Още веднъж ни беше съдено да доживеем този празник на празниците и тържество на тържествата. Още веднъж ни се предлага да приемем в себе си радост, която няма равна на земята, светлина, с която нищо не може да се сравни, да почувстваме, видим, осъзнаем нещо, за което апостолът казва: око не е виждало, ухо не е чувало и човеку наум не е идвало това, което Бог е приготвил за тези, които Го обичат. Христос воскресе! Толкова отдавна светът се мъчи да развенчае тази разтърсваща вест, да лиши от смисъл това приветствие и радостно възклицание.
Христос воскресе!

 

Опитват се да ни докажат не само че Христос не е възкръснал, но и че изобщо не е съществувал, че всичко е измислица, лъжа и фалшификат. Но от друга страна, апостолът казва: ако Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви. Лишете християнството от тази пасхална радост, отнемете му Пасха и какво ще остане? Действително, толкова малко... Ще остане смътният спомен за един странен учител, чиито думи за любовта и смирението са печалната история на още един трагичен провал. Ще остане циничната мисъл: какво може да постигне една проповед на любовта и братството в свят, където независимо от всичко винаги ще тържествуват пилати, юди, фарисеи и началници; свят, в който, каквото и да казваме, всичко е основано на силата, страха, принудата...

И всъщност точно това се опитват да докажат от незапомнени времена враговете на Христа и на християнството. Те са стояли още тогава пред кръста, на който Той се е мъчил, и са питали с насмешка: „Ти казваше, че си Божи Син, така че слез от кръста и ще Ти повярваме. Уповаваше се на Бога – нека сега Той да ти помогне!” И Христос не слезе от кръста; а Бог очевидно не отговори на вопъла Му: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме изоставил? И ако с този вопъл, страдание и смърт свършва християнството, това наистина е край на всички надежди и илюзии. Злото тържествува окончателно и безусловно.

Всичко се проваля пред очите ни: и слабите опити на Пилат да бъде справедлив, и любовта на учениците, които Го изоставиха и избягаха, и жалостта и мъжеството. Oстава само да приемем тъжната логика, отдавна намерила отражение в народната мъдрост: ако живееш с вълци, по вълчи ще завиеш, силата се побеждава със сила и т.н. Тогава в света се възцарява такава безпросветна мъгла, че вече нищо друго не ти се иска, освен някак да преживееш този кратък живот, опитвайки се колкото може повече да забравяш, да не мислиш за него.

Но ето че настъпва пасхалната нощ. Нощ, в която няма лъжлива светлина. Всичко е потопено в тъмнина, всичко като че ли съответства на мрака, който цари на земята. И както се повтаря всяка година вече хилядолетия, ние се събираме в храма.

Там също е тъмно. В средата е все същият гроб с мъртвия страдалец. Тихо се разнасят същите печални погребални песни. Никой нищо не ни казва, нищо не ни обяснява: няма пропаганда, няма гръмки думи, няма утешения. Но ние и не очакваме човешки думи и доказателства – те никога нищо не са доказвали. И ето че излизаме от храма със свещи в ръце. Колко слаба, колко пресеклива е тази светлина! И колко нищожно малка, на фона на тъмнината, в която е потопен светът.

Обикаляме храма и стигаме до затворената врата. Така някога, много отдавна, жените са стигнали до гроба и са се питали кой ще им отвали камъка от вратата гробна, защото този камък бил много голям. И ние сме притиснати от същия камък – камъкът на неверието, камъкът на света, който не вярва в нищо и живее ден за ден; свят, в който тържествуват силата и страхът.

Камъкът е положен, вратата е затворена и вятърът се опитва да угаси слабото пламъче на свещта... Какво можем ние против тази световна чернота и пустота; какво може малка групичка хора, непризнати от никой, над чиято вяра се смее и издевателства светът? Който е преживял тази минута на мълчание, съмнение и маловерие пред затворената врата, знае за какво говоря.

И ето че един старчески глас произнася само две думи - все същите две думи: Христос воскресе!

Две думи! И никакви обяснения и доказателства. Този глас само съобщава и известява, че: „Христос воскресе!”.

И чудото става – това чудо, винаги същото: в отговор се понася радостният възглас: Воистину воскресе!

И душата приема тези две думи, приема ги сърцето, приема ги нещо най-дълбоко и истинско в нас. Отстъпват нощта и мълчанието, вратата се отваря и ние влизаме в ликуването на Пасхата; и научаваме несъмненото и неопровержимо знание, че още веднъж пред очите ни се е извършила победа. Победа над злото, победа над тъмнината, победа над ненавистта, победа над страха, победа над смъртта.

Къде ти е, смърте, жилото?
Къде ти е, аде, победата?
Възкръсна Христос
и животът тържествува...

Лъжа, самозаблуда, измислица или легенда; психоза? Но нима лъжата и психозата могат да продължават две хиляди години? Нима човек е толкова нищожен и слаб, че тези думи могат отново и отново да тържествуват в него сред цялата тази лавина обяснения и изобличения, която се изсипва върху него столетия? Не, ние нямаме какво да противопоставим на цялата злоба на света освен тази пасхална радост. Ние нищо не можем нито да докажем, нито да обясним. Не можем и не искаме.

Но ако на земята все пак съществува доказателство, ето го: това е пасхалната нощ, пасхалната радост, пасхалната светлина.

Христос възкръсна от мъртвите!
Със смърт смъртта победи
и на лежащите в гроб живот подари!

Не бой се, малко стадо! Христос воскресе!
Не бой се, малко стадо! Защото днес пеем в Църквата:

Ден на Възкресение е,
да просияем от тържеството
и един другиго да се прегърнем!
На тези, които ни ненавиждат, да кажем братя и всичко да им простим заради Възкресението.
И така да възкликнем:
Христос възкръсна от мъртвите,
със смърт смъртта победи, и на тези, които са в гробовете, живот подари!
Не бой се, малко стадо! Защото днес победата се възвестява на всички слаби, на всички маловерни, на всички, които са постили или не са постили, които са чакали или не са чакали тази победа, които са я желали или не са се надявали...

Вратата е отворена за всички, над всички се излива тази светлина и радост: Христос воскресе!

Александър Шмеман, Неделни беседи, 1969
Превод: Илиана Александрова

Pravoslavie.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Иванка на 02.05.2021 в 10:42
Христос воскресе! Воистина воскресе!
шоуто на Тиквата на 02.05.2021 в 12:56
Протопрезвитер Александър Шмеман/1923-1981/, руски православен свещеник, живял в Америка,чудесно е, че можем да го прочетем днес. ВоистинУ воскресе, както е правилното.
Христос Воскресе ! на 02.05.2021 в 13:39
Христос е вРатата през която може да се влезе във вечния живот, без Него това е невъзможно. Със собствени усилия човек не може да изгради за себе си вечно жилище за душата си. В момента духовният свят е затворил вратите за хората. Само молитвата и чистият живот могат да променят ситуацията. Човекът е узурпирал целия свят за себе си, природата, животните. Мечтите му се простират единствено в света на рециклирането: къщи, коли, животински задоволявания и пр.
Христос Воскресе на 02.05.2021 в 16:45
Спомяте ли си времето, когато конна милиция обикаляше храмовете и разгонваше младежите, които искаха да занесат у дома свещичката, запалена в полунощ и символизираща надеждата за победата над Смъртта и над тлението на материалния свят. Всички ръководства на обществени организации обикаляха храмовете да дирят сметка на тези, които крадешком се промъкваха към църквите. Същите тогавашни милиционери и агенти днес на Великден са първи наредени до своя събрат патриарха, шефове са на фондации, които приватизираха всички наши светини - В.Левски, Хр.Ботев, Ст.Стамболов и др. Те са председатели на славянски и русофилски комитети. Господи смили се над нас, грешните и ни посочи пътя на духовното изцеление.
препоръчаха ти да не политизираш изказванията, ала сърце седесарско не трае на 02.05.2021 в 18:53
Не помня такова време. Детството и юношеството ми минаха при соц-а, никакви притеснения нямаше за вярващите да си ходят в храма когато и да е и да си палят каквото и да е... Друг е въпросът, че преобладаваше атеистичното възпитание, но то бе гарнирано с патриотично. А днес къде ви е патриотизмът с туй еврораболепие? И най мразим привърженици на либералния капитализъм, който е върхът на материализма и наукоцентризма на естественическа основа, като почнат да се кичат с мнимата си свобода на вероизповедания. Словото Божие и делата Божии нямат нищо общо с капиталистическите печалба и обогатяване. Виждате ги днес корпоратократите какви практични антихристияни са, въпреки така наречените свободи да ходите където и да е и да си палите каквото и да е... И защо си го сложил тоя търгаш и майкопродавец Стамболов сред светините? - той е един от търговците в храма, дето Господ ги изгони с камшик,
Християнино, не си трови Великденската радост с делата на другите - поне днес на 02.05.2021 в 19:53
Да се радваме днес на големия празник! Поне днес да гледаме към живия Христос. .... Другите да оставим на черномислието им. Да, правили са гадости, и сега правят, вълци в овчи кожи, негодници и майкопродажници и лицемери, търгаши и използвачи, манипулатори и лъжци, накъдето и да се обърнеш. Няма справедливост в света. ТЕ не могат да излъжат Господ, както лъжат хората. Господ вижда в сърцата, чак до костния мозък вижда всичко. ДНЕС да не мислим за тях. ДНЕС да се радваме, че имаме надежда в живия Христос. Той е победил, от нас се иска само да се държим за дрехата му, като дете за полата на майка си.
Христос Воскресе! на 02.05.2021 в 19:59
Воистину воскресе! - Животът тържествува. Страхът отстъпва. Ние ще живеем с Него, и ще видим неговата справедливост. Каква по-голяма радост искате ?
До писалите за времето преди 1990 на 02.05.2021 в 23:59
Баба ми беше много набожна жена, като много други баби в нейното село. На големи празници красивата църква на селото винаги беше отворена и бъкаше от народ. Тогава свещениците отслужваха Литургия в нея и всички на възрастта на баба ми обличаха най-хубавите си дрехи, за да отидат да се черкуват: изповядваха се и се причастяваха, а после споделяха заедно общата трапеза. Благодарение на баба ми, по комунистическо време празнувахме цялото семейство и Бъдни вечер, и Великден, така, както християнската традиция повелява. Днес същата църквица, в същото село, стои затворена през 363 дни от годината. И ако я отворят на големи празници, в нея ще влязат само двама човека. Пуста и празна остава днес някогашната, изпълнена с живот църква.
Helleborus на 03.05.2021 в 19:51
на 02.05.2021 в 23:59 Комунизмът и всяка идеология не удрят първото поколение така, както второто и третото. Когато комунистите са завзели властта, животът е изграждан от хора, които не са били възпитани от този режим, включително твоята баба. Те са били възпитани по друг начин, в страх Божи и библейските ценности. Но 45 години източен комунизъм и атеизъм, на чието място се нагнезди през последните трийсетина години, в образованието, западния му събрат - неолибералния неомарксизъм, вече става твърде много. Вече имаме поколение върху поколение идеологизирани промити мозъци. Но днешният ред позволи да има някакво съживление в тази посока, разбира се, вярата е частно начинание и не е задължително да засяга БПЦ.
П кей, ноооо на 05.05.2021 в 08:09
"..... разбира се, вярата е частно начинание и не е задължително да засяга БПЦ." ! И....откъде се разбира ? Пълен, нонсенс !

Напиши коментар