- Автор: Лор Мандвил, “Фигаро”
- 17 Окт 2020
- 3422
- 45
В книгата си “Тревожна епоха: Постпротестантската етика и духът на Америка” (An Anxious Age, the Post-Protestant Ethic and the Spirit of America), написана преди шест години, Джоузеф Ботъм обяснява, че няма как да разберем идеологическия бяс, обхванал Америка, ако не разбираме централното значение на религията и срива на протестанството.
- В книгата си “Тревожна епоха” се връщате към фундаменталното значение на протестантството за разбирането на Съединените щати и обяснявате, че неговият срив е централният, но подценен социологически факт през последните 50 години. Казвате, че този упадък е довел до появата на постпротестантство - ново безбожно пуританство, което обяснява квазирелигиозния гняв, който се излива по улиците на Америка. За какво става дума?
- Когато пишех книгата, се върнах към Макс Вебер и Алексис дьо Токвил, тъй като и двамата бяха установили фундаменталното значение на духовното безпокойство, което всички ние изпитваме. Струва ми се, че в края на ХХ и началото на ХХI век забравихме централното място на това безпокойство, на онези демони или духовни ангели, които ни обитават. Те ни управляват по много опасен начин. Норман Мейлър каза веднъж, че цялата американска социология е отчаяно усилие да каже нещо за Америка, което Токвил не е казал! Вярно е! Токвил бе разбрал значението на религиозния въпрос и богатия набор от Протестантски църкви, които са определили американската нация. Той показа, че въпреки безчетния си брой, те са успели да се обединят, за да бъдат това, което той красиво наричаше “централното течение на обноските и морала”. Каквито и да са спречкванията между епископалните англиканци и конгрегационалистите, между конгрегационалистите и презвитерианците, между презвитерианците и баптистите, протестантите са се съгласували, за да придадат форма на нашия живот: на венчавките, кръщенетата и погребенията; на семействата и дори на политиката и то въпреки че протестанството постоянно твърди, че има нещо по-важно от политиката. Този модел продължи до средата на 60-те години на ХХ век.
- Какво ускори упадъка на протестанството? Освобождаването на нравите през 60-те години, появата на теология на социалната справедливост?
- Според мен в основата на този срив е преди всичко движението за Социално евангелие, което превзе протестантските църкви. В книгата си посвещавам две глави на ключовата фигура, Валтер Раушенбуш. Но трябва да разберем, че упадъкът на европейските Църкви също изигра роля. Един от източниците на авторитет на американските Църкви беше влиянието на изтъкнати европейски теолози, като Волфхарт Паненберг или бившия холандски премиер Абрахам Кайпер, ум с голяма дълбочина, който често идваше в Принстън, за да изнася лекции пред хиляди участници! Но те не бяха заместени. Резултатът от всичко това е, че американската Протестантска църква преживя катастрофален упадък. През 1965 г. 50 процента от американците принадлежаха към една от осемте доминиращи протестантски църкви. Днес тази цифра е 4 процента! Този срив е най-фундаменталната социологическа промяна през последните 50 години, но никой не говори за това.
Част от тези протестанти мигрираха към Евангелските християнски църкви, които през 70-те години, по времето на Джими Картър, изпъкнаха като политическа сила. Видяхме също изненадващ брой приемания на католицизма, най-вече от интелектуалци. Но мнозинството станаха това, което в книгата си наричам “постпротестанти”, което ни води към дешифриране на днешните събития. Тези постпротестанти си присвоиха серия от теми, заимствани от Социалното евангелие на Валтер Раушенбуш. Когато вземете социалните грехове, които според него трябва да бъдат отхвърлени, за да се постигне форма на изкупление - нетърпимостта, властта, милитаризма, класовота потисничество… ще откриете същите теми, които издигат днес хората, които палят в Портланд и други градове. Това са постпротестантите. Те просто се отърваха от Бог! Когато казвам на студентите си, че са наследници на своите баби и дядовци протестанти, те се обиждат. Но те имат абсолютно същия морализаторски подход и същото изострено чувство за собствена важност, същото снизхождение и същото изнервящо и нелепо чувство за превъзходство, което протестантите проявяваха най-вече спрямо католиците.
- “Будното” поколение ли е новата версия на пуританството?
- Абсолютно! Но те не го знаят. Всъщност състоянието на Америка винаги е било свързано със състоянието на протестантстката религия. Католиците си намериха място, но протестантството беше Мисисипи, която напоява страната. И все още е така! Просто сега имаме Христова църква без Христос! Това означава, че няма възможна прошка. В християнската религия първородният грях е идеята, че сте се родили виновни, че човечеството наследява петно, което покварява нашите желания и действия. Но Христос плаща дълговете на първородния грях, като ни освобождава. Ако махнете Христос от картината обаче, получавате… бялото чувство за вина и системен расизъм. Разбира се, младите радикали не използват думата “първороден грях”. Но те използват точно същите термини, които се отнасят до него.
Те говорят за “наследено петно”, което “заразява ума ви”. Това е много опасна идея, която Църквите канализираха някога. Но сега, когато тази идея се изплъзна от Църквата, тя излезе на улицата и имате шайки от постпротестанти, които прекосяват Вашингтон, нападайки хората в ресторантите и искайки от тях да вдигнат юмрук. Тяхното убеждение, че Америка е вътрешно покварена от робството и е причинила само Зло, не се корени във факти, които бихме могли да дискутираме, тя произтича от религиозната вяра. Изключват онези, които не се подчиняват. Движим се към апокалиптичен възглед за света, който вече не е балансиран от нищо друго. Това може да доведе до най-лошата форма на екологичност например, защото всички други измерения са дисквалифицирани в името на “края на света”. Това е християнската идея за апокалипсиса, но откъсната от християнството. Има десетки примери за религиозност в поведението на протестиращите: лягат с лице към земята и стенат, като свещеници, които ръкополагат в Католическата църква. Организираха церемония в Портланд, по време на която измиха краката на чернокожи, за да покажат разкаянието си за бялата вина. Коленичат. Всичко това, без да знаят, че е религиозно! То е религиозно, защото човечеството е религиозно. Вътре в нас има духовен глад, който се проявява по различни начини, включително чрез насилието! Тези хора искат свят, който има смисъл, а те нямат такъв.
- Може ли постпротестантите да се сравнят с руските нихилисти, които също са търсели смисъл в революционната борба и марксизма?
- Да и не. Марксизмът е религия по аналогия. Разбира се, той носи тази идея за ново раждане. Някои хора искаха сигурност и тъй като вече не я намираха в своите Църкви, се обърнаха към марксизма. Но в Америка е различно, защото всичко е центрирано около протестантството. В “Протестантската етика и духът на капитализма” Макс Вебер гениално и дръзко хваща Маркс и го обръща с главата надолу. Маркс беше казал, че протестантството се е появило благодарение на икономическите промени. Вебер казва обратното. Не икономиката преобразява религията, а религията преобразява икономиката. Протестанството ни даде капитализма, а не обратното! Защото пуританите трябваше да пестят пари, за да подсигурят спасението си. Основната движеща сила не беше икономиката, а духовният глад, това много по-дълбоко чувство според Вебер. Духовният глад е отвел хората при марксизма и точно същият духовен глад ги кара днес да излязат по улиците на Америка.
- Тръмп се представя като защитник на американския проект, противниците му го демонизират… Как оценявате религиозния обрат на кампанията?
- Не съм гласувал за Тръмп. Въпреки че съм консерватор, аз съм един от “Никога Тръмп”-истите. Но потенциално виждам как избухва гражданска война на тих огън, ако Тръмп спечели тези избори! Защото партиите са поляризирани в духовен план. Ако Тръмп спечели, за хората, които са на улицата, това няма да бъде триумф на републиканците, а на злото. В своето Евангелие Раушенбуш казва, че трябва да постигнем лично изкупление. Тези хора искат да се уверят, че са “добри хора”. Те знаят, че са добри хора, ако се противопоставят на расизма. Те смятат, че са добри хора, защото са против унищожаването на околната среда. Те искат да имат добро “поведение”, това е причината, поради която тези, които нямат добро поведение биват изгонвани от своите университети или работа по незначителни причини. Преди изключваха от Църквата, днес изключват от публичния живот… Затова на хората, които подкрепят Тръмп, се гледа като на “окаяници”, както ги нарече Хилари Клинтън, т.е. хора, които не могат да бъдат изкупени. Те имат своята библия и пушка и не следват заповедите на социалната справедливост.
- Тръмп спечели през 2016 г., защото се изправи срещу този нов катехизис?
- Още преди да се появи Тръмп, със Сара Пейлин и дори по времето на Рейгън, вдясно се появи усещането, че всичко, което правят републиканците за традиционна Америка, е да забавят нейното изчезване. Настъпи огромно раздразнение, защото цялата тази Америка имаше чувството, че нейният начин на живот е заплашен из основи от демократите. Дойде Рейгън и каза: “Аз ще се противопоставя на това”. И ето че идва Тръм и на свой ред казва “не” на всичко това. Не понасям факта, че Тръмп заема това пространство, защото е вулгарен и непоносим. Но е вярно, че всички, които се чувстваха маргинализирани, гласуваха за Тръмп, защото той спъна реализацията на този замисъл. Именно това им каза Тръмп: “Не ги е яд на мен, а на вас”.
Трябва да разберете, че идеологията на “пробудената” социална справедливост проникна в американските институции до невероятна степен. Не мога да си представя, че един професор, шеф на катедра в Сорбоната, ще бъде принуден да присъства на задължителни лекции за “бялата вина” на преподавателското тяло, изнасяни от хора, които току-що са завършили колежа. Но това е реалността в американските университети. Неотдавнашно проучване показа, че мнозинството професори в университета не казват нищо. Те по-скоро отказват да повдигат всяка спорна тема. Въпреки това изследванията показват, че тълпата дежурни наблюдатели в Туитър, която взема главата на отлъчените професори, едва ли би запълнила и половината от университетското футболно игрище! Липсва смелост.
- Казвате, че заради изчезването на Църквите, вече няма споделени ценности и следователно обща цел. Обяснява ли това поставянето под съмнение на самия американски проект?
- Франция направи много добри и славни неща за напредъка на цивилизацията, но направи и лоши. Ако вярваме в историческия френски проект, можем да отделим доброто от злото. Но моите студенти и всички тези постпротестанти, за които ви говоря, са абсолютно убедени, че всички предишни хора са били глупави и зли. Те вече не вярват в историческия американски проект. Те са против “избирателния афинитет”, който според Вебер ни е дала модерността: науката, капитализмът, националната държава. Ако теорията на физиката на Нютон, Principia, е ръководство за изнасилване, както каза една университетска феминистка, ако неговата физика е изобретяване на начин за изнасилване на света, това означава, че науката е лоша. Ако сте подозрителни към науката, капитализма, протестанството, ако отхвърляте всички движещи сили на модерността, единственото нещо, което остава, са греховете, които са ни довели дотук. Сигурно сме ги извършили. Но ако виждаме само това, вече няма начин за измъкване, няма проект. Това, което се случва днес, е различно от 1968 г. във Франция, когато оспорването беше погълнато от нещо по-голямо. Днешното движение не може да бъде погълнато, защото има за цел да разруши Съединените щати из основи: националната държава, капитализмът и протестантската религия. Но тъй като САЩ нямат предмодерна история, ние не можем да абсорбираме едно наистина антимодерно движение.
- Как се излиза от такава безизходица?
- Не знам. Има една фраза на Хайдегер, който казва, че “само един Бог би могъл да ни спаси”! Имаме чувството, че сме в началото на апокалипсис, на гражданска война, на голямото разрушение на модерността. Дали заради предателството на духовниците? Според мен голямата опасност днес е неспособността на старите либерали да се изправят срещу младите радикали. Бях поразен, когато млади журналисти от “Ню Йорк Таймс” заплашиха да напуснат, защото един отговорен редактор е публикувал изявление на американски сенатор, което не им харесва. Достатъчно съм стар, за да знам, че в миналото ръководството веднага би казало на тези млади журналисти да си вървят, ако не са доволни. Но това, което се случи, беше, че уволниха главния редактор.
Превод от френски: Галя Дачкова
