Правителствата на Радев и Промяната разхищават бюджета повече и от ГЕРБ

Николай Василев: Новите бюджетни разхитители. Продължаваме пързалката към фискален популизъм

Като видях излишъка до ноември - достоен за олимпийски златен медал, си рекох, че епохата на "промяната" може да бъде по-различна от предишните. За поредна година призовах да завършим годината без дефицит и да няма налудничаво харчене през декември. От него ползите са спорни, а разхищенията в особено големи размери - безспорни. Заблудил съм се - колкото повече нещата се променят, толкова повече си остават същите. Финиширахме с дефицит от -3%. Боли ме по две причини:

• Можехме да имаме нулев дефицит, както бих предпочел

• Можехме да използваме милиардите за по-смислени неща и по по-прозрачен начин

Думите "разхитителен бюджет" бяха на президента Румен Радев

Той ги изрече в края на 2020 г. относно рекордния Бюджет-21 с рекорден дефицит. Подкрепях мнението му. Оттогава изтече много вода. Неговите служебни кабинети и сега новото правителство покориха нови висоти във всички дисциплини - по брой актуализации, по размер на бюджета, на дефицита и на дълга, а сега - и по размер на декемврийското харчене.

През декември 2021 г. кабинетът потроши повече, отколкото през 2020 и 2019 г.

Под 7 млрд. лв. през декември 2019 г., под 8 млрд. през декември 2020 г. и към 9 млрд. през декември 2021 г. Твърдя, че над половината от тези суми имат следните характеристики:

• Не са за текущи нужди (заплати, издръжка), които няма как да бъдат избегнати.

• Обществеността не знае за какво се използваха милиардите. Парламентът - също. Въпреки интереса ми към темата, и аз нямам идея къде потънаха поне десетина милиарда от тези общо 24 млрд. за трите години.

• Ако ред по ред, милион по милион попитаме гражданите съгласни ли са да се направят тези разходи за сметка на дефицити и нови дългове, ще предизвикаме много по-различно настроение от сегашното захаросано безразличие.

Бюджетната "промяна" дойде с множество антииновации

• За пръв път служебно правителство актуализира бюджет - към харчене, естествено. Тезата беше "Вода газим, жадни ходим". Тази "вода" под формата на впечатляващо нисък държавен дълг беше грижливо събирана капка по капка две десетилетия, особено през 1997-2008 г., а сега лековато я прахосваме.

• За пръв път служебно правителство променя данъчна политика (с позицията си за покачване на данък печалба за големите фирми до 15%) и пенсии в средата на годината (вече над половината пенсионери получават еднаква пенсия). Апропо -всички партии, които в предишния парламент се спуснаха по популистката пързалка на актуализацията, след това катастрофираха на изборите.

• Да припомня също, че служебният кабинет гръмко се захвана с Плана за възстановяване и очакваше от Брюксел над милиард лева по него, които бяха заложени в бюджета. Стана като с рибата и тигана.

• Само две седмици след актуализацията служебното правителство заяви, че иска нова такава през декември. Т.е. умеем да планираме само за две седмици напред.

• За пръв път посрещаме Нова година без бюджет.

• Почти за пръв път очевидни разходи за следващата 2022 г. се осчетоводяват за предходната 2021 г. - пенсионни добавки, енергийни компенсации. Никой ли не забелязва, че с това се нарушават маса принципи на публичните финанси? Какво мислят ЕК и Евростат по темата? А експертите в Министерството на финансите? Какво пречеше просто да се заложат в Бюджет-22? А, сетих се - управляващите така или иначе планират огромни разходи за 2022 г., че решиха да "скрият" и тези допълнителни милиард-два.

• За пръв път казваме предварително, вкл. в коалиционното споразумение, че през юни пак ще има актуализация. Иронично предлагам да има редовни актуализации на всяко тримесечие и извънредни помежду.

Как реагират благосклонните коментатори?

Едно от заглавията беше: "МФ очаква бюджетът да излезе на по-малък от планирания дефицит". Да, вярно е. Все едно да планираме да загубим мача с 0:5 и да представим резултата 0:4 за голям успех. Чувствам се като в късния соц с вица, че Брежнев се класирал втори, а Рейгън предпоследен - в състезание, в което участват само двамата.

Постоянно се сещам за думите на Маргарет Тачър: "Не е щедрост да се раздават чужди пари"

Имаме ново управление и нова вълна на оптимизъм - дотук добре. През цялата 2021 г. се ускоряваше тенденцията за раздаване на милиарди на всички социални групи. Спомням си и друг цитат от мюзикъла "Евита" - "Докато парите продължават да прииждат, не питаш как". Приличаме на фамилия, която получава щедри коледни подаръци - нужни или не, приоритетни или не. Нали са подаръци - "На подарен кон зъбите не се гледат". Първоначално си въобразяваме, че парите са дошли от въздуха, от извънземните - все тая. Като разберем обаче, че за целта семейството е взело пореден потребителски кредит (допълнителни 5 млрд. дефицит само за декември), който сега ще трябва да изплащаме всички, настроението може да се влоши. А като анализираме какво всъщност си купихме и на кого го подарихме - недоумението може да премине в разочарование.

Магистралите ли построихме? Ударно 100 нови детски градини ли? Детската болница ли? Медицински и спасителни хеликоптери ли купихме? Национален стадион за чудо и приказ ли издигнахме? Лаптопи и таблети за социално слабите ученици ли? Бронирани машини за армията ли? Всички тези проекти едновременно може и да не струват 5 милиарда! Добавете и своите други 1001 мечти за модернизацията на България. Отговорът е: None of the above. Нито едно от тези неща. Нито през декември 2019, нито декември 2020, нито декември 2021 - декемврийските харчове винаги са за друго и никога не знаем за какво.

Трябва да правим разлика между нуждите на обществото и целите на върхушката

Ако въпросът е колко да харчим за социални разходи, за подкрепа на бизнеса или за борба с пандемията, дебатът е един.

Ако въпросът обаче е да не би през декември поредното правителство да обслужва други интереси - подаръци за конкретни фирми, неосъществени ремонти на язовири и свлачища, милиардни аванси за непостроени обекти... - ситуацията е съвсем друга. От дългогодишните си наблюдения твърдя, че през декември преобладава второто. Затова през лятото споменах идеята за "общественопоръчкова диета" през декември. Ама друг път - никой не иска да чуе за диета по празниците, само гузно гледаме щетите през януари.

Призовавам да бъде публикуван списъкът на декемврийските харчове за 2019-20-21 г. и да има дебат

Информацията да включва и какви са обществените поръчки - инхаус, аварийни и други маймунджилъци без конкурси.

Какви изненади да очакваме от Бюджет-22?

МФ вече заяви - дефицит от 3% от БВП без извънредните мерки за пандемията и за енергетиката. А заедно с тях - колкото повече, толкова повече. През лятото новите управляващи нарекоха политиката си "по-балансиран подход към бюджета". Аз пък го наричам популистки и разхитителен.

Ето моя прочит и прогноза:

• Стартираме с "нормална база" от -3% дефицит или резултат 0:3.

• С милиардите, на които ще сложим етикет "пандемия" (тук може да се набута всичко) или "цени на тока", става към -5% дефицит или резултат 0:5.

• С актуализацията през юни ще преизчислим и вдигнем социални разходи с нови 3 милиарда (е, няма да правим цяла актуализация и да загубим нови 2 месеца обществена енергия за триста милиона, нали?) - стават -7% дефицит или резултат 0:7. Ехо, това вече са 10 милиарда дефицит и нов дълг!

• През септември ще има идеи за нова "спешна и абсолютно необходима" актуализация. Но МФ "отговорно" ще се противопостави с призиви за дисциплина. Или не.

• Възможно е Евростат и ЕК да ни принудят да осчетоводим разходите, които споменах по-горе, за 2022 г. Ето ни с -8% дефицит или резултат 0:8.

• Тези цифри не включват евентуалните натрупани загуби в държавната енергетика, както и евентуалните нови разходи за държавни предприятия.

• Нека палим свещичка да не се случи нещо извънредно през 2022 г.: 1) война на 500 км от нас в някоя от три възможни посоки; 2) нова версия на коронавируса; 3) мигрантска вълна; 4) природно бедствие; 5) рецесия, енергийна криза. Защото тогава на дълговия фронт ще стане наистина интересно.

• Може би ще има и добри новини. Инфлацията ще повиши номиналния БВП, а оттам и бюджетните приходи. Усилията за повишаване на събираемостта може да дадат резултат, както през 2021 г.

• Накрая на годината ще завършим например с 0.8% по-нисък дефицит от планирания след поредната актуализация и ще обявим това за голям успех. Ще се похвалим, че няколко държави в ЕС имат още по-голям дефицит от нашия. Ще обещаем, че в средносрочна перспектива ще премахнем дефицита. Е, Франция, Италия и Гърция обещават това от средата на миналия век, но там опитите продължават...

• Най-често споменаваните думи през годината ще бъдат Промяна и Реформа.

Еврозоната?

Под въпрос е дали за новите управляващи това изобщо е приоритет.

Плоският данък?

Има опасност скоро да оставят и него в историята. Това за мен ще е моментът да поискам оставки.

Като гражданин бих искал да благодаря на две групи хора

На достойния български бизнес и на работещите, които съвестно плащат своите данъци и осигуровки, не се оплакват и не искат нищо от държавата. Благодарение на техния труд и отговорност приходите са високи.

На финансовите министри Светослав Гаврийски, Муравей Радев, Милен Велчев, Пламен Орешарски, Калин Христов, Владислав Горанов, които в много по-трудни времена избраха да бъдат бюджетни патриоти, а не Дядо Коледа. Благодарение на техните усилия държавата е в добро финансово състояние. Засега.

*Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).

Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).

Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финаси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.

Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на три книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.) и "Кариера или не" (2018 г.).

Източник: business.dir.bg

Заглавието е на "Гласове"