- Автор: Искрен Вълчев
- 08 Фев 2022
- 1568
- 12
Най-напред трябва да се каже, че от поне месец в партийните среди се говори за изключително голяма лична непоносимост между президента и премиера. Скъсана е нормалната комуникационна връзка.
А в българската политика е доказано, че всичко е лично. В този смисъл е интересно, че Радев нападна публично пръв. Атаката му бе очаквана, защото предстои правителството да понесе имиджови щети по безброй теми, а той е против да носи общ товар. Но е интересно, че атаката дойде твърде рано, докато все още рейтингът на Петков е висок и липсват същински кризи. В този смисъл Радев изпреварва събитията. Показва, че не иска да се носи по течението, а да го провокира в публичен план. Но нещата имат и непубличен елемент. Македония е гарнитурата в скандала, същинският сблъсък е за газовия сектор. Освободеният от Петков борд на “Булгаргаз“ и шефът му Николай Павлов бяха назначени от второто правителство на ГЕРБ, но самият Павлов бе служебен министър в първия кабинет на Радев. Той несъмнено е човек на президента.
И тъй както Радев размаха юмрук на Борисов и Гешев, след като те погнаха негови приближени в президентството, така и сега той реагира при уволнението на “свой човек“.
Просто Радев действа в ситуации, когато негови хора са засегнати.
Но очевидно не става дума просто за протежета. А и за интереси конкретно в енергетиката. Иначе нямаше секретарят на Радев Димитър Стоянов периодично да стреля с критики изпълнителната власт по темата.
Така се оказва, че уж пълното с военни и “дървени“ някак лица президентство е доста разтропано по отношение на енергетиката – не е равноотдалечено, пасивно, а напротив – взема присърце нещата, действа.
Когато Радев не иска да прояви отношение за нещо, измъква се с разделението на властите. Когато иска – проявява. За енергетиката очевидно иска.
От друга страна Петков много добре знае, че смяната на борда няма да се хареса на президента. Известно е също, че в настоящата сложна световна ситуация, в която енергията поскъпва, “Булгаргаз“ играе по-скоро положителна роля у нас, отколкото отрицателна. Всичко това е мека почва за Петков, може да потъне. В този смисъл премиерът е бил предварително наясно с рисковете от действията си.
А той не просто смени борда, но и с ченгеджийски похвати хвърли вини на стария за огромна корупция.
В политически план Петков няма как да излезе победител. По-тръбите няма да потече евтин газ. Заради световните цени може само да поскъпне, от което ще спечели Радев с ранното си разграничаване. Петков може единствено да докара резултата до равен, ако наистина се докажат злоупотреби в “Булгаргаз“. Но явно мизата си струва, за да се реши да действа.
Като се добави факта, че всичко това се случва непосредствено преди да изтекат договорите за доставки с Русия и Азебайджан, става ясно, че мизата е наистина огромна. И за Радев, и за Петков, вероятно не само за тях. Случващото се не е спонтанен ход на конюнктурата – видял, например, новият премиер какво става в “Булгаргаз“, възмутил се, действал: или пък Радев да се е загрижил за “връщането на практиките“ от времето на Борисов, както твърди.
Случва се обратното – атака и контраатака с цел контрол върху сектора.
В тон с традицията от прастари времена конфликтът не е за джендър идеологията, вкарана тихо в коалиционното споразумение, нито за поредните покъртителни сцени в болниците ни... Нито за ваксинация или сертификати, около които всекидневно се карат и разделят българите. А по тема, която касае пари, много пари. Това не значи, че непременно някой от тях се облажва. Значи, че поводът е твърде огромен, незаобиколим, а и имат интереси, за да влязат в конфликта. Обикновено който държи газовото кранче, той е истинският управляващ на България.
Вътрешният министър Бойко Рашков заяви, че старото ръководство на “Булгаргаз“ е действало против националния интерес. Павлов отвърна, че уволнението му е заради 1 млрд. лв., които ще потънат в частни джобове. Предстои да видим развръзката.
В по-общо план събитията се развиват и в момент на непредвидим руско-натовски конфликт, което изисква единство и диалог между българските власти.
Тече и по-дребен сюжет, в който министърът на отбраната Стефан Янев се е ситуарил като “легална къртица“ в кабинета.
Той е свободен електрон, говорещ неща в разрез с официалната правителствена позиция, които да се припишат като актив на Радев.
Всичко това сочи, че президентът и премиерът не просто се карат за нещо незаобиколимо, за което не могат да пропуснат да се скарат. Показва и, че двамата имат големи амбиции да бъдат истинския ръководител на държавата. И че този сюжет едва ли ще роди добри новини за българите.
