- Автор: Прот. Александър Шмеман
- 05 Май 2021
- 764
- 26
Опитват се да ни докажат не само че Христос не е възкръснал, но и че изобщо не е съществувал, че всичко е измислица, лъжа и фалшификат. Но от друга страна, апостолът казва: ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви. Лишете християнството от тази пасхална радост, отнемете му Пасха и какво ще остане? Действително, толкова малко... Ще остане смътният спомен за един странен учител, чиито думи за любовта и смирението са печалната история на още един трагичен провал. Ще остане циничната мисъл: какво може да постигне една проповед на любовта и братството в свят, където независимо от всичко винаги ще тържествуват пилати, юди, фарисеи и началници; свят, в който, каквото и да казваме, всичко е основано на силата, страха, принудата...
И всъщност точно това се опитват да докажат от незапомнени времена враговете на Христа и на християнството. Те са стояли още тогава пред кръста, на който Той се е мъчил, и са питали с насмешка: „Ти казваше, че си Божи Син, така че слез от кръста и ще Ти повярваме. Уповаваше се на Бога – нека сега Той да ти помогне!” И Христос не слезе от кръста; а Бог очевидно не отговори на вопъла Му: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? И ако с този вопъл, страдание и смърт свършва християнството, това наистина е край на всички надежди и илюзии. Злото тържествува окончателно и безусловно.
Всичко се проваля пред очите ни: и слабите опити на Пилат да бъде справедлив, и любовта на учениците, които Го изоставиха и избягаха, и жалостта и мъжеството. Oстава само да приемем тъжната логика, отдавна намерила отражение в народната мъдрост: ако живееш с вълци, по вълчи ще завиеш, силата се побеждава със сила и т.н. Тогава в света се възцарява такава безпросветна мъгла, че вече нищо друго не ти се иска, освен някак да преживееш този кратък живот, опитвайки се колкото може повече да забравяш, да не мислиш за него.
Но ето че настъпва пасхалната нощ. Нощ, в която няма лъжлива светлина. Всичко е потопено в тъмнина, всичко като че ли съответства на мрака, който цари на земята. И както се повтаря всяка година вече хилядолетия, ние се събираме в храма.
Там също е тъмно. В средата е все същият гроб с мъртвия страдалец. Тихо се разнасят същите печални погребални песни. Никой нищо не ни казва, нищо не ни обяснява: няма пропаганда, няма гръмки думи, няма утешения. Но ние и не очакваме човешки думи и доказателства – те никога нищо не са доказвали. И ето че излизаме от храма със свещи в ръце. Колко слаба, колко пресеклива е тази светлина! И колко нищожно малка, на фона на тъмнината, в която е потопен светът.
Обикаляме храма и стигаме до затворената врата. Така някога, много отдавна, жените са стигнали до гроба и са се питали кой ще им отвали камъка от вратата гробна, защото този камък бил много голям. И ние сме притиснати от същия камък – камъкът на неверието, камъкът на света, който не вярва в нищо и живее ден за ден; свят, в който тържествуват силата и страхът.
Камъкът е положен, вратата е затворена и вятърът се опитва да угаси слабото пламъче на свещта... Какво можем ние против тази световна чернота и пустота; какво може малка групичка хора, непризнати от никой, над чиято вяра се смее и издевателства светът? Който е преживял тази минута на мълчание, съмнение и маловерие пред затворената врата, знае за какво говоря.
И ето че един старчески глас произнася само две думи - все същите две думи: Христос воскресе!
Две думи! И никакви обяснения и доказателства. Този глас само съобщава и известява, че: „Христос воскресе!”.
И чудото става – това чудо, винаги същото: в отговор се понася радостният възглас: Воистину воскресе!
И душата приема тези две думи, приема ги сърцето, приема ги нещо най-дълбоко и истинско в нас. Отстъпват нощта и мълчанието, вратата се отваря и ние влизаме в ликуването на Пасхата; и научаваме несъмненото и неопровержимо знание, че още веднъж пред очите ни се е извършила победа. Победа над злото, победа над тъмнината, победа над ненавистта, победа над страха, победа над смъртта.
Къде ти е, смърте, жилото?
Къде ти е, аде, победата?
Възкръсна Христос
и животът тържествува...
Лъжа, самозаблуда, измислица или легенда; психоза? Но нима лъжата и психозата могат да продължават две хиляди години? Нима човек е толкова нищожен и слаб, че тези думи могат отново и отново да тържествуват в него сред цялата тази лавина обяснения и изобличения, която се изсипва върху него столетия? Не, ние нямаме какво да противопоставим на цялата злоба на света освен тази пасхална радост. Ние нищо не можем нито да докажем, нито да обясним. Не можем и не искаме.
Но ако на земята все пак съществува доказателство, ето го: това е пасхалната нощ, пасхалната радост, пасхалната светлина.
Христос възкръсна от мъртвите!
Със смърт смъртта победи
и на лежащите в гроб живот подари!
Не бой се, малко стадо! Христос воскресе!
Не бой се, малко стадо! Защото днес пеем в Църквата:
Ден на Възкресение е,
да просияем от тържеството
и един другиго да се прегърнем!
На тези, които ни ненавиждат, да кажем братя и всичко да им простим заради Възкресението.
И така да възкликнем:
Христос възкръсна от мъртвите,
със смърт смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот подари!
Не бой се, малко стадо! Защото днес победата се възвестява на всички слаби, на всички маловерни, на всички, които са постили или не са постили, които са чакали или не са чакали тази победа, които са я желали или не са се надявали...
Вратата е отворена за всички, над всички се излива тази светлина и радост: Христос воскресе!
Александър Шмеман, Неделни беседи, 1969
Превод: Илиана Александрова
Pravoslavie.bg
