Илко Семерджиев: Надвишената смъртност у нас вече има характер и параметри по-тежки от тези при гореща война

- Д-р Семерджиев, кой основен проблем на здравната система изкара наяве пандемията от COVID-19?

- Основният проблем, който пандемията от SARS-CoV-2 открои в българската действителност, е, на първо място, непознаването на устройството и функционирането на здравната система от отговорните лица. Това доведе до конструиране на напълно неадекватни структури, финансиране и механизми за управление на епидемиологичните и противоепидемичните процеси. Това се отрази в лошите здравни резултати, от които искам да откроя с особено внимание високата заболяемост, високата тежка болестност, ниската степен на имунизиране на нуждаещите се лица и свръхвисоката смъртност, по която се подредихме в отрицателната класация сред първите в света.

На второ място, настоящата пандемия показа, че общественото здравеопазване у нас е хронично неглижирано, много недофинансирано, неразвито и поради тези причини, както и поради кадрови дефицит интервенциите ни върху процесите бяха в значителна степен неефективни.

На трето място ще посоча дезинформационния хаос, който властите допуснаха относно вируса и COVID-19, да не говорим за факта, че информационна и мотивационна кампания въобще не бяха направени. Това срина доверието към управляващите, лекарите, здравната система и учените, а в условия на хаос и недоверие механизмите за интервенция са предопределени на неуспех.

Има още много други, но те са следствие от цитираната триада, която стои в основата на проблемите ни като потърпевши в тази биологична “война”.

Разбира се, в обществото ни също има предпоставки за злополучните резултати, които са част от собствената ни народопсихология и неуважението към реда и правилата.

Тази тема обаче е извън здравната система и предпочитам да я оставя за анализ и интерпретации на антрополози, психолози и социолози.

- Трябва ли да има промяна в собствеността на държавните болници и те вече да не са под принципала на министъра? Как би се отразила подобна промяна?

- Видовете собственост в България са равнопоставени и няма логика да бъде другояче в една свободна и демократична държава. Въпрос на рационална преценка е какво би било удачно да притежава държавата като институции за здравни интервенции. Пълното абсолютизиране на държавната собственост ни доведе до тоталитарния комунизъм, а залитането в тотална частна собственост е огледална крайност, от която също нямаме нужда. Държавната, общинската и частната собственост имат своето специфично значение и между тях следва да се постига устойчив баланс.

- Здравната каса трябва ли да има частна конкуренция?

- Този въпрос предполага най-напред да си изясним като общество в какво се конкурират осигурителните институции, защото за лечебните заведения е ясно - при тях конкуренцията касае видовете, количеството и качеството на предлаганите здравни услуги, които са еднакви в едно лечебно заведение, независимо от това кой ги купува, но разбира се, зависят и от цената. Ерго - готови ли сме да освободим здравната каса и евентуалните ѝ конкуренти от регулациите на законодателя и от регламентите на Закона за бюджета на НЗОК.

Това означава всяка осигурителна институция да започне сама да определя размера на здравната вноска и всички в качеството си на финансови институции да започнат да се конкурират помежду си основно по този показател. Това предполага, че всяка осигурителна институция ще започне да предлага на потенциалните си клиенти от минимум 8% здравна вноска, както е в момента, до 14-15% и повече, както е в страните с конкурентен модел.

Всъщност този въпрос в България отдавна не е съдържателен, защото евентуалните конкуренти на НЗОК бяха закрити със закон още през 2013 г. Тогава на пазара съществуваха 21 дружества за доброволно здравно осигуряване, които можеха да влязат в конкуренция с НЗОК. Ако законодателят им го беше позволил - при това имаха натрупан във времето от 1999 г. опит и капацитет за целта. Една част от тях прекратиха дейността си, а другите бяха принудени да се преобразуват и пререгистрират като застрахователни компании, така че днес и да има желание, не съществуват годни за целта структури.

От друга страна, ако на застрахователите бъде възложена функцията на конкуренти на НЗОК, ще се получи тотално объркване с предопределено лош резултат. Причината за това е, че НЗОК работи на принципа на солидарността, а застрахователите работят на принципа на риска - тези два принципа не само че не могат да се конкурират, те се самоунищожават.

Не е случайно, че от застрахователните напъни на г-н Ананиев през 2018 г. не произлезе нищо смислено, а той самият стана прицел за критика и инкасира отказ за съдействие дори от самите застрахователи, които иначе нямат нищо против да получат от държавата и от НАП някои преотстъпени осигурителни вземания и трансфери.

За гражданите обаче това ще означава нещо напълно ново - да заплащат или доплащат застрахователна премия, съобразена с размера на здравния риск, който носят. Това е скъпо и сложно начинание - в САЩ по този модел на глава от населението годишно се разходва 13 пъти по-висока сума в сравнение с България, и то не от държавата, а от застрахованите лица.

- Редно ли е заплатите на лекарите да се осигуряват от НЗОК, дори и в извънредна ситуация като сегашната, която го наложи?

- Заплатите се осигуряват от приходите на лечебните заведения - така е било, така и ще бъде, докато лечебните заведения са самостоятелни юридически лица. Ако се премине към модела “Семашко”, заплатите ще се осигуряват от държавата, но докато сме със здравноосигурителен модел в лечебното здравеопазване, НЗОК ще отговаря за заплатите единствено на своите служители.

Самите приходи на лечебните заведения се договарят между НЗОК и БЛС/БЗС, а на индивидуално ниво - между РЗОК и всяко отделно лечебно заведение, така че от адекватността и балансите в НРД и индивидуалните договори зависи какви ще им бъдат както приходите, така и доходите на лекарите и другия персонал.

Колкото до средствата за фонд “Работна заплата” на лекарите и самото възнаграждение на всеки от персонала - те зависят от конкретния работодател според ефективността на лечебното заведение, което управляват. В извънредни ситуации, както в настоящата пандемична обстановка, държавата следва да поеме своята роля, защото това ѝ е вменено по закон, така че тя трябва да финансира противоепидемичните и епидемиологичните дейности, включително възнаграждението на заетите.

- Какви са основните недостатъци на клиничните пътеки като метод на финансиране на болничната помощ?

- Основният им недостатък е малкият им брой и небалансирана стойност. От 2005 г. броят на клиничните пътеки и клиничните и амбулаторните процедури не може да надхвърли 300 поради управленска некомпетентност и съсловен мързел.

А иначе клиничните пътеки са най-модерният и перспективен начин за заплащане на лечебната дейност, защото чрез тях може да се управлява едновременно както качеството на медицинската помощ, така и финансовата ѝ адекватност. От години слушам смешен плач в публичното пространство, че не бил остойностен трудът на лекарите в клиничните пътеки, което е невярно. Друг е въпросът, че на едни пътеки (например кардиологичните) стойността е надценена, а на други (например педиатричните) е подценена.

Проблемът е в самото съсловие, което не може да си договори в НРД нито адекватната стойност на труда, нито балансите между клиничните пътеки. Говори се непрекъснато за въвеждане на диагностично свързани групи (ДСГ), но само се говори, никой не го прави, защото не може. Очевидно никой и не осъзнава, че клиничните пътеки също съдържат в себе си множество диагнози както ДСГ, без да ги изчерпват всичките поради малкия брой разработени пътеки - 266 понастоящем. Забравя се също така, че ДСГ изискват много повече персонал, кодировчици, специализиран и скъп лицензиран софтуер, писмена работа, национален Кейс-микс офис и администриране, каквито към момента нямаме. Не се знае също така, че ДСГ не могат да управляват качеството на медицинската помощ, а и са създадени с друга цел - да пестят от разходите на осигурителните институции за болници. В условие на недофинансиране такова желание, и то от страна на лекарите и болниците, изглежда доста странно, но явно у нас невежеството е непобедимо.

- Ако сега бяхте здравен министър, за каква промяна щяхте да работите?

- На първо място, за намаляване на неорганизираните частни плащания от джоба на пациента, които в последните години нараснаха до 48% от общите плащания за здравеопазване. Това е една вакханалия на самоуправството в здравната система, станала възможна поради тежкото управленско невежество и политическия популизъм на властващите мнозинства в Народното събрание. С това не искам да кажа, че опозицията е по-адекватна, напротив, техните предложения за промени в здравеопазването са още по-кошмарни - особено тези на БСП.

- В каква посока трябва да е първата работа на следващия редовен здравен министър?

- В промяна на модела за управление на общественото здравеопазване в епидемични условия, подобряване на финансирането му и кадровото му осигуряване в максимално кратки срокове. Това са спешни задачи, защото надвишената смъртност у нас вече има характер и параметри, по-тежки от тези при гореща война с конвенционални средства.

“24 часа” стартира Клуб “Визионери” и първи в него говори председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров. Днес ви представяме тезите на д-р Илко Семерджиев, който беше здравен министър в правителството на Иван Костов от 1999 до 2001 г.

CV

 Роден на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев

 Завършва стоматология в Медицинската академия в София

Учредител е на БЛС през 1989 г. и три мандата е член на Управителния съвет, два от които е зам.-председател

През 1999 г. създава НЗОК и e неин първи директор

Заместник-министър на здравеопазването е в три правителства и министър на здравеопазването от 1999 до 2001 г.

През 2017 г. става служебен заместник министър-председател по социалните въпроси и министър на здравеопазването

Източник: "24 часа"