- Автор: Искрен Вълчев
- 09 Фев 2022
- 2067
- 50
Първоначално за “реформата“ писа сайта “Офнюз“. Той съобщи, че се предвижда държавните вузове от 38 да станат 16. Мигновено министерството на Денков реагира в стил “не врат, ами шия“. Оповести, че наистина се готви окрупняване, но “обсъжданите варианти“ нямали общо с числото 16. Нямат ли сочи фактът, че през 2017 г. доклад на ЕК препоръча университетите ни от 52 (държавни и частни) да се свият до 10. Опитите за сливания на държавни вузове са трайна правителствена политика, пробвана безуспешно 1-2 пъти през последните 20 години. Така че дали намалението ще е от 38 на 10, 15 или 18, няма особено значение.
Планира се сеч на институции с десетилетна история.
Ще се опита това да стане чрез обединяване на четирите медицински университета в мега структура, техническите също да минат под обща шапка, както и политехническите, икономическите да прераснат в един и т.н.
Независимо, че 52 университета в България са наистина много при непрекъснато намаляващи население и деца, трябва да бъдат казани няколко съществени неща:
Първо, фактът, че Денков опитва да направи нещо толкова мащабно и рисково, означава, че той лично е взел твърде сериозно себе си и т.нар. промяна.
Подобни “реформи“ се предприемат винаги в началото на мандата, когато се счита, че управлението има положителен рейтинг. Денков действа по учебник и явно мисли, че хората харесват властта и няма да я изгонят с камъни.
Второ, по-малко университети не означава по-добро качество на образованието.
Редуцирането ще повиши квалифицираността на кадрите толкова, колкото предприетото от Даниел Вълчев съкращаване на училищата вдигна нивото на учениците.
“Реформата“ цели единствено финансови ползи. Тоест, държавата да плаща по-малко. Тия дни Денков и компания ще кажат много други неща, но те ще бъдат лъжа. Парите са единствен мотив, а срещу него могат да се изкажат безброй други.
Трето, частните висши училища са 14. Тях обаче някой няма намерение да пипа, не му и минава на ум.
Така “реформата“ се превръща в услуга за частните вузове, съкращавайки конкурентните им държавни. Това е не просто неприкрит лобизъм в полза на частни бизнеси, ами и израз на най-извратеното идеологическо схващане за пазарната икономика и у нас.
В същността си пазарната икономика е стремеж за печалба и грижа за собствения интерес в конкурентна среда. На наша почва това важи за всички пазарни играчи, но не и за държавата, макар също да е участник на пазара. Тя, според извращението, следва не да защитава интереса си, развивайки собствените си структури, а да ги разрушава, освобождавайки терен за “частната инициатива“. Това е идейно-философската ядка на цялото българско “раздържавяване“. Видяхме го във всички сфери, а във висшето образование се изрази чрез 30-годишно стимулиране на разкриването на свободни, пернишки и всякакви други частни вузове. Те снижаваха качеството на образованието увеличавайки се, а успоредно като рецепта се предписваше намаляването на държавните. Денков е продължител на тази славна традиция. А съзнанието на хората е толкова обръгнало от пропаганда, че никой не задава най-простия въпрос:
Абе, държавата що не свива частните университети, ами е тръгнала своите? Нали за едни и същи студенти се борят? Кой луд затрива нещо свое? Кой нормален мозък в пазарната икономика прави услуга на чужд бизнес?
Фактът, че тия най-елементарни питанки не хрумват на никого, показва степента на промиването на мозъци у нас – с пропаганда, която уж е пазарна, обаче не е такава, а просто цели да съсипе държавата в услуга на частните бизнеси.
Целият този процес 30 години бе съпроводен и с много корупция. Доста министри и депутати се уредиха в ръководствата на частните вузове. А след като стана дума за корупция, следва да се добави, че в момента някои вузове, като медицинските, са доста богати. Окрупняване означава централизирано да бъде сложена ръка на един доста солиден финансов ресурс.
Четвърто, ситуацията по света е много специфична. Ковид кризата от здравна, постепенно се изменя в политическа, свързана с ограничаване на правото на придвижване и достъп до обществени услуги. Разположена в периферията на Европа, България е с един от най-либералните режими. В ЕС сме, но практически с никакво ограничаване на права и свободи.
Ако проблемите в другите европейски държави се задълбочат, България може да стане притегателно място за чужди младежи. Пазарът се развиваше и до ковид кризата, като студенти от Турция, Индия и други неевропейски държави непрекъснато се увеличаваха.
Тъй че световната конюнктура може да повлияе положително на българските университети. Факт е, че ограниченията за пътуване през последните 2 години увеличиха кандидат-студентите. Вместо чуждите университети, българчетата предпочетоха родни – увеличението е малко, но е възможно да расте. И да направи на пух и прах всички досегашни изчисления.
Пето, всеизвестен факт е, че от 4 години Николай Денков и Кирил Петков развиват частен проект в СУ, наречен “Център за приложни изследвания и иновации“. Спонсориран е от “Америка за България“.
И ако някой провижда в университетската им “реформа“ дългата ръка на САЩ, целяща да преобърне всички традиционни ценности и структури из официално приятелската, но по същество русофилска държава България.... трудно може да бъде опроверган.
Ръката я виждахме много пъти и по други поводи. Странно е наистина, че при толкова много нерешени кризи – енергийна, Балканска, Украинска..., “правителството на промяната“ посяга към още един горещ картоф. Да не би друг да му пише дневния ред?
Какво все пак може да се направи? Университетите наистина са много. Има варианти. Например: да се намалят държавните вузове, примерно с 2-3, тоест да се окрупняват единствено най-неефективните. Или пък нещата да бъдат оставени на самотек, като се редуцират не цели структури, а специалности, докато тези структури окапят по естествен начин – това, в общи линии, означава да се следва съществуващата Стратегия за висшето образование. И, в крайна сметка, защо пък “реформата“ не бъде насочена към частните заведения.
Да се ликвидират със закон няма как, но пък е напълно възможно да им бъдат издигнати ред ограничения, което лека-полека ще ги изхвърли от играта.
Да, ще се вдигне неимоверна медийна съпротива. Да, настоящото прозападно правителство не може да си позволи това. Но що за безумие е да приемеш, че е в реда на нещата държавата да закрива свои университетите и нищо да не прави срещу конкурентните частни?
Каквото и да се измисли, ще е по-добро от секирата, която размахва Николай Денков.
