принстън. На въпроса дали могат да „намерят“ 2000 долара в рамките на един месец в случай на непредвидени разходи, повече от една четвърт от анкетираните отговарят, че няма да могат, а други 19 процента – че биха могли, но само ако заложат нещо или вземат заем.

 

Заключението е, че близо половината от възрастните американци са „финансово нестабилни“ и „живеят на финансовия ръб“. Още едно проучване, проведено от Джейкъб Хекър от Йейл, изследва броя на домакинствата, които са изгубили една четвърт или повече от „разполагаемия си доход“ през дадена година – доход минус здравни разноски и лихви по дългове – и установява, че през всяка година от 2001 до 2012 поне едно от пет домакинства е претърпяло подобна загуба и не може да я компенсира чрез спестяванията си.

 

Може да погледнете на това като на проблем с ликвидността. Възможно е хората просто да не разполагат с достатъчно пари в брой в своите чекови или спестовни сметки, за да посрещнат непредвиден разход. В този случай може да предположите, че ще се ориентирате по-добре, ако се вгледате в нетната стойност, нетното богатство – в активите на хората, включително пенсионните им фондове и стойността на техните домове. Точно това прави Едуард Улф – икономист от университета в Ню Йорк и автор на книга за историята на богатството в Америка, която предстои да излезе.

 

Ето какво открива той: нищо в нетната стойност не може да ни успокои. Средната нетна стойност намалява рязко през последното поколение – тя е спаднала с 85,3% от 1983 до 2013 година за най-долния квинтил на доходите, с 63,5% – за втория най-нисък, и с 25,8% – за средния квинтил. Според изследване на фондацията „Ръсел Сейдж“ коригираната с инфлацията нетна стойност на едно нормално домакинство, което е точно в средната точка на разпределение на доходите, през 2003 година е 87 992 долара. През 2013 година тя е спаднала до 54 хиляди долара – с 38 процента. И макар че спукването на имотния балон през 2008 година със сигурност допринася за този спад, намаляването на парите в по-ниските квинтили започва много преди рецесията – най-рано в средата на 80-те години, твърди Улф.

 

Той изследва броя на месеците, в които главата на семейството в „разцвета на работоспособността си”, а именно между 25 и 55-годишна възраст, може да продължи самостоятелно да го издържа чрез ликвидация на всички финансови активи с изключение на недвижимото имущество, ако домакинството чисто и просто загуби своите доходи. Чрез този различен поглед към непредвидените спешни финансови ситуации Улф открива, че през 2013 година най-трудоспособните семейства от последните два квинтила не притежават никаква нетна стойност и следователно няма какво да харчат.

 

Семейство от средния квинтил с приблизителен доход от около 50 000 долара може да продължи да харчи... шест дни. Дори във втория най-висок квинтил семейството може да поддържа нормален живот само за 5,3 месеца. „Семействата използват спестяванията си чисто и просто за да оцеляват” – отбелязва Улф. Според него американското семейство се намира в „отчаяна нужда”.

 

 

Определени групи – афроамериканци, латиноамеринци, хората с по-нисък доход – имат по-малко финансови ресурси от останалите. Но финансовата импотентност е болест, която може да засегне всички, тя удря по всяка демографска група. Според проучването на „Банкрейт” близо половината от завършилите колеж не биха могли да покрият ремонт на кола или спешни здравни разноски със спестяванията си, а според Лусарди, Туфано и Шнайдър близо една четвърт от домакинствата, които печелят от 100 000 до 150 000 долара на година, твърдят, че не могат да съберат 2000 долара за един месец.

 

Част от работата на Лусарди била да интервюира хората по улиците на Вашингтон, окръг Колумбия, питайки ги дали могат да съберат въпросните 2000 долара. Макар сама да посочва, че ограничен брой интервюта още не са социална наука, тя е поразена от несъответствието между външния вид и отговорите на интервюираните. „Поглеждаш тези хора и виждаш млади професионалисти – казва Лусарди. – Очакваш да ти кажат: „Разбира се, че мога да намеря тези пари.“ Но много от тях не можеха.”

 

През 50-те и 60-те години на ХХ век американският икономически растеж демократизира просперитета. В последните години ние демократизирахме финансовата несигурност.

 

Ако помолите икономистите да ви обяснят сегашното положение, те най-вероятно ще посочат като основен виновник кредитните карти и дълговете, които те създават. Дълго преди Голямата рецесия мнозина предупреждаваха, че американците са се вкарали в кредитен капан. Според анализ на Федералния резерв и данни от финансовия сайт ValuePenguin през 2015 година дълговете по кредитните карти са възлизали на около 5700 долара на домакинство. Разбира се, тази средна стойност включва и всички домакинства, които не са дължали нищо. Дългове са имали около 38 процента от домакинствата и средният дълг в тази група е бил повече от 15 хиляди долара. В последните години, въпреки че броят на потребителите на кредитни карти спада, средният дълг на домакинствата е във възход.

 

Част от причината кредитите да станат толкова популярни през 80-те и 90-те години на миналия век е, че са били достъпни по начин, непознат на предишните поколения. Уилям Емънс, помощник-вицепрезидент и икономист в банката на Федералния резерв в Сейнт Луис, проследява този скок до едно решение на Върховния съд през 1978 година – „Маркет Нешънъл Банк ъф Минеаполис срещу Фърст Омаха Сървис Корпорейшън”.

 

Съдът постановява, че щатските закони, поставящи лимит на лихвите по кредитните карти, не важат за привилегированите национални банки, които работят в тези щати. Това веднага кара националните банки да започнат да издават кредитни карти където си поискат и да поставят каквито лихви пожелаят, и им дава огромен стимул да се насочат към уязвимите потребители. Емънс вярва, че години по-късно уязвими собственици на домове са били набелязвани от кредитори, предлагащи събпрайм ипотеки. До средата на 80-те г. на ХХ век дълговете по кредитните карти в Америка вече са в подем. Това, което е следва, е така наречената „Велика умереност“ – период, който продължава цяло поколение и в който рецесиите са рядко и леко протичащо явление, а рисковете да задлъжнееш много изглеждат ниски.

 

Финансовата импотентност притежава много от характеристиките на сексуалната: не на последно място сред тях са отчаяните опити да я прикриеш 

 

И двете явления засягат спестяванията. С възхода на кредитите много американци не чувстваха нужда да спестяват. С две думи – когато дълговете се покачват, спестяванията спадат. Както Брус Макклари, вицепрезидентът по комуникациите на Националната фондация за кредитни консултации, казва: „В началната фаза на Голямата рецесия имаше скок в търсенето на кредити, защото хората ги използваха на мястото на извънредните спестявания.

 

Те виждаха в кредитите спасителен вариант“. Не че американците – или поне тези, родени след Втората световна война – са били особено пестеливи. Личният процент на спестяванията достига 13,3 през 1971, преди да спадне до 2,6% през 2005 г. Миналата година тази цифра стига до 5,1% и според Макклари близо 30 процента от възрастните американци не заделят част от доходите си за живота си след пенсионирането. А съчетаем ли високи дългове с ниски спестявания, получаваме голяма част от населението, която не може да се справи в извънредна ситуация, свързана с финансови разходи.

 

Така, в крайна сметка кой е виновен? Според някои икономисти независимо от това, че банките прекаляват с раздаването на кредити, хората все пак сами избират да се превърнат в длъжници, да пестят твърде малко, да не си оставят резерв за извънредни ситуации, камо ли за годините в пенсия. „Ако искате да имате финансова сигурност – казва Брад Клонц, – отговорността за това е само ваша.“ Някои икономисти обясняват липсата на подобна отговорност с това, че кредитът е огромна промяна в сравнение със старата икономическа система, когато финансовите решения са били много по-прости, а проблемите, в които хората са можели да се вкарат – много по-малко. Промяна, за която повечето от нас не са добре подготвени.

 

Ироничното е, че колкото по-усъвършенствани стават финансовите предложения, теоретично давайки на хората много повече възможности да се справят с трудностите в живота си, изглежда се случва точно обратното, поне за много от нас. Наистина, Анна-Мария Лусарди и нейните колеги откриват, че колкото по-сложни са кредитните и финансовите пазари на дадена държава, толкова по-дълбока е финансовата нестабилност на нейните граждани. Защо? Лусарди твърди, че финансовият свят е станал много по-сложен, но нашите финансови знания не са се развили в крак с него.

 

Истината е, че много американци са финансово неграмотни, а тази неграмотност корелира силно с финансовите затруднения. Едно проучване, което Лусарди и неин колега провеждат през 2011 година, цели да установи познанията на американците относно основните финансови принципи (сложна лихва, диверсификация на риска, влияние на инфлацията). Резултатите показват, че 65 процента от гражданите на Съединените щати между 25 и 65-годишна възраст са финансово неграмотни.

 

Решенията, често провокирани от незнание, със сигурност са част от проблема. Отведете ме. Признавам се за виновен. Аз съм финансов илитерат или още по-лошо – невежа. Не го казвам като извинение, а като констатация. Вземах решения, без да се замислям за финансовите последици – от една страна, защото не бях информиран за тях, а от друга, защото вярвах, че ще успея да преодолея всяко препятствие, ако се появи такова. Избрах да стана писател – финансоворискова професия, вместо да се заема с по-изгодна и сигурна работа. Избрах да живея в Ню Йорк вместо на по-евтино място.

 

Избрах да отгледам две деца. Избрах да пиша дълги книги, които изискват години работа, въпреки че щях да получавам аванси рядко и на големи промеждутъци. Всички вземаме подобни решения и те очевидно се отразяват негативно върху живота ни. Но без да ставам прекалено метафизичен – това са изборите, които ни правят личности. Ние не избираме с мисъл за финансовото си благополучие, въпреки че може би трябва. Ние избираме с мисъл за нашия живот. Алтернативата щеше да бъде да се превърнем в различен човек.

 

Но въпреки изборите, които направих, включващи и револвиращ кредит, в по-голямата част от живота си не съм тънал в дългове (може би съм нагазвал в тях... добре де, понагазвал). Допреди около пет години, когато изобщо спрях да ползвам моите кредитни карти и започнах да ги изплащам малко по малко с помощта на финансов съветник, като винаги успявам да платя поне минималната месечна сума, а понякога и повече. Нямах спестявания, но не защото мислех, че мога винаги да разчитам на кредити или пък защото избрах да харча парите си по екстравагантности, вместо да ги спестявам. В ретроспекция, разбира се, моят проблем беше прост – твърде малко приходи, твърде много разходи. Кредитите ми позволиха да подобря тази ситуация за известно време – и едновременно да я влоша сериозно. И все пак корените на проблема бяха по-дълбоки.

 

През 50-те и 60-те години на ХХ век икономическият растеж демократизира просперитета. В последните години ние демократизирахме финансовата несигурност

 

Никога не съм си помислял, че няма да печеля достатъчно. Малцина от нас си го мислят. Вярвах, че съм направил повечето важни стъпки. Отидох в колеж, получих висше образование. Преподавах известно време, получих договор за книга, преместих се в малък евтин апартамент под наем в Малката Италия, за да пиша, ожених се и известно време не се справях особено добре, докато не започнах да работя в телевизията (тези от вас, които са надарени със слонска памет, може и да си спомнят, че в продължение на три години замествах Джийн Сискъл и Роджър Ебърт в шоуто на Пи Би Ес Sneak Previews).

След това с жена ми си купихме малък апартамент в Бруклин, който можехме да си позволим, и си родихме две дъщери. Съпругата ми продължи да работи и така свързвахме двата края, въпреки че разходите за детегледачки и за частни училища се отразяваха сериозно на финансите ни. Не, не бяхме длъжни да пращаме момичетата в частни училища.

Можехме да ги запишем в кварталното държавно, макар да не беше особено добро, но решихме да жертваме собствените си удобства, за да се чувстват добре дъщерите ни. Някои икономисти обясняват нуждата от кредити и склонността да се харчи с широкоразпространения в Щатите синдром „да бъдеш в крак с Джоунс“*. Никога не съм искал да бъда в крак със семейство Джоунс. Но както много други американци, и аз исках децата ми да бъдат в крак с децата на Джоунс, защото знаех колко е лесно моите момичета да бъдат маргинализирани в общество, където почти всички награди отиват у един малък, добре образован елит. (Добре де, просто исках да бъдат победители.)

 

Въпреки всичко се преместихме в сърцето на Лонг Айлънд, Източен Хамптън, където нямаше да плащаме огромната такса за частното училище и където жена ми би могла евентуално да напусне работата си като изпълнителен филмов продуцент, за да бъде с децата. Загубата на доходите й щяхме да компенсираме, като спрем да плащаме на някого да се грижи за дъщерите ни. (Когато хората ме поглеждаха възхитени, щом чуят, че живея в Хамптънс, винаги им казвах: „Ние живеем там постоянно като бедните хора, не само през лятото като богаташите“.) Наехме къща и се вписахме успешно в новия квартал. След като Мартин Скорсезе купи филмовите права на моята биография за колумниста Уолтър Уичъл, дори успяхме да съберем пари и да купим къщата, която бяхме взели под наем.

 

Но проблемът с финансите е, че животът не ти сътрудничи. В нашия случай, а имам чувството, че това се отнася за почти всеки американец – възникнаха непредвидени обстоятелства. Не можех да продам жилището ни в Бруклин, защото управителният съвет на сградата отхвърляше всеки явил се купувач, което означаваше, че трябва да плащам ипотека още две години. Пазарът на жилища в Ню Йорк се беше влошил и в крайна сметка продадох апартамента с огромна загуба, защото нямах друг избор.

 

Предполагам, че трябваше да намаля цената по-рано, за да привлека повече евентуални купувачи – гледано в ретроспекция, това щеше да бъде най-мъдрият избор – но аз исках да погася дълговете си към банката. Загубих работата си в телевизията, защото не бях достатъчно лекомислен за този бранш, както ми казаха, което може би беше истина. (Или поне се чувствах по-добре, когато си мислех, че е така.) Все още разчитах на книгите си, но те отнемаха повече време, отколкото бях предвидил, а много добре знаех, че ако ги претупвам, това ще съсипе кариерата ми. (Казвам на студентите си, че всеки може да напише книга бързо – но това просто ще е лоша книга.) Момичетата пораснаха, но жена ми толкова дълго не беше работила, че бе невъзможно да възроди кариерата си, а и специализацията й като изпълнителен продуцент ограничаваше възможностите й. Във всеки случай, тъй като старомодната ми мъжка гордост беше заложена на карта, й заявих, че мога да издържам семейството съвсем сам, без нейната помощ – още един пример за прикриването на финансова импотентност дори от собствената съпруга. Продължих само с книгите, а нея държах в неведение.

 

 

На всичкото отгоре после дойде най-големият шок, макар да не бе неочакван – колежът. Изкарвах достатъчно, за да не се налага момичетата ми да разчитат само на оскъдните стипендии, но все пак това не стигаше, за да мога да им платя образованието изцяло. И аз, и жена ми вярвахме, че те са заслужили правото си да учат в добри университети по свой избор, и се озовахме в един финансов водовъртеж. (Не казвам, че университетите са кожодери, но... университетите са си кожодери. От колежа на едната ми дъщеря заявиха, че щом мога да си плащам ипотеката, мога да плащам и таксата й за обучение.)

 

В крайна сметка се наложи родителите ми да покрият повечето разходи за образованието на децата ми. Нямаше как да стане по друг начин. Въпреки че изобщо не съжалявам за този избор – едната ми дъщеря отиде в Станфорд, беше стипендиант, а сега учи медицина в Харвард, а другата замина в Емори, присъедини се към Световната организация на учителите, а след това в AmeriCorps, има магистърска степен от Университета на Тексас и стана лицензиран клиничен социален работник, който се занимава с травмирани деца – плащането на таксите ще ги остави без наследство след смъртта на моите родители. Така изчерпахме не само нашите скромни спестявания, но и тези на майка ми и баща ми.

 

Предстояха обаче още по-лоши времена. Понеже живеех главно от авансите, които ми плащаше моят издател, докато правя проучванията си за нова книга, по-голямата част от доходите ми се струпваха само за първата година, въпреки че парите трябваше да ми стигнат за повече време – толкова, колкото ми е нужно, за да я напиша. Това означаваше, че не бих могъл да платя непосилния данък изцяло, без да се съсипя, напрягайки се да приключа по-бързо с книгата.

 

Когато започнах да пиша биографията на Уолт Дисни, а дъщерите ми се подготвяха да заминат всяка в своя колеж, реших да платя само част от данъците, а остатъка, макар и с наложените лихви, да внеса по-късно, след като книгата ми излезе и получа последния хонорар за нея. Проблемът беше, че просрочените задължения растяха, лихвите не спираха да набъбват и влязъл в тази спирала, аз все имах нещо да плащам, все не можех да ги покрия напълно. Предполагам, че това също беше въпрос на избор – да си платя данъците до стотинка или да изчакам да издадат романа ми, като междувременно плащам ипотеката и купувам храна. Аз избрах второто.

 

И така си изкопах дупката. А тя беше дълбока. И може би никога няма да успеем да се измъкнем от нея.

 

Вероятно това нямаше да се случи, ако доходите ми бяха продължили стабилно да растат, както всъщност се случваше в Щатите преди. Това обаче не стана. Имал съм и добри години от време на време – нов ангажимент в телевизията, нов договор за книга, продажба на филмови права. Но като цяло доходите ми останаха непроменени и некоригирани с инфлацията, покупателната ми способност рязко намаля. За статии в списания изкарвах точно толкова, колкото и преди двадесет години. И не бях единственият. Доброто почасово заплащане – при това коригирано с инфлацията – достигна своя връх през 1972 година. От тогава насам средната му стойност като цяло е ниска. Разбира се, това не означава, че стойността на облагите, извлечени от него, не се е увеличила.

 

И така си изкопах дупката. А тя беше дълбока. И може би никога няма да успеем да се измъкнем от нея

 

Ако обърнем внимание на годишните коригирани с инфлацията доходи на домакинствата, които включват броя на часовете, заработени от надничари, и приходите на служителите на заплата, не ни се разкрива много благоприятна картина. Въпреки че доходите в горния квинтил на домакинствата са се увеличили драматично от 1967 до 2014 година, а дори още повече за най-богатите 5%, приходите за долните три квинтила са се повишили много по-умерено – само 23,2% за средния, 13,1% за втория най-нисък и 17,8% за най-ниския квинтил. Това е за период от 47 години! Но дори този незначителен растеж е леко подвеждащ. Пиковите години на доходите за най-долните три квинтила са били 1999 и 2000 г. – парите намаляват от тогава насетне – 6,9% по-малко за средния квинтил, 10,8% – за втория най-нисък, и 17,1% – за най-ниския. Ерозията на заплатите е нещо, над което никой няма никакъв контрол. Единственото спасение е да работим повече часове, за да успеем да компенсираме. Аз отдавна съм направил тази корекция. Работя седем дни в седмицата, от сутрин до вечер. Няма друг начин.

 

И все пак дори това не е достатъчно.

 

В доклад от 2010 година, озаглавен „Средната класа в Америка”, Министерството на търговията в САЩ очертава тази прослойка не толкова чрез позицията й на икономическата скала, колкото чрез нейните стремежи – собствен дом, кола за всеки възрастен член на семейството, здравна осигуровка, висше образование за всяко дете, пенсионен фонд и семейна ваканция всяка година. По тези стандарти аз и жена ми не се и доближаваме до такъв живот, въпреки че печеля пари, които биха минали за доход на средната класа, че дори и за по-висок. Един анализ през 2014 година на „Ю Ес Ей Тудей” заключи, че Американската мечта, обрисувана от фактори, които като цяло се припокриват с показателите на средната класа според Министерството на търговията, ще изисква годишен доход малко над 130 хиляди долара за едно нормално четиричленно семейство. Средният семеен доход през 2014 година е приблизително половината на тези пари.

 

 

В моя дом сме се научили да живеем без излишни удобства. Редуцирахме наполовина ипотечните си вноски чрез програма за модификация на ипотеки. Колата ни е „Тойота Авалон” от 1997 година със 160 хиляди мили зад гърба си, която получих от баща ми, преди да почине. Не сме ходили на почивка от десет години. Нямаме кредитни карти, а само дебитни. Нямаме пари в пенсионни фондове, защото ги изхарчихме, за да платим сватбата на по-малката ни дъщеря. Ядем в ресторант може би веднъж на два или три месеца. Въпреки че бях филмов критик в продължение на много години, вече рядко ходя на кино. Пазаруваме само на разпродажби. Правим ремонт на къщата или колата единствено когато са абсолютно необходими. Броим си стотинките.

 

Не искам и не очаквам съчувствие. Аз съм си виновен, че съм затънал в блатото – никой друг. Не съм бил измамен от безскрупулни кредитни търговци. Просто се издъних зверски. Живеех над финансовите си възможности, но най вече защото средствата ми прогресивно намаляваха. Не предприех онова, което се налагаше – да продам къщата например или да огранича сериозно разходите, въпреки че продажбата можеше и да не успее да покрие дължимата ипотека. И нека бъде ясно – не се жалвам от положението си. Аз съм много по-добре от доста хора, може би от повечето. Американците имам предвид. Изглежда, че всички се прецакахме. Може би тези 47% възрастни американци, които не могат да извадят 400 долара за спешни нужди, трябваше да живеят по-различно, по-рационално. Може би всички живяхме по-нашироко, отколкото е трябвало. Но се съмнявам, че всички тези хора са си причинили този удар сами. Много от наемниците от средната класа са жертви на икономиката, а вероятно и на онова велико и неустоимо американско обещание, което гърми в главите ни от деня на нашето раждане: „Просто работи здраво и можеш да имаш всичко”.

 

Все пак има и добри новини. Въпреки че заплатите са в застой, много вещи, особено дълготрайни стоки като телевизори и компютри, стават все по-евтини. Същото се отнася и за дрехите (макар че през последните години цените скромно се повишиха). Цените на жилищата, измерени чрез цената на квадратен метър на средно скъп и средно голям дом, са стабилни дори като се вземат предвид големите разлики от един пазар на недвижими имоти до друг. Но някои неща като здравното осигуряване и по-високото образование струват повече, много повече. И разбира се, те едва ли могат да бъдат пропуснати с лекота. Животът се случва и често се случва да струва скъпо – понякога повече, отколкото можем да си позволим.

 

Но дори и с това историята не приключва. Животът се случва, но се случват и гадости – неочакваните разходи, които са неизбежна част от живота. Извънредните ситуации на цена от 400 долара не са просто хипотези, не са хипотези и онези, които струват 2000 долара, нито пък... е, изберете си сума. Че спешни ситуации винаги възникват, е факт – те са неделима част от нашето съществуване. Финансовите консултанти ни съветват да заделяме поне 10–15 процента от доходите си за живота след пенсионирането и в случай на непредвидени спешни ситуации. Но основната причина много от нас да не могат да спестят пари за черни дни е, че живеем в една незатихваща буря. Изглежда сякаш всеки ден изскача някакъв неочакван разход – развалена печка, кола, която няма да запали, куцащо куче или пък капещо кранче. И това са само дребните неща.

 

В едно проучване на American Finances, публикувано миналата година от „Пю”, 60 процента от анкетираните твърдят, че са претърпели някакъв вид „икономически шок” през последните дванадесет месеца – спад на доходите, престой в болница, загуба на съпруг, основен ремонт. Повече от половината са се борили да свържат двата края след най-соления си непредвиден разход. Дори 34% от тези, които изкарват над 100 хиляди долара на година, твърдят, че са усетили напрежение в резултат на икономически шок. И пак ще кажа, това го знам. След загубата на работата ми, след отказите на управителния съвет на блока да одобри евентуалните купувачи на апартамента ми, след санкциите на данъчните аз преживях още един удар. Един издател, с когото бях подписал договор за книга, за която бях получил аванс, ме осъди да върна аванса, след като бях изпуснал срок. (Сроковете за книги често се изпускат и обикновено се удължават без проблем.)

 

С две думи, икономиката може да се сведе до написаното под карикатурата на великия Брус Ерик Каплан в „Ню Йоркър” – „Мислехме, че това е просто скапан период от живота, а то се оказа животът”.

 

Нашият живот. За много от нас, мълчаливите страдалци, които не могат да говорят за финансовите си премеждия, не само банковите сметки, но и собственият живот е поставен на риск. Американската асоциация на психолозите провежда ежегодно изследване на стреса в Съединените щати. Докладът й от 2014 година, според който 54 процента от американците твърдят, че месечните им приходи едва им стигат, за да покриват разходите си, разкрива, че парите са основният фактор, причиняващ стреса. 72 процента от възрастните казват, че често се случва да са в стрес заради пари, а почти четвърт от тях определя този стрес като изключително голям.

Както финансовата импотентност, така и стресът удря по всички възрастови групи независимо от нивото на доходите. Не е изненадващо, че прекомерното напрежение се отразява зле на здравето на човека, както, разбира се, и твърде малкото приходи. 32 процента от анкетираните в доклада казват, че не могат да си позволят здравословен живот, а 21 процента твърдят, че са толкова финансово закъсали, че не са посещавали лекар или планират да отидат на преглед още от миналата година.

 

Вероятно това нямаше да се случи, ако доходите ми бяха продължили стабилно да растат, както беше в Щатите преди. Това обаче не стана

 

Но най-коварните ефекти на финансовата нестабилност се простират отвъд физическото здраве, те удрят по нашето цялостно благополучие. „Финансовата несигурност се свързва с депресия, тревожност и загуба на личен контрол, което води до трудности в брака” – казва финансовият психолог Брад Клонц. Аз също съм запознат с тези факти. Парите могат да променят всичко, точно както пее Синди Лопър. Но липсата им определено съсипва.

Финансовата импотентност сее нещастие. Държи те буден през нощта и те кара да не искаш да ставаш сутрин. Принуждава те да се оттеглиш от света. Тя се храни с чувството ти за собствена стойност, със самочувствието ти, изсмуква енергията и най-лошото – надеждата ти. Съсипва връзки, обръща съпрузите един срещу друг, вкарва ги в гневни тиради, изпълнени с клевети и обвинения, и дори настройва деца срещу родители, въпреки че това поне, слава богу, не се е случвало на мен. Останалото обаче се случи и продължава да се случва. Смятам се за доста корав и гъвкав човек. Какво правят тези, които не са? Провалят се. Голям брой американци вече се провалиха според много икономически стандарти. Това може би е най-голямата ни тайна национална болка, дълбока и трайна. Ние сме импотентни.

 

Въпреки че страданието е предимно индивидуално и до голяма степен скрито от погледа на останалите, то може би вече е започнало да подкопава националния ни дух. Хората искат да чувстват, имат необходимост да усещат, че се развиват в този свят. Това всъщност ги поддържа живи. Те имат нуждата да усетят, че животът им ще се подобри и дори нещо повече – че животът на техните деца ще е по-добър от техния, точно както те самите са вярвали, че техният живот ще е по-добър от този на родителите им. Но все по-малко хора вече се чувстват по този начин.

Анкета на „Ню Йорк Таймс” от 2014 година показа, че едва 64 процента от американците твърдят, че вярват в Американската мечта – най-ниският процент през последните две десетилетия. Подозирам, че нашето чувство на импотентност в лицето на финансовите трудности е не само източник на обезверяване, а и на гняв, който заразява националната ни политика, ярост, която се измества към нелегалните имигранти, китайската търговия или към президента Обама точно защото не сме в състояние или не желаем да посочим истинския й източник. Както е написал икономистът от Харвард Бенджамин Фридман през 2005 година в книгата си „Моралните последици от икономическия растеж” – „Просто да си богат няма да те отграничи от едно общество, намерило убежище в неизменяемостта и нетърпимостта, след като членовете му са изгубили чувството, че се движат напред”. Днес, изглежда, стоим пред прага на точно такова убежище, достигнали сме точката, в която бълбукащата финансова импотентност избухва в политическа ярост.

 

Много американци все още остават оптимисти, поне публично. Проучване на „Пю” от 2014 година разкрива, че 55 процента от гражданите на САЩ харчат на месец толкова пари, колкото изкарват, а и повече, а почти същият процент казват, че имат благоприятно финансово състояние, което може и да означава, че някои от тях са прекалено уплашени да признаят, че не е точно така. Или вероятно са толкова финансово неграмотни, че не разбират сериозността на проблемите си.

Много от учените, с които съм разговарял, също са оптимистично настроени. „Хората притежават изобретателност, посредством която могат да се справят с толкова много проблеми” – каза ми Анна-Мария Лусарди. „Мисля, че най-накрая започваме да осъзнаваме, че мозъкът не може от само себе си да работи с парите”, твърди Брад Клонц, който вярва, че американците са наясно, че трябва да поемат контрол над финансовия си живот.

 

Но оптимизмът няма как да премахне факта, че заплатите продължават да са в застой. Личните спестявания продължават да са ниски. Животът на средната класа се поддържа изключително трудно. (Проучване, направено преди рецесията от Федерацията на потребителите на Америка, показва, че 21 процента от американците мислят, че „най-практичният” начин да получат няколкостотин хиляди долара е да спечелят от лотарията.) Аз се опитвам да разчитам на себе си, гледам реалистично на света. Но надеждата вече не идва толкова лесно, дори при нация на мечтатели и идеалисти. Това, през което преминават толкова много хора от толкова много години, може наистина да изглежда просто като скапан период. Но е много по-вероятно да се окаже целият ни живот.

 

 -----------------

Нийл Гейблър е американски журналист, писател, историк и филмов критик. Работил е за издания като „Ню Йорк Таймс”, „Лос Анджелис Таймс”, „Ескуайър”, „Вог”. Автор е на пет книги и е преподавател в Университета на Мичигън.

* Да се стремиш да притежаваш същите скъпи предмети и да вършиш същите неща като приятелите и съседите, за да не изглеждаш на по-ниско социално ниво от тях. Б.пр.

 

Превод от английски: Филип Каменов

Източник: http://www.theatlantic.com/magazine/archive/2016/05/my-secret-shame/476415/

 

 

 

 

 

Още от категорията

37 коментар/a

D-r D на 08.05.2016 в 12:40
Зашеметяващ анализ. За съжаление... И много човешки написано.
Репей на 08.05.2016 в 13:47
Много добро. Поздравления за редакцията и преводача.
Моторист на 08.05.2016 в 14:06
Очаквам някой да напише също толкова добро изложение и за България.
observer на 08.05.2016 в 14:57
$400 е колкото да си платиш тока, кабелната телевизия и телефоните. И 1/4 от заплатата на нископлатен неквалифициран работник.
zzz на 08.05.2016 в 16:51
tl;dr
Очевидец на 08.05.2016 в 17:36
Две неща които хората от западните общества не знаят: 1.Всеки трябва да се простира според чергата си! 2.Лесните кредити водят до покачване не цените. И до финансови кризи. Ако някой реши да живее в луксозна къща и кара лъскав автомобил на кредит , вероятно няма да има ежедневни свободни пари. Ако прави обратното , ще има свободни пари но обществото ще го гледа накриво, а и интервютата за работа няма да минават гладко. Труден избор.
observer на 08.05.2016 в 17:44
Реално, положението на средната класа е значително по-добро. Това е факт още от времената на Илф и Петров и Едноетажна Америка. Проблемът е във всеобщата задлъжнялост, която става страшна, ако загубиш работата си и в антисоциалните цени на здравеопазването и висшето образование. В крайна сметка животът не се изчерпва с евтините коли, бензин, ток и дрехи. При положение, че американците все още са доста по-богати от европейците.
/Не/Развеселен на 08.05.2016 в 20:36
много тъжна статия. Авторът описва, че зад кухия лъскав живот се крие изключителна немотия :(
деконструкция на 08.05.2016 в 21:54
"Гладстон тук казва, че би съжалявал, ако наистина е така — но че е така: това опияняващо увеличение на власт и богатство се ограничава само върху имотните класи." Гладстон, казва, че растежът се отнася само за имотните класи. Това е написано в "Капиталът" - на Маркс. През социализмът населението има 8 милиарда долара спестявания, а през 2013г. има 12 милиарда долара - но при капиталистическа система - 90% от спестяванията са в 1% от населението. МЕДИИ: "През последните две години хората, които имат спестявания са намалели двойно - от 14% в началото на 2010 година до 7 % или 511 000 души в началото на тази година. От седемте процента българи със спестявания пък едва 13 на сто имат депозити над 5 000 лв. или това са приблизително 66 000 души. Преобладаващата част – 46% от хората със спестявания имат спестени суми до 1000 лева, тоест това е 3,22% от населението." "90% от населението обеднява или поне спестяванията му не растат и около 10% или по-малко имат растящи спестявания. 75-76% от депозитите са с размер под 1000 лв. В следващия сегмент 1000-2500 лева попадат едва около 8-9% а в следващия – 2500-5000 лв около 5-6% от депозитите. Това означава, че около 88-91% от депозитите попадат в областта под 5000 лв, в която преобладава намаляване на сумите. В най-ниската категория, до 1000 лв, средната сума е около 114 лева, в следващата, 1000-2500 лв средната сума е 1654 лв а в категорията 2500-5000 лв средната сума по депозит е 3648 лв. Разпределение на депозитите при което 75% от тях са със средна сума от 114 лева фактически представлява катастрофа за покупателната способност. Сумата от 114 лева е по-малка от половината на минималната работна заплата. Това е сума недостатъчна за покриване на месечните разходи за ток, телефон, вода и централно отопление в големите градове. За такава ситуация свидетелстват и нароилите се напоследък небанкови кредитни институции (5, 6), според които „най-честата причина за теглене на бърз кредит е плащането на битови и комунални сметки." "За периода от март до края на декември депозитите на граждани със суми между 100 хил. и 200 хил. лв. се увеличават с 2714 до 34 200 броя. А общата сума в тях нараства с 475 млн. лв. до 4,811 млрд. лв. Тези със суми до 1000 лв., сочат данните на БНБ, за година броят им е паднал с 574 хил. до 8,14 млн."
деконструкция на 08.05.2016 в 22:04
Капитализмът произвежда дефлация. И в страни и времена без банки с частичен резерв и печатане на пари, растеж на паричното предлагане, капитализъм не съществува. Представете си басейн но вместо вода има всички стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът. СМЕШНО! е! - Но тези пари на капиталистите се изливат отново и отново в басейнът,за да може капиталът да печели. но ДЪЛГЪТ-световен е РАВЕН НА ПЕЧАЛБАТА. Световният дълг е равен на печалбата на всички капиталисти. Но ако народът пести, както и фирмите, това ще е спад и на производството и печалбите и работните места. ... ... .. Обвиняват кейнсиянството за СТАГФЛАЦИЯТА. Ето истината какво е стагфлация, тази истина я няма никъде, само лъжите на неолибералната сган. ИСТИНАТА: Стагфлацията може да бъде причинена само от оскъпяване кредитите и от повишаване на цената на енергията. Инфлацията причинена от увеличение на заплатите, ще развие нови работни места и направи нов растеж. Но инфлацията която е причинена от високи лихви или висока цена на енергията, тя намаля потреблението, и води до спад на търсенето и спад на призводството. Знаем как Бретънуудската система за обмен на доларът към златото за долари извън САЩ, и за фиксиране на другите валути към този долар - чрез доларов резерв. Но още 1958г., се разбира, че доларите в чуждите резерви, са повече от златото за тяхното обезпечение. Ето защо, борсовите цени стават неочаквани, а ислямските държави държат на златото, и договорите за петрол са в злато и сребро. Така след падане на златното покритие на доларът, настава световна инфлация и големи цени на петролът. Което докарва стагфлацията.
Quest на 09.05.2016 в 21:15
Свършено е с мириканците. Хак им е. Мръсници. Изтровиха света с Кока Кола. Сега им се връща.
катерина на 10.05.2016 в 01:58
Чета и не вярвам на ушите си!!! Федералният резерв бил правил проучвания между гражданите на САЩ и почти полвината нямали 400 дол, ако внезапно им възникне нужда! ??? Ама вие наистина ли вярвате в това? И как е направено това проучване? По улиците на Харлем ли, или в средната класа на Силиконовата долина, или в моето градче в Кънектика, където двайсетина хиляди среднокласници, че дори и пенсионерите, ще ви извадят мигом десет пъти по 400. Никакви посочени факти няма от банкови статистики за спестяванията на американците, само голи сополиви жалвания на един журналист, че и писател, че и сценарист, който ако до сега не е спестил 40 дол, значи е пълен мухльо и некадърник, като сам си признава, че доста е разточителен /премного, според мен/, а като прочете човек как е профукал пенсионните си вноски за сватбата на дъщерята, и дотук! Статията е многословна, жаловита, едностранна, писана като по поръчка на газета "Правда", че да се радват руснаците на мизерията на американците, зер и вулкан да изригне в Йелоустоун вече предсказват, дето да погребе Америка завинаги. Верно, скъпо е здравеопазването, но си има медицински осигуровки, дето трябва да плащаш. Ако си доказано беден, има безплатна мед. помощ и социални служби, дето осигуряват редица социали, дори купони за храна. Има и фондации, които отпускат средства не само в здравеопазването, но и образванието. Но декларираш ясно ниските си доходи. А тоя явно с добри доходи, харчел си добре парите, и сега се жалва като .....айде да не казвам като какво...
катерина на 10.05.2016 в 03:37
Потърсих в нета отзиви от самите американци за тази "тъжна изповед" на Гейблър и веднага попаднах на форум с над 100 мнения, потвърждават подозренията ми, наричат сайта Атлантик "посредствен" и задават въпроса колко ли му е платено на автора....защо жена му продължава да е домакиня и не работи, как си позволяват къща в скъп квартал и показност, която не могат да платят, каква е тази сватба, и пр....всъщност, ето линк : http://www.unz.com/isteve/career-advice-from-neal-gabler-dont-be-a-nonfiction-writer/
Професор Вучков на 10.05.2016 в 12:00
Мома катерина чете и не вярва на ушите си. Сигурно чете на глас. Моме, како искаш да не вярваш и на очите си, гледай филмите на Майкъл Мур (неговото име е с главни букви за разлика от твоето).
Силва на 10.05.2016 в 19:13
Катерина не е права! Човекът е правил всичко в името на децата си и семейството. Много жени не работят за да се грижат за децата си. Не са ходили на почивка 10 години. Абсолютно всичко звучи достоверно! За съжаление системата в Америка е такава.....когато възрастен човек има изплатена къща и няма пари настрана, недай боже да се разболее и да трябва да живее в дом с медицински грижи....взимат му къщата за да покрият разходите му. Когато парите се изчерпат ще получи мизерна месечна помощ от държавата. От друга страна на никой не се отказва медицинска помощ. Има начини и вратички за всеки да получи грижите от които се нуждае. Хората за които се казва че не са ходили на доктор с ходили са невежи
катерина на 10.05.2016 в 22:02
мислех да не се обаждам повече, но като ви чета такива милозливи.....типично българска черта...дайте да жалим горкия сценарист...:( ДРУГАРИ, пуснах линк на американски форум, туземен. не четете, но може би не ползвате американски език. писали са хора, запознати с бита на това семейство, ясно питат - защо жена му, над 60-годишна, при вече пораснали деца, не е започнала работа? аз живея отдавна в америка, и мога да ви кажа, че възрастта изобщо не е проблем и пречка, ако искаш да работиш. има вериги магазини, които насърчават наемането на възрастни хора с предимство, веригата стоп енд шоп е с касиери и консултанти около 70 годишни. и друго не сте прочели в линка- автора на статията е вероятно направил шега с написването й, което се предполага като рекламен ход преди премиерата на предстоящата му книга. все пак човекът разчита на съжаление, за да продава....писано е за чувствителните американци и за лапни-шараните в други територии...които вярват, ЧЕ 47 ПРОЦЕНТА ОТ американците НЯМАТ СПЕСТЕНИ 400 долара. и още седят в Америка???? не са емигрирали в Европа? и дори имат визов режим, та не пускат кой да е в държавата си. колкото за документалиста мур - това е обширна тема, равна на кой да е самодеец с камера да влезе в провинциална очукана българска болница - и ето ти филм, по-страшен от Sicko...., или да заснеме български баща, дето с последните 5 лева купува бензин и се запалва - и ето ти Оскар..... ама верно много вярвате на шегите на американските посредствени сценаристи!
невролог на 10.05.2016 в 23:09
Много мило за другарите,които съжаляват "закъсалия" американски другар.Но скъпи другари,аз не разбирам този средно успял,изживяващ се като неудачник представител на горната средна класа/художествено-творческа интелигенция па вашему/,оплаква ли се или се хвали.Влезте в сайтовете на Принстън и Харвард и вижте годишните такси,вижте год.такси и за частните основни училища,където са учили дъщерите му.Влезте в Зилоу и вижте цените на къщите в Хамптъните.Тогава ще разберете с изненада,че американския другар струва повече от цял квартал избиратели на БСП/Разбира се без "по-равните" като Овчаров,Първанов и сие/Прочие,бъдете щастливи и чакайте Америка да се срине,докато се преселите в по-добрия свят.
катерина, твърдиш, че в сащ възрастта изобщо не била проблем и пречка; на 11.05.2016 в 02:52
айде моля ти се, недей да заблуждаваш горките булгари, че току виж ти повервали и после — хайде всички да ставаме и ние американски анклав на балканите
Алеко на 11.05.2016 в 04:39
Уви, така е... Средно-взетият американец от доста време вече не е богат. Както споменава статията, даже и образованите с професионални заплати не се чувстват сигурно. Тоест, хора като нас. Ние (с жена ми, и две малки деца) живеем в Лос Анджелес над десет години. Аз работя като програмист, а жена ми беше мениджър в адвокатска фирма. Тя напусна за да се грижи за малките. И без нейната заплата имаме средностатистически висок доход (около $100к), владеем апартаменти под наем, и получаваме дивиденти от борсови инвестиции. На хартия сме далече по-добре от средно взетото американско семейство, но това означава просто че не се сме в криза. Богаташи? Нищо подобно! Живеем както миналите поколения среднокласници, но с много повече усилия и късмет. Засега се справяме, но какво ще донесе следващата криза? Докато нямахме деца, да, спестявахме доста и се чувствахме сигурно, и това е май последният начин за много хора да достигнат или да останат в средната класа. Ако хора като нас, с висше образование, висока заплата, безплатно жилище (заради наемите), и пасивни приходи, живеят като едновремешните среднокласници, представете си как живеят средните хора! Причините са много: офшоринг, автоматизация, анти-профсъюзни закони, търговски споразумения като NAFTA, CAFTA, и пр., оскъпяване на образованието, здравеопазването, и жилищата, и т.н.. Тоест, свободен капитализъм. Капиталистите просто са успели да (под)купят правителството, и си пишат каквито закони им е най-изгодно. Според мен, проблемът не е самата система, а това че оставена без надзор, и е престанала да служи на обществото. Май е време да го хванем тоя див капитализъм за юздите и да го върнем по към центъра.
Спиноза на 11.05.2016 в 10:37
Точното име на паричния проблем на американците е "дългова кабала", измама, фокус, това е причината западната финансова система да е толкова сложна - за да те измами, да замаскира лъжата. Познавам играещи на борси - ха ха ха , загубиха всичко, не ме послушаха че това е измама, по-добре играйте бинго бе. Не знам дали американчетата учат "Фауст", трябва да са наясно че продадеш ли си душата на дявола, ще загубиш, спиш ли с кучета, ще хванеш бълхи. Паричните проблеми не са икономически, ВИНАГИ ТЕ СА МОРАЛНИ, ВСИЧКИ ИКОНОМИЧЕСКИ КРИЗИ ЗАПОЧВАТ КАТО МОРАЛНИ КРИЗИ.
До Алеко: като се изключат неколцината ловки люде, които си играят с незнайно много пари на 11.05.2016 в 15:56
(как го правят си е тяхна криминална тайна!), всички останали навсякъде по света живеят в мизерия; влючително в сащ (та дори и в европа, която напоследък здравата го закъсва — не само третия свят); естествено мизерията е с различни измерения — американската мизерия на българина му се струва приказен разкош, но това не променя нещата: мизерията си е мизерия; болезненото дори не е в самата мизерия — тя затова е мизерия, че човек да запряга и да се бори с нея (пък кой когото надвие!); болезненото е в колосалната склонност на повечето хора (за жалост и на повечето българи) да се самозаблуждават и да вярват в разни овехтяли мъдрости от сорта на АМЕРИКАНСКАТА МЕЧТА; пишещият тези редове познава вече неколцина човека, сред които и американци (а не само имигранти), които са и трудолюбиви и кадърни, но които трудно понасят плющенето на камшика по петите си, поради което се преселват в някоя от страните около сащ — обикновено мексико (канада не е така подходяща — някои неща там са по-скъпо струващи и в сравнение със сащ); — такива хора обикновено са програмисти, които продължават да работят по договори с американските компании, в които вече са направили някаква кариера, но предпочитат да харчат парите си в по-евтиното мексико; иначе не се издържа! това се харесва и на работодателите, защото могат да плащат на договарящия се по-умерено и да избегнат плащането на социалните осигуровки, които се превръщат автоматично в грижа единствено на преселилия се в мексико програмист; а там и пенсионните осигуровки не са така високи, макар качеството на мексиканския живот да крие все пак някои осезателни рискове; но и рисковете не са най-страшното — нали рисковете са за това, че да ги посрещаме с воля и интелект; въпросът е да се избегнат униженията, породени от мизерията; друг е въпросът, че мексиканското население пък доста понамразва такива авантюристи, които — по всичко личи — се наместват под мексиканското небе, за да паразитират върху евтината мексиканска плът; няма оправѝя!…
По нашенски на 18.05.2016 в 08:43
По времето на социализма разликата между средният Американец и Българина беше в това , че АМЕРИКАНИЦЪТ ИМАШЕ ЗАЕМИ А бЪЛГАРИНЪТ- СПЕСТЯВАНИЯ И СОБСТВЕНА КЪЩА.
кривата краставица на 18.05.2016 в 18:07
Финансите са модерната алхимия. От нищо се правят пари, които рано или късно гърмят като динамит в ръцете на получателя си. Виртуалното казино наречено финансов сектор носи печалба само на своите собственици-алхимици. Въпреки това казиното има милиони посетители всеки ден. Защо е така? Защото алхимиците притежават още медии, пиар агенции, университети, рейтингови агенции и правителства. Медиите пропагандират алхимията, пиар агенциите четкат нейния имидж, университетите я преподават като наука, рейтинговите агенции коват рейтинга на нищото опаковано като финансов актив, а правителството си затваря очите. Втората причина са човешките пороци – лъжа, алчност и леност. Възможността за голяма и лесна печалба замъглява разума дори на проумелите тази грандиозна измама. Те влизат в казиното с надежда да надхитрят собствениците и да се отърват от кухите финансови активи преди да им гръмнат в ръцете. Понякога виртуалното казино успява да погълне цяла държава и привлича всички парични потоци. Тогава започва трайна и необратима тенденция на масово обедняване. Някои хора с престижни професии емигрират в не особено престижни страни, за да оцеляват възползвайки се от разликата в стандартите. Други окайват съдбата си си в медиите като автора на горния материал. Всички опити за овладяване на бедствието са неуспешни, защото са насочени към следствието вместо към причината.
Аз бих разменил реда на причините — на 22.05.2016 в 19:14
на първо място ЧОВЕШКАТА ПОРОЧНОСТ и ЛЕНОСТ, първосигналният порив на зверското начало у човека да изяде онова, което му се мярка пред очите, пък дори то да е себеподобен… А на второ място — «алхимията», която вече е от сферата на висшата изтънченост при консумиране на себеподобните. Може би вината не е и у Човека, а у Този, който го е създал. Какво е направил Творецът? Изградил е един свят, в който всеки изяжда някого: микроорганизмите нападат остатъците от растенията и животните, намерили смъртта си по една или друга причина; те изяждат тези остатъци, при което техните миниатюрни организми отделят биологична маса, за която казваме, че е «гниеща органика». Гниещото органично вещество е основен компонент на хумуса, който дава възможност повърхностния земен слой да се превърне в хранителна среда за растенията. Самите растения пък служат за храна на тревопасните животни, които хрупат тревата или озобват клоните на дърветата. Други животни (нашите прадеди — маймуните!) ядат и плодовете на дърветата и храстите. Тревопасните животни са неизменен източник за набавяне на протеини за хищниците. До тук е Природата, недокосната от Разума. Тя по всяка вероятност е рожба на някакво не особено благородно божество, защото в цикличното изяждане на един органичен вид от друг органичен вид (с временен заключителен етап при микроорганизмите в почвата) няма нищо благородно и възвишено. По всяка вероятност създателят на света в този му вид е не друг, а Лукавият. Когато се манифестира обаче и присъствието на МИСЛЕЩОТО НАЧАЛО, ние сме готови да си кажем, че се е намесил Добрият Бог, за да коригира неправдата. А дали наистина този бог е Добрият? На какво е научил «Добрият Бог» един — избран от него по свой облик и подобие — животински вид, за да го направи МИСЛЕЩ? Научил го е на по-сложни и по-съвършени похвати за изяждане на другите видове — растения и животни — и на ловкост при осуетяване на опитите той самият да бъде изяден от някой по-силен хищник. Но дори и това да не е най-благородното нещо, на което може да бъде научен един любимец на Бога, какъвто е Човекът, това, което съзираме по-нататък, е още по-отчайващо. Човекът през някои свои исторически етапи е посягал да яде ближния си. Един много възрастен полинезийски дивак от Куковите острови ни най малко не се посвени да се похвали колко човека е изял на младини. Но какво да се прави — става дума за дивак, от който не може да се очаква друго. Най-страшното идва в наше време, когато пред очите ни се разкрива АЛХИМИЧЕСКАТА поточна линия в човекопреработващия завод, който се различава от обикновената кланица за добитк по това, че в кланицата отделят само месото от костите на говедото, докато в банкерската касапница оглозгват от индивида неговото стойностно покритие, трансформирано в ПАРИ и изхвърлят трупа му — все още органически жив — да бъде подложен на въздействието на гнилостните микроорганизми, които ще го превърнат в хумус. Е, питам аз — Добрият Бог ли е устроил света така, или пак вездесъщият Лукав?
кривата краставица на 25.05.2016 в 11:17
За реда на причините съм съгласна.
син пролетарски на 17.06.2016 в 10:19
Общата криза на капитализма е нещо което важи и в най-развитите капиталистически страни! Докато съществува капитализма тя ще се развива и задълбочава постоянно!
Thomas на 21.10.2016 в 17:10
Смятате ли, изисква финансиране и сте се разочарова от банките. Ние можем да ви предложим директно финансиране в размер до 5 милиона в удобно лихвени проценти. Свържете се с нас за повече информация по - [email protected]
vick mara на 29.05.2017 в 15:05
(VICK MARALOAN FIRM COMPANY)   Здравейте, г-жа, викам мара, заемодателя легитимен и надежден заем за заеми При условия и условия ясни и разбираеми при 2% лихвен процент. от USD $ 12,000 до $ 8,000,000, само евро и паунда. Давам бизнес заеми, Лични заеми, студентски заеми, заеми за автомобили и заеми за плащане на сметките. ако ти Нуждаят се от loana2    Което трябва да направите, е да се свържете директно с мен В: ([email protected]) Бог да те благослови. С уважение, Г-жа: викай мара Имейл: ([email protected]) Забележка: Целият отговор трябва да бъде изпратен до: ([email protected])
vick mara на 29.05.2017 в 22:18
(VICK MARALOAN FIRM COMPANY)   Здравейте, г-жа, викам мара, заемодателя легитимен и надежден заем за заеми При условия и условия ясни и разбираеми при 2% лихвен процент. от USD $ 12,000 до $ 8,000,000, само евро и паунда. Давам бизнес заеми, Лични заеми, студентски заеми, заеми за автомобили и заеми за плащане на сметките. ако ти Нуждаят се от loana2    Което трябва да направите, е да се свържете директно с мен В: ([email protected]) Бог да те благослови. С уважение, Г-жа: викай мара Имейл: ([email protected]) Забележка: Целият отговор трябва да бъде изпратен до: ([email protected])
Marcia Retnawati на 05.07.2017 в 19:59
Здравейте, Моето име е Марсия Ретавати от Батам Мирото Семаранг в Индонезия, искам да използвам този носител, за да посъветвам всички да внимават да получат заем тук, тъй като много заемодатели тук са всички измамници и те са само тук, за да ви измамят Вашите пари, аз кандидатствах за заем от около 100 милиона от жена в Малайзия и загубих около 6 милиона без да вземам заеми, попитаха отново и отново за цената, плащам почти 6 милиона все още не получих заем, Бог да бъде слава, срещнах приятел, който току-що се е кандидатирал за заема, и той получи заем без никакъв стрес, така че той ме запозна с г-жа Алисия Раду, и аз кандидатствах за 500 милиона, мисля, че това е шега и Измама, но получих заем за по-малко от 24 часа само 2% без обезпечение. Аз съм много щастлив, защото бях спасен от това да стана беден. Така че аз съвет всички хора тук, които се нуждаят от заеми да се свържете Г-жа Алисия Раду, по електронна поща: [email protected] Все още можете да се свържете с мен, ако имате нужда от допълнителна информация по имейл: [email protected] Още веднъж ви благодаря, че прочетохте моето свидетелство и Бог може да ни благослови и да ни даде дълъг живот и просперитет
Ramona enache на 14.09.2017 в 10:35
Казвам се Рамона Еначе, живея в град Крайова и адресът ми е ул. Буковина, бл. I30, sc.1, Румъния. Аз съм бизнесмен и аз се обърнах към банките за помощ при заем, но техните изисквания и изисквания бяха твърде високи за мен, реших да търся онлайн, ако ще видя частно заемодател, откъдето мога да се заема от нисък лихвен процент. За съжаление видях, че толкова много кредитори рекламират онлайн и се свързах с някоя от тях, а името й е "СТЕЛЛА КАНЕ" КРЕДИТ ЗА ЗАЕМИ, подадох всичко необходимо от моя страна като кредитополучател, но никога не знаех, че ще се захвана с финансови проблеми , Платих сумата от 7500 евро за заем, който не получих. Тъй като моето търсене на надеждна компания за частни заеми продължава, видях друга реклама онлайн, а името на компанията е СВЕТОВНО ЗАЕМИ КЪМ КОМПАНИЯТА от Нигерия. Аз загубих сумата от 5000 евро с тях и до този ден никога не получих заем, за който кандидатствах. Бог да бъде слава, мой приятел, който кандидатства за заем, също получи заем, представи ме в надеждна компания, в която работи г-жа Ана Майкъл от клона, и подадох молба за заем в размер на 60 000 евро и те поискаха моите акредитиви, които изпратих и след като завършиха проверката на моите подробности, заемът беше одобрен за мен и аз смятах, че това е шега и може би това е един от тези измамни действия, които ме накараха да загубя пари, но бях изумен, когато Имам заем за по-малко от 24 часа при нисък лихвен процент от 2% без обезпечение. Аз съм много щастлив, че Бог използва моя приятел, който се свърза с тях и ме запозна с тях и защото бях спасен, за да се справям с бизнеса си и да се ликвидирам, и днес бизнесът ми летя високо на индонезийски и никой няма да каже, знам за моята модна компания. Така че аз съвет всички хора, които живеят в Румъния и други страни, които се нуждаят от заеми за една цел, или друга, за да се свържете с вас Г-жа Ана Майкъл по електронна поща: ([email protected]) Все още можете да се свържете с мен, ако имате нужда от допълнителна информация по имейл: ([email protected])
frank maxwell на 22.09.2017 в 01:40
Франк Максуел Компанията е известна с качествени заемни услуги и е изградила солидна репутация в кредитирането на пари на стойност на физически лица, предоставям заеми на хора, които имат лош кредит или се нуждаят от пари, за да плащат сметки и да инвестират в business.low лихвен процент от 2% Ако имате някакви въпроси? Не се колебайте да се свържете с мен на [email protected] или уебсайт: http://authenticloanfinance.com
OLIVER на 26.06.2018 в 13:47
Тук идва на достъпна заем, който ще промени живота ви завинаги, аз съм Alenxander Уокър и сертифицирани кредитор заем, аз предлагам заем на физическо лице и в публичния сектор, които имат нужда от финансова помощ с нисък лихвен процент от 2%. Лош кредит приемлив, Общите условия са много прости и внимателни. Никога няма да съжалявате за нищо за тази сделка и ще ви накара да се усмихнете. Нашата компания е записала много проблеми в нашата компания. Доведохме затрудняващи се индустрии напред и назад. Имаме бизнес и стартиращ бизнес и не знаем какво да правим. Alenxander Walker всички видове заеми към тях (EG) ипотеки, ипотечни кредити, заеми, заеми какво чакате най-скоро защо не опитате Alenxander кредит Walker у дома и да бъде свободен от всякакви дългове клиент интерес трябва да се свържете с мен най-скоро ([email protected]) [email protected] ГОСПОДИ БЛАГОДАРЯ
MARK DOROTHY на 23.10.2019 в 11:29
Страдате ли финансово или имате нужда от спешни пари, за да платите сметките си? Не се безпокойте повече, защото е далеч. Можете да печелите пари без стрес. Можете да промените живота си само за 18 часа. Свържете се с НАС ПО ТОЗИ ИМЕЙЛ днес, за да получите празна [ATM SMART CARD] и бъдете сред щастливците, които да се възползват от тези карти. Тази ПРОГРАМИРАНА ПОМОЩНА АТМ SMART карта може да бъде хакната във всеки банкомат по света. Срещнах тази BLANK ATM КАРТА преди около месец, когато търсех заем онлайн. Това промени живота ми завинаги и сега мога да заведа семейството си, където си поискам Най-малко пари, които получавам с тази карта на ден, са 5500 евро. Всеки ден имам достатъчно пари, за да се грижа за семейството си. Въпреки че е незаконен, няма опасност да ви хванат, тъй като е програмиран да бъде без наблюдение и освен това прави видеонаблюдението неизползваем, когато печелите пари. За подробности как да получите карта днес, вижте Изпратете имейл на хакерите на адрес: [email protected]
SALLY PAUL на 23.10.2019 в 11:30
ЗАБЕЛЕЖКА: Ако търсите истинска компания за финансов заем, която ще ви даде заем от 5000 до 100 000 000 евро (бизнес или фирмен заем, личен заем, домашен заем, заем за кола, консолидационни заеми, рисков капитал, заем за здравни грижи и др. .), или ти се отказва заем от банка или финансова институция по една или друга причина, Кандидатствайте сега и получете истински финансов заем, обработен и одобрен в рамките на 3 дни. НАЙ-ДОБРАТА ЗАЕМНА ФИРМА, е „Международен акредитиран кредитен кредитополучател”, който дава окончателен заем на физически лица и компании с ниска лихва от 3% Изплащането на нашия заем започва 1 (една) година след одобряването на вашия заем и изпратен до вас, а срокът на погасяване варира от 3 до 35 години. Незабавен отговор на вашата заявка за заем и развитие, за 2 работни дни, моля, свържете се директно с нас VIA [email protected] Изпратете заявката си за незабавен отговор на [email protected] Благодаря ти Сара Клифърд директор НАЙ-ДОБРАТА ФИРМА ЗА ФИНАНСОВА ПОМОЩ ЗА ФИНАНСИРАНЕ Имейл: [email protected]: [email protected]: [email protected] whatsapp,., +2348117914575 whatsapp,., +2348117914575
Max Bent на 19.04.2021 в 13:29
Здравейте дами и господа, имате ли нужда от финансова помощ? Аз съм Макс Бент. Аз съм кредитор, а също и финансов съветник. Имате ли нужда от спешен заем, за да изчистите дълговете си, или заем за собствен капитал, за да подобрите бизнеса си? Били ли сте отхвърлени от банки и други финансови агенции? Имате ли нужда от консолидация на заем или ипотека? Не търсете повече, тъй като ние сме тук, за да направим всички ваши финансови проблеми отминали. Свържете се с нас по имейл: [email protected] [email protected] Това е ипотеките на Ocean Finance. Ние предлагаме заеми на тези, които се интересуват от разумен лихвен процент от 2%. Диапазонът варира от 5 000,00 евро до максимум 100 000 000,00 евро.
София на 15.05.2021 в 19:18
Това е жестоката истина, останалото е лъжи и промиване на мозъци , за да те впримчат и по тази причина отвличат вниманието с измислен външен враг , за да не се усетят хората кой всъщност ги експлоатира и изцежда до последна капка кръв !

Напиши коментар